О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№365

гр. София,09.06. 2022 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на 07 юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Б. Б. ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. т. д. № 1022/2021 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и се развива след като с определение № 118 от 01.03.2022 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 10109 от 29.01.2021 г. по в. гр. д. № 5035/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 4370 от 14.06.2019 г. по гр. д. № 13635/2017 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на иска на М. А. Б. срещу „Застрахователно дружество „Б. И. АД за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата между 30 000 лв. до размера от 60 000 лв. – за претърпени болки и страдания от телесни увреждания вследствие на настъпило на 26.02.2017 г. пътно-транспортно произшествие.

С настоящата частна касационна жалба, подадена от М. А. Б., чрез процесуалния й пълномощник адв. Ч., се атакува решение № 10109 от 29.01.2021 г. по в. гр. д. № 5035/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта му, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 19447 от 15.08.2019 г., постановено по гр. д. № 13635/2017 г. на Софийски градски съд. С последното в производство по чл. 248 ГПК е оставена без уважение молба с вх. № 86047 от 02.07.2019 г. за изменение на решение № 4370 от 14.06.2019 г. в частта за разноските чрез намаляване на дължимото от ищцата на ответното застрахователно дружество адвокатско възнаграждение, както и е оставена без разглеждане същата молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез увеличаване на дължимото на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, поради което се претендира за неговата отмяна. В частта за дължимите на ответника разноски в първоинстанционното производство се навеждат твърдения, че присъденият размер от 3 175.20 лв. е несправедлив и необоснован с оглед фактическата и правна сложност на делото и същинското участие на адвоката в производството, като частният касатор счита, че дължимото на застрахователя адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до 1 000 лв. Позовава се на решения на ЕСПЧ, в които е прието, че „правилата за разноските следва да избягват налагането на прекомерен товар върху страните“ и „не следва да съставляват неразумно ограничение на правото на достъп до съд“.

В частта за потвърждаване на определението на Софийски градски съд по чл. 248 ГПК в частта му, с която молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за дължимото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) адвокатско възнаграждение е оставена без разглеждане, частният касатор твърди вероятна недопустимост, аргументирана с мотивите, че въззивният съд е излязъл извън правомощията си – следвало е да изследва дали правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане искането по чл. 248 ГПК в тази му част и ако това е така – да върне делото на първостепенния съд за произнасяне по същество на молбата, а не сам да се произнася по същество на искането. Сочи се, че като е сторил това, Софийският апелативен съд е допуснал съществено процесуално нарушение.

В инкорпорираното в частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основанието за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси: 1. Следва ли да бъде съобразявано при определяне на размера на съдебните разноски да не се понася от страните прекомерен товар, ограничаващ неразумно достъпа им до правосъдие? и 2. Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?

И по двата въпроса се твърди наличието на допълнителната селективна предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради произнасянето на състава на въззивния съд в противоречие с: решение № 175 от 26.01.2017 г. по к. н.о. х.д. № 783/2016 г. на ВКС, III н. о. – по първия въпрос; и решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о. – по втория въпрос.

Насрещната страна по жалбата – „Застрахователно дружество „Б. И. АД, не е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирана страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да потвърди обжалваното първоинстанционно определение, съставът на въззивния съд е посочил, че ищецът, чрез своите процесуални представители, своевременно е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като съобразно цената на предявените искове минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 3 530 лв., а с начислен ДДС – на сумата от 4 236 лв. Ответникът е направил в първата инстанция и разноски по извършените експертизи в размер на 300 лв., поради което ищецът, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, му дължи сумата от 3 175.20 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете, т. е. толкова, колкото първоинстанционният съд вече му е присъдил.

По искането, касаещо присъждането на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в първоинстанционното производство, Софийският апелативен съд е посочил, че ищецът е бил представляван по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв и е представил списък на разноските (л. 139) с посочена сума от 3 530 лв. Първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на адвокатското дружество, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, сумата от 1 059 лв., т. е. сума, която точно отговаря на размера на уважената част на предявените искове, поради което първоинстанционното решение в частта за разноските е съобразено с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и частната жалба срещу определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е неоснователна.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, по следните съображения:

По първия въпрос не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото посочената практика на ВКС, с която се обосновавна противоречие в отговора на въпроса не представлява такава по чл.290 ГПК.

Вторият въпрос не представлява обуславящ изхода по спора, доколкото се основава на твърдяни процесуални нарушения, каквито не се установява да са налице.

По така изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно определение.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 10109 от 29.01.2021 г. по в. гр. д. № 5035/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта му, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 19447 от 15.08.2019 г., постановено по гр. д. № 13635/2017 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: