Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на трети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията Е. Д. по административно дело № 10745 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на Националната агенция за приходите /ИД на НАП/, чрез процесуален представител против решение № 5914 от 17.10.2022 г. по адм. д. № 6805/2022 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено Решение № 000030-6510/14.07.2022 г. на ИД на НАП, преписката е изпратена за ново произнасяне на административния орган и са присъдени разноски.
Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът - [Фирма 2], чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С оспореното Решение № 5914 от 17.10.2022 г. ИД на НАП е оставил без уважение искането на [Фирма 2], вх. № 26-Н-103/29.06.2022 г. за възстановяване на платена с платежно нареждане от 11.01.2022 г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта /ЗХ/ в размер на 25 000 лв.
В акта е посочено, че за продължаване на срока на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес: гр. Гълъбово, ул. „С. С. № 3А, по влязло в сила Решение № 000030-167/07.01.2022 г. на ИД на НАП, се дължат в условията на кумулативност следните такси:
1. Държавна такса по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, вр. чл. 3, ал. 1, т. 4, б. "б" от Тарифа за таксите, които се събират по Закона за хазарта /ТТЗХ/ (за издаване на лиценз в зависимост от броя на игралните места, включени в лиценза) в размер на 15 400 лв.
2. Държавна такса по чл. 30, ал. 6, изречение първо (в зависимост от срока на издадения лиценз и населеното място) - 25 000 лв. в хипотезата на срок на лиценза за 5 години.
Според административния орган таксите се дължат на различни основания, изрично регламентирани в ЗХ, ТТЗХ, като въвеждането с новите ал. 5 и 6 на чл. 30 ЗХ на такси за издаване и поддържане на лицензи според критериите "срок на лиценза" и "брой жители в населеното място" по местонахождение на обекта, не изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал. 1 ЗХ.
За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган на основание чл. 17, ал. 1, т. 16 от ЗХ, при спазване на установената форма и съдържание, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби.
Решаващият съд е приел за спорен въпроса дали за продължаване срока на действие на издадения му лиценз [Фирма 2] дължи държавната такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ, която е платена в размер на 25 000 лв.
Съдът е счел, че дейността, за която дружеството-жалбоподател притежава лиценз, продължен с решение на ИД на НАП от 07.01.2022 г., се облага с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, поради което на основание чл. 30, ал. 7 ЗХ (ал. 5 в предходна редакция на чл. 30 от ДВ, бр. 69/04.08.2020 г.) [Фирма 2] дължи само таксата по чл. 30, ал. 1 ЗХ, респективно тази по чл. 30, ал. 6 от същия закон е недължимо платена и подлежи на възстановяване.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 30, ал. 7 ЗХ (ДВ, бр. 69/2020 г., предишна чл. 30, ал. 5 ЗХ - с идентично съдържане след изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само таксите по ал. 1.
Облагането с алтернативен данък на данъчно задължени лица за извършвани от тях специфични дейности, е уредено в Част пета "Алтернативни данъци" от ЗКПО, в която част - Глава тридесет и втора, е регламентиран данък върху хазартна дейност. В раздел V от тази глава, озаглавен "Данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино" в чл. 243 като данъчно задължени лица са определени организаторите на хазартни игри по чл. 242, ал. 1, т. е. на игри с игрални автомати и игри в игрално казино, в която категория попада [Фирма 2].
От цитираната нормативна уредба е видно, че разпоредбата на чл. 30, ал. 7 ЗХ не допуска дължимост на заплатената и заявена за връщане от касатора такса, както правилно е приел първостепенният съд.
Не се кредитират доводите в касационната жалба като несъответни на приложимите материалноправни норми. Твърденията за кумулативна дължимост на таксите по ал. 1 и ал. 6 на чл. 30 ЗХ преповтарят мотивите на административния акт и са подробно обсъдени в обжалваното съдебно решение.
Касаторът се позовава на законовото си задължение да събира всички определени със закон държавни такси във връзка с осъществявания от него надзор върху хазартната дейност, в т. ч. тази за получаване на удостоверение за издаден лиценз по влязло в сила решение по ЗХ. Тези правомощия ИД на НАП следва да осъществява само при законово основание за събиране на съответната държавна такса, което в настоящия случай липсва.
В касационната жалба не са посочени конкретни твърдения за нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на АССГ е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително доводите на страните.
Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на първостепенния съд кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.
На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, при което този акт следва да бъде оставен в сила.
Съобразно изхода на спора и претендираните и доказани разноски, на ответника по касация следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 1560 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с адв. К. Г., като възражението за прекомерност не се уважава с оглед фактическата и правна сложност на делото и размера на заплатения и претендиран хонорар, който кореспондира с предвидения минимален размер за категорията дела, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5914 от 17.10.2022 г. по адм. д. № 6805/2022 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на [Фирма 2], [ЕИК] сумата в размер на 1560 (хиляда петстотин и шестдесет) лева, разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА
секретар:
Членове:
/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ