Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четвърти май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: И. С. Т. К. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 11783 / 2022 г.
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на В. К. от гр. Варна, чрез процесуален представител адв. И. срещу решение №1358 от 26.10.2022г. по адм. дело №1027/2022г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед №4563 от 21.12.2020г. на Директора на А. М. (АМ), с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение.
В жалбата се релевират оплаквания, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на такова по същество на спора, с което се отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за двете инстанции.
Ответникът - Директорът на А. М. чрез процесуален представител юрк. Д. в писмена защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на поисканото от касатора адвокатско възнаграждение.
Прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на В. К. срещу заповед № 4563 от 21.12.2020г. на Директора на А. М. с която за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. на В. К. старши инспектор в ТД на АМ, ТД Северна морска, МП Варна-ферибот, с ранг II-ри младши на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, вр. чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и спазена процедура по налагане на дисциплинарното наказание. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът е счел за доказано, че В. К. старши инспектор в ТД на АМ, ТД Северна морска, МП Варна-ферибот не се е явил на работа в периода от 04.10.2020 г. до 29.10.2020 г. съгласно утвърден със Заповед №ЗТД-2000-433/25.09.2020г. на директора на ТД Северна морска планов график за работата на служителите в МП Варна-ферибот през месец октомври 2020 г.
С. О. график за присъствието на служителите в МП Варна-ферибот по работни места и режими на работа за месец октомври 2020 г., за периода 04.10.2020г. 29.10.2020 г. срещу името на старши инспектор Коев е отбелязано С, с което според легендата се отбелязва нерегламентираното отсъствие на служител от работа.
На 25.11.2020 г. е проведено заседание на Дисциплинарния съвет в А. М. за разглеждане на дисциплинарно дело №17 от 2020 г. Въз основа на събраните писмени доказателства - доклад рег. № 32-339563/19.11.2020г. и приложената към него дисциплинарна преписка, както и докладна записка рег. № 32-347239/26.11.2020г. от председателя на Дисциплинарния съвет в АМ, дисциплинарно наказващия орган е приел, че с деянието си неявяване на работа на определеното, съгласно Заповед №ЗТД-2000-444/01.10.2020 г. на директора на ТД Северна морска работно място, извършено в периода от 04.10.2020 г. до 29.10.2020 г., Коев не е спазил законоустановеното в цитираната заповед работно време. Не е изпълнил служебните си задължения разписани в чл. 23 от ЗДСл, т.5.2.2.1., предл. 1 вр. т. 8.1.7 от Правилника за вътрешен трудов ред в А. М. утвърден със Заповед №ЗАМ-546/10.05.2017 г. на директора на АМ, изменен със Заповед №ЗАМ-1527/04.10.2019 г. на директора на АМ, вр. чл. 24, ал. 1от ЗДСл, респ. т. т.V,1,3 и 30 от длъжностната характеристика на служителя, връчена му на 01.10.2020г. , вр. чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, което деяние представлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. За този период на отсъствие Коев не е ползвал законоустановен отпуск и не е представил болничен лист.
С писмо рег. № 32-352083/01.12.2020 г. Коев е поканен на 02.12.2020 г. в 10:00 часа да се яви в кабинета на директора на АМ за изслушване и даване на писмени обяснения. На основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е проведено изслушването на държавния служител, удостоверено с Протокол № П-131/32-354026/02.12.2020 г. На 02.12.2020 г. жалбоподателят е представил и писмено обяснение, като посочва, че не е съгласен с това, че не се е явил на работа в процесния период. Представя епикриза от МБАЛ С. М. ЕАД, от която се установява, че В. К. е постъпил на 11.05.2020 г. и е изписан на 14.05.2020 г. с диагноза [диагноза].
Дисциплинарно наказващият орган не е извършил връчване на оспорената заповед по реда на чл. 97, ал. 3 от ЗДСл, а е предприел връчване чрез нотариална покана по реда на ГПК и ЗННД. Специалната норма по ЗДСл. е с приоритет пред общите норми на АПК, респ. ГПК и е едва след изчерпване на реда по ЗДСл и невъзможност да бъде реализирано връчване по него, може да се предприемат действия по ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. В случая за връчване на заповедта АС - Варна приема извършеното на 15.04.2022 г., връчване на незаверено копие от същата в сградата на ЦМУ Д. Ч. ресурси и от тази дата е приел, че тече срокът за обжалване.
Така постановеното решение е правилно.
Фактическата обстановка е подробно описана и правилно изяснена от първоинстанционния съд, а изводите му се споделят изцяло, като съответни на доказателствата и материалния закон.
В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните.
Съдът правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена в писмена форма, като е цитирал разпоредбата на чл.94 ал.1 от ЗДСл, съгласно, която дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нарушението е открито на 20.10.20г., когато с докладна записка с peг. № 32-302887 от 16.10.2020г. директорът на ТД С. М. е уведомил директора на А. М. за установено продължително неявяване на работа на служителя В. К. - старши инспектор в ТД на А. М. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена в първия работен ден от седмицата - 21.12.20г., т. е. в двумесечния срок от откриване на нарушението. В издадената заповед е посочен период, в който са извършени нарушенията, а именно 04.10.2020г. - 29.10.2020г., който попада в едногодишния срок по чл.94 ал.1 от ЗДСл.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че преди налагане на дисциплинарното наказание, дисциплинарно наказващият орган е взел становището на дисциплинарния съвет, съгласно изискванията на чл.96 от ЗДСл и е приел писмените обяснения на служителя. Разпоредбата на чл.93 ал.1 от ЗДСл задължава дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания да изслуша служителя и да му даде срок за писмени обяснения са кумулативно предвидени. Видно от Протокол №П- 131132-354026 Коев се явил, като изслушването му се е състояло от 10:40ч. до 10:50ч. и в същия ден е депозирал и писмени обяснения.
Правилен е изводът на административния съд, че при налагането на дисциплинарното наказание е спазена предвидената в закона процедура, като са изпълнени всички процесуални изисквания, гарантиращи законосъобразно провеждане на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание уволнение.
Неоснователно е наведеното в касационната жалба оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.97, ал.2 и ал.3 от ЗДСл. при връчване на заповедта. Дори да се приеме, че заповедта не е била връчена по предвидения в посочената разпоредба ред, това обстоятелства е относимо единствено към допустимостта на подадената жалба и осигуряване на правото защита на правата и законните интереси на служителя, чрез нейното обжалване - В случая съдът изрично е обсъдил начина на връчване на оспорената заповед и спазване на разпоредбата на чл.97 , ал.2 и ал. 3 от ЗДСл. и е стигнал до законосъобразен извод за допустимост на подадената жалба, с което правото му на защита пред съд е защитено и нарушението, дори и допуснато не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
Правилно АС-Варна намира, че при издаването на оспорената заповед са спазени изискванията на чл. 97 ал.1 т.4 и 5 от ЗДСл. и същата съдържа изискуемите реквизити. Конкретно са посочени датите и мястото на извършените нарушения, както и обстоятелства, при които са допуснати. В заповедта са индивидуализирани конкретните преки задължения на служителя, произтичащи от длъжностната му характеристика по т.V, 1, 3 и 30, както и конкретните бездействия на държавния служител - неявяването му на определеното работно място, съгласно Заповед №ЗДТ-2000-444/01.10.2020г., без да ползва законоустановен отпуск, неспазването на законоустановеното, съгласно Заповед № ЗДТ- 2000-433/25.09.2020г., работно време, неизпълнение на служебните му задължения, регламентирани в чл.23 от ЗДСл, т.5.2.2.1, предл.1 вр. т.8.1.7. от Правилника за вътрешния трудов ред в АМ, утвърден със Заповед № ЗАМ - 546/10.05.2017г. на директора на АМ изменен със Заповед № ЗАМ - 1527/04.10.2019г. на директора на АМ. Извършеното деяние представлява дисциплинарно нарушение по чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл.
Правилни и обосновани са изводите на съда относно тежестта на наказанието. Дисциплинарно наказващият орган подробно е обсъдил тежестта на нарушението - системност на неспазване на работното време и вменените задължения по длъжностна характеристика и възложени с нарочни заповеди, цялостното поведение на държавния служител, формата на вината и всички обстоятелства по чл. 91 от ЗДСл, като правилно е приел, че в случая следва да бъда наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Същото е съразмерно именно с оглед характера и многобройността на нарушенията.
Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, предвид липсата на предварително поискано и получено разрешение за уволнението от Инспекцията по труда в нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.1 от КТ. Относно наличието на [заболяване] жалбоподателят се позовава на представена по делото епикриза от 2020г. Правилно съдът е стигнал до извод, че представеното писмено доказателство не установява наличие на заболяване по смисъла на чл.1, ал.1 от Наредба №5 от 20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса на труда. На първо място този документ е представен едва с жалбата на 26.04.2022г. до АС - Варна и не е бил представен в хода на образуваното дисциплинарно производство за което служителят е надлежно уведомен с писмо от 30.11.2020г. На следващо място така представеното писмено доказателства не изпълнява изискванията на чл. 4 и сл. от цитираната наредба. За установяване на болестите по чл.1 от същата е необходимо издадено Експертно решение на ТЕЛК в което се посочва болестта, от която страда работникът, преценка на трудоспособността му, показани и противопоказани условия на труд и др. Представената епикриза и лична амбулаторна карта установяват проведено в периода 11.05.2020г. до 14.05.2020г. оперативно лечение на служителя в [заличен текст] с голям обем и сложност, но не не установяват заболяване по смисъла на чл.1 от наредбата. Ето защо правилно съдът е приел, че по делото липсват доказателства служителят да е уведомил своевременно органа по назначението, който е издател на обжалваната заповед, че страда от заболяване, осигуряваща му закрила от уволнение, за да може същият да се съобрази с този факт. При тези обстоятелства, доколкото дисциплинарно наказващия орган не е бил уведомен нито в хода дисциплинарното производство, нито към момента на издаване на процесната заповед за обстоятелства, свързани със здравословното състояние на служителя Коев, то за него не са били налице материалноправните предпоставки да изиска предварителното съгласие на Инспекцията по труда.
От горното следва, че не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, допуснато от органа по назначение.
Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които подробно е анализирал . Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт.
Решението на първоинстанционния съд е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.
На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1358 от 26.10.2022г. по адм. дело №1027/2022 г. на Административен съд -Варна.
ОСЪЖДА В. К., [ЕГН], с адр. гр.Варна, [улица]да заплати на А. М. сумата от 100 (сто) лева, разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ АННА ДИМИТРОВА
секретар:
Членове:
/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА
/п/ ТИНКА КОСЕВА