Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора К. Ф. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 759/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Потребителска кооперация /ПК/ „Напредък“, гр. Варна, подадена чрез процесуалния представител адв. К., срещу решение № 12308 от 21.11.2024 г., постановено по адм. дело № 762/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено извършено изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти по реда на чл. 53а, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ по заявление с вх. № 01-41759/24.01.2024 г., в частта относно поземлен имот с идентификатор 10135.4502.1951, състоящо се в заличаване на О. В. като съсобственик и е осъдена Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата и се присъдят разноски по делото.

Ответникът – О. В. редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. В приложен по делото писмен отговор, чрез пълномощника си юрк. А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане и на разноски по делото.

Ответникът – началник на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – Варна, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на О. В. против уведомление за заличаване на недвижими имоти по реда на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР, с което е извършена промяна по кадастралния регистър на недвижимите имоти в частта му относно поземлен имот с идентификатор10135.4502.1951, състояща се в заличаването на общината като съсобственик. Промяната в кадастралния регистър в оспорената част е извършена по заявление вх. № 01-41759/24.01.2024 г., подадено от ПК „Напредък“ във връзка с влязло в сила решение № 455/11.04.2022 г. по гр. дело № 2186/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което се приема за установено, че О. В. не притежава правото на собственост върху недвижим имот, представляващ реална част при граници, очертани върху скица на л. 8 от делото, от поземлен имот с идентификатор 10135.4502.69 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-30 от 19.06.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 6080 кв. м., върху който е разположена сграда със застроена площ от 965 кв. м., собственост на ищеца ТП „Напредък“ - имот с идентификатор 10135.4502.69.10, находящ се в гр. Варна, по иска предявен от ПК „Напредък“ на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.

За да отмени оспореното изменение на кадастралния регистър в частта за имот с идентификатор 10135.4502.1951 първоинстанционният съд е приел, че жалбата се явява допустима и основателна. Прието от съда, че посочените в скицата /л.8 от решението на Окръжен съд - Варна/ ръчно нанесени граници не осигуряват изискванията за площ, отстояния и достъп до улица или път, за да може да бъде реално обособен имот по тях, както и че в съдебното решение имотът, за който е постановено, че О. В. не притежава право на собственост, е посочен като реална част от имот с идентификатор 10135.4502.69, без имотът да е индивидуализиран в решението с местоположение, площ и граници. Въз основа на заключението на вещото лице, направено след съпоставяне между имот с идентификатор 10135.4502.1951 и обособена част от имот с идентификатор 10135.4502.69 с граници, очертани в скицата на стр. 8 от гр. дело № 2186/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна, съдът е обосновал извод, че тези два имота не са идентични. С оглед на това съдът е приел, че не е налице основание за извършване на изменение по реда на чл. 53а т. 1 от ЗКИР, тъй като влязлото в сила решение не урежда права/съответно липсата на такива спрямо целия имот, за който е извършено изменението със заличаване на жалбоподателя като съсобственик.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесното изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти.

Правилен е решаващият извод на съда, че оспореното изменение на кадастралните регистри на недвижимите имоти на гр. Варна, състоящо се в заличаване от кадастралния регистър на О. В. като съсобственик на имот с идентификатор 10135.5402.1951, съгласно влязло в сила съдебно решение, е издаден в несъответствие с приложимите материално-правни норми. Разпоредбата на чл. 53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, на основание на която е извършено заличаването на О. В. в кадастралния регистър на недвижимите имоти, предвижда възможност за изменения в кадастралната карта и кадастралните регистри без издаване на заповед освен в случаите по чл. 52 и 53 от ЗКИР, така и при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Критерият за законосъобразността на обективираното чрез действие волеизявление на органа по кадастъра в тази хипотеза е дали изменението съответства на отразяването според решението на гражданския съд. Това предполага наличие на решение, обвързващо и двете страни по спора, т. е. такова, което установява както собственост, така и граници на съответния имот. В тази връзка правилен, обоснован и съответен на събраните по делото доказателства, е изводът на първоинстанционния съд за липсата на предпоставките по разпоредбата на чл. 53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. Действително в процесния случай от приетите по делото писмени доказателства се установява, че с влязло в сила решение № 455/11.04.2022 г., постановено по гр. дело № 2186/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, са отречени правата на О. В. върху недвижими имот, представляващ реална част /при граници, очертани върху скица на л. 8 от делото/ от поземлен имот с идентификатор 10135.4502.69 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-30 от 19.06.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 6080 кв. м., върху който е разположена сграда със застроена площ от 965 кв. м., собственост на ТП „Напредък“ - имот с идентификатор 10135.4502.69.10. Същевременно обаче приетата в първоинстанционното производство и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е констатирала различие между имот с идентификатор 10135.4502.1951, обособен от имот с идентификатор 10135.4502.69, и реалната част от имот с идентификатор 10135.4502.69 с граници, определени с решението на Окръжен съд – Варна и скицата на вещото лице към това решение, като на комбинирана схема – извадка в заключението е изобразено местоположението на границата съответно по кадастралната карта и влязлото в сила решение по спора. Видно от заключението на вещото лице, при съпоставяне на кадастрален имот с идентификатор 10135.4502.1951 и обособена част от имот с идентификатор 10135.4502.69, с граници, очертани върху скица на лист 8 от гр. дело № 2186/2021 г., вещото лице приема, че същите не са идентични. Отразявайки в онлайн приложението на АГКК с приблизителни линии границите на имота по съдебната скица вещото лице е съпоставило приблизителната площ и местоположение на двата имота, при което се налага извод, че в разположението на имотите има частично съвпадение, показано на комбинираната схема – извадка, като площта на имот с идентификатор 10135.4502.1951, от който като собственик е заличена О. В. е с площ от 2635 кв. м., а приблизително изчислената площ на имота по съдебната скица - 1580 – 1600 кв. м., съдържаща се почти изцяло в площта на имот с идентификатор 10135.4502.1951. Така установеното по делото неправилно ситуиране на границите на новообразувания имот с идентификатор 10135.4502.1951 - като реална част от имот с идентификатор 10135.4502.69, е израз на противоречие между изменения кадастрален регистър и действителното правно положение, установено с решението на гражданския съд по отношение на отреченото право на собственост на О. В. за точно определена със съдебното решение част от имот с идентификатор 10135.4502.69. Съществуването му обуславя материалната незаконосъобразност на акта на органа по кадастъра, тъй като промяната в кадастралния регистър не осъществява фактическото основание по чл. 53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, доколкото, както и правилно приема административният съд, влязлото в сила решение по гр. дело № 2186/2021 г. не отрича правото на собственост на общината спрямо целия имот, за който е извършено изменение на кадастралния регистър със заличаването на общината като съсобственик.

Неоснователно е и възражението на касатора за допуснато при постановяване на решението съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдени заедно с останалите приети по делото писмени доказателства. Обстоятелството, че приетата по делото съдебно-техническа експертиза е изготвена от вещо лице – архитект, не обосновава извод за некомпетентност на експерта и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка следва да се има предвид, че ако касаторът е считал експертът за некомпетентен и констатациите му за недостоверни, той е разполагал с възможност да оспори заключението и да направи искане за допускане на повторна експертиза, извършена от вещо лице – геодезист. От тази възможност касаторът не само не се е възползвал, но и е приел заключението на вещото лице без забележки.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Варна е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника О. В. следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12308 от 21.11.2024 г., постановено по адм. дело № 762/2024 г. по описа на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА Потребителска кооперация „Напредък“, с ЕИК 000073491, да заплати на О. В. сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА