Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от председателя Т. П. по административно дело № 11720 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител адв. Х. М., против решение № 98 от 27.10.2022 г., постановено по адм. дело № 74/2022 г. на Административен съд – Видин. Релевирани са доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане решението да бъде отменено изцяло. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – ЕТ "Мелитур-Б. Д." чрез пълномощника си адв. П. А. в писмен отговор на касационната жалба излага подробно становище за неоснователност на същата. В съдебно заседание процесуалния представител адв. А., оспорва касационната жалба. Прави искане обжалвания съдебен акт да бъде потвърден, както и че претендира присъждане на разноски. Представя писмени бележки.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде отменено.

Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, разгледана по същество съдът констатира следното:

С обжалваното решение съдът Административен съд – Видин е отменил решение № 05/312/02610/3/01/04/02 от 24.02.2022 година на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция гр. София, с което на ЕТ "Мелитур-Б. Д.", гр. Кула, обл. Видин е определена финансова корекция в размер на 268 905.49 лева, като незаконосъобразно и е осъдил Държавен фонд "Земеделие" София да заплати на ЕТ " Мелитур-Б. Д. " сумата от 8 162.80 лева разноски.

За да постанови този резултат административния съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма при излагане на мотиви от фактическа и правна страна, както и че не са допуснати нарушение на административно производствените правила.

Административния съд при напълно изяснена фактическа обстановка и съпоставка с относимата правна уредба е приел, че в настоящия случай по отношение на ползвателя е извършена проверка по сключения договор за безвъзмездна финансова помощ, въз основа на която е последвало издаване на обжалвания административен акт, тъй като е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана прогнозни стойности на приходи от услуги и неизпълнение на поетия ангажимент по критерия устойчива заетост при осъществяване на финансирането. Съдът е установил, че административния орган е мотивирал решението си с това, че е нарушена целта на закона с неизпълнението на поетите задължения, в частност неизпълнение на т. 4.12 и т.4.18 от договора от 02.10.2014 г. Установено е, че финансовата корекция е съобразена с чл.3, ал.1 от Правилата за финансовата помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г., тъй като при констатирани две нарушения: по първото -неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на приходите е определена 100%финансова корекция от изплатената помощ, а за второто – неизпълнение на поетия ангажимент за устойчива заетост е определена 10% финансова корекция, в случая е приложен най-големият определен размер на подлежаща на възстановяване финансова помощ, а именно 100%.

Съдът е приел за неоснователни доводи на едноличния търговец, от една страна че не следва да се налага финансова корекция за неизпълнение на подписания договор и бизнес план и от друга че на ползвателя на помощта не е бил запознат с критериите за допустимост и какво е тяхното съдържание, както и какви са задълженията му по договорите за финансиране.

За неоснователно е прието и твърдението за неприложимост на текстовете от Правилата за финансовата помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г., поради приемането им след сключването на договора.

Административния съд е констатирал нарушение което води до незаконосъобразност на издаденото решение за налагане на финансова корекция. Прието е в настоящия случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 54, 1 от Регламент 1306/2013г. според която за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност, държавите членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението и където е приложимо – получаването от страна на разплащателната агенция или органа, отговарящи за възстановяването на контролен доклад или подобен документ, който посочва извършената нередност. Съда е приел, че извършената проверка на 26.06.2019г., представлява контролен доклад, респективно документ, указваш извършената нередност. За безспорно е установено, че проверката е извършена във връзка с производство по издаване на АУПДВ, който административен акт е отменен с влязло в сила решение, както и че договорът за подпомагане е подписан на 02.10.2014г., а мониторинговия период е изтекъл на 02.10.2019г. съобразно 1, т.2, б. „а“ от ДР на Правилата. Въз основа на установеното административния съд е обосновал извода, че решението за налагане на финансова корекция е издадено след изтичането на 18-месечния преклузивен срок считан от момента на получаване на контролния доклад, с който е установено извършването на нередност.

Съдът е приел, че дори срокът да тече от доклада за нередност, който е с дата 24.02.2020г., то 18-месечния срок е изтекъл преди издаване на обжалвания административен акт.

Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон .

При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел погрешни правни изводи.

Основателен е довода на касационния жалбоподател, че административния съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 54, 1 от Регламент №1306/2013г.

Безспорно от доказателствата по делото се установява, че между ДФЗ и ЕТ "Мелитур – Б. Д." е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за изграждане на къща за гости в УПИ VI-4, в кв. 140 по плана на гр. Кула, общ. Кула, обл. Видин. Според чл. 1. 1 от договора, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 05/312/02610 от 14.05.2013 г. Следва да се посочи, че съгласно 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29/2008 г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда по място на извършване на инвестицията, заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в него. Бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител /чл. 16, ал. 1 от Наредбата/. Един от задължителните реквизити на заявлението е изготвения към него от кандидата, бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10-годишен период, водещи до реализиране на цените по чл. 2 /чл. 16, ал. 2/. В допълнителните разпоредби към Наредбата 1, т. 6 и т. 26 са описани значенията на понятията "икономическа жизнеспособност" и "устойчива заетост", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Така, от анализът на цитираните разпоредби, данните по делото, правилно административния съд е приел, че е налице установяват по безспорен начин наличието на бездействие от страна на едноличния търговец изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели за три пълни финансови години, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на стопанството. Въз основа на гореустановеното следва да се приеме, че същото представлява неизпълнение на договорните задължения от ползвателя на финансовата помощ и основание по чл. 46, ал.1 и ал. 2 от Наредба №29/2008г. същите трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като се вземе предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението, чрез финансова корекция по чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, поради което е последвало издаване на решение № 05/312/02610/3/01/04/02 от 24.02.2022 година на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция гр. София, с което е наложена финансова корекция на ЕТ "Мелитур-Б. Д.", гр. Кула, обл. Видин в размер на 268 905.49 лева.

В раздел III „Нередност“ на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти раздел се съдържа разпоредбата на чл. 54, която е наименована „Общи разпоредби“, с 1 е предвидено, че За всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност, държавите членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението и където е приложимо получаването от страна на разплащателната агенция или органа, отговарящ за възстановяването, на контролен доклад или подобен документ, който посочва извършването на нередност. Съответните суми се вписват едновременно с искането за възстановяване в регистъра на длъжниците на разплащателната агенция. В същия раздел се намира и общностната норма на чл. 56, която е наименувана „Специални разпоредби по отношение на ЕЗФРСР“, със същата е предвидено, че Когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Държавите членки вземат предвид естеството и сериозността на разкритите нередности и нивото на финансовата загуба, причинена на ЕЗФРСР. Сумите, чието финансиране от Съюза по линия на ЕЗФРСР е отменено, възстановените суми, както и натрупаните по тях лихви, се преразпределят в рамките на съответната програма. Отменените или възстановени средства на Съюза обаче могат да бъдат използвани повторно от държавите членки само за финансиране на операция по същата програма за развитие на селските райони, и при условие че средствата не са пренасочени към операции, които са били предмет на финансова корекция. След приключването на програма за развитие на селските райони, държавата членка връща възстановените суми в бюджета на Съюза.

Видно от гореизложеното настоящия спор засяга проект одобрен ЕЗФРСР за програмен период 2007-2013г., в този случай следва да се приеме, че специална уредба на чл. 56 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и съвета от 17 декември 2013 дерогира общата разпоредба на чл. 54, 1 от Регламента. В тази връзка може да се обоснове извода, че разпоредбата на чл. 54 от Регламента не е приложима в настоящия случай. Също така следва да се приеме, че предвиденото правило по чл. 54 от Регламента не въвежда срок за погасяване на задълженията за връщане на неправомерно получени суми, а урежда ангажимент на държавите членки (една спрямо друга и спрямо ЕС) за експедитивност при събирането на посочената категория вземания, съответно за ефективност при оперирането със средства от ЕСИФ. Неправилно административния съд е приел, че след изтичането на 18 месечния срок от момента на получаване на контролния доклад е преклудирана възможността при установена нередност органа да издаде решение за налагане на финансова корекция. От гледна точка на процедурата по издаването на процесното решение за налагане на финансова корекция, както се установи по - горе този срок не е приложим, а за прецизност следва да се подчертае, че същия е инструктивен, а не преклузивен както е приел административния съд. Също така неправилно административния съд се е позовал на получения контролен доклад, тъй като видно от приложените по делото доказателства не е налице Европейски контролен доклад, а представен единствено доклад за нередност от 24.02.2020г. от Дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони“ адресиран до Дирекция „Финансова“ към Държавен фонд „Земеделие“, който по своята същност не представлява контролен доклад или друг документ получен от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие в качеството му на изпълнителен директор на Разплащателната агенция съгласно чл. 20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП.

Съгласно чл. 56, 1 от Регламент № 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Според т. 42 от решение на СЕС от 8 май 2019 г. по дело С-580/17, е прието, че когато инвестиционен проект е одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 20072013 г., какъвто е настоящия случай, възстановяването на неправомерно платените суми по този проект се извършва след приключването на посочения програмен период, тоест след 1 януари 2014 г., правното основание за възстановяването трябва да е член 56 от Регламент № 1306/2013 като пряко приложим, Редът за администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1306/2013 и извършване на финансови корекции е регламентиран в раздел трети от глава пета ЗУСЕСИФ. /Чл. 69, ал. 1: Управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент № 1303/2013/. Изложеното обосновава извод, че правното основание за налагане на финансова корекция в случая е това на чл. 56, 1 от Регламент № 1306/2013 с оглед констатирана нередност по определението в чл. 2, т. 36 от същия, още повече, че инвестиционният проект е одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 20072013 г.

Не следва да бъде обсъден наведения от касационния жалбоподател довод, че не е изтекла давността по чл. 3 от Регламент /ЕО,Евратом/ №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година, тъй като същия е релевиран за първи път в настоящото производство.

Въз основа на гореизложеното обжалваният съдебен акт се явява постановен при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон и необосновано, тъй като изводите на съда не кореспондират с действителното правно положение, поради което обжалваното решение ще следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата срещу оспорения административен акт като неоснователна да бъде отхвърлена изцяло.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено, своевременно направеното искане от процесуалния представител на касатора, за присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Възнаграждението е доказано по основание и размер. В полза на касатора следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение, платимо от касационния жалбоподател на основание чл. 143, ал. 1 от АПК което е в общ размер за две съдебни инстанции от 12 725.72 лева. Относно размера не е направено възражение за прекомерност по см. на чл.78, ал.5 ГПК във вр. чл.144 АПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 98/27.10.2022 г. постановено по адм. дело № 74/2022 г. на Административен съд-Видин и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Мелитур – Б. Д.“ против решение № 05/312/02610/3/01/04/02 от 24.02.2022 година на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция гр. София, с което на бенефициера е определена финансова корекция в размер на 268 905.49 лева.

ОСЪЖДА ЕТ „Мелитур – Б. Д.“, да заплати на Държавен фонд "Земеделие", гр. София разноски за две съдебни инстанции общо в размер на 12 725.72 (дванадесет хиляди седемстотин двадесет и пет лева и седемдесет и две стотинки) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА