№ 510

гр. София, 07.06.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

2. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 148/2022 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) – [населено място] чрез юрк. В. против решение № 86 от 12.07.2021 г. по гр. д. № 416/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

Ответниците Д. Г. Д. и Ж. В. К. чрез общия им пълномощник адв. С. са подали отговор в срока по чл.287, ал. 1 ГПК, с който изразяват становище за недопустимост на исковото производство и на касационния контрол, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира се адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗЗД.

При преценка допустимостта на касационното производство, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение приема следното:

Исковото производство е било образувано по предявен от ГДИН срещу ответниците Д. Г. Д. и Ж. В. К. иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за установяване на нищожност на сключен от ответниците договор за прехвърляне на вземания в размер съответно на 1 000 лв. и на 7 800 лв. срещу цена от по 500 лв. всяко. Ищецът е отричал валидността на цесията с твърдения за липса на предмет, доколкото вземанията макар и съдебно предявени (с искове на цедента Д. срещу ГДИН за обезщетения на неимуществени вреди), производствата по тях са били висящи към датата на прехвърлянето им. В последствие, с влезли в сила решения на Върховен административен съд са присъдени обезщетения – съответно от 740 лв. по едното дело и 3 000 лв. по другото дело.

С обжалваното въззивно решение след отмяна на решението на първостепенния съд (Районен съд – Пазарджик) предявеният иск е отхвърлен и в полза на адвокат В. С. – пълномощник на ответниците, е присъдено възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗЗД) в размер на 780 лв.

Предвид на изложеното, цената на иска съобразена с правилото по чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК и разрешението, дадено с постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 790 от 18.11.2013 г. по ч. т. д. № 2946/2013 г. на ВКС, I т. о., което се споделя напълно от настоящия съдебен състав, е 500 лв. Това е цената, която цесионерът се е задължил да плати за прехвърлянето на всяко от процесните вземания. Когато основанието на цесията предпоставя възмездност (както е в случая), при уговорена между страните цена на прехвърлянето на вземането (от значение за която са привилегиите, обезпеченията, принадлежностите му - чл. 99, ал. 2 ЗЗД, поради което и напълно допустима нереципрочност между размерите на вземането и договорената цена) цената на иска се определя от договорената цена на прехвърлянето.

По тези съображения и тъй като цената на иска, определена съгласно изискванията на процесуалния закон (чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК), е под минималния праг за достъп до касационно обжалване, установен в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Подадената срещу този съдебен акт касационна жалба е недопустима и не следва да се разглежда по същество, а образуваното по нея производство следва да се прекрати.

С оглед изхода на делото в полза на адв. В. С. С. с адрес на упражняване на дейността [населено място], [улица] следва да се присъди адвокатско възнаграждение за безплатно оказаната правна помощ на ответниците по касация в размер на 491. 80 лв.

Предмет на настоящото производство е и частна жалба на ГДИН срещу определение № 245 от 13.10.2021 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК от Окръжен съд – Пазарджик по гр. д. № 416/2021 г. С последното е изменено въззивното решение по същото дело в частта за разноските като в полза на процесуалния представител на ответниците по иска – адв. В. С. е присъдена на основание чл. 38 ЗЗД сумата от още 203. 60 лв.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на разглеждания иск (вж. съображенията, изложени по – горе). Затова и обжалваното определение, постановено по същество на искане за изменение на окончателното въззивно решение в частта за разноските, не подлежи на инстанционен контрол пред ВКС. Според задължителните разяснения, дадени в т. 24 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Правомощията на касационния съд в този случай са определени съобразно чл.274, ал. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и трайноустановената практика на ВКС по приложението на чл. 248, ал. 3 ГПК – определение № 60241 от 14.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1383/2021 г. на ВКС, III г. о.; определение № 285 от 07.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1273/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о.; определение № 24 от 11.02.2019 г. по ч. гр. д. № 274/2019 г. на ВКС, I г. о.; определение № 79 от 19.02.2018 г. по ч. гр. д. № 614/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение № 87 от 20.02.2017 г. по ч. гр. д. № 362/2017 г. на ВКС, IV г. о.; определение № 101 от 06.02.2015 г. по ч. т. д. № 242/2015 г. на ВКС, I т. о.; определение № 290 от 27.04.2015 г. по ч. гр. д. № 1853/2015 г. на ВКС, IV г. о.; определение № 31 от 16.02.2015 г. по ч. гр. д. № 473/2015 г. на ВКС, II г. о. и др. Неправилните указания на въззивния съд, че постановеното от него определение по чл. 248 ГПК подлежи на обжалване, не могат да обусловят допустимост на частната жалба с оглед изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Като недопустима, частната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да се прекрати.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място] против решение № 86 от 12.07.2021 г. по гр. д. № 416/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място] против определение № 245 от 13.10.2021 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК от Окръжен съд – Пазарджик по горното дело.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 148/2022 г. по описа на Върховен касационен съд, III г. о.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) с адрес [населено място], [улица] да заплати в полза на адв. В. С. С. с адрес на упражняване на дейността [населено място], [улица] сумата от 491. 80 (четиристотин деветдесет и един л. и 80 ст.) лева - адвокатско възнаграждение за безплатно оказаната правна помощ на ответниците в настоящото производство.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните с връчване и на препис от него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.