Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: Р. Д. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от председателя С. П. по административно дело № 11434 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по касационната жалба на директора на Д. М. данъци при О. В. чрез юрк. Ж. Х., против Решение № 1187/06.10.2022 г., постановено по адм. дело № 748/2022 г. по описа на Административен съд Варна. С него по жалба на Н. Г., [ЕГН], е отменен Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) МД-АУ-260-1/25.01.2022 г., издаден от ст. инспектор Контролно-ревизионни дейности (КРД) в община Варна и ответната страна е осъдена да заплати деловодни разноски в полза на жалбоподателя в размер на 1 106,59 лв.

Първоинстанционното съдебно решение се обжалва като неправилно с твърдение за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според развитите съображения, нормата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ определя като обект на облагане поземлените, а не урегулираните поземлени имоти (УПИ). Заключението на административния съд по същество е неправилно, тъй като чл. 10, ал. 3 ЗМДТ няма предвид недвижимите имоти в строителните граници на населеното място. По отношение на процесните два имота е доказано, че същите отговарят на условието с оглед на приетия Общ устройствен план (ОУП) на гр. Варна от 2012 г. Касаторът се позовава и на методологическите указания по приложението на данъчното законодателство от страна на изпълнителния директор на НАП. Отправя искане доводите да бъдат приети за основателни и касационната жалба да бъде уважена с отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответната страна - Н. Г., чрез адв. С. С., оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в писмен отговор и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 3 000 лв., съгласно представени списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Варна е бил АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-260-1/25.01.2022 г., издаден от Р. Д., на длъжност ст. инспектор КРД, с който на Н. Г. са установени задължения в общ размер 1 594,15 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 388,56 лв. за данък върху недвижими имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за периодите от 2017 г. до 2021 г.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че през разглежданите периоди жалбоподателят е съсобственик (2/4 ид. ч.) на два поземлени имота, нанесени в КК на гр. Варна, м. К. Т. с идентификатор 10135.2053.8 и идентификатор 10135.2053.64, представляващи съответно незастроена земя с площ 9 700 кв. м. с трайно предназначение - горска и начин на трайно ползване - друг вид дървопроизводителна гора и незастроена земя с площ 374 кв. м., с трайно предназначение - земеделска и начин на трайно ползване нива. Правото на собственост е възстановено на наследниците на Г. Ж. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на основание чл.18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ с решение № 962/15.07.2003 г. на Общинска служба по земеделие и гори - гр. Варна и решение № 590/15.02.1999 г. на Поземлена комисия - гр. Варна. Имотите са били декларирани по реда на чл. 14 ЗМДТ с декларации вх. № 5305047503/06.12.2021 г. и вх. № 5305047505/06.12.2021 г. Oт представените заповеди на кмета на община Варна се установява, че двата ПИ не попадат в границите на районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2016 г. - 2021 г. На жалбоподателя е бил съставен процесният АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК, тъй като задълженията за ДНИ и ТБО не са внесени от негова страна. С писмо рег. № МД-Т22001705ВН001ВН/18.03.2022 г. директорът на Д. М. данъци е уведомил лицето за липсата на основания за изменение на акта предвид факта, че имотите попадат в строителните граници на населеното място съгласно ОУП на гр. Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на министъра на МРРБ.

За изясняване на фактическата обстановка по искане на жалбоподателя е била назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), чиито отговори са посочени в съдебното решение. Съгласно констатациите на вещото лице, процесните ПИ попадат в обхвата на новата строителна граница на гр. Варна съгласно ОУП. По действащата КК на гр. Варна ПИ с идентификатор 10135.2053.8 е с начин на трайно ползване - друг вид дървопроизводителна гора, а ПИ с идентификатор № 10135.2053.64 е с начин на трайно ползване нива. По ОУП на община Варна от 2012 г. имотите попадат в урбанизирана територия, а не в землището на кв. Виница. Първият от имотите попада в територия с отреждане Жм2 - жилищна устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни специфични изисквания, като за имота е допустима промяна в предназначението, а вторият попада частично в територия с отреждане Жм2 - жилищна устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни специфични изисквания и частично в Гз - защитни и противоерозионни гори, зелени зони и защитни пояси, както и в терен, предвиден за транспортно строителство. И в двата имота няма застрояване и са залесени с иглолистна и храстовидна растителност.

В рамките на извършената задължителна проверка на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е потвърдил валидността на акта, приемайки че е издаден от компетентен орган по приходите, определен от кмета на общината по реда на чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 ЗМДТ и при спазване на предвидената от закона форма. В хода на производството не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила.

След проследяване на законовите промени в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ административният съд е извел, че правилото обособява две групи ПИ, които следва да имат релевантното за данъчното облагане предназначение по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон: ПИ в строителните граници на населените места и ПИ извън тях. За процесните имоти по делото е установено, че попадат в строителните граници на гр. Варна съгласно ОУП, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на министъра на МРРБ, но за тях няма влязъл в сила ПУП, с който да им е отредено предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ и липсват данни за промяна на предназначението по реда, предвиден в специалните закони - Закона за горите (ЗГ) и Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ). Въз основа на анализа на събраните доказателства съдът е приел, че за процесните два ПИ не са налице регламентираните предпоставки за дължимост на ДНИ и ТБО от собственика. На самостоятелно място в мотивите са обсъдени и отхвърлени като неоснователни възраженията на ответната страна, свързани с приложението на указанията на ИД на НАП и представеното по делото становище на МРРБ. Според последното, промяната в предназначението не настъпва автоматично за територията и ПИ, предвидени в ОУП за разширяване на границите на населените места. В подкрепа на направените изводи съдът е посочил конкретни решения от практиката на ВАС.

Обжалваното решение на Административен съд - Варна е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото при надлежно разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса. След преценка на доказателствата и възраженията на страните са изложени самостоятелни и обосновани правни изводи, които са в съответствие с изискванията на приложимата нормативна уредба. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършена проверка на доказателствения материал по делото.

Според основното съображение на касатора, разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ поставя изискване ПИ да имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ според ПУП и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Последното обаче следва да важи само за ПИ, които се намират извън строителните граници на населените места и селищните образувания. Този извод е аргументиран в касационната жалба с определенията за земеделски земи в чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) - неточно посочен в КЖ като опазването и за гора и горска територия по смисъла на чл. 2, ал. ал. 1-3 от Закона за горите (ЗГ), както и с образеца на данъчната декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗМДТ, който се одобрява от МФ на основание чл. 3, ал. 1 ЗМДТ. Не на последно място касаторът предлага изключението по чл. 10, ал. 3 ЗМДТ да се прилага само за незастроените недвижими имоти извън строителните граници на населеното място. Възраженията са неоснователни.

В случая не е било спорно по делото и е установено от събраните в хода на административното производство доказателства, че собствеността върху процесните имоти е възстановена в съществуващи (възстановими) стари реални граници през 1999 г. и 2003 г. като същите не попадат в територия, обхваната от действащ ПУП, не са застроени със сгради и липсват данни за провеждана процедура по промяна на предназначението и начина на ползване.

Неправилно е твърдението на касатора, че определението за гора и горска територия по чл. 2 ЗГ е аналогично с това за земеделски земи по чл. 2 ЗСПЗЗ и от това могат да се черпят аргументи за целите на данъчното облагане. В чл. 2, ал. 3 ЗГ са изброени случаите, в които разпоредбите на закона не се прилагат като в т. 1 изрично са посочени само парковете и градините в урбанизираните територии. От друга страна, разпоредбата на чл. 2, т. 1 ЗСПЗЗ предвижда, че не са земеделски земи намиращите се в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с ПУП или с околовръстен полигон.

Релевантните факти за решаването на правния спор и предпоставките на ЗМДТ са изведени обосновано от първоинстанционния съд. Правилно в началото на изложените мотиви съдът приема, че на преценка подлежат обстоятелствата дали ПИ с ид. 10-135.2053.8 и ПИ с ид. 10135.2053.64 са облагаеми по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, дали жалбоподателят е данъчнозадължено лице за тях по смисъла на чл. 11, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, респективно приложимо ли е за тях изключението по чл. 10, ал. З ЗМДТ. С оглед на това в решението не само са отбелязани, но и са съобразени различните редакции на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ именно по спорните между страните изисквания към данъчния обект относно предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, както и правилото на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. Според ал. 3, не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия ѝ терен.

Не може да бъде споделено оплакването в касационната жалба, че за да постанови решението си съдът се е позовал изцяло на предоставеното по делото становище от МРРБ. Видно от мотивите, крайното заключение за незаконосъобразност на АУЗД е изградено въз основа на установените факти и на нормативната уредба. Съображенията в изразеното становище от МРРБ нямат задължителен характер за данъчното облагане, както и методологическите указания на НАП, съдържащи се в представените по делото писма-отговори. Включването на земеделските земи и горите в строителните граници на населените места и селищните образувания, определени с ОУП на гр. Варна от 2012 г., е предпоставка за провеждането на съответните административни процедури с цел промяна на предназначението и начина им на ползване, т. е. няма автоматично действие. Редът за промяна на предназначението на земеделските земи, горите и горските територии в случаите, когато те са включени в строителните граници на населените места с влязъл в сила ОУП, е регламентиран в Глава пета, чл. 17 и сл. ЗОЗЗ и в Глава трета, раздел V, чл. 73 и сл. ЗГ. В този смисъл е и практиката на ВАС - виж решение № 7047/27.06.2023 г., постановено по адм. д. № 3727/2023 г., решение № 5218/17.05.2023 г. постановено по адм. д. № 8975/2022 г. и др.

След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК бъде направено препращане към останалата част от мотивите на решаващия съд, които са издържани от фактическа и правна страна и се споделят.

При този изход на спора и с оглед на своевременната претенция, ответникът по касация има право на разноски за касационното производство. Възражението за прекомерност от страна на процесуалния представител на касатора е основателно с оглед на материалния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото и поради това адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено в размер на 500 лв., изчислен съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1187/06.10.2022 г., постановено по адм. дело № 748/2022 г. по описа на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА О. В. да заплати на Н. Г., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [адрес], разноски за настоящото производство в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА

/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА