Р Е Ш Е Н И Е

№85

гр. София, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. Х.

при участието на секретаря Д. А. като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 2528 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото Р. М. Й. срещу решение № 13/23.02.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 56/2021 г. на Русенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 260031/16.10.2020 г. по гр. дело № 1121/2019 г. на Беленския районен съд и е отхвърлен предявеният от Я. Н. Я., починала на 25.12.2019 г. и заместена в хода на процеса от жалбоподателката Р. Й., срещу „Електроразпределение север“ АД, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че жалбоподателката-ищца не дължи на ответното дружество сумата 9 702.19 лв., представляваща начислена корекция на електроенергия по фактура № * 06.08.2019 г. за периода 05.05.2017 г. - 03.06.2019 г., за обект с клиентски № * и абонатен № *], с адрес на потребление: [населено място], [улица]; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото.

В касационната жалба на ищцата Р. Й. се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в последващо писмено становище.

Ответното „Електроразпределение север“ АД в отговора на жалбата и в откритото съдебно заседание излага доводи и съображения за неоснователност на същата.

С определение № 35/21.01.2022 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следния материалноправен въпрос: при преизчисляване на количеството електрическа енергия, измерено чрез показания в невизуализиран (скрит) регистър на средството за търговско измерване, кой има право да получи от крайния битов клиент, начислената в резултат на корекцията, сума – крайният снабдител или операторът на електроразпределителната мрежа.

Разрешението на този материалноправен въпрос се съдържа в чл. 55 и чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 55 от ПИКЕЕ, в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване (СТИ), операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри, като преизчисляването на количеството електрическа енергия се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IХ от ПИКЕЕ (в който се намират и разпоредбите на чл. 55 и чл. 56) операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата (какъвто е и крайният битов клиент) фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“; а ползвателят на мрежата (респ. – крайният битов клиент) заплаща на оператора на съответната мрежа тази дължима сума, определена от оператора на съответната мрежа.

От така цитираните разпоредби следва, че отговорът на поставения материалноправен въпрос е следният: в случаите на преизчисляване на количеството електрическа енергия, измерено чрез показания в невизуализиран (скрит) регистър на СТИ, право да получи от крайния битов клиент, начислената в резултат на корекцията сума, има операторът на електроразпределителната мрежа, а не крайният снабдител (доставчикът) на електрическата енергия.

Относно така възприетото разрешение на въпроса вече е налице и формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 77/30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г., решение № 60269/27.05.2022 г. по гр. д. № 1054/2021 г. и решение № 61/02.06.2022 г. по гр. д. № 1898/2021 г. на III-то гр. отд., решение № 55/30.05.2022 г. по гр. д. № 1421/2021 г. и решение № 56/21.06.2022 г. по гр. д. № 1629/2021 г. на IV-то гр. отд. В първите три от тези решения на ВКС изрично е разяснено и че уредбата, обективирана в нормите на чл. 55 и чл. 56 от ПИКЕЕ, е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена (чл. 183, чл. 200 от ЗЗД ), която съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да го начисли и получи, и това възлагане също не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Касае за специални норми, които дерогират общите такива. В подкрепа на извода за липса на противоречие между законов и подзаконов нормативен акт, освен специалният характер на последния, е и начинът, по който са приети самите ПИКЕЕ – по предложение на доставчика (крайния снабдител) и на разпределителя на електрическа енергия (оператора на електроразпределителната мрежа).

По касационните оплаквания съдът намира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства: Страните не спорят, че ищцата е потребител на електрическа енергия за битови нужди като ползвател на процесния имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на ответното дружество. С протокол № 7097533 е установено, че на 01.05.2017 г. е извършен монтаж на СТИ с фабр. № 1114021666915778 на обекта, с показания на визуализираните тарифи съответно „0“ за нощна и „0“ за дневна. С констативен протокол № 1701849 е установено, че на 03.06.2019 г. служители на ответното дружество са извършили техническа проверка на измервателните системи на процесния обект, при която СТИ с фабричен № 1114021666915778 е демонтиран, показанията му са отразени в протокола, а на негово място е монтиран друг електромер с нулеви начални показания в съответните регистри. Демонтираният електромер е предоставен на Българския институт по метрология (БИМ), където е изготвена метрологична експертиза на средството за измерване. Съгласно съставения за това констативен протокол № 1448/25.07.2019 г., при извършена проверка на техническите изисквания е установено отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите и на клеменния блок на електромера, както и наличие на всички необходими обозначения на табелката на електромера. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера; отчетено е наличие на преминала енергия на тарифа 15.8.3 – 0029306.428 кВтч и на тарифа 15.8.4 – 0022154.666 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Дадено е заключение, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но не съответства на техническите характеристики. В резултат на това заключение на метрологичната експертиза и на основание чл. 55 от ПИККЕ, ответното дружество е извършило корекция на сметките на ищцата, като е съставило процесната фактура № [ЕГН]/06.08.2019 г., с която е начислило допълнително електрическа енергия от 51 460 кВтч за процесния период 05.05.2017 г. - 03.06.2019 г. и за процесната сума 9 702.19 лв. с ДДС. За извършената проверка на електромера, както и за последвалото преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия ответното дружество е уведомило ищцата с представени по делото писма. Въз основа на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), въззивният съд е установил, че процесният електромер е статичен, еднофазен, многотарифен, преминал е метрологична проверка, като са активни и се визуализират регистрите 1.8.1 и 1.8.2, тъй като абонатът е битов; електромерът е бил в срока на метрологична годност. Според вещото лице, няма неотчетена ел. енергия за периода от монтажа на процесното СТИ до демонтажа му; отчетената енергия в регистър 1.8.0 до 30.06.2019 г. е 64 147 кВтч, която е сумата от регистри 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3 и 1.8.4, като показанията на невизуализираните регистри са отчетени при процесната проверка. Според вещото лице, има промяна в софтуера на електромера; препрограмирането на трети и четвърти тарифен план е неправомерно. Вещото лице е посочило и че извършените изчисления са математически точни с определените за периода цени на ел. енергия от КЕВР. Окръжният съд е посочил, че горните факти са установени с приетите по делото писмени доказателства, СТЕ, както и с показанията на свидетеля Д. – служител при ответното дружество, участвал в процесната проверка.

При така приетите за установени обстоятелства по делото, въззивният съд е изложил следните правни изводи:

Спорното правоотношение има своята специална регламентация в ЗЕ (в редакцията – ДВ, бр. 57/2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) и създадените от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) въз основа на правилото на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, Правила за измерване на количеството ел. енергия (ПИКЕЕ), обн. в ДВ, бр. 35/30.04.2019 г. Предвид данните по делото, съдът е намерил, че проверката за техническата изправност на процесното СТИ в имота на ищцата е осъществена съгласно нормите на ПИКЕЕ, уреждащи компетентността на мрежовия оператор да извършва технически проверки на СТИ (чл. 46 от ПИКЕЕ), реда и начина (чл. 48-49 от ПИКЕЕ), правните последици съобразно резултата (чл. 50-58 от ПИКЕЕ). Въззивният съд е приел, че правото на ответното дружество да извършва проверки на СТИ е възникнало с приемането на ПИКЕЕ, които му посочват и реда, по който това право може да бъде осъществено. Намерил е също, че в случая констативният протокол е изготвен при спазване изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, като е посочил, че за редовността му е необходимо да бъде подписан от представител на оператора, от ползвателя или от негов представител, а в случай на отсъствие или при отказ от тяхна страна да го подпишат, от свидетел, който не е служител на оператора. Окръжният съд е посочил, че в разглеждания случай проверката е извършена с участието на съставителите и в присъствието на двама свидетели, които са положили подписи върху документа за верността на вписаните в него обстоятелства. Съдът е приел и че провереният електромер е демонтиран и поставен в индивидуална опаковка, запечатана и пломбирана.

Приел е също, че фактът на измерена в невизуализирания регистър електроенергия е установен с метрологичната проверка на 25.07.2019 г. Намерил е и че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ за извършване на преизчисление на количества електрическа енергия, в която хипотеза е достатъчно единствено да се установи, че са налице измерени от изправно СТИ количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, без оглед субективното отношение на ползвателя. Изтъкнал е и че правото на оператора на съответната мрежа да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, защото целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. По-натам въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ предвижда възможност при установяване на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на електроразпределителната мрежа да начисли измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Съдът е приел също, че съгласно разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IX (в който попада и чл. 55), операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“, като ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1. По тези съображения въззивният съд е достигнал до извода, че съгласно новите (действащите) ПИКЕЕ (обн. в ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), титуляр на вземането по процесната корекционна фактура е операторът на електроразпределителната мрежа, в случая – ответното „Електроразпределение север“ АД.

Окръжният съд е намерил, че остойностяването на консумираната електрическа енергия, отчетена в скрития регистър на процесното СТИ, правилно е извършено по цени за технологични разходи – съобразно нормата на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ. Съдът е приел и че невъзможността да се установи началният момент на отчитане на доставената ел. енергия в невизуализирания тарифен регистър е нормативно преодоляна – релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в съответния обект, съобразно нормата на чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ. Приел е и че това обстоятелство е било съобразено от ответното дружество по процесното правоотношение, тъй като е установено, че процесното СТИ е преминало метрологична проверка и е монтирано в имота на ищцата на 10.10.2017 г., за което е съставен констативен протокол № 7097533, според който в процесния имот е монтиран електромер с нулеви показания за активираните тарифни регистри 1.8.1 и 1.8.2, т. е. – като нов.

По така изложените съображения въззивният съд е приел, че е налице основание по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ за начисляване на доставената в обекта на ищцата електроенергия, измерена в невизуализираните регистри на електромера, за който е установено, че съответства на метрологичните характеристики и измерва точно. В заключение съдът е посочил, че този извод му дава основание да приеме за правилни показанията на СТИ, респ. – и че ищцата дължи на ответното електроразпределително дружество цената на доставената електрическа енергия за процесния период.

При извършената касационна проверка, настоящата инстанция намира, че така постановеното въззивно решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията и изводите на въззивния съд, че съгласно разпоредбите на чл. 55, чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ, титуляр на процесното парично вземане е операторът на електроразпределителната мрежа, в случая – ответното „Електроразпределение север“ АД, са в пълно съответствие с възприетото по-горе разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос. Оплакванията и доводите на жалбоподателката, че както тези изводи на въззивния съд, така и самите разпоредби на чл. 55, чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ противоречат на чл. 98а, ал. 2, т. 6, чл. 104а, ал. 2, т. 5 и чл. 98в от ЗЕ, а също и че тези разпоредби от ПИКЕЕ са извън законовата делегация по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, са неоснователни, освен по съображенията, изложени при отговора на въпроса, и предвид следното:

Крайният битов клиент (потребител) се намира в облигационни правоотношения, както с крайния снабдител, който му продава електрическа енергия при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ), така и с оператора на съответната електроразпределителна мрежа, към която клиентът (потребителят) е присъединен и я използва също при публично известни общи условия (чл. 104а от ЗЕ). Корекцията на сметка по смисъла на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ (съгласно и общите правила на чл. 183, чл. 200 от ЗЗД) поначало съставлява корекция на продажната цена на потребената (продадената, доставената) електрическа енергия в случаите, посочени в тези разпоредби: неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху измервателни уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ; както и неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на измервателни уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ; сред тях попада и разглежданият случай на електрическа енергия, измерена с показания в невизуализиран регистър на СТИ, която хипотеза е изрично посочена в чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, към която разпоредба препращат чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ. Също по общо правило, тази корекция на цената е в полза на едната от двете страни по продажбеното правоотношение – в полза на крайния снабдител (доставчика), когато клиентът (потребителят) не е заплатил изцяло цената на количеството потребена от него (доставена му) електроенергия; или в полза на клиента (потребителя), когато му е начислено по-голямо количество електроенергия от реално използваното и той е надплатил цената. Последното правило, – че на потребителя (ползвателя) се възстановява надвзетата сума, е възпроизведено в разпоредбата на чл. 57 от ПИКЕЕ. Общото правило, че корекцията на цената се извършва в полза на другата страна по продажбеното правоотношение – доставчика (продавача) на електрическа енергия, е възприето в разпоредбата на чл. 56, ал. 4 от ПИКЕЕ, но само в хипотезата на чл. 53, ал. 1 от ПИКЕЕ – когато поради повреда или неточна работа на тарифния превключвател, използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи, избрани от ползвателя; като в тези случаи преизчислените количества електроенергия се заплащат от потребителя по цената за съответната тарифа, т. е. – по продажна цена. Както вече беше посочено, относно всички останали случаи на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IХ от ПИКЕЕ (включително и в разглеждания случай по чл. 55 от ПИКЕЕ, когато са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ), с разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ е установено отклонение от общото правило, че корекцията на сметката на потребителя е в полза на крайния снабдител (доставчика) на електроенергия, като вместо него титуляр на вземането за дължимата сума е операторът на електроразпределителната мрежа. В тези случаи обаче с разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ е установено и друго отклонение от общото правило, а именно – че преизчислените количества електрическа енергия се заплащат от потребителя, не по продажната цена, а по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор. Без съмнение, стойността на технологичните разходи е включена като компонент при формирането на продажната цена (също регулирана от КЕВР), но тези технологични разходи са за сметка на оператора на електроразпределителната мрежа, който има задължението да я поддържа. Поради това, заплащането на тяхната стойност от крайния потребител, в качеството му на ползвател на електроразпределителната мрежа – директно на мрежовия оператор, с когото той също е в облигационно правоотношение (вместо на и чрез доставчика на електроенергия – по продажбеното правоотношение), е установено в интерес както на потребителя, така и на енергийните дружества, и не е в противоречие с разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, а подзаконовите норми на чл. 56, ал. 1-3 от ПИКЕЕ, с които това заплащане е регламентирано в посочените случаи на преизчисляване на количествата електрическа енергия, са специални спрямо общата нормативна регламентация, както е прието и в цитираната по-горе практика на ВКС. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ уреждат императивно единствено задължителното включване в съдържанието на съответните общи условия на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, но не и реда и начина на извършване на самата корекция на сметка, които са предмет на подзаконовата регламентация с ПИКЕЕ – съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Не е налице и твърдяното от страна на жалбоподателката противоречие с разпоредбата на чл. 98в от ЗЕ (съгласно която, отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция, или търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия), нито пък с приемането на подзаконовите разпоредби на чл. 56, ал. 1-3 от ПИКЕЕ КЕВР е излязла извън правомощията, делегирани от ЗЕ, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 21, т. 9 и на чл. 83, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 6 от ЗЕ, в нейните правомощия е приемането както на правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), така и на ПИКЕЕ, т. е. законът е делегирал на КЕВР цялостната подзаконова регламентация на отношенията между крайните клиенти, крайните снабдители и операторите на електроразпределителни мрежи.

Правилен е и изводът на въззивния съд, че невъзможността да се установи началният момент на отчитане на доставената ел. енергия в невизуализирания регистър на СТИ е нормативно преодоляна, като релевантния пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в съответния обект. Този извод е изцяло в съответствие с материалноправната норма на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ. Обосновано окръжният съд е приел и че процесният електромер (СТИ) е бил нов, когато е монтиран в имота на ищцата. Това обстоятелство се установява както от съставения при монтажа констативен протокол № 7097533/10.10.2017 г., в който изрично е отразено, че тогава електромерът е бил с нулеви показания за активираните тарифни регистри 1.8.1 и 1.8.2; така и от съвкупната му преценка с констативния протокол № 1448/25.07.2019 г., изготвен при извършената метрологична експертиза на електромера от БИМ, както и с приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза. Поради това, неоснователни са и касационните оплаквания и доводи, че по делото не било доказано по несъмнен начин от кога и за какъв период от време са станали натрупванията в скритите (невизуализираните) регистри на процесното СТИ. Освен това, част от тези доводи на жалбоподателката се основават на фактически твърдения и възражения, че по делото не е установено какви са били показанията по скритите (невизуализираните) регистри на електромера при монтирането му, каквито твърдения и възражения се правят за първи път с касационната жалба и не са били релевирани пред въззивната инстанция, която е тази по съществото на правния спор по делото и по установяването на правнорелевантните и доказателствените факти по него.

Неоснователни са и оплакванията и доводите на жалбоподателката, че отчитането на електрическа енергия по невизуализирани регистри и начисляването въз основа на това на суми за плащане е в нарушение на материалния закон, тъй като липсва възможност за контрол от страна на потребителя относно използваното от него количество електрическа енергия – въз основа на избраните от него тарифи и на видимите регистри, по които те се отчитат. В тази връзка е достатъчно до се посочи, че в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, с която е очертан предметът на регулиране на ПИКЕЕ, изрично е посочена (освен други и) процесната хипотеза – регламентиране на реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ. Освен това, в тези случаи отчитането не е редовно такова, а при извършени проверка и специализирана метрологична експертиза, при които е установена (както и по настоящото дело) външна софтуерна намеса (нерегламентирано препрограмиране) в тарифната схема на електромера, поради което невъзможността за пряк визуален контрол е както за потребителя, така и за енергийното дружество при извършването на редовните месечни отчети. С оглед на това, жалбоподателката неоснователно се позовава и на Директива 2009/72/ЕО и конкретно – на чл. 1, б. „в“, „з“ и „и“ от Приложение № 1 към нея, съгласно които на потребителите следва да се осигури възможност да са надлежно информирани за действителното потребление на електроенергия и разходите достатъчно често, за да могат да регулират своето потребление. Тези норми от европейското законодателство очевидно са неприложими в случаи като настоящия, когато вследствие нерегламентирано външно въздействие върху СТИ то отчита използваното количество електрическа енергия само в невизуализирани регистри (а не във видимите такива, както е първоначално програмирано), при което прекият визуален редовен контрол е обективно невъзможен, а количеството преминала електроенергия може да бъде установено само при нарочна проверка и със специално техническо оборудване.

По така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила.

При този изход на делото на жалбоподателката-ищца не се следват разноски, каквито тя претендира, а съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК, същата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника, претендираните и направени от него, разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му пред касационната съдебна инстанция, а именно – сумата 1 956 лв. (с начислен ДДС). Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляването на тези разноски поради прекомерност. Настоящото касационно производство се отличава с немалка фактическа и най-вече – правна сложност, тъй като по него е поставен за разглеждане материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по който липсваше установена съдебна практика към момента на допускането. Двамата процесуални пълномощници-адвокати от упълномощеното адвокатско дружество са осъществили защитата на ответното търговско дружество в настоящото производство чрез подаването на отговора на касационната жалба и чрез пледиране в откритото съдебно заседание. С оглед това съдът намира, че разноските за заплатеното им възнаграждение, възлизащо на двукратния минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ (2 х 815 лв., плюс начисления ДДС от 20 %), не са прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13/23.02.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 56/2021 г. на Русенския окръжен съд.

ОСЪЖДА Р. М. Й. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Електроразпределение север“ АД с ЕИК 104518621 сумата 1 956 лв. (хиляда деветстотин петдесет и шест лева), представляваща разноски за касационното производство по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: