Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя Т. В. по административно дело № 11279 / 2022 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОП"НОИР"), подадена чрез пълномощник, против решение №4229 от 24.06.2022 г. по адм. д. №2902/2022 г. на Административен съд София-град (АССГ), в частта, с която съдът е отменил раздел I.4, I.5, I.6, III.3 и III.4 на Ръководство за изпълнение на административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие по приоритетна ос 1 "Научни изследвания и технологично развитие" на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020", утвърдено от органа на 09.01.2020 г. (Ръководството). Касаторът релевира доводи за недопустимост на решението като постановено срещу акт, който няма белезите на административен акт. Според касационния жалбоподател съдът не е проверил доколко Ръководството в отменените му части пряко засягат права и законни интереси на жалбоподателя Софийския университет "Св. К. О. (СУ) в контекста на задължението му да извърши проверка за допустимост на оспорването. Излага твърдения за неправилност на решението поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда оплаквания за отсъствие на самостоятелен съдебен анализ на разпоредбите на Ръководството, необсъждане становищата на страните и формиране на самостоятелни правни изводи по тях, липса на мотиви относно формирания правен извод за новост и първична правна уредба на отменените разпоредби. Ръководителят на УО развива съображения за липса на първичност на правната уредба с отменените разпоредби, доколкото конкретните правила за поведение са били уредени с предходна версия на Ръководството от 21.12.2018 г., което не е оспорено. Според него отменените разпоредби не изменят/отменят спорните текстове от Ръководството, т. е. не се пререшава за първи път въпрос, който не е разрешен с предходни версии на Ръководството, с които оспорващият е бил запознат. По подробно изложени съображения иска обезсилване на съдебното решение като недопустимо или отмяната му като неправилно в обжалваната част. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" обжалва и определение №6895 от 12.09.2022 г., постановено по адм. д. №2902/2022 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил негово искане за изменение на решение №4229 от 24.06.2022 г. по същото дело в частта за разноските. Твърди, че съдът неправилно го е осъдил да заплати на другата страна разноски съобразно уважената част от оспорването, включващи и пълния размер на внесената от СУ "Св. Кл. Охридски" първоначална държавна такса от 4500 лв. Според частния жалбоподател държавната такса за оспорване на общ административен акт е 50 лв., поради което следва да бъде намален размерът на възложените му в тежест разноски с 4475 лв. съобразно уважената част от жалбата. Иска отмяна на определението и произнасяне по същество на искането.
Ответникът по касационната и частна жалба Софийският университет "Св. К. О. , чрез процесуалния си представител, оспорва същите като неоснователни. Сочи, че съдът правилно е определил характера на административния акт, подложил е на фактически и правен анализ спорните разпоредби на Ръководството и е формирал обоснован правен извод. Иска присъждане на съдебните разноски.
Софийският университет "Св. К. О. , чрез пълномощника си, обжалва решение №5427/12.09.2022 г. по адм. д. №2902/2022 г. на Административния съд София-град, постановено по чл. 175 АПК, с което съдът е отхвърлил негово искане за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение №4229 от 24.06.2022 г. Касаторът твърди, че съдът в обстоятелствената част на решението е анализирал разпоредбите от Ръководството, за които е приел, че представляват общ административен акт и са незаконосъобразни, но с диспозитива на постановеното решение е пропуснал да формира воля за отмяна и на раздел I.3, III.2, както и по отношение "Отчитане на индикаторите за брой изследователи по даден проект, измерено в еквивалент на пълно работно време". Смята, че съдът, като е отхвърлил искането за поправка на очевидна фактическа грешка в тази част, е постановил неправилно решение. Иска неговата отмяна с произнасяне по съществото на отправеното искане по чл. 175 АПК.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадените от страните жалби.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваните съдебни актове, постановени по делото на Административния съд София-град, приема следното:
1) По касационната жалба на Софийския университет против решение №5427/12.09.2022 г. по адм. д. №2902/2022 г. на Административен съд София-град, постановено по чл. 175 АПК:
Съгласно чл. 175, ал. 2 АПК решението за поправка на очевидна фактическа грешка, след влизането си в сила, се отбелязва върху поправеното решение и става неразделна част от него. Затова касационният състав следва да провери първо правилността на решението, постановено по чл. 175, ал. 1 АПК, относно действително формираната воля на съда в постановеното по съществото на спора решение №4229 от 24.06.2022 г. по адм. д. №2902/2022 г. на Административен съд София-град, в неговата отменителна част, след което да провери правилността му по отношение на целия предмет, по който съдът се е произнесъл в тази част.
С обжалваната от ръководителя на УО на ОП"НОИР" част на решение №4229 от 24.06.2022 г. АССГ е отменил раздел I.4, I.5, I.6, III.3 и III.4 от Ръководство за изпълнение на административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие по приоритетна ос 1 "Научни изследвания и технологично развитие" на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020", утвърдено от органа на 09.01.2020 г.
В подадено от СУ "СВ. К. О. искане за поправка на очевидна фактическа грешка страната твърди, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, изразяваща се в пропуск да включи в отмяната и т. I.3, III.2 и частта "Отчитане на индикаторите за брой изследователи по даден проект, измерено в еквивалент на пълно работно време" от Ръководството. Сочи, че съдът в мотивите си е подложил на анализ и тези разпоредби от атакувания акт, като е приел, че и в тях се съдържа първична правна уредба по отношение изпълнението на административните договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативната програма, но е пропуснал да ги посочи в диспозитива на постановеното решение.
С решението по чл. 175 АПК Административният съд София-град е приел искането за неоснователно, като е посочил, че на стр. 11 от решението, чиято поправка се иска, е формирал ясна воля, че Ръководството е общ административен акт в частта по раздел I.4, I.5,I.6, III.3 и III.4. Обосновал е извод, че външно изразената воля в първия абзац на диспозитива на решение №4229 от 24.06.2022 г. съответства на формираната истинска воля относно частите на оспореното Ръководство, които са приети за незаконосъобразни, и няма основание за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт.
След като провери изложението на съда в решението по съществото на спора, настоящият съдебен състав приема искането по чл. 175 АПК за основателно.
Очевидната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, каквото е и съдържанието на чл. 175, ал. 1 АПК. Формираната истинската воля на съда се обективира с мотивите на решението, а нейното външно изразяване е в писмения текст на диспозитива. Следователно, при очевидна фактическа грешка е необходимо да е налице несъответствие, но несъответствието не е само в грешка, допусната във вече изразения писмен текст на решението, а и грешка, която представлява пропуск да се отрази в диспозитива на решението вече формираната истинска воля на съда, изложена в мотивите.
Видно от мотивите, обективирани в решението, чиято поправка се иска, съдът е приел, че Ръководството съдържа първична правна уредба и в т. I.3 "Наемане на екип за организация и управление на проекта" (стр. 8 от съдебното решение), като го е подложил на анализ заедно с т. 4 "Наемане на човешки ресурси за изпълнение на проекта" - стр. 11-27 от Ръководството. По отношение на т.III.2 "Недопустими промени/изменения" на стр. 56-68 от Ръководството (стр. 8, абз.2 от съдебното решение) съдът е приел, че и в тази част Ръководството регламентира за първи път факти, обстоятелства и дейности, които не се съдържат в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, т. е. въвеждат първична регулация на конкретни правоотношения. По отношение на частта "Отчитане на индикаторите за брой изследователи по даден проект, измерено в еквивалент на пълно работно време" от Ръководството съдът също е посочил в мотивите на решението (стр. 7 и стр. 8), че конкретните изисквания са различни от тези в Насоките за кандидатстване и приложенията към тях, тъй като освен че представляват указания с какви документи и с какво техническо средство трябва да става отчитането на дейностите, се приемат за първична правна уредба на изискванията за отчитане на дейностите по административния договор. При така направения анализ първоинстанционният съд е формирал воля за първичния характер на тези разпоредби, поради което същите е следвало да бъдат включени в отменителния диспозитив на съдебния акт, предвид по същество приетият извод на съда за незаконосъобразност на Ръководството в частта, представляваща общ административен акт.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че решение №5427/12.09.2022 г. по адм. д. №2902/2022 г. на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлено искането на СУ "Св. К. О. по чл. 175 АПК, е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде допусната исканата поправка на очевидна фактическа грешка в отменителния диспозитив на решение №4229 от 24.06.2022 г. по адм. д. №2902/2022 г. на АССГ.
2) По касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020" против решение №4229 от 24.06.2022 г. по адм. д. №2902/2022 г. на АССГ:
Предвид гореизложеното относно пълния предмет на оспорването, по отношение на който АССГ е отменил Ръководството, следва да бъдат проверени изводите на първоинстанционния съд, приети по същество с решението по делото в обжалваната му част.
Съдът е установил, че по оспорване на СУ "Св. К. О. срещу Ръководство за изпълнение на административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие по приоритетна ос 1 "Научни изследвания и технологично развитие" на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020", утвърдено от органа на 09.01.2020 г. е образувано адм. д. № 1165/2020 г. пред АССГ. Производството по делото е прекратено с определение, което е отменено от Върховния административен съд и делото е върнато за произнасяне по съществото на спора с указания, че Ръководството представлява годен предмет на съдебно оспорване, с който са създадени правила за поведение при изпълнение на административните договори, сключени с бенефициери по програмата. С решение по адм. д. №1165/2020 г. тричленен състав на АССГ е приел, че оспореният акт е общ административен акт и го е отменил за нарушения на чл.66, ал.1 и 2 и сл. АПК. С решение по адм. д. № 8121/2021 г. Върховният административен съд е отменил постановеното решение на АССГ и е върнал делото за ново разглеждане със задължителни указания съдът да извърши собствен анализ на разпоредбите на ръководството, да установи кои от тях имат характер на общ административен акт и да се произнесе по тяхната законосъобразност.
С обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционния съд е установил релевантните факти и обстоятелства, за които страните не спорят. Софийският университет е бенефициер по сключени два административни договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетна ос 1 "Научни изследвания и технологично развитие на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж 2014 - 2020 г." за изпълнение на проект "Изграждане и развитие на център за върхови постижения "Наследство БГ" и за проект "Университети за наука, информатика и технологии в е-обществото (УНИТе)". Ръководителят на УО на ОП"НОИР" е одобрил Ръководство за изпълнение на административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие по приоритетна ос 1 "Научни изследвания и технологично развитие" на 15.03.2018 г. На 21.12.2018 г. е публикувана нова версия на Ръководството. На 09.01.2020 г. е издадено оспореното в съдебното производство Ръководство.
Правният характер на утвърденото от органа Ръководство като общ административен акт е установен с влязъл в сила съдебен акт на Върховния административен съд и първоинстанционният съд го е съобразил ведно със задължителните указания на касационната инстанция. В тази връзка е изпълнил задължителната процедура по чл. 181 АПК, разгледал е спора в надлежен тричленен съдебен състав.
Предвид задължителните указания, дадени от състав на Върховния административен съд с отменителното решение по адм. д. № 8121/2021 г., при повторното разглеждане на спора по същество първоинстанционният съдебен състав е извършил съдебна проверка на утвърденото Ръководство от 09.01.2020 г. Не е спорно, че то е издадено в изпълнение на конкретната програма и засяга всички бенефициери, сключили административни договори за изпълнение на проекти по тази ОП, в това число и СУ "Св. К. О. . Не е спорно също, че бенефициерите са длъжни да изпълняват административните договори съобразно актуалната версия на Ръководството и приложенията към него. Бенефициерът СУ е бил запознат с Ръководството от 01.03.2018 г., утвърдено месец след сключването на двата административни договора, както и с Ръководството от 21.12.2018 г. У. Р. от 09.01.2020 г. е предмет на оспорване в конкретното производство.
Съдът е приел, че като част от правилата по конкретната процедура за изпълнение на административните договори Ръководството е задължително за СУ като бенефициер, поради което е извел извод за доказан правен интерес от оспорването му. По същество е приел, че Ръководството има белези на общ административен акт в частите по I.3, I.4, I.5, I.6, III.2, III.3 и III.4, както и по отношение "Отчитане на индикаторите за брой изследователи по даден проект, измерено в еквивалент на пълно работно време", тъй като въвеждат правила по отношение изпълнението на административни актове за конкретната оперативна програма, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица. Приел е, че по отношение на тях не е изпълнена задължителната процедура по чл. 66 и сл. АПК, поради което е отменил ръководството в тази част като незаконосъобразно.
Решението в обжалваната част е правилно.
Ръководство за изпълнение на административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие по приоритетна ос 1 "Научни изследвания и технологично развитие" на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 – 2020 г. е издадено от ръководителя на УО на ОП"НОИР" е издадено с цел да улесни бенефициерите при планирането, изпълнението и отчитането на дейности и разходи по проекти, съфинансирани по приоритетна ос 1 на ОП"НОИР". Бенефициерите са длъжни да го съобразят в дейностите си по изпълнението на сключените административни договори за изпълнение на проектите по програмата. По отношение управлението на проекти, финансирани от Европейските фондове за споделено управление, ръководителят на Управляващия орган регламентира всички релевантни за предоставянето на помощта и за изпълнението на одобрените проекти. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ ръководителят на управляващия орган на програмата утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2 и могат да се изменят само при условията на чл. 26, ал. 7 ЗУСЕФСУ. Законодателят не е предвидил възможност ръководителят на Управляващия орган да издава ръководство за изпълнение на административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, но той може да прилага оповестени публично вътрешни правила, ръководства и установена практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност за постигане целите на законовата процедура. Поради това правилата, въведени с издаденото от ръководителя на УО на ОП"НОИР" Ръководство по принцип не могат да регулират на първично ниво условия и дейности, по които да се осъществява изпълнението на одобрените проекти, нито пък да ги изменя. Заложената в ръководството цел е да подпомага действията на бенефициерите по изпълнение на договорите.
С решението, в неговата обжалвана част, АССГ правилно е подложил на анализ, сравнение и оценка установените в Ръководството правила и регламентацията им по характер дейности, факти и обстоятелства в контекста на актовете по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ - Насоките за кандидатстване, Общите условия по договорите и др. приложения, както и релевантната нормативна уредба, за да се установи направената с Ръководството първична регламентация на релевантни за изпълнението на договорите дейности, факти и обстоятелства.
Приетият от съда извод, че разпоредбите на точки I.3, I.4, I.5, I.6, III.2, III.3 и III.4, както и "Отчитане на индикаторите за брой изследователи по даден проект, измерено в еквивалент на пълно работно време" са норми, въвеждащи за първи път обща регламентация на правила за поведение, относими към преценката за изпълнение на административните договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, се споделя изцяло от касационната инстанция. Съдът е направил самостоятелен анализ на съответните разпоредби и е изложил мотиви защо същите не съответстват на целите на Ръководството само да описва процедурите в помощ на бенефициерите. Правилен е изводът, че правилата за наемане на екип за организация и управление на проекта; наемане на човешки ресурси за изпълнението на проекта;предприемане на мерки за избягване на потенциален конфликт на интереси; правилата за информация и комуникация не са уредени нито в насоките за кандидатстване, нито в общите условия по договора, нито в приложенията. Същото се отнася и за въведени условия по отношение недопустими разходи/изменения; правилата за извършване на изменения във формуляра за кандидатстване, както и за изменение на договора, както и правилата за отчитане на индикаторите за брой изследователи по даден проект, измерено в еквивалент на пълно работно време. По отношение на тези условия уредбата е първична, а не развива вече създадени с актовете по чл. 26 ЗУСЕФСУ правила по програмата. По отношение мотивите за характера на тези разпоредби и първичността на уредените с тях отношения касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК.
Правилен е изводът на съда, че Ръководството в отменените части има характер на общ административен акт с оглед определянето на посочените норми като общи, уреждащи за първи път регулираните с тях отношения. С оглед характера на акта правилен и обоснован е изводът, че в тази част не е изпълнена процедурата по чл. 66 и сл. от АПК. Този извод не е оспорен и от касатора.
Неоснователно е възражението на ръководителя на УО на ОП"НОИР", че съдът не е подложил на собствен анализ отменените разпоредби и не е изложил мотиви за приетия от него извод. Съдът подробно ги е анализирал с оглед техния предмет, липсата на първична регламентация на тези условия и дейности и е формирал мотивиран извод за правния им характер. Неоснователно е и касационното възражение по същество за липса на първична уредба с отменените части от Ръководството. Обстоятелството, че бенефициерът е запознат с предходните му версии и не ги е обжалвал е ирелевантно към съществото на поставения въпрос, тъй като при определяне характера на регулираните с оспорените норми правила за поведение те се сравняват с регламентацията на същите по характер дейности, факти и обстоятелства в актовете по чл. 26 ЗУСЕФСУ.
С оглед изложеното, като е отменил оспореното Ръководство за изпълнение на административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие по приоритетна ос 1 "Научни изследвания и технологично развитие" на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020", утвърдено от органа на 09.01.2020 г., в частите по точка I.3, I.4, I.5, I.6, III.2, III.3 и III.4, както и "Отчитане на индикаторите за брой изследователи по даден проект, измерено в еквивалент на пълно работно време", Административният съд София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
3) По подадената от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020" частна жалба:
С решение №4229 от 24.06.2022 г. по адм. д. №2902/2022 г. Административният съд София-град е осъдил Изпълнителна агенция "Програма за образование" да заплати на Софийския университет "Св. К. О. направените разноски за три съдебни инстанции в размер на 7670 лв. съобразно уважената част на жалбата. Приел е, че доказаните разноски на страната са за 4500 лв. първоначално внесена държавна такса за оспорването; 150 лв. държавна такса по подадена от Университета частна жалба; 20 лв. платена държавна такса за обнародване в Държавен вестник и по 1000 лв. платено адвокатско възнаграждение за всяка от трите съдебни инстанции.
Ръководителят на УО е поискал изменение на решението в частта за възложените му в тежест разноски с твърдението, че съдът не е следвало да включва в размера на дължимите разходи платената от СУ "Св. К. О. държавна такса от 4500 лв., тъй като тя е неправилно определена. Според него производството не е с материален интерес, тъй като е оспорен акт, приет частично за общ административен акт, поради което държавната такса не следва да бъде изчислена по чл. 26 ЗУСЕФСУ (загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Този размер следва да бъде редуциран до половината от дължимата такса от 50 лв., а именно 25 лв., които следва да му бъдат възложени да заплати на другата страна.
С обжалваното определение №6895 от 12.09.2022 г. по адм. д. №2902/2022 г. Административният съд София-град е отхвърлил искането за изменение на решение №4229 от 24.06.2022 г. по същото дело в частта за разноските. Приел е, че се е произнесъл по цялото искане и няма основание за изменение размера на определените разноски, поради което е отхвърлил молбата с правно основание чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК като неоснователна.
Определението е неправилно.
Няма спор, че съдът с постановеното по съществото на делото решение е присъдил съдебни разноски и на двете страни, предвид изхода на правния спор. Изложил е мотиви и по направеното от ръководителя на УО на ОП"НОИР" възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, приел го е за основателно и е изчислил размера на направените от СУ "Св. К. О. за трите съдебни инстанции. Отправеното искане по чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК не е за допълване на решението в частта за разноските, а за неговото изменение. Страната поддържа възражение, че не следва в цялата сума на възложените в нейна тежест разноски да бъде включена сумата от 4500 лв., тъй като представлява неправилно определена от съда дължима държавна такса за производството, внесена от Софийския университет.
Според настоящия състав това възражение е основателно.
Съгласно чл. 151, т. 3 АПК към подадена до съда жалба се прилага документ за платена държавна така, ако такава се дължи. По жалбата на Софийския университет срещу Ръководството за изпълнение на административните договори от 09.01.2020 г. първоначално е образуваното адм. д. № 1165/2020 г. пред АССГ. С разпореждания от 11.02.2020 г. и от 18.02.2020 г. по делото съдът е указал на жалбоподателя да внесе държавна такса за производството в размер на 4500 лв. на основание чл. 27, ал. 6 ЗУСЕФСУ предвид определен материален интерес по делото над 10 млн. лева. Държавната такса е внесена от СУ в пълния посочен от съда размер - 50 лв. с платежно нареждане S11V002330HJ от 23.01.2020 г. на Първа инвестиционна банка АД и 4450 лв. с платежно нареждане S22V00495ZX1 от 18.02.2020 г.
Отговорността за разноските в съдебноадминистративното производство е облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Щом административният акт, предмет на съдебен контрол бъде отменен като незаконосъобразен, разноските на адресата се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта. Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и обхваща само направените по делото разноски. Под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия. В тях се включва и държавната такса за производството. Ето защо внесената държавна такса от СУ несъмнено е част от направените от нея съдебни разходи за производството.
Спорният въпрос е дали цялата платена сума за държавната такса трябва да бъде включена в разноските, които ръководителят на УО следва да възстанови на Софийския университет. В разноските се включват всички съдебни разходи, които са дължими по делото и действително направени. Държавната такса за конкретното производство не е била дължима за Софийския университет в пълния определен размер от 4500 лв., тъй като спорът е с неопределяем правен интерес. В случая не намира приложение чл. 26, ал. 6 ЗУСЕФСУ, доколкото предмет на оспорването не е индивидуален административен акт. Съгласно т.2б, б"б" от Тарифа №1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, юридическите лица извън тези по б"а" заплащат проста държавна такса от 50 лв. Ето защо определеният размер на разноските в тежест на органа следва да бъде изменен, като възложената сума от 7670 лв. бъде намалена до размера на 3195 лв. съразмерно с уважената част на жалбата.
Платената без основание от Софийския университет "Св. К. О. държавна такса за сумата от 4450 лв. с платежно нареждане S22V00495ZX1 от 18.02.2020 г. на Първа инвестиционна банка АД следва да бъде възстановена на платеца от Административния съд София-град по предвидения за това ред.
С оглед изхода на спора своевременно направените от страните искания за разноските по делото са основателни. Същите са доказани и по размер предвид представените по делото пълномощни и разходни документи. Изпълнителна агенция "Програма за образование" следва да бъде осъдена да заплати на Софийския университет разноски по делото от 1070 лв., от които 70 лв. платена държавна такса по подадената от Университета касационна жалба и 1000 лв. платени разходи за адвокатско възнаграждение. Съдът не следва да присъди адвокатското възнаграждение в пълен размер от 2770 лв., предвид своевременно направеното от пълномощника на другата страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, при съобразяване с предмета на съдебната проверка и чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Софийският университет следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна разноски по делото в размер на 30 лв. платена държавна такса по подадената частна жалба.
Воден от горното, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №5427/12.09.2022 г., постановено по адм. д. №2902/2022 г. на Административен съд София-град В ЧАСТТА, с която е отхвърлена молба на Софийския университет "Св. К. О. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №4229 от 24.06.2022 г. по същото дело, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение №4229 от 24.06.2022 г. по адм. д. № 2902/2022 г., В ЧАСТТА, с която е отменено Ръководство за изпълнение на административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие по приоритетна ос 1 "Научни изследвания и технологично развитие" на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020", утвърдено от органа на 09.01.2020 г., в която ВМЕСТО "раздел I.4, I.5, I.6, III.3 и III.4" ДА СЕ ЧЕТЕ "раздел I.3, I.4, I.5, I.6, III.2, III.3 и III.4, както и по отношение "Отчитане на индикаторите за брой изследователи по даден проект, измерено в еквивалент на пълно работно време".
ОСТАВЯ В СИЛА решение №4229 от 24.06.2022 г. по адм. д. № 2902/2022 г. на Административен съд София-град, поправено с решението по адм. д. №11279/2022 г. на Върховния административен съд, в обжалваната част.
ОТМЕНЯ определение №6895 от 12.09.2022 г. по адм. д. №2902/2022 г. на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №4229 от 24.06.2022 г. по адм. д. № 2902/2022 г., В ЧАСТТА, с която Изпълнителна агенция "Програма за образование" е осъдена да заплати на Софийския университет "Св. К. О. разноски по делото от 7670 лв., като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на дължимите разноски до 3195 лв. (три хиляди сто деветдесет и пет лева).
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Програма за образование", гр. София, бул. "Цариградско шосе" №125, бл. 5, ет. 1, да заплати на Софийски университет "Св. К. О. , гр. София, бул. "Ц. О. №15, направените по делото разноски в размер на 1070 лв. (хиляда и седемдесет лева).
ОСЪЖДА Софийски университет "Св. К. О. , гр. София, бул. "Ц. О. №15, да заплати на Изпълнителна агенция "Програма за образование", гр. София, бул. "Цариградско шосе" №125, бл. 5, ет. 1, направените по делото разноски в размер на 30 лв. (тридесет лева).
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА