Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар М. Т. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията С. Р. по административно дело № 11242 / 2022 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, чрез процесуалния му представител юрк. Р. А., срещу решение № 1602 от 21.09.2022 г., постановено по адм. д. № 1186/2022г. по описа на Административен съд гр.Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Излага доводи за неправилност на изводите на съда, че към момента на издаване на оспорения административен акт не е налице фактическо основание, съответстващо на приложеното правно основание – чл. 167, ал.9, т.3 ЗУТ, чл. 17, ал.1, т.3 от Наредба № РД-02-20-25/03.12.2012 г. и осъщественото правомощие не е съответно на принципа за съразмерност, тъй като към датата на издаване на заповедта, лицето, получило удостоверение за упражняване на дейностите по чл. 166, ал.1, т.1 ЗУТ, е привело дейността си в съответствие с променените изисквания на закона. Посочва, че съгласно 79 от ПЗР на ЗИД ЗУТ дружеството следва да приведе дейността си в съответствие с изискванията до 23.02.2022 г., а не до издаването на заповедта за прекратяване на действието на удостоверението. Счита, че в настоящия случай е налице неизпълнение на задължение, изразяващо се в неспазване на указан в закона срок за привеждане дейността на дружеството в съответствие с изискванията, посочени в ЗУТ. Посочва, че е налице започнало административно производство по предсрочно прекратяване действието на удостоверение № РК-0067/23.10.2018 г. за оценяване съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор, на основание чл. 26, ал.1 АПК, за което дружеството е било уведомено, като при наличие на изтекъл законов срок и започнало от страна на административния орган производство, за административния орган възниква задължение за законосъобразно приключване на това производство чрез постановяване на краен индивидуален административен акт. Моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Ай Ти Ем Проджект“ ООД не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд гр.Пловдив отменя заповед № РД-27-128 от 11.04.2022г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), с която на основание чл. 167, ал. 9, т. 3 ЗУТ и чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-02-20-25/2012 г. е наредено прекратяване действието на удостоверение № РК-0067/23.10.2018 г., издадено от началника на ДНСК на „Ай Ти Ем Проджект“ ООД за извършване на дейности по чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ – оценка на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор със срок на валидност до 23.10.2023г. С решението ответникът - ДНСК е осъден да заплати направените по делото разноски.
За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – началникът на ДНСК, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но същата е в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъоразност. Приема, че 79 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр. 16/2021г.) предвижда лицата, получили удостоверение за упражняване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ до влизането в сила на този закон да приведат дейността си в съответствие с неговите изисквания в срок от една година от влизането му в сила, като това задължение за привеждане в съответствие на дейността с изискванията на изменението на ЗУТ следва да се изпълни до 26.02.2022г. Излага съображения, че административния орган квалифицира неизпълнение на задължение в срок, произтичащо от променената норма в ЗУТ, за основание за предсрочно прекратяване на удостоверението за извършване на дейностите по чл. 166, ал.1, т.1 ЗУТ и по-конкретно – отпаднало основание съгласно чл. 167, ал.9, т.3 ЗУТ като в случая не е отпаднало някое от основанията за издаване на удостоверението, а е променено едно от изискванията, за което административния орган е уведомил коректно дружеството. Първоинстанционният съд приема, че неизпълнението в срок на задължение, произтичащо от ЗУТ е основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност на дружеството, а от друга страна неизпълнението в срок на задължение, произтичащо от ЗУТ не представлява отпадане на някое от основанията, послужили за издаване на удостоверението. Посочва също, че към датата на издаване на административния акт – 11.04.2022 г. задължението е изпълнено, което се удостоверява с представените заверени копия за вписване промяна на обстоятелствата в Търговския регистър. По изложените съображения съдът достига до извод, че не са налице основанията по чл. 167 ал. 9 т. 3 ЗУТ за прекратяване действието на удостоверението, поради което приема заповедта за незаконосъобразна.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.
Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно изискването на чл. 222, т.9 ЗУТ във вр. с чл. 18, ал.1 от Наредба № РД-02-20-25/03.12.2012 г. за условията и реда за издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор (Наредбата), а именно началникът на ДНСК. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административното производство е образувано по инициатива на органа, след като служебно е установено, че дружеството не е предприело действия по смяна на управителя, който не отговаря на изискванията за притежавана техническа правоспособност по чл. 229 ЗУТ. Предварително административният орган изпраща до управителя на дружеството писмо, изх. № 3859-05-258/13.12.2021 г., с което го уведомява, за настъпилите законови промени, както и че в срок до м. февруари (23.02.2022 г.) следва да приведе дейността си в съответствие с настъпилите промени.
Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон. Същата е издадена на основание чл.167, ал.9, т.3 ЗУТ, като прекратява предсрочно действието на удостоверение № РК-0067/23.10.2018 г. за извършване на дейностите по чл.166, ал.1, т.1 ЗУТ оценка на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор със срок на валидност до 23.10.2023г., поради това, че при направена проверка в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, за отразяване на вписани обстоятелства и обявени актове по партидата на „АйТи Ем Проджект“ ООД е установено, че дружеството не предприема действия по смяна на управителя, който не отговаря на изискванията за притежаване на техническа правоспособност по чл.229 ЗУТ, във вр. с променената разпоредба на чл. 167, ал.1, т.2 (ДВ, бр. 16/2021 г.). По тези съображения органът достига до извода, че е налице основанието, посочено в чл.167, ал.9 т.3 ЗУТ, съгласно което действието на удостоверението се прекратява при „отпадане на някое от основанията, послужили за издаване на удостоверението“. Правилно първоинстанционният съд приема, че в случая не е отпаднало някое от основанията за издаване на удостоверението като сочи, че с нормата на 79 ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр. 16/2021г.) се дава срок за привеждане на дейността в съответствие с измененията, което дружеството е сторило със закъснение но в закона не е предвидена последица или санкция при непривеждане на дейността в съответствие с изпълнението, още повече най–тежката санкция - прекратяване предсрочно действието на удостоверението. Ако законодателят има предвид като последица от неизпълнението на задължението за привеждане на дейността да въведе прекратяване на действието на удостоверението, то това следва да е записано изрично в закона, като разширително тълкуване на правната норма от страна на административния орган е недопустимо.
При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. С разпореждане от 02.06.2022 г. съдът разпределя и указва доказателствената тежест на страните, като административния орган въпреки дадената му възможност не представя в цялост документацията, касаеща новия управител, а в с. з. от 14.09.2022 г. процесуалния представител прави заявление, че всичко налично по преписката е представено. Съдът извършва служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и достига до обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Следва да се добави и следното към момента на постановяване на оспорената заповед дружеството е било извършило необходимите промени в дейността, надлежно вписан в търговския регистър. И тъй като, както бе посочено по-горе липсва норма, която да установява, че при неизпълнение на това изискване в едногодишния срок по 79 ПЗР на ЗИД на ЗУТ следва да бъде прекратено действието на издадено удостоверение, административния орган е следвало да съобрази, че макар и след срока по 79, към момента на постановяване на неговата заповед законовите изисквания се вече спазени.
С оглед на изложеното Върховният административен съд, второ отделение, намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователно.
По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1602 от 21.09.2022 г., постановено по адм. д. № 1186/2022г. по описа на Административен съд гр.Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ