Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 11025 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

С решение № 2995 от 03.05.2022г., постановено по адм. д. № 9020/2020г. Административен съд София град, трето отделение, 36-ти състав, е отхвърлил жалбата на Н. С. , [ЕГН], с адрес гр.София,[ улица], чрез пълномощник адв.Д. С., срещу ревизионен акт № Р 22221419004876 091 001/23.04.2020г. , издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, изменен и потвърден с решение № 1144/22.07.2020г. на директора на Д. О. и данъчно осигурителна практика София, с който на задълженото лице са определени задължения по ЗДДФЛ общо в размер на 38 022,96лв. главница за период 2013. 2017г. и лихва в размер на 18 889,87лв.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Н. С. , [ЕГН], с адрес гр.София, [улица], чрез пълномощник й адв.Д. С.. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град като неправилно. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика гр.София чрез своя процесуален представител гл. юрисконсулт А. К. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна.

С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Н. С. , [ЕГН], срещу ревизионен акт № Р 22221419004876 091 001/23.04.2020г. , издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, изменен и потвърден с решение № 1144/22.07.2020г. на директора на Д. О. и данъчно осигурителна практика София, с който на задълженото лице са определени задължения по ЗДДФЛ общо в размер на 38 022,96лв. главница за период 2013. 2017г. и лихва в размер на 18 889,87лв. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка във връзка с провеждане на ревизията - издадените заповеди за възлагане на ревизия, съставения ревизионен доклад и впоследствие ревизионен акт, приобщените доказателства по извършена предходна на ревизията проверка за съпоставка на имущество и доходи на физическото лице, връчените искания на лицето за представяне на документи, установените факти и обстоятелства, констатациите на органите по приходите за наличие на хипотези по чл.122,ал.1,т.2 и т.7 ДОПК, обосноваващи провеждане на ревизията по особения ред, начина на определяне на данъчната основа по чл.122,ал.2 ДОПК и размера на данъчните задължения по ЗДДФЛ, възраженията на задълженото лице, проведеното административно оспорване. Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му. Прието е още, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Като неоснователно е определено възражението на жалбоподателката, че не са налице условия за провеждане на ревизията по особения ред. Изложени са мотиви, че въз основа на събрани доказателства по две проверки / за установяване на факти и обстоятелства и за съответствие на доходи и имущество/ , които са приобщени в ревизионното производство по предвидения в ДОПК ред, са установени хипотези по чл.122,ал.1,т.2 и т.7 ДОПК, което е дало основание за провеждане на ревизията по особения ред. Отбелязано е, че на лицето е връчено уведомление, спазен е реда по чл.124 ДОПК, дадена му е възможност за вземане на становище и ангажиране на доказателства, каквито не са представени. Мотивите на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт са изложени на стр.7 и сл. от решението. Систематизирани за нуждите на настоящето изложение, същите могат да бъдат сведени до следното: 1. Дадено е тълкуване на основните разпоредби на т. н. особени ревизии чл.122 124 ДОПК, в това число материално-правни и процесуално-правни норми, разпределение на доказателствена тежест, начин на формиране на данъчната основа и прочие стр. 13 16 от мотивите. 2. Възпроизведени са констатации на ревизиращите органи за наличие на имущество /парични средства/, които явно не съответстват на получените и декларираните доходи. Прието е, че тези констатации са обосновани на събраните по делото доказателства. 3. Посочени са мотивите на т. н. решаващ орган за определяне на първоначално салдо в размер на 10 000лв. , както и защо съдът приема за обосновани констатациите на органа по приходите, че от ангажираните от жалбоподателката доказателства не се установява твърдението й, че паричните суми преведени по банковите й сметки са минали само транзитно към дружество Солар сервиз ЕООД. 4.На отделен ред са коментирани представените в съдебното производство договори за заем и 1бр. разписка. Прието е, че същите нямат достоверна дата, че ако са съществували, е следвало да бъдат представени в хода на ревизията, че от събраните по делото доказателства не се установява възможността на заемодателят да предоставя подобни суми в заем. 5. Като неоснователно е определено и възражението на жалбоподателката за изтекла погасителна давност.

Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд гр. София град е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на Н. С. се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Навеждат се доводи, че първоинстанционнят съд не е обсъдил всички направени от жалбоподателката възражения, както и представените от нея писмени доказателства и безкритично е възприел становището и констатациите на ревизиращия екип.

Предвид на това, че в касационната жалба има много смесвания на оплаквания срещу ревизионния акт и решението на първоинстанционния съд, позоваване на отделни части от съдебни решения и прочие, което затруднява касационната инстанция, то проверката за правилността на първоинстанционното решение ще бъде извършена при спазване на нормата на чл.208 АПК относно предмета на касационното производство и чл.218,ал.2 АПК относно задълженията на касационната инстанция ,

По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното:

Направените оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, свързани с изводите на първоинстанционния съд за наличие на хипотези по чл.122,ал.1,т.2 и 7 ДОПК не могат да бъдат споделени. Разпоредбата на чл.122,ал.1 ДОПК определя, че органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: т.2. налице са данни за укрити приходи или доходи и т.7. декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Ревизията на задълженото лице е предшествана от две проверки съответно от 2018г. и 2019г., при които са събрани данни относно размера на доходите, разходите за издръжка и живот, извършени пътувания в чужбина, вземания и задължения от и към трети лица, притежавано движимо и недвижимо имущество, ценности, банкови сметки и парични средства в брой, налични и разполагаеми суми. Събраните доказателства в тези проверки са приобщени към ревизията по предвидения в ДОПК ред. В хода на ревизията е установено, че задълженото лице е извършило захранване на банкови сметки в ПРОКРЕДИТ БАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД и ИНВЕСТБАНК АД с парични средства в общ размер на 363 708,32лв., разпределени по години както следва: за 2013г. в размер на 130 408,50лв.; за 2014г. в размер на 168 594,04лв.; за 2015г. в размер на 3 690,00лв. за 2016г. в размер на 38 256,70лв. и за 2017г. в размер на 22 759,08лв. След съпоставка между получените доходи от лицето за периода, в това число доходи от наем на недвижимо имущество, които не са декларирани, органите по приходите са изградили констатации за наличие на обстоятелства по чл.122,ал.1,т.2 и т.7 ДОПК. Отделно от това за данъчен период 2017г. е установено превишаване на разходите и придобитото имущество над доходите в размер на 28 251,21лв. Ревизиращите органи са приели, че в случая е налице и хипотеза по чл.123,ал.1 ДОПК, тъй като стойностите на имуществото и направените разходи значително превишават размера на декларираните от ревизираното лице доходи. Всички тези констатации са обсъдени от първоинстанционния съд и правилно е прието, че същите са обосновани на събраните по делото доказателства. Доказателствата, въз основа на които са изградени тези констатации са събрани по надлежния ред, същите не са оборени от задълженото лице, поради което оплакванията, че ревизионният акт е необоснован и недоказан и по тази причина не се ползва от доказателствената сила по чл.124,ал.2 ДОПК, са голословни и несъстоятелни.

Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора за допуснато друго нарушение на материалния закон, свързано с приложението на чл.122,ал.1,т.7 ДОПК. Излагат се аргументи, че доходите на задълженото лице не отговарят на изискванията на чл.122,ал.1,т.7 ДОПК, тъй като то има доходи само от трудова дейност и няма регистрация като едноличен търговец или съдружник в дружеството. Посочената норма няма изискване доходите или приходите да са единствено и само от дейност като едноличен търговец или друг вид правен субект. Изброяването на вида доходи в нормата е примерно декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, поради което същата е приложима както за доходи на физически лица, които работят по трудов договор, така и за такива които имат регистрация като търговец, или имат доходи от някакъв друг вид дейност. Нормата не поставя и изискване за установяване на вида дейност, от която са реализирани доходите, а единствено да бъде установено несъответствие между декларираните и/или получените доходи и имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице.

Направените оплаквания за немотивираност на ревизионния акт също не могат да бъдат споделени. Ревизионният доклад се явява неразделна част от ревизионния акт, поради което няма пречка да бъде извършено препращане към неговите мотиви.

Направените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, обосновани с доводи за липса на мотиви на първоинстанционното решение, не могат да бъдат споделени. Доколкото и при административното оспорване и при съдебното такова, предмет на разглеждане е материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, то е напълно възможно съвпадение в изложените аргументи от решаващия орган и от съда, като това само по себе си не може да бъде разглеждано като съществено процесуално нарушение.

Направените оплаквания на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения относно изводите на решаващия съд за ангажираните от страната доказателства за получени заеми от жалбоподателката, са неоснователни. Изложените мотиви на първоинстанционния съд в тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 ДОПК, поради което не следва да бъдат преповтаряни. В допълнение следва да бъде посочено, че твърдения за такива предоставени заеми не се съдържат както при извършените проверки преди ревизията, така и не са правени в рамките на ревизионното производство. Липсва и съответно деклариране по чл.50,ал.1,т.5 ЗДДФЛ на получени и предоставени заемни средства. Всичко това обосновава извод, че въпросните доказателства са новосъздадени с цел потвърждаване на защитната теза на страната. Тъй като договорите за заем са предоставени едва в съдебното производство, няма как по тях да бъде извършена проверка в рамките на ревизията и наведените в тази връзка доводи за нарушено право на защита са несъстоятелни. Отделно от това съдът не е длъжен да открива нарочно производство по оспорване на тези доказателства, а извършва преценка на доказателствената им стойност съобразявайки ги ведно с другите факти и обстоятелства по делото.

Обясненията на задълженото лице могат да бъдат разглеждани като обвързващо съда доказателства единствено ако удостоверяват неизгодни за страната факти и обстоятелства. В противен случай същите следва да бъдат потвърдени и от други доказателства, които също подлежат на проверка. Само от обясненията на страната и представения нотариален акт за извършена продажба на недвижим имот през 1995г. от бащата на мъжа, с който жалбоподателката живее на семейни начала, не може да се обоснове извод, че сумата от продажбата е била дадена на жалбоподателката и съпруга й и следва да се разглежда като неин приход. Най малкото липсват доказателства на каква сума в сегашни лева следва да се приравни получената през 1995г., отчитайки процесите на инфлация, особено през периода 1995г. 1998г., съответно къде е била съхранявана и прочие.

Противно на изложеното в жалбата, първоинстанционният съд е приел, че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. Вярно е, че мотивите в тази насока се съдържат само в едно изречение, но това съответства на начина, по който е направено възражението /също немотивирано/. В допълнение следва да бъде посочено, че според чл. 171,ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Нормата на чл.53,ал.1 ЗДДФЛ / в относимата редакция за периода/ разпорежда, че годишната данъчна декларация се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, а тази на чл.67,ал.5 /също в съответната редакция/ посочва, че дължимият данък по чл. 48 се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. От изложената правна рамка се следва извод, че 5 годишният давностен срок за задълженията за данъка за 2013г. започва да тече от 01.01.2015г. и същият не е изтекъл към 02.09.2019г., когато на задълженото е връчена заповедта за възлагане на ревизията.

След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата, Административен съд София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответната Д. О. и данъчно-осигурителна практика София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 5203,03лв., определени при условията на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

Реши:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 2995 от 03.05.2022г. на Административен съд София град, трето отделение, 36-ти състав, постановено по адм. д. № 9020/2020г.

ОСЪЖДА Н. С. , [ЕГН], със съдебен адрес гр.София,[ улица, да заплати на Национална агенция по приходите София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 5203,03 /пет хиляди двеста и три лева и три стотинки/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ