Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя А. Д. по административно дело № 11063 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Монтесито – 87“ ЕООД, гр. Велинград, представлявано от К. Г., чрез процесуален представител, срещу решение № 675/14.09.2022 г. по адм. дело № 243/2022 г. на Административен съд /АС/ - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Разпореждане за насочване № 0000063/04.02.2022 г. на главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/ - Пазарджик /Разпореждането/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска същото да бъде отменено и претендира присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът по касационна жалба – главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОБДХ - Пазарджик, чрез процесуален представител, в писмен отговор и становище оспорва същата като неоснователна и иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

С оспореното пред АС – П. Р. за насочване № 0000063/04.02.2022 г. на главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/ - Пазарджик, на основание чл. 24, ал. 1 и чл. 46, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАХВ/ и чл. 138, 2, б. „г“ и б. „ж“ от Регламент /ЕС/ 2017/625 на Европейския парламент, е разпоредено унищожаването, чрез изгаряне в екарисаж и представянето на потвърдителен документ от екарисажа на описаните в констативен протокол от 04.02.2022 г. негодни за консумация от хората храни от животински произход.

За да постанови обжалваното решение, АС - Пазарджик е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличието на правни и фактически основания за издаването му, респективно е отхвърлил подадената срещу него жалба. Решението е правилно.

При правилно установена по делото фактическа обстановка и съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите и възраженията на страните, съдът е достигнал до законосъобразен извод, че оспореното разпореждане за насочване е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с приложимия материален закон, като същото е издадено при посочване на правните и фактически основания, довели до издаването му.

Напълно се споделят изводите на административния съд по отношение на преповтореното и в касационната жалба оплакване за липса на мотиви в оспореното разпореждане. Нещо повече – разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗУАХВ, сочена за нарушена от касатора в случая е спазена. Същата регламентира че „В случаите по ал. 1 официалният ветеринарен лекар съставя протокол, в който описва вида, количеството, броя и други характеристики на храните, подлежащи на унищожаване“. Протокол по смисъла на цитираната норма е съставен на 04.02.2022г. и в същия ясно са изложени направените констатации при проверката, като са описани проверените продукти, обект на унищожаване. В тази връзка и предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗУАХВ, който определя протокола като неразделна част от разпореждането за насочване, в случая не е налице соченото от касатора, а именно липса на мотиви при издаването на административния акт, поради което е неоснователно възражението му в тази насока.

По отношение на наведените оплаквания във връзка с това, че първоинстанционният съд не е обсъдил водения от касатора Дневник на входящ контрол на приетите храни и опаковъчни материали следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав счита същите отново за неоснователни. Наличието на такъв дневник, не би било от значение при проверката и последвалата констатация за извършените нарушения. Същия по никакъв начин не санира липсата на изпълнение на задължението по чл. 9 от раздел № I от глава IV на Регламент 1169/2011г. на Европейския парламент и на Съвета /Регламента/, а именно поставянето на етикети на продуктите, съдържащи посочените в нормата задължителни данни, които АС – Пазарджик подробно е описал и същите не следва да се преповтарят. Липсата на етикиране, респективно на всички задължително данни по смисъла на Регламента сама по себе си обективира наличието на констатираното нарушение, а обсъждането на искания от касатора и изходящ от него неподписан частен документ, в настоящия случай би било неотносимо към правния спор.

От изложените съображения, се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АС – Пазарджик. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав.

Предвид изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на сторените от него разноски в касационното производство е неоснователна. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ такива следва да се присъдят на ответника по касация в размер от 200 лева - юрисконсултско възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 675/14.09.2022 г. по адм. дело № 243/2022 г. на Административен съд - Пазарджик.

ОСЪЖДА „Монтесито – 87“ ЕООД, гр. Велинград, [улица], с [ЕИК], представлявано от К. Г., да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – Пазарджик, деловодни разноски в размер на 200 (двеста ) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА