Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: С. П. Р. Д. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията С. П. по административно дело № 39 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на Автомобилен учебен център Пазарджик ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, [улица], чрез адв. П. С., против решение № 777/20.10.2022 г., постановено по адм. дело 412/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик, поправено с решение № 885/22.11.2022 г. С последните е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-16001321001488-091-001/01.12.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) Пловдив, потвърден с решение № 91/28.02.2022 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден да заплати на ответната страна разноски по делото в размер на 948,71 лв.
Касаторът обжалва решението на административния съд като неправилно поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба е развито съображение за допуснато процесуално нарушение от ревизиращия екип, което не е било обсъдено надлежно от съда. С оглед на това посочва отново издадените актове и извършените действия в хода на ревизионното производство. Според твърденията, данъчната основа в случая е следвало да бъде определена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, а не по общия ред. Отправя искане за постановяване на ново решение съобразно наведеното оплакване.
Ответникът - директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. К., оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в представеното писмено становище и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Касаторът не обжалва и не излага аргументи срещу решението за поправка № 885/22.11.2022 г., постановено по същото дело.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Пазарджик бил РА № Р-16001321001488-091-001/01.12.2021 г., издаден от Н. К., орган - възложил ревизията и Е. Ц., ръководител на ревизията, в потвърдената част с решение № 91/28.02.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, по отношение установените данъчни задължения на Автомобилен учебен център Пазарджик ЕООД по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., както следва: допълнително начислен ДДС на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС в общ размер на 3 991,67 лв.; непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС в общ размер на 559,86 лв. и начислени лихви за просрочие, съобразно преобразуваните резултати за отделните периоди в общ размер на 4 713,79 лв.; определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за календарната 2016 г. в размер на 3 183,01 лв. и лихви за просрочие в размер на 1 508,54 лв.
След посочване на аргументите на страните решаващият съд е извършил проверка за допустимостта на оспорването и валидността на процесния РА. Ревизионно производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001321001488-020-001/12.03.2021 г., изменена със заповеди за изменение (ЗИЗВР) № Р-16001321001488-020-002/16.06.2021 г. и № Р-16001321001488-020-003/15.07.2021 г. Предметът на ревизията обхваща установяване на задължения за корпоративен данък и ДДС за периода 01.01.2016- 31.12.2016 г. Предложенията за установяване на органите по приходите са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-16001321001488-091-001/01.11.2021 г., издаден от определения със заповедите за възлагане ревизиращ екип. Въз основа на него и след преценка на подаденото възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК, е издаден процесният РА.
Решаващият съд е потвърдил валидността на акта, приемайки че същият е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия съгласно чл. 112 ДОПК и в предвидената от закона форма. Не са констатирани за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, водещи до отмяна на РА.
По приложението на материалния закон съдът е изложил мотиви за законосъобразност на РА в отделните му части. При извършена съпоставка на отчетените месечни обороти от ФУ, декларираните продажби в дневниците по ЗДДС и декларираните приходи от продажба на услуги по банков път за 2016 г. са установени недекларирани по надлежния ред приходи от услуги в размер на 14 125 лв., отчетени чрез ФУ. С оглед на обстоятелствата правилно ревизиращият екип е увеличил СФР на основание чл. 79 ЗКПО, вр. чл. 18, ал. 1 ЗСч. и НСС 18 Приходи и е начислил дължимия ДДС върху продажбите. Съгласно заключението на съда, вещото лице по ССЕ е представило идентични данни относно размера на неотчетени приходи в отговор на поставените задачи.
Със съдебното решение е РА потвърден по отношение на извършената корекция на СФР в посока увеличение за 2016 г. със сума в размер на 22 856,66 лв. (по фактури от Арт енд билд ЕООД и Агро М 2 Олио и Пелетс ди Орландо ЕООД, които не са представени от задълженото лице). В съдебното решение е взето предвид обстоятелството, че след покана по реда на чл. 103 ДОПК от жалбоподателя са подадени коригиращи СД по ЗДДС през м. 01.2021 г. за данъчни периоди м. 04 и м 07.2016 г., с които е коригирал/сторнирал размера на упражнения данъчен кредит по фактурите. Направен е извод за правилно приложение на разпоредбите на чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО и начисляването на лихви с РА за периода на неправомерно упражненото право на приспадане.
За да отхвърли изцяло жалбата съдът е потвърдил като правилни и изводите на органите по приходите във връзка с непризнат данъчен кредит в размер на 559,86 лв. на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС. При разглеждане на делото не са представени допълнителни данни или доказателства в тази насока. Съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията на жалбоподателя във връзка с приложението на чл. 122 и сл. ДОПК. Посочено е, че този ред се използва при наличие на предвидените основания с цел да се установи приблизителен размер на данъчната основа. Особеният ред по ДОПК е неприложим при наличие на необходимите данни, позволяващи определяне на дължимия данък.
Обжалваното решение на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно.
Установените от първоинстанционния съд факти са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно.
Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършената проверка на доказателствения материал по делото. Позицията за неправилно приложение на реда по чл. 122 и сл. ДОПК и развитите аргументи не държат сметка за фактите, свързани с определянето на процесните данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО. Правните мотиви и цитираната от касатора съдебна практика в тази насока не представляват пороци съдебния акт и съответно - основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Възражението е било изложено и в жалбата до първоинстанционния съд и е надлежно обсъдено при преценката по същество.
Релевантните факти по делото са изяснени при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса и не са спорни. След възлагане на ревизията на Автомобилен учебен център Пазарджик ЕООД са връчени две ИПДПОЗЛ, респективно № П-16001321001488-040-001/17.03.2021 г. и № Р-16001321001488-040-002/15.06.2021 г., с които са изискани съответните първични и вторични счетоводни документи. Както признава касаторът, тъй като необходимите документи не са представени от негова страна в началото на ревизията, органите по приходите са изготвили уведомления по чл. 17, ал. 1, т. 2 ДОПК и по чл. 124, ал. 1 ДОПК от 06.10.2021 г., с които са информирали субекта, че данъчните основи по ЗКПО и ЗДДС за периода 01.01.2016- 31.12.2016 г. ще бъдат определени по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. След получаване на уведомленията са представени документи, които според издателите на РА позволяват законосъобразното определяне на дължимия данък по общия ред.
При това положение изводът на решаващия състав, че при издаването на РА правилно е следван общият ред за облагане, е обоснован. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Правната роля на презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК се изразява в разместване на доказателствената тежест в процеса, възлагайки на ревизираното лице задачата да опровергае неблагоприятните констатации чрез всички допустими и относими в тази насока доказателства. При опита да аргументира защитната си позиция касаторът не отчита обстоятелството, че ако облагането е било извършено по особения ред на ДОПК, това несъмнено би създало за него повече процесуални тежести и в крайна сметка би влошило неговото положение. От жалбоподателя не са наведени конкретни аргументи и не са ангажирани доказателства, които да доведат до различен краен резултат и в двете хипотези.
Първоинстанционният съд правилно е отхвърлил оспорването срещу РА в цялост, тъй като преценката на органите по приходите по приложението на материалния закон не е произволна, а се основава на коректен анализ на фактическата обстановка и счетоводството на Автомобилен учебен център Пазарджик ЕООД. Заключението на вещото лице по ССЕ не е възприето безкритично, а е обсъдено в съвкупност с останалите доказателства по делото, съгласно чл. 202 от ГПК във вр. с 2 от ДР на ДОПК. В касационната жалба не са изложени аргументи срещу заключението на ССЕ по въпросите за неотчетените приходи от услуги в размер на 14 125 лв., установени от анализа на данните от отчетените обороти на ФУ за периодите по м. 01 до м. 12.2016 г., както и срещу извършеното преобразуване на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 10 и с чл. 16, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО отчетените разходи по фактури от Арт енд билд ЕООД и Агро М 2 Олио и Пелетс ди Орландо ЕООД в размер на 22 856,66 лв. Резултатите и правните основания за облагане по ЗКПО и ЗДДС са разгледани обосновано в т. т. 13-21 от съдебното решение.
След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, бъде направено препращане към останалата част от мотивите на решаващия съд, които се споделят като издържани от фактическа и правна страна.
При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, на ответника по касация следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 1 694 лв., изчислено по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 777/20.10.2022 г., постановено по адм. дело 412/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик, поправено с решение № 885/22.11.2022 г.
ОСЪЖДА Автомобилен учебен център Пазарджик ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, [улица], да заплати на Национална агенция за приходите разноски за касационното производство в размер на 1 694 (хиляда шестостотин деветдесет и четири) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА