Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . АВРАМОВ при секретар М. Т. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 307 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез ст. юрк. Ч. като процесуален представител, срещу решение № 7041 от 23.11.2022 г., постановено по адм. дело № 5161/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед № РА52-27/17.05.2021 г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че съдът не анализира и не извършва собствен анализ на събраните доказателства, не обсъжда възраженията на страните, както и не изяснява всички факти и обстоятелства от значение за спора, което обосновава основанието за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците Б. Я. и Л. Я., чрез адв. С. като процесуален представител, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените за настоящото производство разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение е отменена по оспорване на Б. Я. и Л. Я. заповед № РА52-27/17.05.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която по подадено от тях заявление и на основание 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ във вр. чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗУТ е отказано издаването на удостоверение за търпимост на строеж: допълващо застрояване, със застроена площ от 45 кв. м с идентификатор 68134.4085.87.4 по КККР, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.4085.87 по КККР, УПИ VI-87, кв. 94, м. [местност] район Младост, Столична община, като преписката е върната на органа за ново произнасяне.

За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилна преценка на главния архитект на Столична община относно търпимостта на строежа. Като се позовава изцяло на заключението на съдебно-техническата експертиза, обосновава извод за наличие на строеж, изграден през 1998 г. и представляващ допълващо застрояване, доколкото същият не съответства на правилата и нормативите за жилищна сграда поради неспазване на изискванеята на ЗУТ и на чл. 72, ал. 3 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Излага съображения, че строежът се явява допустим по смисъла на 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като към времето на осъществяването му отговаря на нормативните изисквания за височина на постройка на допълващото застрояване, поради което органът незаконосъобразно отказва издаване на исканото удостоверение за търпимост.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Пред първоинстанционния съд е оспорен мълчалив отказ за издаване на удостоверение за търпимост на сграда допълващо застрояване, като впоследствие е постановен и изричен такъв, обективиран в заповед № Р52-27/17.05.2021 г. на главния архитект на Столична община. Административното производство е инициирано от жалбоподателите, след като с решение № 993/17.02.2020 г., постановено по адм. дело № 7140/2019 г. по описа на Административен съд София - град, оставено в сила с решение № 15159 от 08.12.2020 г. по адм. дело № 5613/2020 г. на ВАС, второ отделение, е отменен предходен отказ на главния архитект на Столична община да издаде в тяхна полза удостоверение за търпимост за строеж едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 45 кв. м, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.4085.87 по КККР, УПИ VI-87, кв. 94, м. [местност] район Младост, Столична община. В мотивите на решението са дадени указания за изясняване на обстоятелствата относно вида на строежа и действителната воля на жалбоподателите, което е от съществено значение при изследване на статута му за търпимост. Със заявление от 13.01.2021 г. искателите уточняват, че претендират удостоверение за търпимост на сграда, представляваща допълващо застрояване.

По делото не се спори, че в случая е налице строеж по смисъла на 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който липсват строителни книжа, с размери: ширина 3 до 5 м, дължина 13 м, височина до кота корниз от 2,20 м до 2,50 м в дъното на УПИ VI-87, кв. 94. Сградата се състои от две части: 1-ва част (западна) с размери 3,00 м/5,00 м и височина до кота корниз 2,50 м и 2-ра част (източна) с размери 3,00м/8,00 м и височина до кота корниз 2,20 м. Разположена е на разстояние от 85 см от регулационната граница към дъното на имота, като стрехата на покрива достига до регулационната граница на УПИ VI-87, кв. 94, по която е изградена плътна ограда.

Декларираната от заявителите година на изпълнение на строежа - 1998 г., макар и невъзприета от административния орган, е обсъдена в мотивите на заповедта във връзка с допустимостта на строежа по действащите строителни правила и норми към този момент. Посоченият период на извършване на строителството се основава на приложените към искането нотариално заверени декларации. В административното производство са представени също декларации от съсобственик на ПИ с идентификатор 68134.4085.87 и други лица, живеещи на адреса, в които се посочва, че изграждането на процесната сграда е започнало след 2005-2006 г. на мястото на навес за дърва с площ от около 20 кв. м, като същата е доизградена в сегашния си вид през 2016 2017 г.

Изводите в обжалваното решение за материална незаконосъобразност на оспорения отказ са формални и направени единствено въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, без да са мотивирани с конкретни фактически установявания и със самостоятелна преценка на разпоредбите, на които процесният строеж е необходимо да съответства, за да се приеме неговата търпимост. Съдът посочва единствено, че сградата е допустима и отговаря на нормативните изисквания, действали към времето на извършването й. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК не излага собствени мотиви относно търпимостта на строежа като допълващо застрояване. Заключението на вещото лице е възприето бланкетно и безкритично, без обсъждането му наред с останалите събрани по делото доказателства чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

Предвид посоченото от заявителите време на построяване за процесната сграда е неприложима разпоредбата на 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което заключението на съда относно търпимостта й на това основание е незаконосъобразно. Нормата не визира всички строежи, които са изградени до 31 март 2001 г., а само тези от тях, реализирани след изтичането на крайния срок по 16, ал. 3 ПР ЗУТ. Това е така, тъй като разпоредбата на 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ не отменя предходната уредба по 16 ПР ЗУТ, която регламентира три хипотези в ал. 1, ал. 2 и ал. 3 в зависимост от времевия период на изграждане на строежа. С 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ само се въвежда нов четвърти времеви период, следващ този по ал. 3 на 16 ПР ЗУТ.

В случая с оглед приетата за установена от съда година на изпълнение на постройката търпимостта подлежи на изследване през призмата на 16, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ. В двете хипотези и в условията на кумулативност са предвидени изискванията за допустимост на строежите по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за съответния период или съгласно ЗУТ, като е поставено и допълнително условие - за декларирането им от собствениците пред одобряващите органи в посочените в нормите срокове. Изследване на търпимостта с оглед очертаните в относимите разпоредби предпоставки не е извършвано от съда. Отделно от това указания за представяне на доказателства за декларирането на постройката пред одобряващите органи не са дадени на оспорващите пред първата инстанция в нарушение на чл. 171, ал. 5 във вр. с чл. 170, ал. 2 АПК.

Установено е по делото, че към момента на извършването на строежа същият е недопустим като жилищна сграда поради несъотвествието му с предвижданията на действащия застроителен план по отношение на имота, а именно - основно застрояване на една жилищна сграда, както и поради неизпълнение на условието за минимална светла височина на жилищните помещения. Определянето на постройката като допълващо застрояване изисква проверка за съотвествието й с правилата и нормативите, действали към 1998 г. и тези по ЗУТ. В случая за такъв вид строеж са относими разпоредбите на чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 5 от 1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.) и чл. 42 ЗУТ. Изводът на вещото лице и на съда за допустимост на процесната постройка е основан единствено на спазване на изискването за височина на строеж от допълващото застрояване чл. 46, ал. 2 ЗУТ. В обжалваното решение не са изложени мотиви по фактите относно разположението на сградата, описани в заповедта и установени от събраните по делото писмени доказателства. Това препятства настоящата инстанция да осъществи касационен контрол за материалната законосъобразност на съдебния акт.

С оглед изложеното обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

По претенциите на страните за присъждане на разноски за тази инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7041 от 23.11.2022 г., постановено по адм. дело № 5161/2021 г. по описа на Административен съд София - град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

/п/ МАРТИН АВРАМОВ