Р Е Ш Е Н И Е

№ 41

гр.София, 08.06.2022г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бисер Троянов

ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова

Надежда Трифонова

в присъствието на секретаря И. Р. и прокурора от ВКП Б. Д. като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 90 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.346, ал.1 от НПК.

Образувано е по повод на постъпили касационни жалби от подсъдимия П. Д. А., чрез защитника му, и от повереника на частните обвинители М. В. П. и Б. А. А. срещу решение № 314 от 02.12.2021г., постановено по ВНОХД № 563/21г. по описа на Пловдивския апелативен съд. С атакувания съдебен акт присъда № 8 от 28.09.2021г. по НОХД № 395/21г. на Пазарджишкия окръжен съд е изменена, като срокът на наказанието „лишаване от свобода“ е увеличен от една година и четири месеца на една година и десет месеца. Присъдата е потвърдена в останалата й част, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 06.08.2019г. на път II – 37 в посока от гр. Пазарджик към с. Гелеменово, при управление на МПС – л. а. марка „Мерцедес“, с ДК ** **** **, нарушил правилата за движение – чл.21, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на А. Б. А., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия - престъпление по чл.343а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Постановено е изтърпяването на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено за изпитателен срок от четири години, наложено е и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години.

Повереникът на частните обвинители се позовава на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, иска връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд с указания за увеличаване на наказанието и отмяна на приложението на чл.66, ал.1 от НК. Счита, че част от обстоятелствата, възприети като смекчаващи всъщност не са такива, а относителната тежест, отредена на останалите е прекомерна.

С жалбата от името на подсъдимия се изброяват смекчаващите обстоятелства и се иска намаляване на наказанието до размер, близък до минималния. Защитникът е представил и писмено отрицателно становище по жалбата на частните обвинители.

В съдебно заседание повереникът на конституираните като частни обвинители родители на починалия А. А. поддържа жалбата, като твърди, че целите по чл.36, ал.1 от НК не биха могли да бъдат успешно постигнати с налагането на условно наказание.

Представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни, а наложената на А. комплексна санкция за справедлива.

Защитникът на А. преценява, че апелативният съд е направил правилна оценка на относимите към индивидуализацията на наказанието обстоятелства, и не поддържа жалбата, а моли решението да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери жалбите за неоснователни:

Преценката за справедливостта на наказанието изисква да бъдат конкретизирани обстоятелствата, които са от значение за отговорността на извършителя, след което да бъдат анализирани по отделно и в тяхната съвкупност.

Във всички случаи чистото съдебно минало и положителните характеристични данни следва да се ценят в полза на дееца. Фактът, че е достигнал пълнолетие само два месеца преди деянието, безспорно го определя като млад човек, от категория, гранична с тази на лица в уязвимо положение, по отношение на когото е уместно да се прояви снизхождение. Няма спор, че е демонстрирал и изразил съжаление за случилото се. Изтъкнатите обстоятелства, освен че се отчитат като смекчаващи при определяне размера на наказанието, са от особено значение при преценката за начина на изтърпяване. В конкретния случай те дават основание за извод, че за постигане на предупредително и превъзпитателно въздействие по отношение на А. не е необходимо да бъде прилагана най-тежката форма на държавна репресия, като превантивната роля на наказателното производство и постановената присъда с произтичащите неблагоприятни последици за осъдения, е достатъчна.

Настоящият състав намира, че апелативният съд действително е надценил направеното признание в хода на досъдебното производство, като го е отчел като самостоятелно смекчаващо обстоятелство. То не е изиграло решаваща роля за изясняване на фактическата обстановка по делото, тъй като местопроизшествието и всички свързани с него обективни находки са били запазени и налични, и на разположение са били и трима напълно незаинтересовани свидетели-очевидци. Въпреки това, признанието не следва да бъде игнорирано, защото е свидетелство за критичното отношение на подсъдимия към извършеното, белег за осъзнаване на вината и разкаяние.

Неоснователно е възражението на повереника срещу значението, което въззивната инстанция е отдала на факта, че пострадалият е бил близък приятел на А.. Личната загуба е травматично психологическо изживяване и представлява своеобразно допълнение към комплекса от негативни последици за подсъдимия, които оказват превъзпитателно и предупредително-възпиращо въздействие върху него.

Касационната инстанция намира, че са необходими известни уточнения във връзка с броя и тежестта на допуснатите от А. нарушения на правилата за движение, както и с наличието на аварирали автомобили на пътя. Със започнатото изпреварване на товарния автомобил подсъдимият е нарушил едновременно две отделни забрани – произтичащата от разпоредбата на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП, задължаваща го преди да предприеме изпреварване, да се убеди, че пътят е свободен, и тази по чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДвП, забраняваща пресичането на надлъжна маркировка във вид на двойна непрекъсната линия. Според възприетата фактическа обстановка произшествието не е настъпило при осъществяване на непозволената маневра, а в следващия момент, когато А., възприемайки опасността, се е отказал да изпреварва, и при опит да се върне обратно зад камиона е загубил контрол над превозното средство. Така осъществените в съвкупност нарушения при изпреварването не са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и правилно са оценени като отегчаващи обстоятелства. Но застрашаването на двамата свидетели, водачи на авариралите автомобили, не е следвало да се отчита втори път като такова, защото именно тяхната позиция на пътя е препятствала безопасното изпреварване, т. е. е елемент от фактическия състав на вече съобразеното нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Според възприетите и неподлежащи на ревизия факти, когато се е опитал да се върне обратно зад товарния автомобил, подсъдимият не е успял да овладее превозното средство, поради високата скорост, с която се е движел. Във връзка със скоростта повереникът на частните обвинители претендира, във вреда на А. да се отчете и това, че се е поставил в невъзможност при нужда да спре в осветената от фаровете на автомобила зона. Разрешената скорост по чл.21, ал.1 от ЗДвП по правило винаги е по-висока от съобразената по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП. Ангажиментът на водача да съобразява скоростта с пътната обстановка съществува само в рамките на ограничението от 90 км/ч. Като не го е спазил и това е довело до произшествие, той носи отговорност за по-тежкото нарушение, което „поглъща“ несъобразяването на скоростта с конкретните условия на видимост, включително с тъмнината и дължината на осветената от късите светлини отсечка. Фактът, че А. се е движел със скорост, при която опасната зона за спиране е превишавала видимата зона, се субсумира в нарушението на режима на скоростта. То от своя страна съставлява елемент от състава на престъплението, и не следва да се третира като отегчаващо обстоятелство.

Не може да бъде споделена позицията, че движението със 116 км/ч. при разрешена скорост от 90 км/ч. е отегчаващо обстоятелство. За да е от значение, освен за квалификацията на деянието, и като отегчаващо обстоятелство, превишаването на допустимата скорост следва да е драстично. Тезата, че конкретното нарушение е изключително грубо не е надлежно защитена нито във въззивното решение, нито в касационната жалба на частните обвинители. Величината от 26 км/ч. не характеризира нарушението като особено тежко, тъй като не го отличава от обичайните случаи на нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП извън населените места.

Изводът, който се налага от цялостната оценка на относимите към санкцията обстоятелства е, че Пловдивският апелативен съд не е допуснал касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Многобройните смекчаващи обстоятелства се отнасят изцяло до личността на дееца, чието значение е приоритетно за приложението на чл.66, ал.1 от НК. Отегчаващи обстоятелства са съпътстващите нарушения на правилата за предприемане на изпреварването, и тяхната значителна относителна тежест е адекватно отчетена с определянето на наказание над средния размер и продължителния период на лишаване от правоуправление.

Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение № 314 от 02.12.2021г., постановено по ВНОХД № 563/21г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.