Решение №2465/08.03.2023 по адм. д. №11854/2022 на ВАС, Петчленен състав - I колегия, докладвано от съдия Александър Митрев

Основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение по АПК

Отмяна по чл. 239, т. 1 АПК се допуска при наличието на нови обстоятелства, съществували към момента на постановяване на...
Абонирайте се, за да прочетете пълния текст на анотацията.

Кратко резюме на спора

* Производството е образувано по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). * Искането е подадено от...
Абонирайте се, за да прочетете резюмето на спора.
РЕШЕНИЕ № 2465 София, 08.03.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: К. Х. Д. П. Р. Л. А. М. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 11854 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ за отмяна на влязло в сила Решение № 5091 от 04.08.2021 г. на Административен съд София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 6673/2019 г. и на Решение № 3265 от 06.04.2022 г. по адм. дело № 11477/2021 г. по описа на Върховния административен съд.

Искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е обосновано с основанията по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК, като се твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, съответно същите не са могли да бъдат известни на страната, позоваваща се на приетото в Решение от 22.12.2010 г. по дело С - 279/09 на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Подателят на искането за отмяна обвързва основанието по чл. 239, т. 4 АПК със съществуването в правната действителност на решение № 5064/27.07.2018 г. по адм. д. № 6455/2017 г. на АССГ, отменено с решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. д. № 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение. Твърди, че са налице множество съдебни решения, разрешаващи по различен начин идентични правни казуси, поради което моли да бъде допусната отмяна и на основание чл. 239, т. 4 АПК. Моли за отмяна на горепосочените решения, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, алтернативно моли решенията да бъдат отменени като неправилни. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Електроразпределение Север АД е оспорило искането за отмяна с подробни доводи, съдържащи се в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание. Претендира разноски.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като депозирано от страна по делото, насочено срещу влязъл в сила съдебен акт, неблагоприятен за нея и в срока по чл. 240 АПК. Разгледано по същество е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Установено е по делото, че с Решение № 5091 от 04.08.2021 г., постановено по адм. д. № 6673/2019 г. на АССГ, КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД сума в размер на 1 356 лв., явяваща се обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление № НП-368/17.12.2014 г., издадено от Председателя на ДКЕВР, която сума представлява разноски за адвокатска защита на дружеството по НАХД № 731/2015 г. на Районен съд-гр.В. Т. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 356 лв., считано от 16.11.2015 г. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 1 356 лв., явяваща се обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление № НП-7368/17.12.2014 г., издадено от Председателя на ДКЕВР, която сума представлява разноски за адвокатска защита на дружеството по КНАХД № 10317/2016 г. на Административен съд-гр.В. Т. във връзка с касационно обжалване на съдебния акт по НАХД № 731/2015 г. на Районен съд-гр.В. Т. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 356 лв., считано от 16.11.2015 г. до окончателното изплащане на задължението

С влязло в сила решение № 3265 от 06.04.2022 г. по адм. дело № 11477/2021 г. състав на ВАС - трето отделение е оставил в сила решението на АССГ.

По отношение на твърдяните от молителя основания за отмяна по чл.239, т.1 и чл.239, т. 4 АПК:

1. В разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК е предвидено, че влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на цитирано основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но които не са били известни на страната по обективни причини, въпреки че тя е проявила дължимата й грижа за активното участие в съдебното производство и за ангажирането на относими доказателства. Тези факти, несъобразени от съда, могат да създадат вероятност съдебният акт да се окаже подлежащ на последваща отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК.

Съдът на Европейския съюз се е произнесъл с Решение от 22.12.2010 г., постановено по дело С - 279/09 във връзка с отправено преюдициално запитване за тълкуване принципа на ефективност, като се изясни дали той допуска предоставяне на правна помощ на юридически лица.

В константната практика на ВАС последователно е обосноваван изводът, че решение на СЕС, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което е направено тълкуване на норма от правото на ЕС, не съставлява основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Основанията за отмяна по чл. 239 АПК не могат да бъдат прилагани разширително чрез включване в тях и на акт на СЕС, създаден по реда на чл. 267 ДФЕС, защото това ще противоречи на принципа на стабилитет на съдебния акт. Освен това, трябва да се има предвид, че решенията на СЕС по преюдициални запитвания като източник на правото, подлежат на публикуване. Текстът на чл. 92 от Процедурния правилник на СЕС предвижда съобщението, съдържащо датата и диспозитива на решението и определението на СЕС, слагащи край на производството, да се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз. От този момент се счита по отношение на третите лица, че е изпълнена презумпцията за тяхното узнаване. Решение от 22.12.2010 г., постановено по дело С - 279/09 на СЕС, е публикувано в брой С 55/19.02.2011 г. в Официален вестник на ЕС, поради което от този момент решението се счита, че е узнато от третите лица и поради това същото не изпълва хипотезата на новооткрито обстоятелство. Тези мотиви са относими и към определението от 27.09.2011 г. по дело F - 55/08 DEP на Съда на Публичната служба. В допълнение може да се посочи, че цитираното по - горе решение на СЕС не запълва предмета на спора, висящ пред националния съд.

2.Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия счита, че в случая не е доказано и твърдяното основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по чл. 239, ал. 1, т. 4 АПК, поддържано от КЕВР. Това основание предпоставя установяване идентитета не само на страните, но и на предмета на спора. В случая макар да е налице идентичност на сочените от подателя на искането страни по цитираните от него дела, липсва идентитет между предмета на спора по делата. Това е така, защото е отменено друго наказателно постановление. В този смисъл противоречие между две съдебни решения ще има, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го разрешават с диспозитива на съдебните актове по различен начин. Видно е обаче по настоящото дело, че не се касае за казуси между едни и същи страни, с идентичен предмет, които да са разрешени различно от съдилищата. В искането за отмяна са формулирани и доводи, касаещи приложението на материалния закон, които е недопустимо да бъдат обсъждани в настоящото извънредно производство.

По така изложените съображения, молбата за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК, подадена от КЕВР се явява неоснователна.

С оглед на резултата по делото и направеното искане от ответната страна, в полза на Електроразпределение Север АД трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв., който размер не е прекомерен и е близък до минималния размер.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането, подадено на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК от Комисията за енергийно и водно регулиране, за отмяна на влязлото в сила Решение № 5091 от 04.08.2021 г. на Административен съд София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 6673/2019 г., оставено в сила с Решение № 3265 от 06.04.2022 г. по адм. дело № 11477/2021 г. по описа на Върховния административен съд.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на Електроразпределение Север АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна [адрес], [улица], сумата в размер на 600 лв. - разноски за производството пред ВАС.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

/п/ РУМЯНА ЛИЛОВА

/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

Дело
  • Александър Митрев - докладчик
  • Светлозара Анчева - председател
  • Димитър Първанов - член
  • Кремена Хараланова - член
  • Румяна Лилова - член
Дело: 11854/2022
Вид дело: Касационно административно дело
Отделение: VAS_5MEMBER_I_COLLEGIUM
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...