Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 189 / 2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП и П. Д. срещу решение № 1804/19.10.2022г., постановено по адм. дело № 340/2022г. на Административен съд – Пловдив.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № Р–16001621002200-091-001/05.11.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив за определените задължения на П. Д. за задължения за вноски за ДОО за 2016г. – главница в размер на 3 348.48лв. и лихви в размер на 1 534.88лв.; за 2017г. главница в размер на 3 543.84лв. и лихви в размер на 1 256.06лв.; за 2018г. в размер на 3 711.84лв. и лихви в размер на 948.66лв. и за 2019г. главница в размер на 4 333.44лв. и лихви в размер на 666.92лв.; вноски за ЗО за 2016г. главница в размер на 2 092.80лв. и лихви в размер на 959.28лв.; за 2017г. главница в размер на 2 054.40лв. и лихви в размер на 733.37лв.; за 2018г. главница в размер на 2 006.40лв. и лихви – 512.76лв. и за 2019г. главница в размер на 2 343.40лв. и лихви – 360.50лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2016г. в размер на 1 308.лв. и лихви – 599.55лв.; за 2017г. главница в размер на 1 284лв. и лихви в размер на 458.35лв.; за 2018г. главница в размер на 1 254лв. и лихви – 320.49лв. и за 2019г. главница в размер на 1 464лв. и лихви в размер на 225.31лв.

Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Според касатора П. Д. като лице, което е упражнявало трудова дейност като едноличен собственик на капитала на В. Л. И. ЕООД и „Ф. М. ЕООД на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО попада в обхвата на лицата, които са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Сочи се, че по смисъла на чл. 5, ал. 2 КСО РЛ е самоосигуряващо физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка – чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО, а доходът, върху който се дължат осигурителните вноски включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност – чл. 6, ал. 2 КСО, а според чл. 6, ал. 8 КСО /предишна ал. 7 – ДВ., бр. 61/2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ от КСО самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО правят осигурителни вноски за своя сметка и ги дължат авансово върху месечен осигурителен доход. Пояснено е в касационната жалба, че на основание чл. 6, ал. 9 КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход за посочените лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност. По отношение на годишният осигурителен доход в касационната жалба се сочи, че той се определя, като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху който са внасяни авансово осигурителни вноски. По отношение на здравното осигуряване касаторът се е позовал на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), според който задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК – чл. 29, ал. 3 ЗЗО)., а на основание чл. 40 ЗЗО са регламентирани доходите на различни групи задължително здравноосигурени лица, от които се изчислява дължимата здравноосигурителна вноска. За ревизираното лице касаторът е посочил, че здравноосигурителните вноски са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО "едноличният търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по – малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със закона за бюджета за ДОО и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 КСО. Касационният жалбоподател се позовава на ТР № 2/02.02.2022г. по тълк. дело № 8/2020г. на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. След като е установено по делото, че ревизираното лице е упражнявало трудова дейност в качеството на собственик на търговските дружества и техен управител, същият е задължен за задължителни осигурителни вноски, посочени по – горе.

Подробни съображения, обосноваващи изложените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата на лицето срещу процесния РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по тази касационна жалба П. Д. чрез процесуален представител я оспорва, с доводи изложени в писмен отговор и моли съда да остави в сила решението на АС – Пловдив в тази му обжалвана част. Претендира разноски.

Подадена е и касационна жалба от П. К. Д. чрез процесуален представител в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № Р–16001621002200-091-001/05.11.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив за определени задължения за данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016г. главница в размер на 8 648.98лв. и лихви в размер на 3 964.43лв.; за 2017г. главница в размер на 14 068лв. и лихви – 5 021.90лв.; за 2018г. главница в размер на 2 690.12лв. и лихви в размер на 687.53лв. и за 2019г. главница в размер на 4 612.38лв. и лихви – 709.85лв.

Излага се оплакване, че в обжалваната част решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

На първо място се сочи, че неправилно ревизията е проведена по особения ред предвиден в чл. 122, ал. 1 от ДОПК, тъй като не са налице предпоставките за това.

На второ място се сочи, че неправилно е определена данъчната основа за облагане по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ тъй като е следвало тя да е на годишна база, а не както е сторено с РА – помесечно т. е. недостигът на парични средства е изчисляван по грешен начин, което е довело и до неправилно посочване на дължими данъчни задължения.

На трето място неправилно е определено и началното салдо на паричните средства в брой към първоначалния момент на ревизията. Неправилно съдът е възприел, че не се установяват в патримониума на РЛ да са налице налични/разполагаеми парични средства в брой. От заключението на ССЕ се установява наличие на парични средства в брой в касата на „корал-М“ ЕООД, като е ирелевантно дали те са разпределени под формата на дивидент или са изплатени в брой от касата. В тази връзка неправилно съдът е приел, че не е доказано наличието на такива парични постъпления у наследодателя на РЛ – К. К. Последния е разполагал със 100 000лв. от посоченото по-горе дружество и с още 180 000лв. на депозит в „КТБ“ АД. Неправилно съдът не е дал вяра на свид. показания на брата на РЛ за предоставяне от него в полза на П. Д. на сума над 18 000лв., тъй като тези парични суми са изтеглени от брата в брой и са били в негово притежание и последния е имал възможността да ги предостави на РЛ. Като се вземе предвид произхода и наличието на средствата получени от брата на РЛ то не се установяват предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК а от там и наличие на допълнителни данъчни задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди.

По подробни съображения в касационната жалба се иска отмяна на решението в тази обжалвана част и отмяна на ревизионния акт в същата част. Претендират се разноски по делото за две инстанции съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП в депозиран писмен отговор от процесуален представител, я оспорва и моли съда да остави в сила решението на АС – Пловдив в частта за определени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на касационните жалби, но за тяхната неоснователност.

Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения:

ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА П. К. .

За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, посочен по – горе в частта за установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ при годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за процесните ревизирани периоди, първоинстанционният съд е приел, че ревизионно производство правилно се е развило по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК при извършен анализ по чл. 122, ал. 2 ДОПК.

От доказателствата по делото е прието, че:

През ревизирания период РЛ е внасяло допълнителни вноски в дружествата „В. Л. И. ЕООД и „Ф. М. ЕООД, на които е едноличен собственик и управител и в „Корал-М“ ООД, в което е съдружник, както следва:

През 2016г. сума в размер на 4 920лв. в „Корал-М“ ООД и 900лв. в „Ф. М. ЕООД, като първата сума е възстановена, а от втората само 300лв.;

През 2017г. е внесена сума в размер на 7 200лв. в „Корал-М“ ООД, като е върната сума от 1 200лв.;

През 2018г. е внесена сума в размер на 130 668.30лв. във „В. Л. И. ЕООД, която не е възстановена;

През 2019г. е внесена сума в размер на 25 000лв. във „В. Л. И. ЕООД, която не е върната.

Установени са следните салда по банкови сметки на РЛ:

За 2016г. към 01.01.2016г. в размер на 29 609.70лв. и към 31.12.2016г. в размер на 11 477лв.;

За 2017г. парични средства към 01.01.2017г. в размер на 11 477лв. и към 31.12.2017г. в размер на 158 192.27лв.;

За 2018г. парични средства към 01.01.2018г. в размер на 158 192.27лв., а към 31.12.2018г. в размер на 89 642.73лв.;

За 2019г. парични средства към 01.01.2019г. в размер на 89 642.73лв. и към 31.12.2019г. в размер на 234 758.24лв.

РЛ е декларирало налични парични средства в брой към 01.01.2014г. в размер на около 300 000лв., от които 50 000лв. наследени от баща му К. К. 60 000лв. спестени през 2014г. и 2015г. и 140 000лв. предоставени от брат му Д. Д. и в банкови сметки около 30 000лв.

Представено е споразумение за доброволна делба от 15.05.2014г., по силата на което двамата братя получават по полувината от паричните средства в брой от баща си, като Д. Д. е наследил около 140 000лв., от които около 90 000лв. в банкови сметки и 50 000лв. в брой, като ги е предоставил всичките на РЛ. Налице са доказателства за превеждане по банков път на 18 000лв. от Д. Д. към РЛ.

Ревизиращите органи са приели, че доброволната делба е частен документ без достоверна дата и че не са представени доказателства за налични парични средства в брой при покойния баща на РЛ, които да бъдат поделени поравно между лицата. Прието е, че РЛ притежава налични парични средства в брой към 01.01.2014г. в размер на 5 000лв.

При извършена рекапитулация на паричните средства за 2014г. и 2015г. е констатирано, че към 31.12.2014г. РЛ разполага с парични средства в размер на 36 213.08лв., а към 31.12.2015г. – 33 907.91лв.

При извършена рекапитулация на парични средства за 2016г. до 2019г. е установено придобиване на движимо и недвижимо имущество на стойност 248 255.04лв., и извършени вноски в дружеството „В. Л. И. в размер на 155 668.34лв.

В резултат на горното е установено наличие на предпостваките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК – декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на РЛ не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период т. е. налице е превишение на разходите над декларираните и получени от РЛ доходи:

За 2016г. в размер на 94 539.37лв., формиран основно от разход за придобиване на недвижимо имущество;

За 2017г. в размер на 149 041.57лв., формиран основно от направени вноски по банкови сметки;

За 2018г. в размер на 35 574.78лв., формиран основно от направена вноска в дружество „В. Л. И. ЕООД;

За 2019г. в размер на 47 082.39лв., формиран основно от направени вноски по банкови сметки.

В съдебната фаза е назначена ССЕ, от чието заключение се установява следното: 1. Дружеството „Корал-М“ ООД е реализирало загуби от дейността си за 2007г., 2011г., 2013г. и 2014г. и печалби за 2008г., 2009г., 2010г. и 2012г., като към 31.12.2014г. е налице остатък от неразпределена печалба от предходни години в размер на 176 000лв.; 2. „Корал-М“ ООД не е разпределяло печалби от дивиденти; 3. Според представените счетоводни баланси на „Корал-М“ ООД паричните средства на каса към 31.12. на съответните години са: за 2007г. и 2008г. няма парични средства в брой; към 31.12.2009г. в размер на 1 000лв; към 31.12.2010г. в размер на 17 000лв; към 31.1.2011г. в размер на 23 000лв.; към 31.12.2012г. в размер на 26 000лв.; към 31.12.2013г. в размер на 42 000лв. и към 31.1.2.2014г. в размер на 33 000лв. Изрично в. л. сочи, че не може да отговори на въпроса дали паричните средства в брой са изтеглени от касата на дружеството и се съхраняват при собственика на последното.

АС – Пловдив е приел въз основа на събраните доказателства, че липсват данни за разпределение на неразпределената печалба и изплащането на суми в брой от „Корал-М“ ООД на собственика, като последния да е имал в патримониума си 100 000лв. които да предостави на своите наследници.

Приет е като приход на РЛ сума в размер на 97 930.83лв., негов дял от паричната сума по банковата сметка на баща им Кауков в „КТБ“ АД, като с такава сума е разполагал и брат му Д. Д., но е прехвърлил от нея само 18 000лв. по банков път, а за остатъка няма доказателства за предаването им на РЛ. Съдът е приел, че от свид. показания на Д. Д. не се опровергават констатациите в РЛ в тази му част.

Съдът е посочил, че не е основателно твърдението, че покупната цена на недвижим имот от 2016г. е заплатен поравно от двамата братя, тъй като наследените парични средства от баща им в размер на 98 000лв. са изтеглени преобладаващо от Д. Д. и не са представени доказателства за предоставянето им на РЛ.

Предвид горното е прието, че РЛ в частта касаеща начислени данъчни задължения на РЛ за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за правилен и жалбата в тази част е отхвърлена.

В тази част обжалваното решение е правилно.

Правилно съдът е приел, че обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, са доказани от органите по приходите, чиято е доказателствената тежест по аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК. Съдът законосъобразно е приел, че превишението на разходите на парични средства над доходите на физическото лице е основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и е релевантно за облагането с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за ревизираните периоди за които е установено такова превишение, а последното е установено предвид доказаните доходи с установените разходи, както и наличните в началото и в края на периода парични средства по банковите сметки на касатора.

Неоснователен е довода в касационната жалба, че неправилно е определена данъчната основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ тъй като е определен помесечно, а не на годишна база, предвид изготвените таблици в РД за паричните потоци през съответните ревизирани периоди. Недостигът на парични средства не е изчисляван помесечно, като метода по който ревизиращия орган е определил разликата между доходите и разходите е на годишна база, като е посочено първоначалното салдо за съответния период, приходите и разходите и накрая е посочено и крайното салдо, като липсват посочени моментни салда т. е. спазена е практиката на ВАС данъчната основа за данък по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ да се извършва на годишна база.

Приходните органи в ревизионния доклад, респ. в ревизионния акт са извършили ревизията на П. Д. за данък на физическо лице по чл. 48, ал. 1 при годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ. Установено в хода на ревизията, че задълженото физическо лице за ревизирания период е придобило недвижим имот и е извършвало допълнителни вноски в притежаваните от него дружества и в това в което съдружник на значителни суми.

Правилно решаващия съд е посочил, че възраженията на РЛ са в насока за неправилно посочена парична сума като начално салдо към 01.01.2014г. и неправилно посочена в разходната част на паричния поток за 2016г. сума за покупка на недвижим имот в размер на 156 799лв.

Във връзка с тези възражения АС – Пловдив при анализ на събраните доказателства, вкл. и заключението на ССЕ и свидетелските показания на Д. Д. е достигнал до правилния извод за необорване на констатациите в РА в оспорената му от РЛ част касаеща данъка по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Неподкрепени с доказателства са твърденията на РЛ, че към 01.01.2014г. е разполагал с парични средства около 340 000лв. липсват документи доказващи по несъмнен начин разполагането със сума в размер на 100 000лв. у наследодателя на РЛ, които да му бъдат впоследствие прехвърлени. Правилно съдът е приел, че продажбите на недвижими имот извършени през 2005г. са в период значително отдалечен във времето от смъртта на наследодателя и не е ясно по какъв начин средствата от тези продажби са били съхранявани. По отношение продажбата през 2011г., тя е предхождана от покупка на имот т. е. част от сумата е покрила тази покупка, като продажната цена е на ниска стойност – 14 000лв. По отношение продажбата през 2012г. цената е 8 704лв. която също е недостатъчна да покрие сумата от 100 000лв.

По отношение твърдяното становище, че сумата от наследодателя Кауков е с произход изплатени дивиденти от дружеството „Корал-М“ ООД, възлизаща към смъртта му на 176 000лв., правилно АС – Пловдив с оглед заключението на ССЕ е приел, че не са налице доказателства за разпределение на дивидент от дружеството в полза на бащата на РЛ, както и предвид факта, че дружеството е реализирало в предходните години печалби и загуби и с първите са покрити вторите. Липсват и доказателства за изплащане в брой от касата на дружеството на парични суми в полза на Кауков, тъй като постъпленията от печалби на дружеството, постъпват в него, а не в патримониума на съдружниците, както се възприема от касатора в жалбата.

Правилно първоинстанционния съд е посочил, че липсват и доказателства брата на РЛ да му е предоставил сума по-голяма от преведената по банков път в размер на 18 000лв., макар и да има доказателства за притежаването на такава. Доказателствата сочат, че сума в размер на 97 930лв. е изтеглена в брой от брата на РЛ, но не и начина на предоставяне респек. на прехвърляне на тази сума на П. Д. респек. за покупка на ½ от процесния недвижим имот.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че при извършената проверка на съдебното решение в обжалваната от П. Д. част, не се установи решаващият съд да е допуснал сочените в касационната жалба нарушения, поради което в тази обжалвана част решението е постановено правилно и следва да бъде оставено в сила.

ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА ДИРЕКТОРА НА „ОДОП“ ПЛОВДИВ:

С оглед установеното в ревизионното производство недостигащи парични средства за съответната година, последните са приети за облагаем доход с неустановен източник, върху който са дължими вноски за ЗОВ, изчислени върху максималния размер на годишния осигурителен доход за съответната година.

АС – Пловдив се е позовал на извършеното тълкуване на чл. 124а, ал. 3 от ДОПК в ТР № 2/02.02.2022г., на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, като е приел, че при ревизията не е установено доходът за посочените периоди да е такъв от трудова дейност и да представлява осигурителен доход, върху който да се дължат вноски по ЗОВ.

При тези изводи РА в тази му оспорена част е бил отменен.

Решението е правилно.

Няма спор между страните по делото, че ревизията е извършена по особения ред при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, но това автоматично не означава, че е приложим чл. 124а ДОПК, а само в случаите, когато е установено, че доходите/приходите са от трудова дейност по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО, който е материалният закон в областта на социалното осигуряване. С решение № 2/02.02.2022г. по тълк. дело № 8/2020г. на ОС на Първа и Втора колегии на Върховния административен съд се прие категорично, че не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК – укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили въпросните разходи. В тълкувателното решение е прието, че съгласно чл. 10, ал. 1 КСО правопораждащият юридически факт за задължително обществено и здравно осигуряване е започването на трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс. Прие се също от съдиите на ВАС, че върху органите по приходите е тежестта да докажат този факт в съдебното производство по оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, са определени осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за периоди след 15.02.2011г.

В процесния случай приходните органи не са установили, че недекларираните доходи са от трудова дейност, в касационната жалба са наведени само доводи в тази насока. Тази теза обаче не е подкрепена с доказателства и твърденията на данъчния орган са необосновани и неубедителни. Фактът, че РЛ е собственик и управител на две еднолични дружества с ограничена отговорност и управител в ООД в което е и съдружник не означава непременно, че извършва трудова дейност. Изпълняването на функции като управител не винаги обхваща извършването на трудови функции по смисъла на КТ. По своята същност трудовата дейност се свързва с наличие на трудово правоотношение, като последното се характеризира с предоставяне от страна на работника или служителя на работна сила при изпълнение на даден вид работа и за наличието му се следва сключен трудов договор със съответните белези. Тъй като дейността свързана с управленски функции на ЕООД респек. ООД е свързана с организирането и ръководенето на дружеството, то между дружеството и управителя възникват правоотношения които неследва задължително да са трудови такива, а могат да произтичат и от граждански договори т. е. в конкретния случай, както правилно е отбелязал и АС – Пловдив факта, че РЛ е собственик и управител на еднолични дружества с ограничена отговорност респек. управител и съдръжник в ООД не води до извод, че той реализира трудова дейност чрез тях. В тежест на органа по приходите е именно до докаже по обоснован начин, че установения от тях недостиг на средства, вследствие превишение на разходите над доходите е от трудова дейност възникнала от налично трудово правоотношение обвързващо РЛ, като в конкретния случай това не е сторено.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че в тази част решението е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна. .

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, не се дължат разноски на касаторите.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1804/19.10.2022г., постановено по адм. дело № 340/2022г. на Административен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ