Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Д. М. по административно дело № 10773 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ ([Фирма 1]) срещу Решение № 4028 от 16.06.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №2232/2022 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ срещу Отказ с изх. № 02.50-6 от 16.02.2022 г. на ръководителя на Управляващият орган (УО) на Оперативна програма "Добро управление" (ОПДУ), с който е отказана верификация на разходи в общ размер на 43 303,95 лв., включени в Искане за окончателно плащане № 1 от 30.11.2021 г. по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна помощ № BG05SFOP001-2.019-0060-C01 от 30.06.2020 г.

Касационният жалбоподател – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че предмет на сключения с ДЗЗД "Г. Б. договор е „Организиране и провеждане на специализирано обучение", като по този договор дружеството не действа като туроператор или туристически агент и не осъществява туроператорска или туристическа агентска дейност, тъй като в случая не са налице целите на тези дейности, залегнали в §1, т. 59 и 61 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за туризма (ЗТ). Сочи, че уредбата на туристическите пакети се съдържа в Глава седма, раздел II на Закона за туризма (чл. 79 - чл. 96), като в конкретния случай е осъществена хипотезата на чл. 79, ал. 4, т. 3 ЗТ и наличието на специална норма дерогира общите норми.

Относно констатираните в т. 2, 4, 6 и 8 от оспорения отказ твърди, че посочените констатации на ръководителя на УО са в пряка връзка с отказа за верифициране на разходите в размер на 15 704,86 лв., поради което и неправилно е отказана верификацията на посочената сума.

Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменен оспорения административният акт. Претендира присъждане на разноски по делото. Касаторът се представлява от юрисконсулт Л. Н..

Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление", счита същата за неоснователна. Оспорва релевираните от касатора доводи.

Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт И. К..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Обжалваното решение е постановено въз основа на следната фактическа обстановка:

На 30.06.2020 г. между УО на ОПДУ и Г. Д. "Изпълнение на наказанията", е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект "Подобряване на професионалните компетентности на служителите на териториалните звена на[Фирма 1] чрез реализиране на специализирани обучения за запознаване с нови успешно въведени чужди практики в областта на социалната дейност и възпитателната работа с правонарушители ([Фирма 1]-3)", на обща стойност 198 015,84 лв.

Основната дейност по проекта е „Организиране и провеждане на специализирано обучение на старши служители и ръководители на сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ за запознаване на нови успешно въведени чужди практики в областта на социалната дейност и възпитателната работа с правонарушители. Индикаторите по проекта са: „обучени служители от администрацията, с целева стойност общо 45 и служители от администрацията, успешно преминали обученията с получаване на сертификат, с целева стойност общо 45“. В договора изрично е предвидено, че максималният размер на безвъзмездната финансова помощ е равен на размера на общо верифицираните допустими преки разходи за изпълнение на проекта и единна ставка в размер до 8% от тях за непреки разходи, но не повече от съответните размери по т. 3. БФП, която се предоставя на бенефициера в следното съотношение 85% от Европейския социален фонд и 15 % национално финансиране.

Във връзка с изпълнение на обществена поръчка с предмет „Логистично обезпечаване на дейности по проекти за нуждите на Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ по Оперативна програма „Добро управление 2014-2020 г.“ по особени позиции, за Особена позиция 7: „Организиране и провеждане на специално обучение на старши служители и ръководители на сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ за запознаване с нови успешно въведени чужди практики в областта на социалната дейност и възпитателната работа с правонарушители“ e сключен Договор № 6142/22.06.2021 г. между[Фирма 1] и ДЗЗД „Г. Б. .

На 30.11.2021 г.[Фирма 1] е подала Искане за окончателно плащане № 1 в размер на 195 955,20 лв.

На 07.01.2022 г., на основание чл. 63 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), от[Фирма 1] са изискани допълнителни документи във връзка с верификацията на разходите, отчетени в искането за плащане.

На 13.01.2022 г. и на 25.01.2022 г.[Фирма 1] е представила допълнителни документи и версия № 2 на пакета отчетни документи.

На 26.01.2022 г.,[Фирма 1] е уведомена за размера на включените в искането за плащане недопустими разходи и основанието за тяхната недопустимост и са изискани допълнителни документи във връзка с верификацията на разходите, отчетени в искането за плащане.

На 31.01.2022 г. бенефициерът е представил част от поисканите допълнителни документи и е изразил становище.

На 07.02.2022 г. от[Фирма 1] е изискано да представи становище относно включените в искането за плащане недопустими разходи за обучителите Н. С. и Н. К., както и за отчетената стойност на индикатори Обучени служители от администрацията" и „Служители от администрацията, успешно преминали обученията с получаване на сертификат“.

На 10.02.2022 г. бенефициерът е представил становище.

На 16.02.2022 г., на основание чл. 62, ал.1 във вр. ал. 2 и ал. 3 ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО на ОПДУ е постановил Отказ № 02.50-6, с който е отказана верификация на разходи в общ размер на 43 303,95 лв., включени в Искане за окончателно плащане № 1 от 30.11.2021 г. по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна помощ № BG05SFOP001-2.019-0060-C01 от 30.06.2020 г., както следва:

1. 8 064,00 лева с ДДС - 2 бр. такси за обучение на Н. С. (2 4032,00 лева) и Н. К. (2 4032,00 лева), отчетени с РОД „Фактура 0000000005 от 27.08.2021“, по аргумент на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ;

2. 645,12 лева, отчетени в бюджетен ред II.3.1 „Разходи за организация и управление и разходи за информация и комуникация“, по аргумент на чл. 57, ал. 1. т. 2 ЗУСЕФСУ. Във връзка с констатираното по т. 1 е прието, че се превишава допустимия размер на първоначално отчетените непреки разходи, съгласно т. 14.1 от Насоките за кандидатстване;

3. 15 314,88 лева с ДДС, отчетени с РОД „Фактура 0000000005 от 27.08.2021“, съгласно предоставена разбивка от изпълнителя - разходи за 43 обучаеми за 12 бр. кафе-паузи, 7 бр. обеди, 6 бр. вечери и хотелско настаняване - 6 бр. нощувки, по аргумент на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, тъй са извършени в нарушение на чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма;

4. 1 225,19 лева, отчетени в бюджетен ред II.3.1 „Разходи за организация и управление и разходи за информация и комуникация“, по аргумент на чл. 57. ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Във връзка с констатираното в т. 3 е прието, че се превишава допустимия размер на първоначално отчетените непреки разходи съгласно т. 14.1 от Насоките за кандидатстване;

5. 1012,51 лева с ДДС за възстановяване на транспортни разходи на участниците в обучението, отчетени с РОД „Фактура 0000000005 от 27.08.2021“, съгласно предоставена разбивка от изпълнителя, по аргумент на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ. С писмо от 26.01.2022 г. УО на ОПДУ е изискал от бенефициера разходнооправдателни документи, които той не е представил;

6. 81,00 лева, отчетени в бюджетен ред II.3.1 „Разходи за организация и управление и разходи за информация и комуникация“, по аргумент на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Във връзка с констатираното в т. 5 е прието, че се превишава допустимия размер на първоначално отчетените непреките разходи, съгласно т. 14.1 от Насоките за кандидатстване;

7. 15 704,86 лева, отчетени с РОД „Фактура 0000000005 от 27.08.2021“, по аргумент на чл. 73, ал. 4 и чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ поради определената с Решение № ФК-2021-289 от 30.09.2021 г. финансова корекция в размер на 10 % от стойността на допустимите, засегнати от нарушението разходи по сключения договор от 22.06.2021 г. с изпълнител ДЗЗД „Г. Б. ;

8. 1 256,39 лева, отчетени в бюджетен ред II.3.1 „Разходи за организация и управление и разходи за информация и комуникация“, по аргумент на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Във връзка с констатираните в т. 6 недопустими разходи се превишава допустимия размер на първоначално отчетените непреките разходи съгласно т. 14.1 от Насоките за кандидатстване.

В хода на съдебното производство органът е представил Заповед № Р-16 от 01.02.2022 г. на министър-председателя на Р. Б. с която издателят на оспорения акт е определен за ръководител на УО на ОПДУ.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Въз основа на подробни мотиви е приел за правилни изводите на административния орган и е обосновал извод за законосъобразност на акта, като е отхвърлил жалбата на[Фирма 1].

Решението е частично неправилно.

Оспореният отказ на ръководителя на УО представлява акт, издаден на основание чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.), с който поради установена недопустимост на заявените в искането за плащане разходи, е отказано тяхното верифициране.

За да подлежат на верификация, разходите, включени в съответното искане за плащане, следва да са допустими. По аргумент от чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.) същите се считат за допустими, при кумулативното наличие на следните условия: 1. разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи; 3. разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности; 4. разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство; 5. разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система; 6. за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) (Регламент 1303/2013 г.) и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; 7. разходите са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи. Не са допустими разходи за проекти или дейности, които са физически завършени или изцяло осъществени преди подаването на формуляра за кандидатстване от бенефициента, независимо дали всички свързани плащания са извършени от него. (арг.: чл. 57, ал. 2 ЗУСЕФСУ – в относимата редакция) А съгласно предписанието на чл. 58, ал. 1 с. з. доколкото друго не е предвидено, разходите са допустими, ако са платени в срока за допустимост на разходите за съответния програмен период, като в случаите по чл. 55, ал. 1, т. 2 и 3 разходите са допустими, ако действията, представляващи основание за възстановяването им, са извършени в срока за допустимост. Допълнително основание за недопустимост на съответния разход е и предвидената в чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ възможност на органа при непредставяне в срок на документ или разяснения по чл. 63 или при започната процедура по администриране на нередност, да откаже верификация.

Оспореният отказ за верификация, в осемте му точки, е фактически обоснован с различни по своето същество обстоятелства, което обуславя и разглеждането им поотделно.

По т. 1 от оспорения отказ:

От съдържанието на отказа в частта му по т. 1 от мотивната част на решението, е видно, че административният орган е отказал верификация на разходи в размер на 8 064,00 лева, за командировка на две лица, отчетени като обучени. Отказът в тази част е мотивиран с факта, че двете лица са посочени като обучени служители в проведените обучения, като същевременно същите са били обучители. Посоченото правно основание за процесния отказ е чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ.

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.), за да са допустими разходите, те следва да попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи.

Правилно първоинстанционният съд е установил, че в депозираното на 10.02.2022 г. становище на[Фирма 1] е посочено, че при сформиране на групата от служители за участие в обучението, с оглед кратките срокове за организация и изпълнение на проекта, е допуснато техническо несъответствие със заложените технически изисквания по проекта и двамата обучители са отчетени в броя на обучените служители.

Следователно безспорно е установено (а и не се оспорва от касатора), че посочените лица не попадат сред лицата, провели обучение на тема „Организиране и провеждане на специализирано обучение на старши служители и ръководители на сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ за запознаване с нови успешно въведени чужди практики в областта на социалната дейност и възпитателната работа с правонарушители“ съгласно одобрения проект. Фактът, че се касае за „техническо несъответствие“, не променя извода, че отчетените разходи по проекта за тяхното обучение са направени в противоречие с изискванията на одобрения проект и правилно са приети за недопустими поради несъответствието им с втората хипотеза за допустимост, регламентирана в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ.

По т. 2 от оспорения отказ:

От съдържанието на отказа, в частта по т. 2, е видно, че органът е отказал верифициране на 645,12 лева, отчетени в бюджетен ред II.3.1 „Разходи за организация и управление и разходи за информация и комуникация“. Като правно основание за постановения отказ в тази част е посочен чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ (в относимата редакция), като е посочена и относимата точка от Насоките за кандидатстване, която конкретизира условията за допустимост на непреките разходи - т. 14.1.

Б. Н. за кандидатстване по процесната процедура съставляват документ, попадащ в обхвата на чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ. По делото не се спори, че Насоките за кандидатстване в процедурата, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, са влезли в сила и са задължителни за кандидатите и за органа, ръководещ административното производство.

В конкретния случай, в т. 14.1 от Насоките за кандидатстване е посочено, че непреки са разходите за организация и управление на проекта и разходите за информация и комуникация, както и, че за непреките разходи се прилага единна ставка в размер на 8% от допустимите преки разходи по проекта. Безспорно, ако отчетените непреки разходи не съответстват на посоченото изискване, те ще са недопустими.

Във връзка с констатираните в т. 1 от оспорения отказ недопустими разходи, се превишава допустимия размер на първоначално отчетените непреки разходи, поради което изводът на органа и на първоинстанционния съд за законосъобразност на отказа, в частта по т. 2, е правилен, което прави оспорения акт законосъобразен и в тази му част.

По т. 3 от оспорения отказ:

От съдържанието на отказа, в частта по т. 3, е видно, че органът е отказал верифициране на разходи за кафе-паузи, закуски, обеди, вечери и хотелско настаняване по фактури издадени от ДЗЗД „Г. Б. във връзка с организираното и проведеното от дружеството специализирано обучение. Отказът е основан на обстоятелството, че ДЗЗД „Г. Б. не е регистрирано като туроператор/туристически агент, съгласно изискването на чл. 61, ал. 2 ЗТ, което е прието за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.).

Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в релевантната редакция) изисква разходът, за да бъде допустим, да е извършен законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.

Спорният по делото въпрос е дали разходите за кафе-паузи, закуски, обеди, вечери и хотелско настаняване по фактура издадена от ДЗЗД „Г. Б. са недопустими съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в относимата редакция), ако са извършени в нарушение на чл. 61, ал. 2 ЗТ.

В обжалвания административен акт не са изложени мотиви във връзка с крайния извод на административния орган за наличие на нарушение на чл. 61, ал. 2 ЗТ. В съответствие с посочената разпоредба туроператорска и/или туристическа агентска дейност на територията на Р. Б. се извършва от регистрирано по този закон лице, с изключение на случаите по чл. 62, което: 1. е търговец по смисъла на Търговския закон или юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, и на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на К. Ш. или 2. e лице, което има право да извършва такава дейност по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз и на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на К. Ш. и 3. има помещение и/или онлайн платформа за извършване на дейността, персонал с изискуемото образование и езикова квалификация, като за управленския персонал се изисква и стаж; 4. има валидна застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие на неразплащане със своите контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност; 5. не е обявено в несъстоятелност и не се намира в производство по несъстоятелност или ликвидация; 6. няма установени с влязъл в сила акт задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, включително и лихви по тях, освен когато компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията. Определението за туроператорска дейност се съдържа в т. 59 от ДР на ЗТ, а за туристическа агентска дейност в т. 61 от ДР на ЗТ. В обжалвания административен акт не са изложени мотиви защо органът е приел, че е налице задължение за регистрация на дружеството по чл. 61, ал. 2 ЗТ. Неизлагането на мотиви в административния акт е съществен порок, тъй като препятства съдебния контрол за материална законосъобразност на акта. Този контрол обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти, даващи основание за упражняване на предоставена от закона материална компетентност и дали се следват разпоредените правни последици. Предмет на съдебната проверка е не дали изобщо са налице някакви фактически и правни основания за издаването на акта, а налице ли са посочените в обжалвания акт фактически обстоятелства и съответстват ли на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Само по себе си това нарушение е достатъчно, за да направи акта незаконосъобразен в тази му част.

По делото не се спори, че бенефициерът не е поставил като критерий за подбор в процесната обществена поръчка наличието на регистрация по чл. 61, ал. 2 ЗТ. Предвид предмета на поръчката, ръководителят на УО е приел, че изпълнението на поръчката от лице без такава регистрация е основание за отказ за верификация на разходите за настаняване, изхранване и кафе-паузи по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.) във връзка с чл. 61, ал. 2 ЗТ, т. е. административният орган е мотивирал извода си за недопустимост на разходите с констатация за нарушение на правилата за избор на изпълнител на обществената поръчка. Дали при изготвянето на документацията и избора на изпълнител възложителят е бил длъжен да съобрази императивното изискване за годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност по чл. 61, ал. 2 ЗТ е въпрос, който е относим при проверката на процедурата по възлагане на поръчката, а не при проверката на документирането и отчитането на разходите във връзка с изпълнението на вече възложената поръчка. Следователно, соченото от административния орган фактическо основание е относимо към етапа на провеждане на процедурата за възлагане на поръчката, а не към етапа на изпълнението на договора, с който поръчката е възложена. По горните съображения изводът на административния орган за недопустимост на разходите на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.) във връзка с чл. 61, ал. 2 ЗТ е в противоречие с материалния закон.

Предвид посоченото, неправилен се явява изводът на административния орган, споделен и от първоинстанционния съд, че процесният разход в размер на 15 314,88 лева по фактура № 0000000005 от 27.08.2021 г. с изпълнител ДЗЗД „Г. Б. е недопустим на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в относимата редакция).

По т. 4 от оспорения отказ:

В частта по т. 4, органът е отказал верифициране на 1225,19 лева отчетени в бюджетен ред II.3.1 „Разходи за организация и управление и разходи за информация и комуникация“. Като правно основание за постановения отказ в тази част е посочен чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ (в относимата редакция) и т. 14.1 от Насоките за кандидатстване.

Незаконосъобразността на решението, в частта му по т. 3 води до незаконосъобразност на същото и в частта по т. 4, тъй като непреките разходи са в зависимост от отчетените допустими преки разходи.

По т. 5 от оспорения отказ:

От съдържанието на отказа, в частта по т. 5 е видно, че органът е отказал верифициране на разходи в размер на 1012,51 лева, за транспортни разходи на участниците в обучението. Посоченото правно основание за постановения отказ е чл. 64, ал.1 ЗУСЕФСУ, като от фактическа страна е мотивиран с непредставянето на изискани с писмо от 26.01.2022 г. разходнооправдателни документи.

Правилно съдът е съобразил, че в техническа спецификация към Договор № 6142/22.06.2021 г., във връзка с възстановяване на транспортните разходи, са заложени множество специфики с оглед вида на използваното превозно средство и броя на пътниците при евентуално използване на лек автомобил, като разяснения в тази насока от страна[Фирма 1] изцяло липсват.

В представения по делото списък на участниците в обучението, които са получили парична сума за транспортни разходи, не става ясно с какво превозно средство е осъществен транспортът, не са представени нито билети за пътуване с обществен транспорт, нито касов бон, доказващ цената на зареденото гориво. Не е представена и разпечатка на маршрута, по който осъществено пътуването. Доказателства в тази насока не са представени и в хода на съдебното производство, нито са изложени каквито и да е възражения от страна на касатора.

С оглед изложеното ръководителят на УО законосъобразно е отказал верифицирането на разходи в размер на 1012,51 лева, на основание чл. 64, ал.1, предложение първо ЗУСЕФСУ.

По т. 6 от оспорения отказ:

В частта по т. 6, органът е отказал верифициране на 81,00 лева отчетени в бюджетен ред II.3.1 „Разходи за организация и управление и разходи за информация и комуникация“. Като правно основание за постановения отказ в тази част е посочен чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ (в относимата редакция) и т. 14.1 от Насоките за кандидатстване.

Доколкото намаляването на размера на верифицираната сума по т. 6 от акта е в резултат на неверифицирането на съответните суми по т. 5 от акта, и в тази част решението на ръководителя на УО е законосъобразно, в каквато насока са и изводите на първата инстанция.

По т. 7 от оспорения отказ:

От съдържанието на отказа, в частта по т. 7 е видно, че органът е отказал верифициране на разходи в размер на 15 704,86 лева на основание чл. 73, ал. 4 и чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ. От фактическа страна отказът е обоснован със започната процедура по администриране на нередност, по която е постановено решение за определяне на финансова корекция, което към момента на произнасяне на органа не е влязло в сила. В диспозитива на административния акт, органът е указал, че съгласно чл. 64, ал. 1, предложение второ ЗУСЕФСУ, бенефициерът може да включи тези разходи в следващо искане за плащане, в случай че решението за определяне на финансова корекция бъде отменено с влязло в сила съдебно решение.

Преди всичко следва да посочи, че между производството по определяне на финансова корекция и това по верификация на допустими за финансиране разходи има съществена разлика. Представлявайки два същностно различни способа за гарантиране законосъобразното разходване на предоставените от фондовете на Европейския съюз под формата на безвъзмездна финансова помощ средства, производствата по верификация и по определяне на финансови корекции възникват при проявлението на различни предпоставки и имат различни правни последици. Всяка една от двете процедури приключва с издаването на съответните административни актове, при спазването на определени процесуалноправни и материалноправни разпоредби, като всеки един от постановените актове подлежи на самостоятелно оспорване. Взаимодействието между двете производства може да се прояви в два момента от развитието им. Първият от тях е при заявено от бенефициера искане за верификация, когато паралелно с него е образувано (но неприключило) производство по администриране на нередност. В този случай, по арг. от чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ, административният орган разполага с възможността да постанови отказ от верифициране на съответния разход. Вторият момент, в който би могла да се открои взаимовръзка между двете производства, е предвидената в чл. 75, ал. 1, предложение второ ЗУСЕФСУ възможност за ръководителя на УО да извърши определената с отделен акт финансовата корекция, като я приспадне от заявените за верифициране средства.

Следователно размерът на финансовата корекция, определена (или предстояща за определяне) в тежест на бенефициера, би могъл да предопределя произнасянето на органа в производство по верификация, и при висящност на производството по администриране на нередността, и в хипотеза на приключило такова. Това произнасяне обаче се осъществява на различно правно основание и води до различни правни последици по отношение на бенефициера. Релевантният факт за основателността на всяко едно от двете възможни действия на органа е етапът, на който се намира паралелно провеждащото се производство по реда на чл. 70 и сл. ЗУСЕФСУ.

В случая, безспорно процесните разходи, по отношение на които органът не е уважил подаденото искане за плащане, са средства по определена с административен акт финансова корекция. Но органът сочи като правно основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ, като същевременно в диспозитива на акта препраща към последиците, предвидени в чл. 64, ал. 1, предложение второ ЗУСЕФСУ. Не е ясна волята на административният орган - дали извършва финансова корекция по реда на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ или не верифицира процесните разходи поради висящото производство по определяне на финансова корекция. В случая ръководителят на УО е извършил смесване на отказа за верификация на недопустимите разходи и извършването на финансовите корекции, засягащи допустимите разходи. Това смесване на резултата от различни производства в един акт прави невъзможна проверката за законосъобразност на оспорения акт и препятства правото на защита на бенефициера и възможността му да сочи и представя доказателства.

Правилното отнасяне на фактическите обстоятелства към конкретната правна норма, която се твърди, че е нарушена, е условие за законосъобразност на акта. Излагането на фактически и правни основания, които си кореспондират, е изискване за законосъобразност на административния акт, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Предвид посоченото, неправилен се явява изводът на първоинстанционният съд за законосъобразност на решението в тази му част.

По т. 8 от оспорения отказ:

В частта по т. 8, органът е отказал верифициране на 81,00 лева отчетени в бюджетен ред II.3.1 „Разходи за организация и управление и разходи за информация и комуникация“. Като правно основание за постановения отказ в тази част е посочен чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ (в относимата редакция) и т. 14.1 от Насоките за кандидатстване.

Незаконосъобразността на решението, в частта му по т. 7 води до незаконосъобразност на същото и в частта по т. 8, тъй като непреките разходи са в зависимост от отчетените допустими преки разходи.

Изложеното води до незаконосъобразност на обжалваното решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу процесния отказ в частта му по т. 3, 4, 7 и 8 и съдът следва да го отмени в тази част. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което отказът на ръководителя на УО на ОПДУ, в частта по т. 3, 4, 7 и 8, следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Административното производство е започнало по инициатива на бенефициера, поради което преписката следва да се върне на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. На основание чл. 174 АПК съдът следва да определи на органа срок за произнасяне. При съобразяване на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ съдът определя 90-дневен срок на органа за произнасяне. Решението, в останалата му част, като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора в настоящото производството, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските за сумата над 22,64 лева, присъдена на ответника, съобразно отхвърлената част от жалбата, като същия бъде осъден да заплати на[Фирма 1] разноски в размер на 77,36 лева, съразмерно уважената част от жалбата.

С оглед на изхода от спора в настоящото производството, направено от страните искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да присъди разноски съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от касационната жалба.

Касаторът претендира разноски в общ размер от 446,43 лева, от които 346,43 лева внесена държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 345,37 лева съразмерно на уважената част от касационната жалба.

Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лева, в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 22,64 лева съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба.

Така мотивиран, и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 и с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 4028 от 16.06.2022 г. на Административен съд София-град по адм. дело №2232/2022 г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ срещу Отказ с изх. № 02.50-6 от 16.02.2022 г. на ръководителя на Управляващият орган на Оперативна програма "Добро управление", в частта по т. 3, 4, 7 и 8, както И В ЧАСТТА за разноските за сумата над 22,64 лв. (двадесет и два лева и шестдесет и четири стотинки), като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Отказ с изх. № 02.50-6 от 16.02.2022 г. на ръководителя на Управляващият орган на Оперативна програма "Добро управление", в частта по т. 3, 4, 7 и 8.

ИЗПРАЩА преписката на органа за ново произнасяне в отменената част като определя 90-дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Администрацията на Министерския съвет, гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, бул. "Ген. Н. С." № 21, 77,36 лв. (седемдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки) разноски в първоинстанционното производство.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

ОСЪЖДА Администрацията на Министерския съвет, гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, бул. "Ген. Н. С." № 21, 345,37 лв. (триста четиридесет и пет лева и тридесет и седем стотинки) разноски по делото.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, бул. "Ген. Н. С." №21 да заплати на Администрацията на Министерския съвет, гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, 22,64 лв. (двадесет и два лева и шестдесет и четири стотинки) разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА