Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 11520 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 778 от 20.10.2022г., постановено по адм. д. № 59/2022г., Административен съд - Пазарджик, V – състав, е изменил ревизионен акт № Р – 16001321001584 – 091 – 001/29.09.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП –Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 640/13.12.2021г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – гр.Пловдив, в изменената му част досежно дължимите от И. Т. вноски за здравно осигуряване за 2017г., като е намалил същите от 2 496лв. на 220,80лв. и лихвите от 868,12лв. на 92,91лв.

С останалата част от решението Административен съд - Пазарджик е отменил ревизионен акт № Р – 16001321001584 – 091 – 001/29.09.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП –Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 640/13.12.2021г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – гр.Пловдив, във всичките му останали части, с изключение на посочената по-горе и е осъдил Д „ОДОП“-Пловдив да заплати на жалбоподателя И. Т. от гр.Пазарджик разноски по делото в размер на 583,69лв.

Срещу така постановеното решение, в отменителната му част относно установените задължения по ЗДДФЛ в общ размер на 3 498,13лв. и лихви към тях в размер на 1 011,49лв., е подадена касационна жалба от Е. Р. в качеството й на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, като жалбата е преподписана от процесуален представител главен юрисконсулт И. П.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Пазарджик в посочената част е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В жалбата се правят конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени на Административен съд – Пазарджик в посочената част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт в частта му за установени задължения за по ЗДДФЛ в общ размер на 3 498,13лв. и лихви към тях в размер на 1 011,49лв. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба И. Т. от гр.Пазарджик, [улица], чрез своя процесуален представител адв. Е. Л. взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд Пазарджик е изменил ревизионен акт № Р – 16001321001584 – 091 – 001/29.09.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП –Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 640/13.12.2021г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – гр.Пловдив, в изменената му част досежно дължимите от И. Т. вноски за здравно осигуряване за 2017г., като е намалил същите от 2 496лв. на 220,80лв. и лихвите от 868,12лв. на 92,91лв. С другата част от решението административният съд е отменил оспорения ревизионен акт във всичките му останали части.

С оглед на посоченото в касационната жалба, че решението на Административен съд – Пазарджик се оспорва само в отменителната му част за установените задължения по ЗДДФЛ в общ размер на 3 498,13лв. и лихви към тях в размер на 1 011,49лв., следва да бъде прието, че само тази част ще бъде предмет на касационно разглеждане. В останалата си изменителна и отменителна част решението е влязло в законна сила като необжалвано и не предмет на касационно разглеждане.

Първоинстанционният съд е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията – издадените заповеди за възлагане на ревизия, събраните в хода на същата доказателства, съставеният ревизионен доклад и възраженията срещу него, констатациите на съставения ревизионен акт за наличие на хипотеза па чл.122,ал.1,т.7 ДОПК, начина на определяне на данъчната основа и задълженията за данък общ доход за съответните данъчни периоди, проведеното административно оспорване пред директора на Д“ОДОП“ - Пловдив. Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила, подписан е с валидни електронни подписи. След това съдът е пристъпил към обсъждане на въпроса за материалната законосъобразност на оспорения акт, като мотивите му в тази насока са изложени от стр.3 /л.247 от първоинстанционното дело/ и сл. от решението. Отбелязано е, че въз основа на събрани по време на ревизията доказателства е направена констатация за наличие на хипотеза по чл.122,ал.1,т.7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Посочено е наличието на несъответствие по години както следва – за 2017г. – 34 803,12лв.; за 2018г. – 8 285,77лв.; за 2019г. – 7 818,18лв., като същото е обосновано с невъзприети от органите по приходите твърдяни налични средства към 01.01.2017г. , предоставени като заеми от физическото лице С. А., както и от приета за разход сума за закупуване на недвижим имот, различна от тази отразена в нотариалния акт. Решаващият съд е счел тези констатации на органите по приходите за необосновани на събраните по делото доказателства. По отношение на въпросните парични заеми е прието, че от разпита на свидетелката С. А. се установява, че тя действително е дала въпросните суми в заем на ревизираното лице, като признава, че разписката за връщане на сумите действително е съставена във връзка с ревизията. Съдът е кредитирал показанията й за достоверни с мотиви, че не съществува нормативно изискване за съставяне на документи при даване и връщане на заем, от представените банкови нареждания се установява, че половината от дадената сума е върната на заемателя по банков път, свидетелката е представила доказателства, че е имала такива суми, които може да предостави в заем, сумите не са значителни и са нещо нормално между близки приятели, а по-късното им деклариране пред органите по приходите от стана на жалбоподателя не е основание да не бъдат признати въпросните суми като налични средства през съответните периоди. По отношение на отношенията, свързани с размера на сумата, за която е придобит недвижим имот по нотариален акт през 2017г. в гр.Пазарджик решаващият съд е отбелязал, че органите по приходите не са приели за достоверна сумата от 4 000лв., посочена в нотариалния акт с мотив, че същата не съответства на действителната пазарна стойност на имота. Поради това като разход за 2017г. не е приета сумата от 4 000лв., а сумата от 35 258,68лв. с включен ДДС, която сума е определена чрез назначена в ревизионното производство оценъчна експертиза. Решаващият съд е отбелязал методите, въз основа на които е изготвена експертизата, и базата-данни за пазарните цени – оферти за продажба на подобни имоти в Интернет на страницата на О. П. а не реално сключени сделки. Отбелязано е, че по делото е допуснато изслушване на подобна експертиза, методите чрез които е съставена, като същата е определила за пазарна стойност на имота сумата от 10 130,80лв. На база на това е прието, че като разход за 2017г. следва да се приеме сумата от 10 130,80лв., вместо посочената в ревизионния акт сума от 35 258,68лв. На база на изложеното и предвид втория вариант на заключението по съдебното-счетоводната експертиза/която е кредитирана от съда като обективна, компетентна и неоспорена от страните/, при което се установява превишени на доходите и наличните средства над плащанията по периоди както следва: - за 2017г. 9 009,76лв.; за 2018г. – 4 723,99лв. и за 2019г. – 1 305,81лв.

Предвид на това е направен краен извод, че не е налице хипотеза по чл.122,ал.1,т.7 ДОПК за посочените данъчни периоди и са незаконосъобразни изводите на органите по приходите за дължим данъкщ върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ, за вноски за ДОО, ЗО и вноски за ДЗПО – УПФ.

Прието е, че жалбоподателят единствено дължи вноски за здравно осигуряване за 2017г. в размер на 220,80лв. и лихви за забава 92,91лв., в която част ревизионния акт следва да бъде потвърден, а в останалата отменен като незаконосъобразен.

Решението на Административен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив против отменителната част за установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ се правят оплаквания за неправилност на решението в тази му част поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Основните оплаквания на касатора са насочени срещу изводите на административния съд, че неправилно е приел, че не е налице хипотеза по чл.122,ал.1,т.7 ДОПК за посочените данъчни периоди, поради което неправилно са определение задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По същество оплакванията в касационната жалба на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив се изразяват в преповтаряне на констатациите на ревизионния акт. Поради това обратно на твърдяното в касационната жалба, първоинстанционният съд е положил усилия за да установи фактическата обстановка по спора, възпроизвел е подробно събраните доказателства в хода на делото и на ревизията, констатациите на органа по приходите в съставените ревизионен доклад и ревизионен акт, тези в решението на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив, разделил е спорното от безспорното и като основен предмет на спора е посочил обстоятелството с какви парични суми е разполагало задълженото лице към началото на съответните данъчни периоди и каква е пазарната цена на придобития през 2017г. недвижим имот в гр.Пазарджик и с оглед на това налице ли е хипотеза по чл.122,ал.1,т.7 ДОПК, даваща основание за провеждане на ревизията по особения ред, или не. Решаващите изводи на първоинстанционния съд, че констатациите на ревизионния акт за наличие на посочената хипотеза по чл.122,ал.1,т. 7 ДОПК не намират подкрепа в събраните по време на ревизията доказателства се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК и не следва да бъдат преповтаряни.

Оплакванията на касатора, свързани с кредитиране на показанията на свидетелката С. А. от стана на първоинстанционния съд, не следва да бъдат кредитирани. Показанията на тази свидетелка са допустими при условията на чл.57,ал.2,т.2 ДОПК, като същите са кредитирани от решаващия съд при условията на чл. 172 ГПК във вр. с 2 ДР ДОПК. Изложените в тази насока аргументи се възприемат от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК.

При условията на чл.202 ГПК във вр. с2 ДР ДОПК първоинстанционият съд правилно не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената съдебно – оценителна експертиза в ревизионното производство и обратно, при тези условия е кредитирал заключението на експерта от оценъчната експертиза назначена в съдебното производство. Впрочем в касационната жалба не се съдържат оплаквания в тази насока.

Анализирайки спорните обстоятелства, въз основа на които се е стигнало до констатация за наличие на хипотеза за провеждане на ревизията по особения ред и определяне на допълнителни задължения за данък по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ за посочените данъчни периоди и лихви за забава, административният съд е направил верни правни изводи, че констатациите на ревизионния акт не намират подкрепа в събраните в хода на ревизията доказателства и актът не се полза с доказателствената сила по чл.124,ал.2 ДОПК.

След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в посочената част, Административен съд – Пазарджик е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на директора на Д „ОДОП“ - Пловдив и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

От ответника по касация не са направени искания и представени доказателства за разноски за настоящата съдебна инстанция и такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на осн. чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 778 от 20.10.2022г. на Административен съд – Пазарджик, V – ти състав, постановено по адм. д. № 59/2022г. в обжалваната му част

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ