Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя Г. С. по административно дело № 292 / 2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на И. А. от гр. Долна баня, чрез адв. Й., срещу решение №1261/02.12.2022 г., постановено по адм. дело №1008/2022 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед №517з – 4623/ 05.08.2022г. на директора на ОДМВР – София за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК , и се претендира неговата отмяна със законните последици.

Ответникът директор на ОДМВР – София, чрез юрк. И., оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и обоснованост, правилност и законосъобразност на решението и предлага да се потвърди изцяло.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед №517з – 4623/ 05.08.2022г. на директора на ОДМВР – София, с която на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и по реда на чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на длъжността младши автоконтрольор I степен в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - София, поради нарушение на т.15,т.19,т.20,т.24,т.25 и т.33 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при липсата на допуснати нарушения на административно-производствените правила и спазена процедура по налагане на дисциплинарното наказание - спазен е срока по чл.195, ал. 2 от ЗМВР, проведено е по чл.206, ал.1 ЗМВР изслушване и даване на обяснения, изяснена е напълно фактическата обстановка на деянието /употреба на физическа сила спрямо проверяван водач на товарен автомобил - чужд гражданин/. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че не са оборени констатациите и мотивите на дисциплинарно-наказващия орган, вкл. че действията на служителя на МВР са станали достояние на широката общественост, с което е бил уронен престижа на службата. Прието е, че наложеното наказание е за доказано нарушение както от обективна, така и от субективна страна, съответства на характера и тежестта на нарушението, което се определя като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал.1, т.13 ЗМВР, тъй е обвързано с нарушение на визираните в заповедта т.15, т.19, т.20, т.24, т.25 и т.33 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР и като резултат е довело до уронване престижа на службата.

Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК.

При напълно изяснена фактическа обстановка административният съд е извел обосновани и правилни правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Заповедта е издадена за установено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР " неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", което законът определя като тежко нарушение на служебната дисциплина, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". От събраните по делото доказателства е видно, че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Нарушаването на разпоредбите на т.15,т.19,т.20,т.24,т.25 и т.33 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР правилно е било квалифицирано като дисциплинарното нарушение съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че на посочените в заповедта място и време и по описания начин служителят е извършил действия, с които е осъществил дисциплинарно нарушение чрез употреба на физическа сила срещу проверяван водач на товарен камион с чужда регистрация, което действие, независимо от причините, довели до тази реакция на служителя, съставлява нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като поведението му е било несъвместимо с тях и е уронващо престижа на службата.

Обосновано съдът е приел за правилни изводите на административния орган, че са изпълнени и двете кумулативни предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, доколкото безспорно от събраните доказателства се установява, че Анастасов не е съобразил законността на извършените от него действия, безпричинно е използвал физическа сила в работно време при и по повод изпълнение на служебните си задължения. При установяване на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дисциплинарно-наказващият орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 от ЗМВР наказание.

Неоснователни са доводите на касатора, че извършеното деяние не съставлява престъпление и няма влязла в сила присъда, тъй като дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено на основание чл. 203, ал. 1 , т. 13 от ЗМВР, а не на основание чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР / осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност/. В тази връзка нормата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР изрично визира, че дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР има самостоятелен характер и е независима от „друг вид отговорност“ за същото деяние. В този смисъл е и ТП №3/7.06.2007 г. на ВАС по т. д. №4/2007 г.

Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба – без уважение като неоснователна.

С оглед изхода на делото и надлежно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски, касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1261/02.12.2022 г. по адм. дело №1008/2022 г. по описа на Административен съд – София област.

ОСЪЖДА И. А. с [ЕГН] да заплати на ОДМВР – София сумата от 150лв /сто и петдесет лева/, разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА