Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. М. Членове: К. А. В. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията К. А. по административно дело № 11230 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. Ж. срещу Решение №200 от 11.10.2022 г. на Административен съд (АС) - Сливен по адм. дело №303/2022 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Т. Ж. срещу Решение № УРИ-1670з-196 от 14.07.2022 г. на началника Районно управление (РУ) - Сливен, с което й е отказано издаване на разрешение за придобиване на късо нарезно огнестрелно оръжие и до 50 бр. патрони.

Касационният жалбоподател Т. Ж., счита обжалваното решение за неправилно, като издадено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.

Излага, че при постановяване на решението си съдът е пренебрегнал събраните по делото писмени и гласни доказателства. В искането си за издаване на разрешение Желязкова се е мотивирала от сериозни и уважителни причини. Тя е установила, че за нея са налице условията за удовлетворяване на искането й и издаването на благоприятен акт. Органът не е преценил наличието на необходимостта от притежаване на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на Желязкова.

Прави искане решението да бъде отменено. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба началникът на Районно управление - Сливен, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното:

Производството по издаване на оспорения административен акт е започнало със Заявление, вх. № 167000-3281 от 23.06.2022 г. от Т. Ж., ведно с приложени към него документи, с което било поискано издаването на разрешение за придобиване на късо нарезно огнестрелно оръжие и до 50 бр. патрони за него. В мотивите към заявлението е посочено, че оспорващата желае придобиване на огнестрелно оръжие с цел охрана на личността и имуществото си.

С. Д. записка № УРИ 1670р-17193 от 14.07.2022 г., Докладна записка № УРИ-1670р-17195 от 14.07.2022 г. и Докладна записка № УРИ-1670р-17197 от 14.07.2022 г., срещу Желязкова няма образувани досъдебни производства, съдебни дела, няма данни лицето да е извършвало противообществени прояви, да е влизала в пререкания с близките и съседите си, няма данни да злоупотребява с алкохол и наркотични вещества и да има издадени ограничителни заповеди по Закона за защита от домашно насилие. С докладните записки на началника на РУ - Сливен било предложено на Т. Ж. да не бъде издадено разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие, тъй същата не е посочила основателна причина за издаване на късо нарезно оръжие и не са налице данни за заплаха срещу живота, здравето или имуществото й.

С Решение № УРИ-1670з-196 от 14.07.2022 г. началникът на РУ Сливен е отказал на Т. Ж. издаването на разрешение за придобиване на късо нарезно огнестрелно оръжие и до 50 бр. патрони, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) с мотив, че липсва основателна причина - самоотбрана, както и липсват доказателства, от които да се установява, че срещу Желязкова е имало заплаха за живота, здравето и имуществото й.

По делото е разпитан като свидетел М. М., бивш съпруг на Желязкова и съсобственик на градини с трайни насаждения в землището на гр. Сливен. От показанията му е установено, че дейността на Желязкова налагала непрекъснатото пренасяне на парични средства в големи размери (до 50 000 лева) за заплати на работници и за закупване на селскостопанска продукция, а и често й се налагало да пътува късно вечер до близко село при болната си майка. Свидетелят е заявил, че Т. му се е оплакала, че по време на кампания работници от ромски произход са я нападнали, опитали се да откраднат парите й и от тогава изпитвала страх. Не е подала сигнал в полицията, защото нападателите били нейни работници и после нямало да се явят на работа.

Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът е приел, че актът е и материално законосъобразен.

Приел е, че в административното и в съдебното производство не са установени конкретни данни за отправени заплахи и посегателства против личността и собствеността на Желязкова. От показанията на свидетеля Москов не се доказва по категоричен начин, че е извършено посегателство против собствеността и личността на Желязкова, което да налага защитаване, в това число и чрез оръжие за самоотбрана.

Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата.

Решението е правилно.

Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното посочено от него основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице, и то в хода на административното производство, е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Желязкова е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е установил наличието на основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ.

Показанията на разпитания по делото свидетел не могат да се вземат предвид при преценка основателността на искането на Желязкова. Изложените от него обстоятелства не са твърдени от Желязкова в хода на административното производство, като основателна причина за издаване на исканото от нея разрешение, съответно органът не е можел да ги вземе предвид при постановяването на акта си.

Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато в случая не са изложени от Желязкова. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция.

При липса на пороците сочени, като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №200 от 11.10.2022 г. на Административен съд - Сливен по адм. дело №303/2022 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА

/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА