Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 10998 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Т. от гр. Първомай, област Пловдив, срещу Решение №1642 от 03.10.2022 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1165/2022 година, с което е отхвърлена жалбата на Н. Т. против Решение № 2153-15-138 от 14.04.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив, с което е била оставена без уважение жалбата й с вх. № 1012-15-187/28.03.2022 г. против Разпореждане № РВ-3-15-01073989/23.02.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив. С разпореждането, на осн. чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), на оспорващата е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 18.03.2020 г. до 28.10.2021 г. в размер на 1 816, 64 лв., от които 1 696, 14 лева - главница и 120, 50 лева – дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на обжалваното разпореждане.

Касаторът, макар и имплицитно, поддържа твърдения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез старши юрисконсулт К. В. - Минкова, поддържа доводи за неоснователност на жалбата, които са подробно изложени в писмен отговор по делото. Претендира разноски за касационната инстанция в размер на следващото се юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приел, че са изпълнени предпоставките за издаване на акта по чл.114, ал.,1 от КСО

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна.

При осъществения контрол за законосъобразност на акта по чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че актът е постановен при правилно приложение на материалния закон.

От фактическа страна по делото е установено, че Н. Т. е била самоосигуряващо се лице - съдружник в „С. Т. ООД, в което си качество е представила в ТП на НОИ - Пловдив удостоверения по образец, съгласно Приложение №9 към чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, с данни относно правото на парично обезщетение към болнични листове, подробно индивидуализирани в административните актове/ от 18.03.2020 г. до 28.20.2021 г./, за които са реално изплатени парични обезщетения/установени по размер/ на база данните в Регистъра на осигурените лица за 2020 и 2021 г. В този регистър за Тодорова са подадени данни по реда на чл.5, ал.4 от КСО с данни за осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“.

Във връзка с представено последващо удостоверение към болничен лист, относим за периода 09.11.2021 г.-22.11.2021 г. вкл., е извършена проверка освен в Регистъра на осигурените лица и в Регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, в който е констатирано, че Н. Т. е регистрирана като самоосигуряващо се лице с дата на започване на дейност от 01.01.2020 г. с посочен вид осигуряване - код 1 за фонд „Пенсии“.

Предвид разминаването на данните в двата регистъра е изпратено искане до ТД на НАП - Пловдив за извършване на проверка по заявената от лицето дата на започване на дейност и осигуряване, както и за избрания от нея вид осигуряване като самоосигуряващо се лице - съдружник в „С. Т. ООД.

В постъпилия отговор е налице справка за историята на осигуряването като самоосигуряващо се лице на Н. Т., от която е установено, че същата е подала декларация за начало на осигуряване с посочен вид осигуряване „инвалидност“ на 02.12.2021 г., т. е. извън регламентирания в чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/седмодневен срок.

В този смисъл съгласно разпоредбата на чл.1 ал.З, изр.З НООСЛБГРЧМЛ, когато декларацията е подадена извън 7- дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, поради което и административният орган, и съдът са приели, че Тодорова подлежи на осигуряване само за фонд „Пенсии“ през 2020 г. и 2021 г.

Административният орган е извършил и проверка по разходите на ДОО в информационната система на НОИ на „С. Т. ООД, обективирана в констативен протокол, в хода на която е установено, че в Регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица за Н. Т. има данни в качеството й на самоосигуряващо се лице - съдружник в „СЕСТРИ ТОДОРОВИ“ООД, като тя е декларирала начало на осигуряване чрез посоченото дружество, считано от 01.01.2020г., с избран вид на осигуряване за фонд „Пенсии“, както и че датата на подаване на декларацията в ТД на НАП - Пловдив, е 02.12.2021 г. Съответно в Регистъра на осигурените лица е подадена информация по чл.5, ал.4, т.1 от КСО от осигурителя „С. Т. ООД за Н. Т. за периода от 01.01.2020 г. до 30.11.2021г. вкл., с посочено осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“. По този начин е констатирано несъответствие на информацията по чл.5, ал.4 от КСО с декларация обр.1 „Данни за осигуреното лице“ за Н. Т., за периода от 01.01.2020 г. до 30.11.2021 г. вкл., тъй като в Регистъра на осигурените лица е подаден некоректен процент с размер на осигурителната вноска за социално осигуряване, а е следвало да бъде подаден размер на осигурителна вноска само за фонд „Пенсии“.

На основание чл.108 ал.1, т.З КСО, са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-15-01054780 от 05.01.2022 г. за корекция на данните по чл.5 ал.4, т.1 КСО, подадени с декларация, обр.1 за Н. Т. за периода от 01.01.2020 г. до 30.11.2021 г., като в код за вид осигурен 12, в т.16.1 е посочено, че е следвало да се подадат законоустановени работни дни за съответните месеци на посочените по-горе периоди, в т.21 е следвало да се подаде сума в размер на 610 лв. - минимален осигурителен доход за самоосигуряващи се лица за 2020г. и 650 лв. - минимален осигурителен доход за самоосигуряващи се лица за 2021 г. и процент в осигуряване в размер на 14,8%. Задължителните предписания са изпълнени на 26.01.2022 г.

Ръководителят на контрола по разходите на ДОО е достигнал до извод, че тъй като Тодорова не е осигурено лице за фонд „Общо заболяване и майчинство“, неправомерно е получила парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 1 696,14 лв. по болничните листове, поради което е издал разпореждане сумата да бъде внесена по сметката на ТП на НОИ - Пловдив, ведно с дължимата лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.

Разпореждането е обжалвано в срок и преди произнасянето си, с което е потвърдил разпореждането, горестоящият административен орган е извършил нови проверки, в хода на които е установено, че на 10.01.2020 г., по електронен път, е подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, като за начало на дейност и осигуряване е посочена датата 01.01.2020 г. с вид на осигуряване за всички осигурителни рискове като съдружник в „С. Т. ООД. Декларацията е подадена на 10.01.2020 г., т. е. извън 7-дневния преклузивен срок, при което не е спазена разпоредбата на чл.1, ал.З, изр.З НООСЛБГРЧМЛ, поради което самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само „за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт“.

Съдът, извършвайки служебно всички действия по време на съдебното следствие, необходими за изясняване на обективната истина, е установил безпротиворечиво, че възражението на жалбоподателката за подаване на декларацията чак на 10.01.2020 г. поради годишното приключване и недостъпност на електронните услуги в сайта на НАП, е неоснователно.

Потвърдил е оспорения административен акт, приемайки че същият е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Счел е, че по отношение материалната законосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане, следва да се зачетат констатациите на органите на ТП на НОИ, които са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон, като са налице предвидените материалноправни предпоставки за издаване на оспорения административен акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Както правилно е посочил първоинстанционният съд, спорът по делото е правен, като противоположните становища на страните се концентрират в отговора на въпроса дали Н. Т. е притетжавала качеството „осигурено лице“ за риска „Общо заболяване и майчинство".

Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.З от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са: 1/ лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; 2/лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Самоосигуряващите се лица, съгласно чл.4, ал.4 от КСО, могат, по свой избор, да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Самоосигуряващото се лице Н. Т. е подала декларация по чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ /в редакцията на ДВ, бр.16 от 2012 г., в сила от 01.03.2013 г./, с която е заявила започване на трудова дейност, считано от 01.01.2020 г., с вид на осигуряване за всички осигурителни рискове, като съдружник в „С. Т. ООД, но това е станало извън преклузивния 7- дневен срок, а именно –на 10.01.2020 г./ следвало е това да стане до 08.01.2020 г./

Съществено в случая е и обстоятелството, че за да получава обезщетение за общо заболяване, жалбоподателката е следвало да подаде декларация по чл.1, ал.З, изр.1 НООСЛБГРЧМЛ, с която изрично да заяви желание да се осигурява доброволно за общо заболяване и майчинство, но в срока по изречение трето, т. е. в 7-дневен срок от декларираното от нея започване на дейност, а именно 01.01.2020г./или най-късно до 08.01.2020г./, което не е сторено.

Следва да се подчертае, че с въвеждането на института на декларация за избран вид на осигуряването, законодателят имплицитно е изключил избор на осигуряване чрез конклудентни действия, например чрез плащане на съответните осигурителни вноски. Заплащането на осигурителните вноски от страна на лицето няма отношение към осигуряването за съответния риск. Тя не попада в обхвата на 1, т.З от ДР на КСО, тъй като вноските не са дължими, макар че са внесени. В този смисъл са и Решение №14415/23.11.2018 г. по адм. д.№6746/2018 г. на ВАС, VІ отд., Решение №5321/09.04.2019 г. по адм. д.№1026/2019 г. на ВАС, VІ отд. и др.

Предвид обстоятелството, че липсва надлежно избран вид на осигуряването за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за 2020 г. и 2021 г. от страна на Н. Т., то за нея не е възникнало и качеството на „осигурено лице“ за този риск и поради това, независимо дали за нея са били декларирани данни, респ. внесени или не осигурителни вноски, то същата не е имала право да получи парично обезщетение за временна неработоспособност.

Полученото от Тодорова парично обезщетение е недължимо предвид недобросъвестността на лицето. В случая доказателствата, събрани в хода на административното производство и на съдебното производство по издаване на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив сочат на така изложения извод, която недобросъвестност е доказана от страна на административния орган и коректно разгледана от съда, предвид хипотезата на чл.114, ал.1 и 3 от КСО.

В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение.

Видно от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на чл. 114 КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на посочените в тази алинея случаи, които обаче изключения не са осъществени за настоящия казус.

По тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 143, ал. 3 АПК, на ТП на НОИ– Пловдив се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото, които съдът определя на 100 лева, съгл. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на осн. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1642/03.10.2022 г., постановено по адм. д.№1165/2022 г. на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Н. Т. от гр. Първомай, област Пловдив, да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. София сторените разноски за касационната инстанция в размер на 100 лева (сто лева).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА