Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 128 / 2023 г.

Производството е по реда чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на изпълняващия длъжността председател на Българския институт по метрология, гр. София срещу решение №986/08.12.2022г. постановено от Комисията са защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка вх.№ КЗК-685/18.10.2022г., с което на основание чл. 215, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от ЗОП е отменено като незаконосъобразно решение № D17789247 от 04.10.2022 г. на и. д. председател на Българския институт по метрология за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Подмяна на мрежовата инфраструктура на Български институт по метрология, внедряване на мерки за електронна и информационна сигурност и привеждане в съответствие със Закона за електронно управление и Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност“, открита с Решение № F237584 от 01.07.2022 г. на Председателя на Българския институт по метрология. Процедурата е с уникален номер 01200/2022-0006 в ЦАИС ЕОП, като преписката е върната на възложителя за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие или за мотивираното й прекратяване.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение като необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Жалбоподателят излага подробни съображения във връзка със сочените отменителни основания, въз основа на които моли за отмяната на оспореното решение и постановяване на нов акт по същество, с който да се остави без уважение жалбата на „Б. С. ЕООД като неоснователна. Претендира и присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00 лева, заплатени в брой, посочени в договора за правна защита и съдействие, които са посочени в представения списък на разноските, съгл. чл. 80 от ГПК, приложим съгласно разпоредбата на чл. 144 от АПК.

Касационният жалбоподател - изпълняващия длъжността председател на Българския институт по метрология, гр. София, редовно призован, представлява се от юрк. М. Т., който в съдебно заседание заявява становище с което поддържа касационната жалба по наведените доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на Комисията за защита на конкуренцията. Моли съда да постанови решение с което да го отмени като незаконосъобразно и да постанови друго с което да остави жалбата на „Б. С. ЕООД като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът - „Б. С. ЕООД“, редовно призован, явава се адв. М. Д. от Адвокатска колегия – Софи, които развива съображения за неоснователност на касационната жалба и моли съда да постанови решение с което да октави в сила оспореното решение на Комисията за защита на конкуренцията. Претендира присъждането на направените разноски съобразно депозиран в съдебно заседание списък по чл.80 от ГПК.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените с касационната жалба оплаквания във връзка със становищата на страните и събраните доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена от активнолегитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт на КЗК, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред КЗК е решение № D17789153 от 04.10.2022 г. на и. д. председател на Българския институт по метрология за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с гореописания предмет.

С решението си КЗК е отменила решението на възложителя за прекратяване на процедурата и преписката му е върната за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие съгласно дадените в решението указания. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че прекратяването на обществената поръчка е незаконосъобразно, тъй като в случая не са налице и двете предпоставки, визирани в чл.110, ал.1, т.8, предложение последно от ЗОП. Комисията е счела, че възложителят не е доказал наличието на невъзможност да се осигури финансиране на изпълнението на поръчката по причини, които не е могъл да предвиди. След анализ на одобрената документация за поръчката, КЗК е приела, че осигуряването на финансиране не е заложено като предпоставка за подписването на договора за възлагане на обществена поръчка с определения за изпълнител участник. Освен това КЗК е приела, че при издаване на процесното решение възложителят не е посочил причините, които са довели до невъзможност да се осигури финансиране които той не е могъл да предвиди. Освен това е посочила, че липсата на възможност за финансиране касае само бюджета за 2022 година.

Така постановеното решение е правилно и не страда от пороците, изтъкнати в касационната жалба.

Нормата на чл.110 от ЗОП урежда хипотезите, в които възложителят е длъжен да прекрати процедурата за възлагане на обществена поръчка. В тези случаи преценката за прекратяване на процедурата не е поставена в оперативната самостоятелност на възложителя и законодателят е поставил изричното изискване за мотивиране на решението за прекратяване с посочването а конкретните факти, обуславящи наличието на съответната предпоставка по чл.110, ал.1 от ЗОП. Съобразно нормата на чл. 110, ал. 1, т. 8 от ЗОП, възложителят прекратява процедурата с мотивирано решение, когато отпадне необходимостта от провеждането й или от възлагане на договора в резултат на съществена промяна в обстоятелствата или при невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди.

В разглеждания случай като основание за прекратяване на процедурата е посочено единствено невъзможността да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди (предл. последно на чл. 108, ал. 1, т. 8 от ЗОП).

Видно от заложените условия при откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка същата е открита по чл. 114 от ЗОП без осигурено финансиране. В одобрената документация ( част I, Указание към участниците на документацията, раздел I, Обща информация, т. 7. Финансиране на поръчката) изрично е указано, че поръчката ще бъде финансирана със собствени средства, но не е уточнено от бюджета за коя година ще бъдат тези средства. В раздел VII. 1) от обявлението е посочено, че на основание чл. 114 от ЗОП, договорът влиза в сила при осигурено финансиране, за което обстоятелство изпълнителят ще бъде писмено уведомен с възлагателно писмо. В случай, че в срок от 3 (три) месеца от подписването на договора, това условие не бъде изпълнено, всяка от страните ще може да го прекрати едностранно без предизвестие и без да дължи за това финансови или други компенсации на другата страна.

Цитираните условия от документацията, напълно обосновават извода на КЗК, че осигуряването на финансиране не е заложено като предпоставка за подписването на договора за възлагане на обществена поръчка с определения за изпълнител участник.

Като причина за невъзможността да се осигури финансиране, която възложителят не е могъл да предвиди, в решението е посочено единствено изложеното в писмо с вх. № 04-07-201-1 от 29.09.2022 г., с което Министерството на икономиката и индустрията е уведомило Българският институт по метрология, че по бюджета за 2022 г. няма да бъдат осигурени финансови средства за финансиране на дейностите по обявената поръчка". Правилно КЗК е приела, че това не представлява причина, която не е могла да бъде предвидена и в тази връзка е отбелязала липсата на доказателства, че след откриване на обществената поръчка възложителят е поискал финансиране за нея, получил е положително становище, но впоследствие е получен отказ за отпускане на целеви средства за 2022 г.

Освен това никъде в одобрената документация възложителят не е посочил от бюджета за коя година следва да се осигурят предвидените собствени средства. КЗК е констатирала, че процесната процедура е открита през месец август 2022 и при съобразяване на определения срок за валидност на офертите, както и останалите законоустановени срокове, относими към предмета на поръчката, КЗК обосновано е приела, че договорът би бил сключен най-рано през 2023 година, а отказът за целево финансиране касае само 2022 година.

След като възложителят не е установил по безспорен начин, че невъзможността да се осигури финансиране за поръчката се дължи на причини, които той не е могъл да предвиди при откриването й, правилен е изводът на КЗК, че не са установени предпоставките на чл.110, ал.1, т.8, предл. последно от ЗОП, при възникването на които възложителят е длъжен да прекрати процедурата.

По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Този изход на спора обосновава основателността на претенцията за присъждане на разноски, предявена от ответника по касационното оспорване. Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК същите възлизат на 1500 лева и представляват заплатено адвокатско възнаграждение. Към списъка е приложен и договор за правна помощ, в който е отразено изплащането на посоченото адвокатско възнаграждение в брой и след преценка на фактическата и правна сложност на спора, следва да бъде уважено в предявения размер.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 216, ал. 1 от ЗОП, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №986/08.12.2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията постановено по преписка вх.№ КЗК-685/18.10.2022 г.

ОСЪЖДА Българския институт по метрология да заплати на „Б. С. ЕООД, с [ЕИК], направените в настоящото производството разноски в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ