Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в закрито заседание в състав: Председател: В. А. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя В. А. по административно дело № 11806 / 2022 г.

Производство по чл. 248 и сл. от Гражданскопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодеккс (АПК).

Образувано е по молба с вх. № 6146/25.04.2023 г. на Н. П. от гр. Пловдив, [улица], чрез процесуален представител – адв. В. В. от Адвокатска колегия - Пловдив за допълване на постановеното по настоящото дело Решение № 4172/20.04.2023 г., с което на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1-во АПК, е обезсилено Решение № 1614/26.09.2022 г. по адм. дело № 1744/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив и съдебното производство е прекратено.

С молба от 25.04.2023 г. жалбоподателката е поискала да й се присъдят направените разноски за касационната инстанция съгласно приложения по делото списък по чл. 80 ГПК.

Върховният административен съд, Седмо отделение, счита постъпилата молба за процесуално допустима, като подадена в срок от активнолегитимирана страна - жалбоподател. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Правото на разноски като акцесорно материално право на страните в процеса, регламентирано с разпоредбата на чл. 143 АПК и чл. 81, във вр. с чл. 78 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съставлява имуществено субективно право, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Нормата на чл. 143, ал. 1 АПК предвижда, че жалбоподателят има право на разноски единствено при благоприятен за него изход на делото. Според ал. 2 от цитирания законов текст, подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото, поради оттегляне на акта. Правната логика, залегнала в текстовете на чл. 143, ал. 1 – ал. 4 АПК изисква да бъдат заплатени разноските на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно.

Производството по адм. дело № 11806/2022 г. е прекратено поради недопустимост на първоинстанционното решение с оглед липсата на годен предмет на съдебен контрол (Сравн.: чл. 145, ал. 1 и ал. 2 АПК), а оттам – и при неналичието на абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 159, т. 1 АПК. Следователно казусът не попада в хипотезата на чл. 143, ал. 2 АПК, поради което и искането за репариране на разноски се явява неоснователно. Противно на доводите на молителката, прекратяването на производството е по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на ответника и не са налице основанията на процесуалния закон за възлагане на разноските в тежест на органа - издател на акта. Недължимостта на претендираните разноски изрично е отразена в мотивите на съдебното решение, а обстоятелството, че по аргумент от нормата на чл. 212, ал. 2 АПК приподписването на касационната жалба е задължително, не съставлява основание за престиране на разноски по повод на делото в полза на загубилата спора страна.

Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение, ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Н. П. от гр. Пловдив, [улица], чрез адв. В. В. от Адвокатска колегия - Пловдив за допълване на Решение № 4172/20.04.2023 г., постановено по адм. дело № 11806/2022 г. по описа на Върховния административен съд, с част за разноските. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА