Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Р. Й. по административно дело № 140/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи чрез пълномощника юрисконсулт В. Т., срещу решение № 6225/26.10.2022 г., постановено по адм. дело № 3647/2022 г. от Административен съд София - град (АССГ).

Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и да се постанови друго по съществото на спора. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че Я. Н. е подал искане вх. № 489700-628 от 11.02.2021 г. за заличаване на лични данни, а е поискал снемане на полицейска регистрация, което е било уважено. След цитиране на текстове от приложимите нормативни актове извежда твърдение, че искането за снемане на полицейска регистрация и искането за изтриване на лични данни, са предмет на регламентация от различни закони - Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), касаят реализирането на различни права и Я. Н. не е правил искане по чл. 56, ал. 3 ЗЗЛД за изтриване на данните му. Изразява несъгласие с извода на АССГ за осъществено незаконосъобразно обработване на лични данни на Николов в контекста на полицейската регистрация, той като същото се извършва по реда на ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗЗЛД. Позовава се на чл. 1, ал. 5 ЗЗЛД предвиждаща, че законът не се прилага за обработването на лични данни за целите на отбраната и националната сигурност. Намира за немотивиран извода на АССГ, че снемането на полицейската регистрация не санира извършените действия по обработването на лични данни при нейното извършване. Възразява, че нормата на чл. 80, ал. 1, т. 4 ЗЗЛД не предвижда правомощие на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) да разпорежда провеждането на обучение по правилата за защита на личните данни на служителите, осъществяващи полицейска регистрация. В съдебно заседание прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в настоящото производство – Комисия за защита на личните данни, чрез юрисконсулт М. Р., в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Я. Н., представя писмен отговор в който заявява, че записването на едно място в съдебното решение, че искането му с вх. № 489700-628 от 11.02.2021 г. касае заличаване на лични данни се дължи на печатна грешка, тъй като на другите места в решението е прието, че то е за снемане на полицейска регистрация. Излага и други възражения по направените от касатора твърдения и пледира за оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Не претендира разноски.

Ответникът – Районна прокуратура Добрич не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в законовия срок и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на министъра на вътрешните работи срещу решение № ППН-01-350/2021 г. от 17.03.2022 г. на КЗЛД. С него е обявена за основателна жалба на Я. Н. за незаконосъобразно събиране на негови лични данни в контекста на извършена полицейска регистрация на 09.02.2021 г. и на основание чл. 80, ал. 1, т. 4 ЗЗЛД на министъра на вътрешните работи, като администратор на лични данни, е разпоредено да съобрази операциите по обработване на лични данни с Г. О. ЗЗЛД и да проведе обучение на служителите, осъществяващи дейност по извършване на полицейска регистрация, по правилата за защита на личните данни, с определен тримесечен срок за това.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - КЗЛД, в съответствие с правомощията й по чл. 38, ал. 3 ЗЗЛД, в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Не са допуснати съществени административно-процесуални нарушения и решението на КЗЛД е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Съдът е установил фактите по делото, които не са били спорни между страните, а именно, че на 28.07.2020 г. Я. Н. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 309, ал 1 от Наказателния кодекс (НК) по досъдебно производство № 99/ 2019 г. по описа на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Добрич и на същата дата му е извършена полицейска регистрация. На 09.02.2021 г. по това досъдебно производство е извършено ново привличане на Николов като обвиняем за същото престъпление и му е извършена нова полицейска регистрация. При нея са събрани личните му данни в обхват: имена, единен граждански номер, изготвени са снимки в три пози, снети са дактилоскопни (пръстови) отпечатъци, иззети са проби за изготвяне на ДНК профил. Извършената на 09.02.2021 г. полицейска регистрация е снета по негово искане със заповед № 3286з-897/16.03.2021 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция (ГДНП).

АССГ е направил преглед на приложимите норми на чл. 68, ал. 1 и чл. 29 ЗМВР, чл. 42, ал. 1, чл. 45, ал. 1, т. 1, чл. 51, ал. 1 ЗЗЛД и съответните разпоредби от Наредбата за извършване и снемане на полицейска регистрация. От тях, при съпоставка с установените по делото факти е извел извод, че обработването на лични данни при извършването на полицейска регистрация на лице, привлечено като обвиняем, е законосъобразно на основание чл. 68, ал. 1 ЗМВР, но извършването на повторна полицейска регистрация по едно и също досъдебно производство и за едно и също престъпление е недопустимо. Поради това съдът е приел за правилен извода на КЗЛД, че извършената на 09.02.2021 г. повторна полицейска регистрация на Николов се явява незаконосъобразно обработване на лични данни по смисъла на чл. 45, ал. 1, т. 1 33ЛД. Посочил е, че липсата на законова регламентация за повторно извършване на полицейска регистрация, респ. липсата на доказателства за наличието на предвидените в чл. 51, ал. 2 КЗЛД условия, обосновават извод за допуснато нарушение при обработването на генетичните данни на Николов на 09.02.2021 г. За такова условие не е приел факта, че при извършване на първата полицейска регистрация на 28.07.2020 г. не са събрани негови генетични данни и да е обосновано наличието на абсолютната необходимост по чл. 51, ал. 2 ЗЗЛД. Предвид установеното незаконосъобразно обработване на лични данни АССГ е намерил, че в правомощията на КЗЛД по чл. 80, ал. 1, т. 4 ЗЗЛД е да разпореди на администратора да съобрази операциите по обработване на данни с разпоредбите на Г. О. ЗЗЛД и да проведе обучение на служителите по правила за защита на личните данни в контекста на дейността по събиране на лични данни за целите на извършване на полицейска регистрация.

Решението е правилно.

Обжалваният първоинстанционен съдебен акт е постановено след събиране и обсъждане на всички относими по делото доказателства, а по отношение на оспорения административен акт е извършена преценка за законосъобразност съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, след излагане на аргументирани съображения по направените от страните възражения. Правилно административният съд се е позовал на установената в административното производство фактическа обстановка, по отношение на която в хода на съдебното дирене пред инстанцията по същество не са представени доказателства, установяващи нови или различни факти.

В мотивите си АССГ е допуснал една неточност, като е посочил, че подаденото от Николов искане вх. № 489700-628 от 11.02.2021 г. е било за заличаване на личните му данни. То е имало за предмет снемане на извършената на 09.02.2021 г. повторна полицейска регистрация, което е уважено със заповед № 3286з-897/16.03.2021 г. на директора на ГДНП. Тази неточност по никакъв начин не се е отразила на верността на установените факти и правилността на направените правни изводи, поради което същата се квалифицира като очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправка по реда на чл. 175 АПК.

Настоящият касационен състав споделя изводите на АССГ, че не първоначалната полицейска регистрация, а повторната такава представлява незаконосъобразно обработване на лични данни по смисъла на чл. 45, ал. 1, т. 1 33ЛД, защото няма законова регламентация за нейното извършване. Не е установена и изискуемата абсолютна необходимост по чл. 51 ЗЗЛД за обработване генетичните данни на Николов. Поради това не е нужно тези мотиви да бъдат преповтаряни в настоящото решение и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК се извършва препращане към тях. Следва единствено да бъде допълнено установеното с решение на Съда на Европейския съюз по дело C‑205/21, че не е допустима национална уредба, която предвижда системно събиране за целите на регистрацията им, на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице.

Неоснователни са възраженията, свързани с липсата на искане по чл. 56, ал. 3 ЗЗЛД за изтриване на данните и отношенията на общ и специален закон между ЗМВР и ЗЗЛД, касаещи полицейската регистрация, защото заличаването на вече събрани лични данни не се отразява на установената в случая незаконосъобразност на тяхното обработване. Тази незаконосъобразност не може да бъде санирана с изтриването на данните, а още по-малко със снемането на полицейската регистрация. Тя представлява възникнал факт от обективната действителност, влечащ след себе си съответните неблагоприятни последици за адресата. Заличаването на данните и снемането на регистрация намалява интензитета на тези последици, но не ги премахва изначално.

Несъстоятелно е позоваването на чл. 1, ал. 5 ЗЗЛД, тъй като в случая незаконосъобразното събиране на лични данни на Николов е по повод извършена полицейска регистрация, т. е. за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, а не за целите на отбраната на страната и националната сигурност.

По отношение последното възражение, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 4 ЗЗЛД Комисията има правомощия да разпорежда на администратора на лични данни да приведе операциите по обработването им в съответствие с разпоредбите на Г. О. ЗЗЛД, включително да разпорежда коригирането, допълването, изтриването на лични данни или ограничаването на обработването им съгласно чл. 56. Структурирането на текста в разпоредбата – чрез използването на наречието „включително“, води до извод, че това изброяване не е изчерпателно. Следователно в оперативната самостоятелност на КЗЛД да избере начина по който операциите следва да се приведат в съответствие, което не изключва провеждането на намерено за необходимо обучение на служителите.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

При този резултат на делото на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото, на КЗЛД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6225/26.10.2022 г., постановено по адм. дело № 3647/2022 г. от Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи сумата да заплати на Комисия за защита на личните данни сумата от 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ