Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. Н. Членове: С. Х. П. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията С. Х. по административно дело № 11077 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на кмета на О. К. чрез представител по пълномощие адв. В. С. от Софийска адвокатска колегия, против Решение № 313/28.09.2022 год., постановено по адм. дело № 549/2021 год. по описа на Административен съд Добрич.
Заявено е твърдение, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Твърдението си за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът обосновава с отказа на съда да допусне извършването на съдебно-техническа експертиза във връзка с довода му, че обектът, чието категоризиране е поискано от страна на дружеството Каварна 2016 ООД, представлява строеж, а не преместваем обект. Недопускането на поисканата от кмета на О. К. експертиза е възпрепятствало ответника в първоинстанционното производство да докаже релевантни за спора факти, като по този начин е нарушено правото му на защита в производството.
Твърдението за необоснованост на съдебното решение е подкрепено с аргументи за неправилното тълкуване от страна на административния съд на твърденията на страните и подкрепящите ги писмени доказателства, което е довело до порок при формиране на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. В тази връзка касаторът сочи, че съдът неправилно е приел, че оспореният пред него отказ се основава на нормата на чл. 129, ал. 1, т. 2, б. б от Закона за туризма (ЗТ), която е отменена със ЗИДЗТ, обнародван в ДВ бр. 17/2020 год. Излага последователно фактите относно подаденото от Каварна 2016 ООД заявление за категоризация, извършената от административния орган проверка и констатираните нередовности на заявлението. Последователно са посочени издадените на Й. Т. и Каварна 2016 ООД разрешения за поставяне по чл. 56 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на преместваеми обекти и ползването на тротоарно право, като се твърди, че е било разрешено поставянето и ползването само на 8 бр. маси към ЗОХ с по 4 стола (т. е. общо 32 места), разположени върху 56 кв. м. декинг. Тъй като обектът не е собствен на заявителя, същият е бил длъжен да представи изискуемите документи за ползване на конкретно описания в заявлението-декларация обект, който се различава от това, за което е установено право на ползване, за да бъде разрешено поисканото категоризиране. В тази връзка се сочи, че независимо от отмяната на разпоредбата на чл. 129, ал. 1, т. 2, б. б от ЗТ, при констатирани нередовности и/или необходимост от допълнителни данни и информация по заявлението и подкрепящите го документи, категоризиращият орган може да иска отстраняването им или допълване на преписката с изискуемите данни и информация, на основание чл. 16, ал. 4 от Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости (приета с ПМС № 139 от 26.06.2020 год., обн. ДВ бр. 59/03.07.2020 год., Наредбата) във вр. чл. 130, ал. 2 и ал. 3 от ЗТ. Именно на тези основания е постановен и оспореният пред Административен съд Добрич отказ.
Оспорен е изводът на първоинстанционния съд за нарушаване разпоредбата на чл. 35 от АПК и издаване на акта при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В подкрепа на това е посочено, че органът е открил процедура за категоризиране на обекта с протокол № 060-2021/14.09.2021 год., в хода на която е констатирана липса на необходимите за извършване на категоризацията данни. В дадения срок от страна на заявителя е представено становище, което е разгледано по същество и е извършена цялостна проверка на обстоятелствата от значение за случая, в резултат на което на категоризиращия орган са дадени две предложения за по-нататъшни действия. Изложеното, според касатора, опровергава извода на съда, че органът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая при постановяване на оспорената Заповед № 913/13.10.2021 год. на кмета на О. К. За да формира противния извод, съдът не е извършил задълбочен анализ на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което не е достигнал до установяване на правилната фактическа обстановка, приложил е погрешно законовите разпоредби и е достигнал до грешни правни изводи, което прави решението му необосновано.
Във връзка с гореизложеното се сочи, че видно от представеното по делото становище на главния архитект на О. К. от 07.03.2022 год., при извършената на място проверка е установено заемането на общинска площ от 257,60 кв. м., което е в противоречие с площта, определена за петно № 118 с Договор за наем от 30.05.2016 год., с който са определени за заемане 15 кв. м. по схема за разполагане на преместваеми обекти по чл. 56 от ЗУТ, в гр. Каварна, публична общинска собственост. Установено е също, че обектът на място има характеристиките на строеж, за който няма издадено разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1, ал. 4 и ал. 8 във вр. чл. 142, ал. 1, чл. 144, ал. 1 и чл. 157 от ЗУТ, което го превръща в незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и подлежащ на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ. Касаторът намира, че законосъобразно от Общинската експертна комисия по категоризиране на туристически обекти (ОЕККТО) е изискано представянето на актуален документ, удостоверяващ въвеждането в експлоатация на обекта или друг документ, удостоверяващ законността му при спазване изискванията на ЗУТ. Тъй като на Й. Т. и Каварна 2016 ООД е разрешено поставянето и ползването на преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ върху определена площ от петно № 118, то обективирането на същото място на строеж, заемащ много по-голяма от определената по договор за наем площ, за което няма издадено разрешение за ползване, прави постановения отказ законосъобразен, а изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл необоснован.
В съответствие с тези твърдения и доводи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение на първоинстанционния съд и връщане на делото за разглеждане от друг състав или решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. К. Л., която поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции по представен списък.
О. К. 2016 ООД, чрез представител по пълномощие адв. И. С. от Адвокатска колегия Добрич, в писмен отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, доколкото не са налице сочените касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения предлага решението като правилно да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения:
С оспореното решение, състав на Административен съд Добрич е отменил Заповед № 913/13.10.2021 год. на кмета на О. К. с която е отказано определянето на вида и категорията на туристически обект: бистро Стария мост, находящо се в гр. Каварна, Морска зона, и делото е върнато като преписка на кмета за произнасяне по заявление-декларация за категоризиране на заведение за хранене и развлечение вх. № ИП-07-273/08.09.2021 год., подадено от Каварна 2016 ООД, гр. Каварна, при съобразяване на дадените с решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и е осъдена О. К. за разноски.
При постановяване на този правен резултат, решаващият съд е приел за установено от фактическа страна следното:
От страна на Каварна 2016 ООД е подадено заявление-декларация за категоризиране на заведение за хранене и развлечение № ИП-07-273/08.09.2021 год., с което е поискано категоризирането на обект бистро Стария мост. В заявлението са посочени данните по чл. 129, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, приложени са относими към искането писмени документи.
На заседание на ОЕККТО, обективирано в Протокол № 060-2021/14.09.2021 год. е прието, че искането не е придружено с изискуемите документи, съгласно чл. 129 от ЗТ, като е направено предписание да не се открива процедура за категоризиране и да се предостави 14-дневен срок за предоставяне на липсващите документи в съответствие с чл. 130 от ЗТ.
На заявителя е изпратено писмо изх. № ИП-07-273/15.09.2021 год. с указания за отстраняване на констатираните нередовности, като е посочено, че липсва актуален документ, удостоверяващ въвеждането в експлоатация на обекта или друг документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване на изискванията на чл. 56 от ЗУТ.
На 27.09.2021 год. от Каварна 2016 ООД е депозирано писмо вх. № ИП-07-273-002, в което е изложено становище по представените към заявлението документи.
След разглеждане на становището, ОЕККТО приема, че не са представени необходимите за процедурата документи в срок, като е отправено предложение № 060-2021/05.10.2021 год. до кмета на основание чл. 130, ал. 2 и ал. 3 от ЗТ да бъде издадена заповед с отказ от определяне на вида и категорията на обекта. Посочено е, че представените документи не съответстват на изискванията на чл. 129, ал. 2, т. 2 от ЗТ.
Последвало е издаването на оспорената пред Административен съд Добрич заповед, с която на основание чл. 130, ал. 2 и ал. 3 от ЗТ, във вр. чл. 16, ал. 4 от Наредбата, е отказано определянето на вида и категорията на туристически обект в гр. Каварна, бистро Стария мост, на основание Протокол № 060-2021/14.09.2021 год. и Предложение № 060-2021/05.10.2021 год. на работна група към ОЕККТО.
По делото е допуснато изготвянето на съдебно-графическа експертиза, съгласно заключението по която, подписът, положен в графа съгласувал на Разрешение за поставяне на временни преместваеми постройки или съоръжения за търговия на основание чл. 56 от ЗУТ, е на главния архитект на О. К. К. Ж..
В съответствие с така установената фактическа обстановка, първоинстанционният административен съд е приел, че заповедта е издадена от материално компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, с посочване на фактически и правни основания.
Съдът е приел за несъответен на събраните в административното производство и приети по делото доказателства, както и на закона, изводът на административния орган, обусловил отказа му, че заявлението за категоризиране не е окомплектовано с всички изискуеми документи, доколкото липсвал документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация или друг документ, удостоверяващ неговата законност, при спазване изискванията на чл. 56 от ЗУТ. Приел е, че доколкото към момента на издаване на оспорения акт 13.10.2021 год., е действала редакцията на ЗТ от 07.07.2020 год., в чл. 129 от който не се съдържа изискване заявлението за категоризация да бъде окомплектовано с документ, удостоверяващ въвеждане на обекта в експлоатация или друг документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване изискванията на ЗУТ, каквото изискване се е съдържало в отменената разпоредба на чл. 129, ал. 1, т. 2, б. б от ЗТ, то административният орган не е извършил дължимата проверка по чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, поради което издаденият от него административен акт е постановен без да са налице материално правните и процесуалноправните предпоставки за издаването му и извън хипотезите на разпоредбите, посочени като негово правно основание.
Въз основа на тези мотиви, съдът е формирал извод, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, и като такава я е отменил. Тъй като заявената услуга не е от компетентността на съда, делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Настоящата касационна инстанция споделя напълно изложените от първоинстанционния съд мотиви по отношение компетентността на органа и издаването на акта в изискуемата форма, поради което и с оглед чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тези мотиви, без необходимост от повторното им възпроизвеждане.
Твърдението на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователно. Единственият довод в подкрепа на това твърдение е свързан с отказа на съда да допусне извършването на съдебно-техническа експертиза по въпросите, поставени от ответника в молба, които са обсъдени в съдебно заседание, проведено на 19.01.2022 год.
Съгласно чл. 171, ал. 2 от АПК съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като вещи лица, оглед или освидетелстване той може да назначава и служебно. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ГПК, приложим субсидиарно в съдебното административно производство по силата на чл. 144 от АПК, вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Правилно в настоящия случай съдът е преценил, че за поставените от ответника въпроси не са необходими специални знания, доколкото за изясняването на три от тях могат и следва да се представят доказателства от самия ответник, а по последния въпрос, доколкото същият би имал значение за преценката законосъобразността на оспорената заповед, отговор се дължи от съда.
Останалите доводи на касатора по същество са свързани с преценката на съда относно материалната законосъобразност на оспорената пред него заповед на кмета на О. К. и издаването й при спазване на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 111 от ЗТ хотелиерство или ресторантьорство на територията на Р. Б. се извършва само в категоризирани или регистрирани по този закон туристически обекти.
Съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗТ местата за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелните заведения за хранене и развлечения, туристическите хижи, туристическите учебни центрове и туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене подлежат на категоризиране или регистриране по този закон независимо от вида на тяхната собственост и начина на управлението им.
Местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения се категоризират в пет категории от една до пет звезди. Съгласно чл. 121, ал. 5 от ЗТ, в наредба на Министерския съвет се определят изискванията към категоризираните места за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, редът за определяне на категория, както и условията и редът за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости това е горепосочената Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости.
Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 2 от ЗТ кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице е компетентният орган да определи категорията на туристически обекти, представляващи самостоятелни заведения за хранене и развлечения от първа до трета категория, по предложение на ОЕККТО.
Категоризацията на туристическия обект се извършва по заявление-декларация на лицето, което ще извършва хотелиерство или ресторантьорство в места за настаняване и в заведения за хранене и развлечения, съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗТ. Заявлението-декларация следва да отговаря на посочените в същата разпоредба изисквания по отношение съдържанието и приложенията, сред които са декларация (заявяване), че лицето има право да извършва дейност в обекта, като се посочват индивидуализиращи данни за документа за ползване в зависимост от вида му, а когато документът за ползване подлежи на вписване, се посочват акт, том и година и службата по вписванията, в която е вписан (чл. 129, ал. 1, т. 1, б. е от ЗТ). Тези декларативни данни не са сред обстоятелствата, които категоризиращият орган установява служебно и/или при проверката по чл. 130, ал. 5 от ЗТ, от което следва, че установяването им е в задължение единствено на заявителя.
Редът за разглеждане на заявлението-декларация е регламентиран в чл. 130 от ЗТ от определени от категоризиращия орган длъжностни лица. При установяване съответствието на заявлението-декларация с изискванията по чл. 129 от ЗТ, същите изготвят мотивирано предложение до категоризиращия орган за откриване на процедура по категоризиране на туристическия обект и издаване на временно удостоверение за това обстоятелство. При констатирана непълнота или нередовност на представените документи, длъжностните лица писмено уведомяват заявителя и определят 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите от получаване на уведомлението. Съгласно чл. 130, ал. 3 от ЗТ, ако в посочения срок не бъдат отстранени непълнотите и/или нередовностите на заявлението-декларация, категоризиращият орган със заповед отказва определяне на вид и категория на обекта.
Съвкупният анализ на посочените разпоредби води до извода, че при постановяване на оспорената пред Административен съд Добрич, заповед, категоризиращият орган в лицето на кмета на О. К. не е извършил нарушения на специалните административнопроизводствени правила, регламентирани в Закона за туризма. В правомощията на органа чрез помощния му орган ОЕККТО, е да изиска от заявителя попълване на непълноти в декларираните от него данни или представяне на липсващи документи, или отстраняване на други нередовности в заявлението му, чрез което именно се изясняват относимите към решението за определяне на вида и категорията на туристическия обект обстоятелства.
В настоящия случай с изискания с уведомление изх. № ИП-07-273-001/15.09.2021 год. актуален документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация или друг документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване на изискванията на чл. 56 от ЗУТ, органът е целял именно изясняване на релевантните за категоризирането на обекта обстоятелства, свързани с правото на лицето да извършва дейност в обекта, съгласно чл. 129, ал. 1, т. 1, б. е от ЗТ. Това право не се припокрива с правото на лицето да извършва стопанска дейност въобще, доколкото за удостоверяване на последното лицето декларира наличието на търговска регистрация чрез посочване на ЕИК и/или основанието, на което лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, и на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на К. Ш. съгласно б. б на т. 1 от същата разпоредба.
В заявлението-декларация от Каварна 2016 ООД от 07.09.2021 год. (лист 20-21 от първоинстанционното дело) е посочено, че се заявява потвърждаване на категорията за обект: бистро Старият мост, представляващ ресторант, с капацитет от 120 места, от които 20 места на открито и 100 места на закрито, с целогодишна експлоатация. Отбелязано е, че се прилагат: копие на договор за наем или друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта, както и други документи, включващи разрешение за поставяне на временни преместваеми постройки или съоръжения за търговия на основание чл. 56 от ЗУТ № 4 от 22.03.2019 год., договор за наем от 30.05.2016 год., сключен с О. К. допълнително споразумение към договор от 30.05.2016 год. с вх. № 308/30.05.2016 год. за наем на терен на петно № 118, сключено на 02.04.2018 год.
По силата на сключения договор за наем от 30.05.2016 год. Каварна 2016 ООД е придобило правото да ползва под наем общински терен, петно № 118 по схема за разполагане на павилиони по чл. 56 от ЗУТ, с площ от 15 (петнадесет) кв. м. за търговска дейност ресторант. С допълнителното споразумение от 02.04.2018 год. срокът на договора е изменен от 5 на 10 години. Ползването на общинския терен 15 кв. м. от петно 118, обаче, не е спорен по делото факт, нито срокът на наема. В контекста на упражненото от органа властническо правомощие, спорно се явява правото на заявителя да извършва дейност в индивидуализирания от самия него в заявлението-декларация обект, доколкото според посочените от Каварна 2016 ООД характеристики на обекта, същият не се припокрива с гореописания договор и допълнителното споразумение към него. Не се установява връзката между представените към заявлението договор за наем и допълнително споразумение към него и заведението за хранене, потвърждаване на чиято категоризация се претендира от Каварна 2016 ООД. Доколкото с договора се удостоверява правото на заявителя да ползва площ от 15 кв. м. от общински терен за поставяне на павилион по чл. 56 от ЗУТ, то такова право не е удостоверено по отношение на заведение за хранене с общо 120 места за настаняване, от които 100 бр. на закрито и 20 бр. на открито. От съдържанието на представеното към заявлението-декларация разрешение за поставяне № 4 от 22.03.2019 год. става ясно, че разрешението по чл. 56 от ЗУТ касае поставянето на 187 кв. м. слънцезащитно съоръжение към заведение за обществено хранене, което, обаче, нито може да бъде съотнесено към площта на общинския терен, който дружеството има право да ползва под наем, нито към вида и описанието на обекта ресторант със 120 места, посочени в заявлението.
Липсата на съответствие между разрешения за поставяне преместваем обект с площ 15 кв. м. и поискания за категоризиране ресторант със 120 места за сядане обосновава нередовността за подаденото заявление, респ. необходимостта от представяне на допълнителна информация, относно цитираното несъответствие. В тази връзка, както помощния орган, така и административния орган са се позовали на разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от Наредбата, която указва, че при констатирани нередовности и/или необходимост от допълнителни данни и информация по подаденото заявление и подкрепящите промяната документи по ал. 1 категоризиращият орган или оправомощени от него длъжностни лица писмено уведомяват заявителя и определят 10-дневен срок от получаването на уведомлението за отстраняването им или за допълване на преписката с изискуемите данни и информация. В съответствие със закона в тази връзка е упражненото от категоризиращия орган, чрез ОЕККТО правомощие да изиска от заявителя отстраняване на нередовности в заявлението му, като представи актуален документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване на изискванията на чл. 56 от ЗУТ, в случай че същият представлява преместваем обект, или удостоверяващ въвеждането му в експлоатация, при спазване изискванията на същия закон по отношение изграждането и ползването на обектите, които представляват строежи. Това е така, тъй като съгласно чл. 56 от ЗУТ, разрешение за поставяне на преместваеми обекти в чужди поземлени имоти се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ (ал. 5). При липсата на удостоверено с документи валидно облигационно отношение между Каварна 2016 ООД и собственика на терена, върху който е разположен ресторанта със 120 места за сядане, в лицето на О. К. не може да се потвърди и законността на индивидуализирания в заявлението-декларация обект, в каквато връзка е изискан и документ от ОЕККТО.
Тези обстоятелства се потвърждават и от самото дружество в представеното от него в отговор на уведомлението от 15.09.2021 год. становище. В действителност, от страна на Каварна 2016 ООД не се представя изискания от ОЕККТО документ, а се прави оценка на правните последици от представените към заявлението-декларация такива.
В производството по категоризация органът извършва проверка по документи и следи за наличието на регламентираните от закона предпоставки от формална страна. Заявителят е този, който отговаря за правилното деклариране на обстоятелствата. При констатиране на непълноти и/или нередовности в заявлението, които след дадения срок за отстраняването им, не бъдат отстранени, се издава заповед, с която се отказва определяне на вид и категория на обекта. Разпоредбите на чл. 130, ал. 2 и ал. 3 от ЗТ са императивни, т. е. органът действа в условията на обвързана компетентност. За постановяване на отказа е достатъчно да бъде установено, че в дадения срок не е отстранена непълнотата или нередовността на заявлението-декларация, както в настоящия случай, и да е отправено предложение от ОЕККТО в този смисъл. Наличието на нередовност в съдържанието на заявлението-декларация за категоризация, която не е отстранена, се явява материалноправната предпоставка за издаване на оспорената пред административния съд заповед за отказ от определяне на вида и категорията на обекта на Каварна 2016 ООД. Това прави заповедта на кмета на О. К. съответна на материалния закон.
Поради това и изводът на първоинстанционния съд за допуснати административнопроизводствени нарушения и противоречие с материалния закон при издаването на оспорената пред него Заповед № 913/13.10.2021 год. на кмета на О. К. е несъответен на закона, а постановеното от него решение като неправилно, следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Каварна 2016 ООД.
При този изход на спора, своевременно заявеното искане и на основание чл. 143, ал. 3, претенцията на касатора за разноски е основателна, включително такива за първоинстанционното производство. Съдът следва да осъди Каварна 2016 ООД да заплати в полза на О. К. сумата от 3 267,40 лв. (три хиляди двеста шестдесет и седем лева и 40 стотинки), съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 313/28.09.2022 год., постановено по административно дело № 549/2021 год. по описа на Административен съд Добрич и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Каварна 2016 ООД, [ЕИК], със седалище: гр. Каварна, и адрес на управление: [улица], представлявано от управителя Й. Т., срещу Заповед № 913/13.10.2021 год. на кмета на О. К.
ОСЪЖДА Каварна 2016 ООД, [ЕИК], със седалище: гр. Каварна, и адрес на управление: [улица], представлявано от управителя Й. Т., да заплати на О. К. с адрес на управление: гр. Каварна, ул. Добротица № 26, сумата от 3 267,40 лв. (три хиляди двеста шестдесет и седем лева и 40 стотинки), представляваща разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
секретар:
Членове:
/п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ
/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА