Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 11407 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. А. срещу Решение № 672/28.06.2022 г. на Административен съд София-област (АССО) постановено по адм. дело № 268/2022 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. А. срещу Заповед № 517з-7026/17.12.2021 г. на директора на Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) София, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 203, ал. 1, т. 5 , вр. с чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността старши полицай (ВПА) в група „Охранителна полиция“ на Районно управление - Самоков, считано от датата на връчване на заповедта.

Касационният жалбоподател обжалва решението, тъй като счита, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, че съдът не е изследвал в цялост установената фактическа обстановка, съобразно приетите доказателства, поради което направените от него изводи са необосновани. Твърди, че при издаване на заповедта е нарушено правото му на защита, тъй като същата му е била връчена по време на отпуск по болест. Сочи, че неправилно и необосновано съдът е приел, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с оглед нарушаване на разпоредбата на чл. 195 ЗМВР, а именно заповедта е издадена след преклузивния 2 - месечен срок. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което оспорената заповед да се отмени като незаконосъобразна и служителя да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател се представлява от адв. В..

Ответникът по касация – директор на ОД на МВР - София оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. И..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, решаващият съд е установил, въз основа на събраните по делото доказателства, относимите към спора факти. Установено е, че дисциплинарното производство е образувано по повод данни за това, че в периода от 02.07.2021 г. до 18.07.2021 г. включително младши инспектор Д. А. не се е явил на работа няколко последователни дни, без уважителна причина за това, съгласно утвърдения график за ППД на група „Охранителна полиция“ за месец юли 2021 г. на Районно управление - Самоков. На 01.07.2021 г. около 19.00ч. е заявил на мл. оперативния дежурен, че е болен и няма да се яви на работа на следващия ден - 02.07.2021 г. Въпреки заявената причина за неявяване, до 19.07.2021 г. служителят Ашков не е представил болничен лист за периода от 02.07.2021 г. до 18.07.2021 г. Дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 207, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 12 ЗМВР за извършено от младши инспектор Ашков дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на закона и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 5 ЗМВР “неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни“, за което се предвижда наказание „уволнение“. В хода на дисциплинарното производство са събрани множество доказателства, въз основа на които съдът е установил релевантната фактическа обстановка. Същата кореспондира на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция я приема изцяло и не следва да я преповтаря.

При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. За да отхвърли жалбата е приел, че оспорваната Заповед 517з-7026/17.12.2021 г. на директора на ОД на МВР - София е издадена от материално компетентния дисциплинарно наказващ орган (ДНО) по чл. 204, т. 1 ЗМВР, в законоустановения срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, без допуснато нарушение на изискването за форма на административния акт, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Неоснователно в касационната жалба се сочи, че заповедта е издадена след изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Съгласно цитираната норма дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съответно в чл. 196 ЗМВР е посочено, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган (ДНО). В случая установяването на нарушението е станало най-рано на 26.10.2021 г., когато материалите от административното производство, включително обобщена справка рег. № 338р-1498/26.10.2021 г. са постъпили при директора на ОД на МВР - София. Становището на ДРО е постъпило при ДНО на 05.11.2021 г. Считано от тази дата двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание изтича на 05.01.2022 г. Оспорената заповед е издадена на 17.12.2021 г. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че наказанието е наложено в срока по чл. 195, ал. 1 във вр. с чл. 196 ЗМВР, с оглед на което са неоснователни сочените от касатора доводи в обратен смисъл.

При връчването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както се твърди в касационната жалба, които да са се отразили на правото на защита на дисциплинарно наказания служител и които да са основание за отмяна на заповедта. Заповедта е постановена в съответствие с императивната норма на чл. 229 ЗМВР, която изрично забранява прекратяването на служебното правоотношение по време на отпуск, освен в конкретно посочени случаи. Съгласно текста на цитираната норма служебното правоотношение на държавните служители в МВР не може да бъде прекратено през време на отпуск освен в случаите по чл. 226, ал. 1, т. 1 – 4, т. 7, букви „а“ и „к“, т. 8, 13 и т. 18 – 21, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. В настоящия случай е приложима хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, а именно прекратяване на служебно правоотношение на държавния служител в МВР при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, което е едно от цитираните изключения в чл. 229 за прекратяване на служебното правоотношение по време на отпуск, поради което издадената от директора на ОД на МВР заповед е законосъобразна, както правилно е приел първоинстанционният съд.

Решението не е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са последователни, логични, взаимосвързани и се базират на правилен анализ на събраните по делото доказателства. Правилно решаващият съд е приел, че цитираното в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР е извършено от младши инспектор Д. А.. По делото не са налице доказателства за уважителни причини относно неявяването на работа на служителя в периода от 02.07.2021 г. до 18.07.2021 г. Безспорно е установено, че в НОИ не са регистрирани данни в процесния период да са издадени болнични листове за временна неработоспособност на Д. А.. Наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение от младши инспектор Ашков, представляващо неявяване на работа в повече от два работни дни, поради което правилно е прекратено служебното му правоотношение като служител в МВР.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора следва да се уважи своевременно направената от ответника по касация претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът определя в размер на 100 лева, в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 672/28.06.2022 г. на Административен съд София-област постановено по адм. дело № 268/2022 г.

ОСЪЖДА Д. А., [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - София сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА