Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: СВИЛЕНА П. К. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 78 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" („ОДОП") – София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Т., срещу Решение № 6041 от 20.10.2022 г., постановено по адм. дело № 10074/2021 г. по описа на Административен съд – София-град, с което по жалба на „Р-скрап“ ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) №Р-22221320002036-091-001 от 08.01.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 1035/07.07.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – София, и административният орган е осъден за разноски.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и поради необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че в отделни случаи приемо-предавателните протоколи не съдържат подпис на лицата, приели и предали стоката, като не е посочено и място на предаване. Развива доводи, че към фактурите са представени фискални бонове, но било установено, че чрез съответните фискални устройства не са отчитани приходи от продажби в брой по време на издаване на фактурите. Твърди се, че доставчиците нямат назначен персонал. Не били представени и транспортни документи. Счита, че издадените фактури не отразяват по обективен начин стопанските операции. Развива подробни съображения в тази насока. Иска отмяна на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и разноски за държавна такса.
Ответникът – „Р-скрап“ ЕООД, представляван от процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни аргументи за законосъобразност и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С РА №Р-22221320002036-091-001 от 08.01.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 1035/07.07.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – София, който е предмет на първоинстанционното производство, на „Р-скрап” ЕООД са установени допълнителни задължения по Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2018 г. в размер на 172 128.70 лв. и начислени лихви за забава в размер на 31 033.46 лв. От фактическа страна съдът е установил следното:
„Р-Скрап" ЕООД е отразило в отчетните си регистри по чл. 124 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ протоколи по чл. 117 от ЗДДС, изготвени във връзка с фактури за доставки на материали /керамични катализатори/, издадени от: „М. С. 2001" ЕООД, „Н. К. С. 2008" ЕООД, „Пас Н.В." ЕООД, „Кика 70" ЕООД, „Юсеи-12" ЕООД и „П. И. ЕООД.
Във връзка с процесните доставки от страна на ревизираното лице са представени описаните в РД протоколи по чл. 117 от ЗДДС, фактури, фискални бонове, приемо-предавателни протоколи, сертификати за произход на отпадъци, договори, данните, за които са описани конкретно по доставчици. В отделни случаи е констатирано, че приемо-предавателните протоколи съдържат само печат на съответния доставчик, без да са положени подписи на лицата, които са предали и съответно приели стоките. В приемо - предавателните протоколи не е посочено място на предаване, съответно на приемане на стоките. За голяма част от сертификатите е установено, че не съдържат информация за количеството на отпадъка. Във всички сертификати било записано, че се предават отпадъци от автомобилни катализатори, образувани на площадка за третиране на отпадъци в гр. Варна, но никой от доставчиците не е представил доказателства относно конкретното местонахождение на площадката, както и на какво основание я използват те. Констатирано е също, че не са представени кантарни бележки за предадените количества отпадъци. Управителите на дружествата били декларирали, че сами са изкупували отпадъците от автоморги и автосервизи, копали са скрап или са изкупували същия от физически лица, но документи за това не са представени. Направена е констатация, че представените документи са еднотипни - по своето съдържание. Не били представени транспортни документи.
Към фактурите били приложени фискални бонове за извършено плащане в брой към доставчиците, но при справка в информационния масив на НАП е установено, че чрез съответните фискални устройства не са отчитани приходи от извършени продажби в брой за периода на издаване на фактурите на ревизираното лице.
Било установено, че повечето от доставчиците не са регистрирани в публичните регистри на Търговците и Брокерите с отпадъци и на лицата, притежаващи документи за извършване на дейност с отпадъци.
Органите по приходите също така са приели, че липсва кадрова обезпеченост на процесните доставчици.
Ревизиращите органи са обобщили, че въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства, не се доказва реалността на доставките на стоки по издадените от процесните доставчици фактури. Прието е, че в случая се касае за разходи, които не са документално обосновани поради недоказана реалност на доставките, поради което на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, счетоводният финансов резултат на дружеството е увеличен със сумата от 1 721 286,98 лв. След корекцията е установен данъчен финансов резултат /печалба/ в размер на 1 960 513,46 лв., следващ се корпоративен данък в размер на 196 051,35 лв. и данък за довнасяне в размер на 172 128,70 лв. За забавата са начислени лихви в размер на 31 033,16 лв. Задълженията са установени в резултат на преобразуване в посока увеличение на счетоводният финансов резултат на дружеството за 2018 г.
По делото била изготвена комплексна съдебна експертиза след извършена на място проверка в производствената база на РЛ.
Съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в предвидената от закона форма по чл. 120, ал.1 от ДОПК, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съставът на АССГ е установил, че противно на твърденията на приходните органи представените приемо-предавателни протоколи съдържат отбелязване на мястото на предаване на стоките - в производствената база на РЛ в гр.Н. И. ул. „Х. Д. № 33. Протоколите съдържат подпис на физическото лице, предало стоките от името на търговеца, и при наличието на отбелязване в тях, че приемо-предаване се е осъществило в производствената база на „Р–скрап” ЕООД, съдът приел за доказано наличието на реална доставка на стоки. Според административния съд също така липсата на данни за превоз на стоките от гр.Варна, където в сертификатите за произход на отпадъци е отбелязано, че се намират отпадъците, не може да се тълкува във вреда на ревизираното дружество, при липса на доказателства по делото, че транспортът е бил за сметка на „Р-скрап” ЕООД.
Според първостепенния съд другите косвени доказателства като липса на назначен персонал, неподадени справки по чл.73 ЗДДФЛ или на ГДД по чл.92 ЗКПО от доставчиците не могат да се вменят във вина на получателя, който е издал протоколи по чл.117 ЗДДС за получените количества стоки.
Съдът се е мотивирал и с приетата по делото комплексна експертиза, която потвърждавала, че счетоводните записи при ревизираното дружество са изготвени въз основа на първични счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващи вярно стопанската операция, а допуснатите в тях технически грешки не се отразяват на възможността да се проследи стоковия поток.
Предвид изложеното съдът е стигнал до извод, че РА е незаконосъобразен и го е отменил.
Съобразявайки задължението си по чл. 218 ал. 2 отАПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.
Решението е обосновано и правилно и не страда от релевираните в касационна жалба пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касационният съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221 ал. 2 изр. 2 от АПК.
Решението е постановено при съвкупен анализ на доказателствата, при съобразяване с доказателствената им сила. Съдът е изследвал представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, изложил е конкретни мотиви за доставките, като е достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на процесния РА.
В хода на ревизията са представени както процесните фактури, така и вторични счетоводни документи, установяващи реалното изпълнение на доставките на стоки - катализатори. Между страните са сключени договори, представени са приемо-предавателни протоколи, съответстващи на предмета на фактурите, в които подробно са описани стоките, които се предават, сертификати за произход. Касационните оплаквания в насока пропуски в документите за приемо-предаване са неоснователни. Видно от тях, те са двустранно подписани от представители на дружествата, поставени са печати на доставчика и получателя, посочено е мястото на предаване на катализаторите, а именно базата на РЛ. Във връзка с това в хода на ревизията е представен и договор за наем с предмет масивна постройка в гр. Н. И. ул. „Х. Д. № 33, стопанисван от ревизираното лице.
Установено е плащане по фактурите. Ревизираното лице, като получател по доставките, не разполага с механизъм или способ, по който да установи дали се предават в НАП отчети от доставчика му.
Съобразно оплакванията в касационната жалба следва да се посочи, че обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова не е доказателство нито за реалността, нито за нереалността на доставките. В този смисъл е практиката на СЕС и на ВАС.
Няма данни транспортът на стоките да е извършен от РЛ, предвид което не може да се изисква от него да представи товарителници и пътни листи. Липсата на данни за превоз на стоките от гр. Варна, където са се намирали отпадъците според сертификатите за произход, не може да се тълкува във вреда на РЛ. Дружеството не може да бъде санкционирано и за поведението на своите доставчици, поради неоткриване на адресите им и непредставяне на изисканите доказателства.
Въпреки установените несъответствия при протоколите по чл.117 от ЗДДС, те правилно са приети за технически грешки от съда, в каквато насока е и заключението на вещото лице. От разпита му в съдебно заседание се установява, че има проследимост между фактурите, протоколите по чл.117 от ЗДДС и тяхното отразяване в счетоводните регистри. Правилен е изводът на съда и подкрепен с доказателствата по делото, че ако процесните доставки не са реални, то не би могло да има износ на стоки към Полша, което всъщност е установено от вещите лица.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава да данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Материалният данъчен закон изисква да е налице първичен счетоводен документ, отговарящ на счетоводния закон, и този документ да отразява вярно стопанската операция.
Фактурите, издадени от посочените дружества, документират действително осъществени доставки, като съдът правилно е приел, че те отразяват вярно стопанските операции, и незаконосъобразно от органите по приходите е увеличен финансовият резултат на дружеството и му е начислен допълнително корпоративен данък.
По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение, с което е отменен РА, като правилно постановено следва да бъде оставено в сила.
Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от ответника по касация в рамките на касационното производство. Същите се установиха в размер на 4 500 лева – уговорен и изплатен адвокатски хонорар и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6041 от 20.10.2022 г., постановено по адм. дело № 10074/2021 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Р-скрап" ЕООД, [ЕИК], със седалище: гр. Н. И. ул. „Х. Д. № 33, вх.А, сума в размер на 4 500 (четири хиляди и петстотин) лева, представляваща разноски за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ С. П. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА