Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Л. Г. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията С. Х. по административно дело № 11676 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 64, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 год., в сила от 01.07.2022 год.).
Образувано е по касационна жалба на Сдружение „За равен старт“ с [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Долна баня, ул. „Търговска“ № 119, представлявано от председателя Д. Б., чрез представител по пълномощие – адв. М. П. от Софийска адвокатска колегия против Решение № 1114/08.11.2022 год., постановено по административно дело № 719/2022 год. по описа на Административен съд – София-област.
В касационната жалба се твърди, че оспореното съдебно решение е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и неспазване на съдопроизводствените правила. В подкрепа на това твърдение е оспорен извода на първоинстанционния съд, относно законосъобразността на извода на административния орган, че от сравнението на темите в представените материали при проведените на 17.10.2017 год., 14.11.2017 год. и 11.12.2017 год. кръгли маси и семинар не отговарят на предварително заложените такива в договора за БФП. След възпроизвеждане на мотивите на съдебния акт, оспорващия е заявил, че съдебният състав в своя акт е цитирал изцяло аргументите на административния орган, без да обсъди доводите, изложени в жалбата и без да извърши проверка на административния акт, съобразно изискванията на чл. 59 от АПК. Заявено е също и твърдение, че в съдебното решение не са обсъдени насоките, одобрени от административния орган и които изпълнителят по обществения договор е следвало да спазва при изпълнението му. В този смисъл, обсъждайки мотивите и оспореното решение е формиран извод, че административният орган неправилно е приложил материалния закон, считайки че проведените на 17.10.2017 год., 14.11.2017 год. и 11.12.2017 год. Кръгли маси са неотносими към целите и дейностите, регламентирани в цитираните насоки. По мнение на оспорващия, с действията си, бенефициента по програмата напълно е изпълнил целите на програмата, като дейностите извършени от него, засягайки значими проблеми на малцинствените етнически групи, при интегрирането им в сферата на образованието, за които административния орган е редуцирал финансовата помощ, попадат в обхвата на допустимите от Управляващия орган дейности, обективирани в Насоки за кандидатстване по процедура за подбор на проекти BG05M2OP001-3.001 „Подкрепа на предучилищното възпитание и подготовка на деца в неравностойно положение“. Преписвайки определени абзаци от съдебното решение, касаторът твърди, че в съдебното решение, първоинстанционният съд възпроизвежда аргументите на административния орган и тези, изложени в писмените му бележки, като буквално ги цитира, без да излага доводи и правни аргументи, относно обстоятелствата, поради които същите се споделят от съда. Заявена е и липсата на аргументи, по силата на които съдебния състав отхвърля доводите на жалбоподателя.
В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административния акт, като неправилен и незаконосъобразен. Заявено е искане за присъждане на разноски, съобразно представен списък, в т. ч. и разноските по адм. дело № 695/2021 год. по описа на Административен съд – София-област и адм. дело № 2927/2022 год. по описа на ВАС.
В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалният си представител – адв. М. П. поддържа жалбата по изложените доводи и аргументи, формулира искане за отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт И. Б. в отговор по касационната жалба и в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна. Заявява искане за оставяне в сила на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението като правилно да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд – София-област е отхвърлил жалба на Сдружение „За равен старт“ срещу Решение рег. № 1103-162/24.06.2021 год. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 (РУО на ОПНОИР), с което е отказано верифициране на разходи в размер на 14 770,78 лева. Със съдебният акт, в тежест на сдружението са присъдени и разноски в размер на 478,00 лева.
За да постанови този резултат, решаващият съд е приел от фактическа страна, че Сдружение „За равен старт“ е бенефициер по сключен с РУО на ОПНОИР Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект с наименование „Различни, но заедно“ и регистрационен № BG05M2OP001-3.001-0031-С03 на стойност 101 633,00 лв., финансиран 100% от Европейския социален фонд и национално съфинансиране по приоритетна ос 3 „Образователна среда за активно социално приобщаване“, процедура „Подкрепа за предучилищното възпитание и подготовка на деца в неравностойно положение“. Съгласно чл. 12 „Допустими разходи“ от приложение І към договора – „Общи условия при предоставяне на безвъзмездна финансова помощ“, за да са допустими разходите трябва да отговарят на изискванията, предвидени в Насоките за кандидатстване по конкретната операция. От своя страна, в т. 14 на Насоки за кандидатстване по процедура за подбор на проекти „Подкрепа за предучилищното възпитание и подготовка на деца в неравностойно положение“ са указани изискванията към допустимите разходи.
В хода на изпълнение на проекта, Сдружение „За равен старт“ е подало на 22.01.2018 год. искане за плащане, придружено с пакет отчетени документи за разходи на стойност 52 771,01 лева. По повод това искане, на 26.02.2018 год., РУО на ОПНОИР е изискал от бенефициера представяне на допълнителна информация във връзка с искането за плащане, в изпълнение на което, сдружението е предоставило допълнителна информация във връзка с претендираните за възстановяване разходи.
След анализ на подаденото искане, приложените към него отчетни документи и допълнително депозираното становище, РУО на ОПНОИР е постановил Решение № 80811-334/29.05.2018 год., с което на основание чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ е одобрил общ размер на верифицираните разходи от 37 207,78 лева, като е определил неверифицирани разходи в размер на 15 563,23 лева. Одобрената за плащане сума е определена в размер на 16 881,18 лева, след приспадане на платен аванс в размер на 20 326,60 лева.
Така постановеното решение е било оспорено пред Административен съд – София-област, който с Решение 1285/19.12.2018 год. по адм. дело № 608/2018 год. е приел оспорването за неоснователно и е отхвърлил жалбата. След проведено касационно оспорване, с Решение № 16992/12.12.2019 год., постановено по адм. дело № 1802/2019 год., състав на Върховният административен съд е отменил решението на Административен съд – София-област, като е постановил отмяна на Решение рег. № 80811-334/29.05.2018г. на РУО на ОПНОИР, в частта, с която са определени неверифицирани разходи в размер на 15 563,23 лева и преписката е върната на органа за ново произнасяне при спазване задължителните указания в съдебното решение по тълкуване и прилагане на закона. При постановяването на този резултат, касационният състав е приел, че оспореното решение не съдържа релевантно правно и фактическо основание за издаването му. Развити са мотиви, че разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 2 и 3 от ЗУСЕСИФ, на които органът се е позовал, не са относими към преценката за допустимост на разходите, а приложимите такива не са посочени и взети предвид.
След получаване на административната преписка, РУО на ОПНОИР е постановил ново Решение рег. № 80811-32/17.01.2020 год., с което са определени неверифицирани разходи в размер на 15 563,23 лева. Така постановеното второ решение също е оспорено, по повод което оспорване, с Решение № 465/28.05.2020 год. по адм. дело № 160/2020 год., състав на Административен съд – София-област е отхвърлил жалбата. Съдебното решение е било обжалвано пред Върховен административен съд, който с Решение № 15343/10.12.2020 год. по адм. дело № 7923/2020 год. е приел жалбата за основателна и е отменил първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е отхвърлена жалбата на сдружението срещу Решение рег. № 80811-32/17.01.2020 год. в частта, с която е определен размер на неверифицираните средства над 792,45 лева и в частта за разноските. Със съдебното решение, Върховният административен съд е отменил Решение рег. № 80811-32/17.01.2020 год., в частта, с която са определени неверифицирани разходи в размер на 14 770,76 лева и е изпратил преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите на този съдебен акт е прието, че с оглед посоченото от органа правно основание - чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ и съдържанието на т. 13. „Дейности, допустими за финансиране" от Насоките за кандидатстване, в която в 13 точки са изброени допустимите за финансиране по процедурата дейности, които би следвало да бъдат критериите за подбор на операциите по смисъла на чл. 26, ал. 2 и на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ, органът не е посочил дейностите за процесните разходи за два семинара и кръгла маса на кой от критериите за подбор на операциите не отговарят. ВАС е приел, че в случая органът не е посочил кои според него са критериите за подбор на операции или поне къде са дефинирани, както и че при това положение, съдът не може да извърши контрол за законосъобразност на акта.
В изпълнение на постановеното съдебно решение на ВАС, след получаване на преписката, РУО на ОПНОИР е постановил Решение рег. № 1103-162/24.06.2021 год., с което са определени неверифицирани разходи в размер на 14 770,78 лева. Така постановения нов административен акт отново е оспорен пред Административен съд – София-област, който с Решение № 180/18.02.2022 год. по адм. дело № 695/2021 год. е отменил административния акт и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване задължителните указания на съда по тълкуване и приложение на закона. След проведено касационно оспорване, с Решение № 7088/13.07.2022 год. по адм. дело № 2927/2022 год., състав на ВАС е отменил първоинстанционното съдебно решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В мотивите на отменителния съдебен акт е прието, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 152 ал. 4 и чл.172а, ал.2 от АПК, като е постановил решение, без да са изяснени релевантните факти и обстоятелства, което е определено като съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В мотивите е указано, че при новото разглеждане съдът следва да изиска Насоките за кандидатстване в приложимата редакция, за да установи всички факти и обстоятелства от значение на разглеждане на делото и да извърши проверка на законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК в съответствие с чл.168 от АПК.
При новото разглеждане на спора, състав на Административен съд – София-област е установил, че с оспореното пред него Решение № 1103-162/24.06.2021 год., РУО на ОПНОИР е постановил отказ за верификация на следните разходи:
1. разходи в размер на 11 530,00 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ във връзка с т. 14.1 от Условия за допустимост на разходите, подточка 8 от Насоките за кандидатстване;
2. разходи в размер на 274,78 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Постановление № 189 на Министерския съвет от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г. (ПМС № 189), представляващи превишение на разходите за информация и комуникация;
3. разходи в размер на 2 966,00 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от ПМС № 189, представляващи превишение на разходите за организация и управление.
По отношение на постановения отказ за верификация в частта по т. 1, съдът е приел наличието на мотиви, съгласно които, в секция 8 „План за изпълнение/дейности по проект“ от приложение II „Формуляр за кандидатстване“ към административния договор за финансиране на проекта, поле „Описание“ към дейност 6 „Организиране и осъществяване на информационни кампании за етническа толерантност в ОДЗ „Е. Ш.“ е наличен текст: „Темите на кръглата маса ще бъдат: „Образователната интеграция на етническите малцинства“ и „Интеграция при извънучилищна дейност“. По време на семинарите ще бъдат представени различили гледни точки и различни аспекти по отношение на интеграцията на етническите малцинства в образователната система. Ще се повиши информираността в обществото за ползите от практикуване на добродетелите за личностното израстване на младите хора“. Установено е, че в изпълнението на дейността са предвидени следните основни теми, които ще бъдат обсъдени по време на кръглите маси и семинари:
1. Образованието и извънкласните форми на обучение - средство за съхраняване на етнокултурната идентичност на децата от малцинствените етнически общности;
2. Културното многообразие - източник за взаимно опознаване и духовно развитие на децата;
3. Създаване на предпоставки за по-успешна социализация на децата от различните малцинствени етнически общности;
4. Включване на родителите във възпитателния процес;
5. Интеграция - умението да приемеш различния;
6. Засилване на мотивацията на деца и родители за участие в образователния процес (постъпване в първи клас).
Съдът е установил, че в техническия отчет, секция 8 „Опис на документи“ към подаденото искане за плащане № 4/22.01.2018 год. са представени документи относно изпълнението на дейност 6. От представените документи се установява провеждане на кръгли маси, като темите, които са били разгледани, са както следва:
На 17.10.2017 г. (проведена кръгла маса):
1. Здравна стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства;
2. Преодоляване и преустановяване негативните тенденции за здравето на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства.
На 11.12.2017 г. (проведена кръгла маса):
1. Наследствени заболявания.
2. Дейности, свързани с подобряване здравето на лицата, принадлежащи към етническите малцинства в неравностойно положение.
Анализът на приложените документи към техническия отчет (програма и лекционен материал) е мотивирал административният орган да приеме, че проведените две кръгли маси са били изцяло насочени към здравната стратегия за лица в неравностойно положение, подобряване здравето на лицата, преодоляване на негативните тенденции за здравето на лицата в неравностойно положение. Това са теми насочени изцяло към проблеми свързани в областта на здравеопазването, а не на образованието. Разглежданите въпроси и тематики на двете кръгли маси не отговарят както на заложените теми, така и целите, посочени в поле „Описание“, дейност 6, а именно „гарантирането на устойчивост на резултатите от проекта чрез повишаване на информираността по отношение на интеграцията в образованието на етническите малцинства, както на целевите групи, така и представителите на заинтересованите страни“.
От представените документи за проведения семинар се установява, че темите, които са били разгледани са както следва:
На 14.11.2017 г. (темите на семинара):
1. Управление на конфликт;
2. Правата на човека;
3. Християнство и ислям - две напълно различни религии. Къде е истината?
При сравнение на посочените теми и представените материали от семинара (програма и работни материали) по отчитането на дейността, административният орган е формирал извод, че същите не отговарят на предварително заложените в договора за БФП, описани в секция 8 „План за изпълнение/дейности по проект“, Дейност 6. По мнение на административния орган, проведените събития са били ориентирани към различна тематика, което по същество не съответства на предвиденото изпълнение на дейност 6.
По отношение темите на кръгла маса, проведена на 17.10.2017 год. и на 11.12.2017 год., административният орган е отбелязал, че посочването на термини като „лица в неравностойно положение“ и „етнически малцинства“ в заглавието не води автоматично до съответствие с поставените цели и приоритети. Здравната стратегия и преодоляването на негативни тенденции за здравето на лицата в неравностойно положение/от етнически малцинства, макар безспорно да е сериозна тема, няма отношение към образователната интеграция.
По отношение темите на семинара на 14.11.2017 год., административният орган е приел, че управлението на конфликт и правата на човека, както и противопоставянето/сравнението на два вида теология сами по себе си са прекалено обширни и широки теми, които биха могли да се отнесат към различни аспекти на социума, но отново не съответстват на условията за допустимост, доколкото не са ориентирани към проблема за образователната интеграция на уязвими групи. Сравнението между две религиозни доктрини и анализиране им като такива е различно от преодоляването на дискриминация, основана на религиозна принадлежност, разгледана в контекста на образователната интеграция. Същото се отнася и до останалите две теми. Аналитичното изследване на понятията, историческите справки и юридическа рамка по отношение на тези понятия не кореспондират към въпроса за образователна интеграция на уязвими групи. Съгласно представените материали информацията по отношение на тези теми е насочена към анализ на самите понятия, а не е обвързана по никакъв начин с проблемите по отношение на достъпа до образование и социално-икономическата интеграция на маргинализирани групи в образованието в България.
В съответствие с тези фактическо констатации, РУО на ОПНОИР е формирал извод, че отчетените разходи за кръгли маси и семинар са недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ във връзка с т.14.1. Условия за допустимост на разходите, подточка 8 от Насоките.
По отношение на постановения отказ за верификация в частта по т. 2, съдът е приел наличието на мотиви, съгласно които, в бюджетен раздел III. „Разходи за услуги“, бюджетен ред 9.1 „Разходи за провеждане на публични събития - информационна среща и заключителна конференция“ към момента на проверката са отчетени разходи в общ размер на 4 034,00 лв. Допустимият размер на разходите за информация и комуникация е определен в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Постановление на Министерски съвет № 189/28.07.2016 год. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014-2020 г. (ПМС № 189/2016 год.). Съгласно посочената разпоредба разходите за информация и комуникация са до 2 на сто от общите допустими разходи за проекти, при които размерът на финансовата подкрепа не превишава левовата равностойност на 100 000 евро, и до 1 на сто от общите допустими разходи - за всички останали проекти. В настоящият случай, с оглед общият размер на допустимите разходи по проекта в размер на 76 844,35 лв., допустимият за верифициране размер на разходите за информация и комуникация е не повече от 1 536,89 лв., представляващи 2 % от общите допустими разходи. В бележка под линия на страница 25 от Насоките за кандидатстване по процедура BG05M20P001-3.2015-002 „Подкрепа за предучилищното възпитание и подготовка на деца в неравностойно положение“ е посочено, че при окончателното възстановяване на действително направените и платени допустими разходи, максималният размер на разходите за публичност и визуализация се ограничава до съответния процент от общите допустими разходи по проекта. В случая сумата от 274,78 лв. надхвърля определения размер от 2 % от общите допустими разходи, поради което се явява недопустим разход на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от ПМС № 189/2016 г. и чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕСИФ.
По отношение на постановения отказ за верификация в частта по т. 3, съдът е приел наличието на мотиви, съгласно които, в бюджетен раздел V „Непреки разходи“, бюджетен ред 12 „Разходи за организация и управление“ към момента на проверката са отчетени разходи в общ размер на 10 650,44 лв. Допустимият размер на разходите за организация и управление е определен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от ПМС № 189/2016 год., съгласно който, разходите за организация и управление са до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта. В бележка под линия на страница 27 от Насоките за кандидатстване по процедурата е посочено, че при окончателното възстановяване на действително направените и платени допустими разходи максималният размер за непреки разходи се ограничава до десет процента от общите допустими разходи по проекта. Предвид общия размер на допустимите разходи по проекта - 76 844,35 лв., допустимият за верифициране размер на разходите за организация и управление е не повече от 7 684,44 лв., представляващи 10 % от общите допустими разходи. Сумата от 2 966 лв. надхвърля определения размер от 10 % от общите допустими разходи, поради което се явява недопустим разход на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от ПМС № 189/2016 год.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалния и материалния закон и в съответствие с целта на закона. По същество на спора съдът е изследвал допустимостта на заявените от бенефициера, но неверифицирани като недопустими разходи, във връзка с изпълнението на проект № BG05М2OP001-3.001-0031, „Различни, но заедно“. Развил е обстоятелствени мотиви, съгласно които, тези разходи, подробно описани в административния акт и съдебното решение, са недопустими, поради което като не ги е верифицирал, административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон и целта на закона.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Както правилно е приел административният съд, основният предмет на спора се свежда до това дали заявените за плащане разходи от Сдружение „За равен старт“ са допустими и следва да бъдат верифицирани, за да се възстановят чрез предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на бенефициера. Верифицирането на извършените разходи по изпълнението на проекта е вид проверка, която се прави с цел одобряване или отказ да бъдат изплатени същите суми. Резултатът е обусловен от преценката на тяхната допустимост. Последната се определя от съответствието на извършените разходи с нормативно регламентираните условия.
Производството за верификация на разходи е уредено в чл. 60 - 68 от ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. По правило допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право - на Съюза и националното, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. Конкретните изисквания за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57-58 от ЗУСЕФСУ, като с чл. 59 от закона се допуска конкретни национални правила и детайлни правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за програма по чл. 3, ал. 2 от с. з., да се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация.
Настоящият касационен състав споделя извода на административния орган, изцяло възприет и от първоинстанционния съд, че темите разисквани на проведените на 17.10.2017 год., 14.11.2017 год. и 11.12.2017 год. кръгли маси и семинар не отговарят на предварително заложените такива в договора на БФП. Безспорно както заглавията, така и съдържанието на темите на проведените мероприятия касаят здравна тематика и са насочени към проблеми свързани със здравеопазването и доколкото същите са неотносими към проблемите свързани с образованието, същите не съответстват на предварително заложените теми по проекта, съответно по договора. Противно на заявеното в касационната жалба, липсва яснота въз основа на какви обективни критерии, разискването на теми като: „Здравна стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства“; „Преодоляване и преустановяване негативните тенденции за здравето на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства“; „Наследствени заболявания“; „Дейности, свързани с подобряване здравето на лицата, принадлежащи към етническите малцинства в неравностойно положение“; „Управление на конфликт“; „Правата на човека“; „Християнство и ислям - две напълно различни религии. Къде е истината?“, биха могли да се съотнесат към предварително заложените теми: „Образованието и извънкласните форми на обучение - средство за съхраняване на етнокултурната идентичност на децата от малцинствените етнически общности“; „Културното многообразие - източник за взаимно опознаване и духовно развитие на децата“; „Създаване на предпоставки за по-успешна социализация на децата от различните малцинствени етнически общности“; „Включване на родителите във възпитателния процес“; „Интеграция - умението да приемеш различния“; „Засилване на мотивацията на деца и родители за участие в образователния процес (постъпване в първи клас)“.
Анализът на обсъжданите и разисквани по време на двете кръгли маси и семинар въпроси не покриват и не обосновават изпълнение на предварително заложените в проекта цели, насочени към: „гарантиране на устойчивост на резултатите от проекта чрез повишаване на информираността по отношение на интеграцията в образованието на етническите малцинства, както и на целевите групи, така и на представителите на заинтересованите страни“.
Обстоятелството, че темите, разисквани на проведените мероприятия по никакъв начин не реферират към предварително заложените такива се потвърждава и от приложеното по делото разяснение на бенефициера, дадено след запитване от страна на административния орган, в което, по недвусмислен начин е заявено, че: „С проведените кръгла маса и семинари представени в междинния отчет и двата семинара проведени през месец септември и ноември бяха изчерпани темите залегнали в проектното предложение. За темите залегнали при провеждането на кръглите маси през месец октомври и декември се допитахме до ръководството на детската градина и до родителите“. Липсата на съответствие между предварително заявените теми и действително проведените такива се потвърждава и от представените по делото материали - програма и работни материали. Въз основа на тези данни, обосновано първоинстанционният съд е приел, че осъществените дейности на проведените кръгли маси и семинар не попадат в обсега на допустимите по проекта.
Следва да се отчете също и обстоятелството, че предмет на проведените кръгли масите са били теми на здравна тематика, докато предварително заложените такива по проекта и съответно в договора за предоставяне на безвъзмездна помощ са с образователна насоченост. Включване във формулировката на темите на думи и изрази като „етнически малцинства“ и „лица в неравностойно положение“ не променя този извод. Както правилно е приел в мотивите си административният орган, здравната стратегия и преодоляването на негативните тенденции за здравето на лицата в неравностойно положение, няма отношение към образователната интеграция.
Настоящият касационен състав споделя доводите на първоинстанционния съд, относно законосъобразността на отказа за верификация. Нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ указва, че ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2. В изпълнение на това си задължение, РУО на ОПНОИР е утвърдил Насоки за кандидатстване по процедура на подбор на проекти BG05М20Р001-3.001 „Подкрепа за предучилищно възпитание и подготовка на деца в неравностойно положение“ (Насоки за кандидатстване). По делото не е спорно, че Насоките за кандидатстване, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, са влезли в сила и са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Следва да се отчете и обстоятелството, че определените за финансиране дейности са одобрени от РУО на ОПНОИР още на етап оценка на проекта и съответно са описани в приложение ІІ „Формуляр за кандидатстване“ към административния договор. С оглед на това, само разходите, които са за изпълнение на дейности, съгласно описаното в административния договор са допустими за възстановяване. В този смисъл, за да е включен даден разход като допустим, същият следва освен да съответства на критериите за подбор на операции, трябва и да е за дейности, определени и извършени под отговорността на УО, т. е. да е за дейности, одобрени от УО за финансиране. Следователно разходът за дейности, които не съответстват на дейностите по договора не е допустим разход по смисъла на Насоките и не е включен като допустим разход но смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.
Доколкото в настоящият случай, претендираните за възстановяване разходи са за дейности, чиято тематика не съответстват на предвидената по проекта, същите се явяват непредвидени и неодобрени в самия проект, поради което и не представляват разходи попадащи в одобрения проект по смисъла па чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ. В този смисъл обоснован и съответен на относимите материалноправни норми се явява извода на административния орган, че отчетените разходи за кръгли маси и семинар са недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ във връзка с т.14.1. Условия за допустимост на разходите, подточка 8 от Насоките.
Съответни на относимите материалноправни норми се явяват и обективираните в административния акт мотиви в частта им по т. 2 относно данните в бюджетен раздел III „Разходи за услуги“, бюджетен ред 9.1 „Разходи за провеждане на публични събития - информационна среща и заключителна конференция“, където са отчетени разходи в общ размер на 4 034 лв. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от ПМС № 189/2016 год. е указан допустимият размер на разходите за информация и комуникация, които може да са до 2 на сто от общите допустими разходи за проекти, при които размерът на финансовата подкрепа не превишава левовата равностойност на 100 000 евро, и до 1 на сто от общите допустими разходи - за всички останали проекти. В настоящият случай, с оглед общият размер на допустимите разходи по проекта в размер на 76 844,35 лв. допустимият за верифициране размер на разходите за информация и комуникация е не повече от 1 536,89 лв., представляващи 2 % от общите допустими разходи. В бележка под линия на страница 25 от Насоките за кандидатстване по процедура BG05M20P001-3.2015-002 „Подкрепа за предучилищното възпитание и подготовка на деца в неравностойно положение“ е посочено, че при окончателното възстановяване на действително направените и платени допустими разходи, максималният размер на разходите за публичност и визуализация се ограничава до съответния процент от общите допустими разходи по проекта. В съответствие с така цитирания нормативен ред се обосновава извод, съгласно който, действително сумата от 274,78 лв. надхвърля определения размер от 2 % от общите допустими разходи, поради което се явява недопустим разход на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от ПМС № 189/2016 год. и чл.64, ал.З от ЗУСЕСИФ.
Настоящият касационен състав споделя и доводите по отношение констатациите, обективирани в т. 3 от оспорения административен акт. В случая, в бюджетен раздел V „Непреки разходи“, бюджетен ред 12. „Разходи за организация и управление“ са отчетени разходи в общ размер на 10 650,44 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от МПС № 189/2016 год., допустимият размер на разходите за организация и управление са до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта. В бележка под линия на страница 27 от Насоките за кандидатстване по посочената процедура е указано, че при окончателното възстановяване на действително направените и платени допустими разходи максималният размер за непреки разходи се ограничава до десет процента от общите допустими разходи по проекта. В случая, общия размер на допустимите разходи по проекта е в размер на 76 844,35 лв., поради което и допустимият за верифициране размер на разходите за организация и управление е не повече от 7 684,44 лв., съставляващи 10 % от общите допустими разходи. В съответствие с тази нормативна регламентация следва, че сумата от 2 966,00 лв. надхвърля определения размер от 10 % от общите допустими разходи, поради което, същата се явява недопустим разход на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от ПМС № 189/2016 год.
В съответствие с така развитите мотиви, настоящата касационна инстанция приема, че оспореният административен акт е правилен и обоснован, а подадената против него жалба е неоснователна. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
При този изход на спора и своевременно направеното искане, както и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 150 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1114/08.11.2022 год., постановено по административно дело № 719/2022 год. по описа на Административен съд – София-област.
ОСЪЖДА Сдружение „За равен старт“ с [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Долна баня, ул. „Търговска“ № 119 да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Програма за образование“ със седалище гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 125, блок 5, ет. 1 сумата от 150 (сто) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
секретар:
Членове:
/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА