Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 11796 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД М. Б. към Агенция „Митници”, чрез процесуалният си представител гл. юрк. П., против Решение № 1741 от 14.10.2022 г., постановено по адм. дело № 1488/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено Решение № 32-149051/09.05.2022г. на директора на ТД М. Б. към Агенция „Митници”. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че не са събрани документи, които доказват реалната цена на стоката. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се потвърди административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – И. П., чрез пълномощника адв. А. Ш., в подаден писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Пловдив е Решение № 32-149051/09.05.2022г. на директора на ТД М. Б. към Агенция „Митници”, с което на основание чл. 70, 1 и 2 и чл. 71, 1 буква д) подбуква i i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008029388R8/05.01.2021г., е определена нова митническа стойност в размер на 8 283,68 лв.; 2. на основание чл. 85, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код по КН 87032390/код по TAPИК 87032390 00, спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 828,37 лв.; 3. на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, 2 от същия регламент данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно 05.01.2021 година. На основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена данъчната основа в размер на 9 112,05 лв. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на автомобилите, в размер на 1 822,41 лева. 4. На основание чл. 105. 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 1 621, 91 лв., от които мито в размер на 506,85 лв. и ДДС в размер на 1 115,06 лв., ведно със задължение за лихви, считано от 05.01.2021г. до уведомяването на длъжника. Въз основа на събраните доказателства съдът е установил от фактическа страна, че на 05.01.2021г. И. П. е подал митническа декларация МД с MRN21BG001008029388R8/05.01.2021г., с която е декларирал стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение - употребяван пътнически автомобил-катастрофирал, марка Мазда, модел СХ-5, шаси JM3KE4DY3G0745215. Митническата стойност на стоката, допусната за свободно обращение, била 3 215,24 лева, определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, декларирана в код 1 „Договорна стойност на внасяните стоки“, предвид цената на лекия автомобил по приложената към митническата декларация фактура в размер на 2 000 USD, преизчислена по валутния курс за митнически цели към датата на приемане на митническата декларация, плюс разходите за международен транспорт в размер на 500,00 USD за един автомобил по представена фактура. Данъчната основа била изчислена в размер на 4 889,57 лева, като били определени, взети под отчет и заплатени вземания за мито в размер на 321,52 лева и ДДС в размер на 707,35 лева. При извършения последващ контрол от страна на митническите органи е анализирана наличната информация за автомобил със същия VIN (номер на шаси) и "odometer 33 582 actual miles“, като на електронен сайт www.autoauctions.io била открита информация за обявена продажна цена на аукцион от дата 28.10.2020г. със статус "продаден" (SOLD). Публикуваната продажна цена на същия била в размер на 4 900 USD, с оглед на което било прието, че същата превишава декларираната пред митническите органи цена в размер на 2 000 USD при допускане за свободно обращение. На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, до жалбоподателя било изпратено искане за представяне на доказателства за потвърждение на декларираната цена и документи относно извършените плащания към доставчика – продавач на стоката, както и всякакви други данни, сведения и документи удостоверяващи цената по сделката, на което той отговорил, че всички налични документи е представила при деклариране на стоката. С връченото съобщение по чл.22, 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, обективирано в писмо рег.№ 32-4463/06.01.2022г., жалбоподателят е уведомен относно мотивите, на които ще се основава решението към митническата декларация, като жалбоподателя е изразил становище, в което изразява несъгласие с констатациите в съобщението. На 09.05.2022 г. директорът на ТД „М. Б. в АМ издал оспорения административен акт.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, е формирал извод за незаконосъобразност на процесния административен акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и нарушение на материалния закон. Приел е, че в административната процедура по издаване на митническото решение е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, в противоречие със законоустановени изисквания, представляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт, тъй като по преписката и по делото липсва заповед за възлагане на последваща проверка, с което е нарушено правото на защита на лицето. Приел, че мотивирането на органа относно приложението на основния метод за остойностяване на стоката, преценено в контекста на изискванията за основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на процесния автомобил не е подкрепено с относими доказателства. Според съда в представената от ответника информация под формата на разпечатки от интернет сайт, не е отразено, че именно Пашкулев е закупил процесния автомобил за сумата от 4 900 USD. Посочил е, че сделката, отразена в сайта, е между лица, различни от жалбоподателя, който факт не е отречен от административния орган. С оглед преценката на ответния орган за наличие на основателно съмнение дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, съдът е счел, че е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, 2, респективно по чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност. Митническата администрация обаче не е спазила разписаното в регламента императивно правило за определяне на митническата стойност на внесения автомобил, с което е допуснато нарушение на материалния закон и неговата цел. Съдът е отбелязал още, че митническите органи не са оспорили автентичността на фактурата, представена от жалбоподателя, и не са обосновали съмнения в достоверността на декларираната митническа стойност, за което носят доказателствената тежест. Административният съд е направил извод, че при издаване на оспорения акт административния орган не е извършил анализ на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая. При тези мотиви съдът е отменил решението на митническия орган като незаконосъобразно.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци.

Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че в процедурата по издаване на обжалваното митническо решение е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл. 48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. последващ контрол на митническите органи е допустим, след вдигане на стоките, осъществяван чрез проверка на точността и пълнотата на митническата декларация, на придружаващите я документи, на счетоводната и друга отчетност на декларатора, проверка на стоките и пробовземане. Тази разпоредба е възпроизведена в чл. 84 ЗМ. Законосъобразно съдът е приел, че в случая е извършена повторна проверка на митническите декларации, която процедура се различава от тази на последващата проверка по чл. 84а до чл. 84м. ЗМ. В мотивите на обжалваното митническо решение изрично е вписано, че по отношение на вносната декларация е извършен последващ контрол на декларирането. Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗМ последващият контрол се извършва чрез проверки по т.1 – на декларациите и придружаващите документи и по т.2 - на счетоводна и други видове отчетност, свързани търговски операции и др. Проверката по т. 2 е предвиден реда по чл. 84а и чл. 84м ЗМ. В настоящия казус проверката е по т.1 на чл. 84 ЗМ, но предмет на проверка са и предварителни търговски операции, включващи внесените стоки, проверката има характер и на такава по т.2 на чл. 84 ЗМ. И в двата случая обаче е приложима разпоредбата на чл. 84в ЗМ, императивна норма, според която проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, която се издава от органите по чл. 84, ал. 2, има реквизитите по чл. 84, ал. 3 ЗМ и се връчва на заинтересованото лице. В настоящия случай от страна на митническия орган не е представена заповед за възлагане по преписката и по делото няма нито твърдения, нито данни такава заповед да е издавана, поради което правилно административния съд е преценил, че изначално в процедурата по издаване на обжалваното митническо решение е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, в противоречие с законоустановени изисквания, представляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. С представяне едва с касационното производство на Заповед за възлагане на последваща проверка № ЗТД-1000-451/06.07.2021г. настоящата касационна инстанция е поставена в хипотезата на нови фактически установявания. Забрана за последното е визирана в чл. 220 АПК, поради което е недопустимо доказването за първи път пред касационната съдебна инстанция на факта, че такава заповед е била издадена, а и това няма да промени крайният резултат по спора, тъй като първоинстанционния съд правилно е приел, че решението на митническия орган е издадено в нарушение на материалния закон. Касационната инстанция споделя и останалите мотиви на първоинстанционния съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е отменил същото, Административен съд – Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не е засегнато от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този резултат по спора и навременното заявената претенция за разноски, подкрепена с доказателства, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева – адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1741 от 14.10.2022 г., постановено по адм. дело № 1488/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на И. П. [ЕГН] от гр. Пловдив, сумата от 600 (шестотин) лева, представляващи разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ