О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 162гр. София, 08.06.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдията И. Д. т. д. № 1891 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба от ответника в съдебното производство “САЗА ТУР” ЕООД, ЕИК:[ЕИК], срещу въззивно решение № 266 от 07. 05. 2021 г., постановено от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Шести състав по т. д. № 89 по описа на съда за 2021 г., с което след частична отмяна на първоинстанционно решение № 260248 от 30. 10. 2020 г. по т. д. № 1487/2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18 състав в отхвърлителната му част, е осъден касационният жалбоподател да заплати на сдружение „МУЗИКАУТОР“, БУЛСТАТ:[ЕИК] на основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП и сумата 8500 лв., съставляващи разликата над уважения общ размер от 8500 лв. до пълният претендиран общ размер - сумата 17000 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди, претърпени от авторите - членове на сродни дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Р. Б. от сдружение „МУЗИКАУТОР“, вследствие осъществено на 16. 01. 2020 г. в стопанисвания от ответника хотел „BEST WESTERN PREMIUM“, находящ се в [населено място], [улица], нарушение на правата им, изразяващо се в неправомерно използване, чрез публично изпълнение на седемнадесет, подробно описани в диспозитива на съдебното решение, музикални произведения с текст, ведно със законната лихва върху главницата от 08. 08. 2020 г. до окончателното и изплащане, и е потвърдено обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно решение в останалата му, осъдителна част, с която ответникът - касационен жалбоподател, е осъден да заплати на сдружение „МУЗИКАУТОР“, на основание чл. 95а, вр. с чл. 95 от ЗАПСП сумата 8500 лв., ведно със законната лихва върху същата от 08. 08. 2020 г. до окончателното и изплащане, представляваща обезщетение за претърпени вреди поради нарушаване на същите авторски права върху същите седемнадесет песни - музикални произведения и текст.

По изложени в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, и в приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, основания за допускане на касационно обжалване, се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което предявените срещу касатора искове да бъдат отхвърлени в цялост, със законните последици. Не се формулира претенция за разноски в касационното производство.

Противната страна в отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК намира жалбата за недопустима, като подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване, при условията на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК въззивно решение. По същество оспорва жалбата и моли в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване, същото да бъде потвърдено. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

Общият размер на присъдената с обжалваното въззивно решение сума е 17000 лв.

Същата сума обаче съставлява цената на общо предявените с исковата молба, при условията на обективно кумулативно съединяване 34 иска, всеки от тях с цена от по 500 лв.

Видно от исковата молба, предявената и уважена с обжалваното по касационен ред въззивно решение претенция е за осъждане на ответника да заплати „… сумата от общо 17000 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди /под формата на пропуснати ползи/, поради нарушаване на правата на авторите - членове на сродните дружества за колективно упражняване на права, представлявани на територията на Р. Б. от сдружение „МУЗИКАУТОР“, върху всеки от обектите по чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП, включен във всяка песен, а именно: по 500 лв. за музиката и 500 лева за текста /литературното произведение/, свързан с музиката/ в тези песни, както следва:…“ - и следва изброяването на седемнадесетте отделни песни /музикални произведения с текст/.

Съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, цената на иска по оценими в пари искове се определя от търсената сума. При кумулативното съединяване на искове, цената на всеки отделен иск се преценява самостоятелно. В случая, с оглед съдържанието на исковата молба, по делото са предявени при условията на първоначално обективно, кумулативно съединяване на искове, общо 34 иска с цена на иска от по 500 лв. всеки - за присъждане на отделно обезщетение за нарушаване на авторското право на всеки автор на текста /500 лв./ и на всеки автор на музиката /500 лв./, на всяко от седемнадесетте отделни музикални произведения с текст /песни/, обезщетяването за нарушаването които авторски права, е предмет на делото.

При така изложеното и съобразно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, обжалваното решение е изключено от обхвата на касационния контрол.

Въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и изрично е указал в решението си, че то не подлежи на обжалване, но въпреки това касаторът е подал касационна жалба, която е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

С оглед недопустимостта на касационната жалба и направеното в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК искане касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за производството пред Върховния касационен съд в размер на 100 лв.

Мотивиран по гореизложения начин, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение ОПРЕДЕЛИ:ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба “САЗА ТУР” ЕООД, ЕИК:[ЕИК], срещу въззивно решение № 266 от 07. 05. 2021 г., постановено от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Шести състав по т. д. № 89 по описа на съда за 2021 г.

ОСЪЖДА “САЗА ТУР” ЕООД, ЕИК:[ЕИК], да заплати на СНЦ „МУЗИКАУТОР“, БУЛСТАТ:[ЕИК] - [населено място], [улица], ет. 4, сумата 100 (сто) лв. - юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му, с частна жалба, пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: