Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР КЪ. П. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията К. К. по административно дело № 2335/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по две частни жалби - на Областния управител на Област с административен център Благоевград и на Гимназия по туризъм "А. К. - гр.Банско. И двете частни жалби са срещу определение №3998 от 28.11.2024г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. д. №1166/2024г. В двете частни жалби са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209, т.3 във вр. с чл.236 АПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Административен съд – Благоевград за произнасяне по съществото на спора.

Ответникът по частните жалби - Общински съвет – Разлог, изразява становище по тях.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира и двете частни жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК.

Разгледани по същество частните жалби са основателни.

С обжалваното определение Административен съд - Благоевград е оставена без разглеждане и е прекратено производството по оспорването със заповед №ОА-АК-312/27.08.2024г. на Областен управител на област Благоевград на решение №245 по протокол №7/25.07.2024г. на Общински съвет - Разлог. За да постанови този резултат съдът се е позовал на чл.159, т.1 от АПК и е приел, че липсва годен за обжалване пред съд индивидуален административен акт. В тази насока съдът е изложил мотиви, че с оспореното пред него решение на Общински съвет – Разлог няма формирано мнозинство, което да е гласувало „за“ или „против“ решението, тъй като за решението гласуването е с 0 гласа „За“, „Против“ - няма и „Въздържали се“ - 17 гласа. Първоинстанционният съд е счел, че с оглед разпределението на гласовете при гласуването мнозинство не е формирано и решение по внесеното предложение не е взето.

Обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

С оспореното пред първоинстанционният съд решение №245 по протокол №7/25.07.2024г. Общински съвет – Разлог по същество е отказал да даде съгласие да се предоставят на Общинска служба „Земеделие"-гр.Разлог по реда на чл.45ж от ППЗСПЗЗ на имоти за възстановяване правото на собственост на „Гимназия по туризъм А. К. - гр.Банско" от общинския поземлен фонд. Решението е взето с 0 гласа „За“ , 0 гласа „Против“ и 17 гласа „Въздържали се“ от гласували общо 17 общински съветници.

При постановяване на обжалваното определение административният съд не е съобразил, че решението на общинския съвет е оспорено от областния управител на О. Б. по реда на чл.45, ал.8 във вр. с ал.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Според тези разпоредби областният управител упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, като той може да ги оспорва пред съответния административен съд. За тази хипотези е постановено и задължително, на основание чл.130, ал.2 от Закон за съдебната власт, Тълкувателно решение №5 от 10.12.2008г. на ВАС по т. д. №20/2007г. Според неговия диспозитив областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл.45, ал.4 ЗМСМА във връзка с чл.32, ал.2 ЗЗД, включително и тези, издадени на основание чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА. Това означава, че в хипотезите на чл.45, ал.4 и ал.8 ЗМСМА всякакви актовете на общинските съвети могат да бъдат оспорени от областния управител пред съответния административен съд. Само на това основание оспорването от Областния управител на О. Б. на решението на Общински съвет – Разлог е било допустимо. В този смисъл определение №7660 от 21.07.2003г. на ВАС по адм. д. №5287/2003г.

Настоящият касационен съдебен състав не споделя и тълкуванието на административния съд, че в хипотезата, при която за предложено решение не е събрано необходимото мнозинство „за“ или „против“, нямало взето решение. Този извод е резултат от неправилно тълкуване на нормите на чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗМСМА. Според тях решенията на общинския съвет се вземат с явно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите, съответно от общия брой на съветниците. От съществено значение е второто изречение на тези разпоредби. Те предвиждат, че решенията са приети с мнозинство повече от половината от присъстващите (съответно от общия брой) на съветниците, когато броят на гласувалите "за" общински съветници е по-голям от останалата част от присъстващите на заседанието съветници (съответно от останалата част от общия брой на общинските съветници). Следователно законодателят изрично е регламентирал само кога предложеното решение се счита за прието – в общия случай на чл.27, ал.3 от ЗМСМА когато броят на гласувалите "за" общински съветници е по-голям от останалата част от присъстващите на заседанието съветници. По аргумент от противното в останалите случаи когато броят на гласувалите "за" общински съветници е по-малък от останалата част от присъстващите на заседанието съветници, то предложеното решение следва да се счита неприето.

Впрочем самият Общински съвет – Разлог е приел това тълкуване с оспореното пред административния съд негово решение. Обратното тълкуване (като направеното от административния съд) означава да се блокира в голяма степен работата на общинските съвети, които са съставени от представители на различни политически партии и коалиции, които в нередки случаи трудно стигат до решение „за“ или „против“ с необходимото мнозинство. На плоскостта на спора пред административния съд това означава лицата, които имат право да им бъде възстановена собствеността, никога да не получат такова възстановяване само защото общинския съвет не може да вземе решение с необходимото мнозинство „за“ или „против“. Като в случай на гласуване „против“ лицата имат път за защита като оспорят това решение, а в по-добрия за тях вариант когато не е гласувано „против“ (както в случая) лицата да нямат път за защита - защото нямало решение на общинския съвет, както е приел административният съд. Такъв извод би бил в противоречие с целта на закона, която също не е съобразена от административния съд при постановяване на обжалваното определение.

С обжалваното определение административният съд неправилно се е позовал на решение №6600/20.06.2023г. по адм. дело №3709/2023г. на ВАС. Освен че това решение не формира трайна съдебна практика, а е изолиран случай, но и при него е било налице и второ – по силно основание, за недопустимост на оспорването – това, че решението на общинския съвет е представлявало акт на управление на общинската собственост и не е представлявало властническо волеизявление, поради което не е било индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК. Впрочем по това производство оспорването е било от търговско дружество, а не от областния управител при упражняване на правомощия по чл.45, ал.4 и ал.8 ЗМСМА.

Съобразно изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия по разглеждане и решаването му по същество.

Затова и на основание чл.235, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №3998 от 28.11.2024г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. д. №1166/2024г.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводството по оспорването.

Определението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ