Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. С. Членове: ХАЙГУХИ Б. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя С. С. по административно дело № 3014/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Инса ойл“ ЕООД, ЕИК: 115624227, със седалище и адрес на управление в гр. Раковски, област Пловдив, [улица], представлявано от управителя Г. Я. С., приподписана от пълномощника адв. И. К. К., против Решение № 222/10.02.2022г., постановено по адм. дело № 1272/2021 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-94 от 28.04.2021 г. на заместник-председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси".

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, във връзка с прилагането на чл. 12 и чл. 14 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН), непосочване на конкретни данни по чл. 14 от ЗЗНН и липса на мотиви относно основанието при определяне нивото на запаси и липсата на данни за спазване на чл. 12 от ЗЗНН. Наведени са твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неизпълнение от съда на задължението му по чл. 152, ал. 4 от АПК, оставяне без уважение на искането на дружеството за допускане на съдебно-икономическа експертиза по поставени в писмена молба въпроси и поради провеждане на съдебно заседание по делото на 21.01.2022 г., въпреки наличието на процесуални пречки. По изложените аргументи се иска отмяна на оспореното съдебно решение и се претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът - заместник-председателят на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (ДА ДРВВЗ), гр. София, в писмен отговор чрез пълномощника Л. К. и в писмени бележки, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Дамянова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, поради което се иска то да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

За да отхвърли оспорването по подадената пред него жалба първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът е счел за неоснователно възражението на дружеството за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в нарушение на задължението по чл. 26 АПК за уведомяване, като е изложил подробни мотиви в подкрепа на този извод. Според първата инстанция властническото волеизявление е обективирано в изискуемата от закона форма и са изложени фактическите основания за неговото издаване, като е съобразено, че разпореждането не съдържа подробно описание на всички факти, формули и изчисления, но са посочени всички източници, от които са взети данните и всички нормативни актове, въз основа на които са направени изчисленията, за да се определят индивидуалните нива на запаси. Съдът е преценил, че не съставлява нарушение на изискването за форма обстоятелството, че голямата част от установените факти се съдържат в констативен протокол, докладна записка и Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на нефт и нефтопродукти съгласно чл. 12 ЗЗНН, които са цитирани в началната част на оспореното разпореждане и се съдържат в административната преписка. По отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът е кредитирал заключението по допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза, което в изготвения от вещото лице първи вариант, в който изчисленията са извършени по Методиката за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт, е потвърдило правилността на изчисленията в докладна записка № 1755 от 27.04.2021 г. Първостепенният съд е счел, че заключението на вещото лице по вариант втори от изготвената ССЕ е неприложимo за конкретния казус, защото среднодневното потребление е по-малката величина, съответно именно нейното евентуално приложение би довело до противоречие с материалния закон с оглед императивната разпоредба на чл. 12, ал. 2 от ЗЗНН. Според първата инстанция не е налице и несъответствие с целта на закона по чл. 1, ал. 2 от ЗЗНН. В тази връзка съдът е преценил, че формирането на запаси за извънредни ситуации ангажира оборотен капитал на дружеството, което обстоятелство, обаче, не нарушава принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК. Оспореното разпореждане не засяга права и законни интереси на дружеството в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която разпореждането е издадено, тъй като определените нива на запаси са изчислени по установените от закона критерии и не е налице законова възможност така определените размери да бъдат намалявани. Съответно, липсват нормативно установени други мерки или други законосъобразни възможности по смисъла на чл. 6, ал. 3 и, ал. 4 АПК, които да са по-благоприятни за дружеството-жалбоподател и чрез които да е възможно постигането на целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно.

По делото е установено от фактическа страна, че оспореното пред първата инстанция Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-94 от 28.04.2021 г. на заместник-председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" е издадено в процедура по чл. 12 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти и във връзка с Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на нефт и нефтопродукти. На 16.02.2021 г. „Инса ойл“ ЕООД е изпратило на ДА ДРВВЗ справка-декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН. С писмо от 10.03.2021 г. управителят на дружеството е уведомен за констатирано несъответствие между предоставената от дружеството информация по реда на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН и постъпилата от Агенция "Митници" информация по реда на чл. 4, ал. 3 от ЗЗНН, поради което е необходимо да бъде извършена проверка на място в офиса на дружеството за уточняване на количествата от внос и вътрешнообщностни пристигания /ВОП/ на нефтопродукти, за да се определят нивата на запасите за извънредни ситуации по ЗЗНН. Констатациите от тази проверка са обективирани в констативен протокол № 1034 от 13.04.2021 г., като комисия от служители на ТД "Държавен резерв" гр. Пловдив е констатирала, че през 2020 г. дружеството е осъществило ВОП на автомобилни бензини в размер на 35 066, 376 тона, реактивни горива от керосинов тип в размер на 6 911, 331 тона, гориво за дизелови двигатели в размер на 11 348, 752 тона, нафта в размер на 370, 250 тона, които количества са правилно декларирани в справката-декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН. Комисията е установила също, че през 2020 г. в данъчен склад на дружеството, находящ се в [населено място], са постъпили автомобилен бензин в размер на 1 997, 150 тона, собственост на "ОМВ България" ООД, и гориво за дизелови двигатели в размер на 8 802, 583 тона, собственост на "Е. Б. ЕООД, от които по е-АД за количеството от 253, 963 тона като търговец е посочено дружеството-жалбоподател. Комисията е установила, че дружеството е осъществило и международни морски бункерни доставки на гориво за дизелови двигатели в размер на 470, 580 тона и коректно е декларирало количествата нефтопродукти от тези международни морски бункерни доставки през 2020 г. Коректно са декларирани през 2020 г. и количествата нефтопродукти (газьоли в размер на 1 062, 299 тона) за износ през 2019 г. Във връзка с вътрешнообщностните изпращания комисията е констатирала, че дружеството е продало на "ДМВ петрол" ЕООД Русе гориво за дизелови двигатели в размер на 3 847, 878 тона, а "ДМВ петрол" ЕООД Русе у осъществило ВОИ на това количество гориво. Констатациите на комисията са обобщени в таблица по видове и количество нефтопродукти, които следва да бъдат включени при определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации на дружеството. Констативният протокол е връчен на пълномощник на управителя на дружеството за запознаване, като няма данни констатациите да са били оспорени.

Въз основа на събраната по реда на чл. 4, ал. 2, 3 и 4 от ЗЗНН информация е издадена докладна записка рег. № 1755 от 27.04.2021 г. от главен директор на ГД ДРВВЗ до председателя на ДА ДРВВЗ, с която са изчислени нетният внос и вътрешнообщностните пристигания (ВОП), потреблението по видове нефтопродукти, установена е по-голямата от двете величини, на които съответстват общите количества запаси, изчислени на база 90 дни среднодневен нетен внос и ВОП, или общите количества запаси, изчислени на база 61 дни среднодневно потребление на територията на страната, и въз основа на сравнителен анализ са изчислените общи количества запаси за извънредни ситуации, като на председателя на ДА ДРВВЗ са предложени за утвърждаване Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и ДА ДРВВР за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на нефт и нефтопродукти и проект на заповед за вписване в регистъра на задължените лица за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. на физическите и юридическите лица, които през 2020 г. са внасяли и осъществявали ВОП на територията на страната на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива по приложение № 249. Дружеството е под № 107 в така предложения списък на задължените лица.

Въз основа на докладната записка, общото разпореждане и Методиката за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт, на 28.04.2021 г. е издаденото оспореното пред първоинстанционния съд разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-94 от 28.04.2021 г. на заместник-председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", с което на „Инса ойл“ ЕООД са определени индивидуалните нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. по видове.

По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът е кредитирал като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства.

Неоснователно е релевираното възражение за неправилност на формирания от първоинстанционния съд извод за мотивираност на оспореното пред него разпореждане. С. Т. решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите на акта може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване и ако административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. В процесния случай в административния акт е налице позоваване на документи, предхождащи издаването му. Правилни са съображенията на съда, че в разпореждането, са посочени източниците, съдържащи данните, въз основа на които са направени изчисленията, за да се определят индивидуалните нива на запаси – информацията, съдържаща се в представената в ДА ДРВВЗ справка-декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, информацията от Агенция „Митници“ и данните от НСИ, Докладна записка № 1755/27.04.2021 г. от Главен директор на ГД ДРВВЗ и „Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на нефт и нефтопродукти съгласно чл. 12 от ЗЗНН“, утвърдено от председателя на ДА ДРВВЗ, както и относимите правни разпоредби. Взети предвид са и констатациите, обективирани в Констативен протокол № 1034/13.04.2021 г., съставен от извършилите проверка експерти – служители на ТД „Държавен резерв“ гр. Пловдив.

Механизмът на определяне на количеството от запаси е изяснен в докладната записка, като е съобразена и Методиката за определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти въз основа на нетния внос и вътрешнобщностни пристигания на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент ЕО № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност нефт, утвърдена със заповед № РД-10-214/04.08.2020 г. на основание чл.8, ал.2, т.1-3, във връзка с чл.12 и чл.14 и 34 ПЗР на ЗЗНН. Този извод се подкрепя от заключението на вещото лице по изготвената и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза, което правилно е кредитирано от първата инстанция. Видно от заключението в изготвения първи вариант, изчислените от вещото лице нива на запаси за извънредни ситуации на база среднодневен нетен внос и вътрешнообщностни пристигания (ВОП) за дружеството напълно съответстват на тези по оспореното пред първостепенния съд Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-94 от 28.04.2021 г. на заместник-председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Вещото лице, използвайки наличните по делото данни, съблюдавайки правилата и формулите, установени в Методиката, е изчислило окончателното ниво на запасите за извънредни ситуации за "Инса ойл" ЕООД за нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН. Съобразно констатациите му се установява, че изчисленията на административния орган са направени в съответствие с разпоредбите на чл. 12 от ЗЗНН. Направените от вещото лице в заключението по първия вариант изчисления на дела на участие на дружеството спрямо общото участие на всички задължени лица в среднодневния нетен внос и ВОП в страната през 2020 г. са извършени на база отразената в докладната записка информация. От вещото лице са изчислени, съобразно методиката, в процент дела на участието на дружеството спрямо общото участие на всички задължени лица в среднодневния нетен внос и ВОП в страната през 2020 г. и нивата на ЗИС на дружеството за процесния период.

Доводът на касатора за допуснато съществено нарушение от страна на първоинстанционния съд на съдопроизводственото правило на чл. 152, ал. 4 от АПК също се явява неоснователен, тъй като данните от посочените като приложения към докладната записка констативни протоколи са взети предвид при извършване на изчисленията на общите количества ЗИС, които трябва да се поддържат от задължените лица, които са използвани при изготвяне на съдебно - счетоводната експертиза.

Неоснователно е релевираното в касационната жалба възражение за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, досежно недопускане от съда на исканата от жалбоподателя съдебно-икономическа експертиза. Обстоятелството, че голяма част от формулираните от жалбоподателя въпроси не са допуснати от съда, не се преценява като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като както правилно е приела първата инстанция част от въпросите касаят официални данни от НСИ, а други са неотносими към предмета на спора, поради което дадените по тях отговори не биха могли да доведат до различен правен резултат.

Наведените в касационната жалба доводи за нарушение на съдопроизводствените правила от страна на решаващия съд, с твърдения за неспазване на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК, са неоснователни. Според чл. 139, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът отлага делото ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В тези случаи следващото заседание се насрочва не по-късно от три месеца. При повторно искане от същата страна делото може да бъде отложено по изключение само на друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства съдът прецени, че не е налице злоупотреба с право. В случая искането на жалбоподателя за отлагане на делото от 20.01.2022 г. е второ и е налице идентичност на фактическите основания.

Правилен е и изводът на съда, че актът е постановен в съответствие с целта на закона, очертана в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗЗНН да се осигури снабдяването с течни горива в случаите на затрудняване на доставките или значимо прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти в страната, в другите държави - членки на Европейския съюз, и/или съгласно влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси.

Следва да се посочи, че Съдът на Европейския съюз (СЕС) с Решение от 30.04.2024 г. по съединени дела С-395/22 и С-428/22, във връзка с произнасянето на което производството по настоящото дело е спряно и впоследствие възобновено, постановява, че членове 3 и 8 от Директива 2009/119, изменена с Директива за изпълнение 2018/1581, трябва да се тълкува, че допускат национално законодателство, съгласно което може да бъде наложено задължение за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации на икономически оператор, който е извършвал внос на енергийни продукти, включени в глава 3.4 от приложение А към Регламент № 1099/2008, изменен с Регламент 2019/2146. СЕС е постановил също така, че разпоредбите на Директива 2009/119, изменена с Директива за изпълнение 2018/1581, във вр. с членове 16 и 17 и чл. 52, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС следва да се тълкуват в смисъл, че допускат положение, при което вносът, осъществен от даден икономически оператор на енергийни продукти, включени в една категория продукти по гл. 3.4 от приложение А към Регламент № 1009/2008, изменен с Регламент 2019/2146, поражда задължение за този оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с енергиен продукт, който принадлежи към друга категория продукти по тази глава, дори когато продуктът не се използва в икономическата дейност на посочения оператор и не е свързан с нея, а това задължение представлява значителна финансова тежест за него, при условие, че посоченото задължение е пропорционално. С оглед на така постановеното от СЕС решение, настоящият състав намира, че оспореният пред първата инстанция административен акт е издаден в съответствие с приложимото национално законодателство, в рамката зададена от общностното право. В конкретния случай, първоинстанционният съд правилно е приел, че не е нарушен принципът за съразмерност (пропорционалност) по смисъла на чл. 6 АПК.

Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 от АПК съдът определя в размер на 100,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 222/10.02.2022 г., постановено по адм. дело № 1272/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА „Инса ойл“ ЕООД, представлявано от управителя Г. Я. С., с ЕИК: 115624227, със седалище и адрес на управление в гр. Раковски, област Пловдив, да заплати на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СЛАВ БАКАЛОВ