Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 448

София, 02.06. 2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 26.01.2022 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 2995 /2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. А. Б. срещу въззивно решение № 163 /28.04.2021 г. по въззивно гр. д. № 206 /2021 година на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Свищовски районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ.

Ответникът по касационната жалба община в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

Първоинстанционният съд е обосновал изводите си, че длъжността на ищцата е била единствена и е съкратена реално и че при съкращаване в щата на единствена щатна длъжност подборът не е задължителен. Но въпреки това е извършил сравнение на трудовите функции в заеманата от ищцата длъжност и в други посочени от ищцата длъжности и е обосновал извод, че те не са сходни - между тях липсват съществени сходства и са налице съществени различия и от това следва извод, че извършването на подбор преди уволнението на ищцата не е било задължително.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което жалбоподателката е заемала длъжността „главен експерт счетоводство, контрол и методология“, прекратено, считано от 01.02.2020 г. на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ поради съкращаване на щата.

Доводите за незаконност на уволнението са, че не е имало съкращаване на щата, защото трудовите функции на заеманата длъжност не са били премахнати и за липсата на подбор по реда на чл.329 КТ.

Установено е и не се спори, че страните са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение за длъжността, както твърди жалбоподателката (ищцата) и че заповедта за прекратяването му поради съкращаване на щата е основана на решение на Общинския съвет от 19.12.2019 г., с което заеманата от ищцата длъжност е била съкратена.

Въззивният съд е изложил следните мотиви за неоснователност на доводите за незаконност на уволнението:

Придаването на трудовите функции по съкращаваната длъжност към други длъжности е вариант на съкращаване на щата. Законът не изисква трудовата функция изобщо да бъде премахната, за да бъде налице въпросното основание за прекратяването на договора. Преценката на работодателя дали дадена дейност може да се изпълнява от по-малко служители, като към длъжностните им задължения се прибавят отделни нови, е суверенна и не подлежи на съдебен контрол. Затова сам по себе си фактът, че функциите на съкратената длъжност са включени в други длъжностни характеристики, нито елиминира факта на съкращаване на щатното разписание, нито влияе върху законността на уволнението.

По изрично признание на ищцата съкратената длъжност е сходна по функции с длъжностите „главен счетоводител Образование“, „главен счетоводител Култура“, „главен експерт счетоводство и контрол“, „старши счетоводител“ и „счетоводител“. За да е задължителен подборът, необходимо е пълно съвпадение на трудовите функции между длъжностите, а не сходство. Изводът пряко следва от заложените в чл.329 КТ критерии за подбор. При различие в трудовите функции, съпоставка кои служители работят по-добре, не може да бъде направена. Сходството на трудовите задължения, каквото се наблюдава при съпоставката на приложените длъжностни характеристики, дава на работодателя право, но не го задължава да извърши подбор.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касационната жалбоподателка извежда следните правни въпроси, за които твърди, че обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Задължен ли е въззивният съд по чл.12, чл.154, ал.1 и чл.235 във връзка с чл.269, изр.2 ГПК, при формиране на правните си изводи и фактически констатации, в мотивите си да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства и да изясни хипотезата на приложимата от него материалноправна норма?

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди. Въззивният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните, които се съдържат във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба като е разграничил безспорните от спорните факти и е обосновал неоснователността на доводите на жалбоподателката (ищца) за незаконно уволнение със самите твърдения, на които са основани – че твърденията на ищцата сами по себе си не обосновават извод за незаконност на уволнението (че твърденията за преразпределение на длъжностите на трудовите функции на съкратената длъжност върху останалите длъжности не означава, че не е извършено съкращаване на щата и че само по себе си сходството между трудовите функции в отделни длъжности, при които се наблюдават и различия, не поражда задължение за подбор, а право на подбор).

Следва да се отбележи, че въззивното производство се развива по действащия ГПК (от 2007 г., в сила от 2008 г), който урежда въззивното производство по различен начин от въззивното производство по отменения ГПК. По приложението на въззивното производство по действащия ГПК е прието ТР № 1 /2013 г. по тълк. д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и соченото разрешение в т.19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1 /2000 г., ОСГК, което е прието по приложението на отменения ГПК, намира евентуално приложение (в случай, когато въззивният съд намери доводите за неправилност на първоинстанционното решение за основателни и разглежда спора по същество).

Налице ли е реално съкращаване в щата, когато трудовите функции на съкратената длъжност са възложени за изпълнение на други новоназначени служители, които формално са заели други длъжности, но изпълняват същите или несъществено различаващи се от трудовите функции на съкратената длъжност?

Вторият въпрос не е обуславящ, защото той не се основава на установеното от въззивния съд, а на твърденията на ищцата (че други новоназначени служители изпълняват същите или несъществено различаващи се от трудовите функции на съкратената длъжност).

Както беше посочено, въззивният съд (както и първоинстанционният) е приел, че трудовите функции, които са се съдържали в съкратената длъжността на ищцата, са били преразпределени между останалите съществуващи длъжности. Приетото от въззивния съд (и от първоинстанционния), че в този случай има реално съкращаване на щата, е в съответствие на установената съдебна практика (напр. решение по гр. д. № 1968 /2013, на 4-то г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 782 /2014, на 3-то г. о. на ВКС ). Въззивният съд не е приел, че са създадени нови длъжности, в които да бъдат включени (запазени) съществени функции на съкратената длъжност.

Следва ли работодателят при съкращаване на щата да извърши подбор по чл.329, ал.1 от КТ, когато работникът или служителят е изпълнявал сходни трудови функции с лица, които заемат други длъжности, или следва да е налице пълно съвпадение на трудовите функции между длъжностите?

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с установената практика. Изводът, че обикновеното сходство в трудовите функции не е достатъчно да обоснове наличието на задължение за подбор от страна на работодателя, е в съответствие със съдебната практика на ВКС, според която задължение за подбор е налице, когато работникът или служителят изпълнява идентични или близки длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности.

Към това може да се добави и че при извод, че се съкращава единствена щатна длъжност (или на всички щатни бройки с еднородни трудови функции), както е установено по делото още в първоинстанционното производство, установената съдебна практика приема, че работодателят няма задължение да извършва подбор (напр. решение по гр. д. № 1095 /2009 г., на 4-то г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 229 /2012 г., на 4-то г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 2244 /2014 г., на 4-то г. о. на ВКС).

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответната страна община претендира разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, но не е представила доказателства да е направила разноски: в представените две пълномощни не е отразено и удостоверено уговарянето и заплащането на разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 163 /28.04.2021 г. по въззивно гр. д. № 206 /2021 година на Великотърновски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.