Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: Е. И. И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 357 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващи от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Д. О. и данъчно осигурителна практика (ОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 5533 от 28.09.2022 г., постановено по адм. дело № 11293/2021 г. по описа на Административен съд София-град, допълнено в частта за разноските с определение № 9614 от 07.12,2022 г., постановено по адм. дело № 11293/2021 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение по жалба на Старт 1999 ООД, е отменен ревизионен акт (РА) № Р-22221120005706-091-001 от 09.06.2021 г., издаден от органи по приходите, в частта потвърдена с решение № 1345/27.08.21 г. на Директора на дирекция ОДОП гр. София, с който на дружеството са определени резултати по ЗДДС за данъчни периоди м.08.2016 г., м.11.2016 г., м.03.2017 г., от м.05.2017 г. до м.07.2017 г., м.09.2017 г., ом.12.2017 г. до м.04.2018 г., м.06.2018 г., м.08.2018 г. м.11.2018 г., м.03.2019 г. и м.06.2019 г., в т. ч. за периодите м.07.2016 г.; м.09.2016 г., м.05.2018 г., м.10.2018 г., м.04.2019 г., м.08.2019 г. и м.11.2019 г., установените резултати по ЗКПО за периодите от 2015 г. до 2019 г., ведно със съответните лихви, както и определените лихви за забавени плащания за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода м.04.2020 г.; за вноски по фонд ДОО за периодите м.07.2016 г., м.11.2016 г., м.11.2017 г., м.04.2019 г. и м.08.2019 г. и за вноски за УПФ за периодите м.07.2016 г., м.11.2016 г., м.04.2019 г. и м.08.2019 г., общо в размер на 63 548.11 лв. и лихви в размер на 21 424.73 лв.
В касационната жалба са изложени съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Твърди се, че решение е непълно, тъй като в него няма изложени мотиви досежно определените лихви за периодите м.09.2016 г., м.05.2017 г. и м.05.2018 г. във връзка с кредитни известия към фактури, издадени от СОФИЯ АСФАЛТ ЕООД, КРИСТИЯНА 2017 ЕООД и ПЛАТИНУМ БРАНДС ЕООД. Касаторът твърди, че погрешно в дневниците за покупки на ревизираното лице са отразени фактури, издадени от посочените дружества, като в следващи периоди същите са сторнирани посредством кредитните известия, но съдът не се е произнесъл по установените задължения за лихви за периода от погрешното отразяване на фактурите в дневниците за покупки до тяхното анулиране чрез кредитните известия, на основание чл. 175 ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.
Касаторът счита, че решението е необосновано в частта, с която е признато право на данъчен кредит в общ размер на 41 187.10 лв. по процесиите доставки от ЗЕН ТРЕЙД ЕООД СОФИЯ АСФАЛТ ЕООД, ЗАРА ИЗОЛМАС ЕООД, ЕС ПИ СТАР ЕООД, ЕН ВИ ЕН ТРЕЙДИНГ ЕООД и БОВА РЕНТ ЕООД, тъй като съдът не е разграничил отделните доставки по предмет, а е изложил само общи доводи, които могат да се изложат за доставки с всякакъв вид.
Правото на данъчен кредит по доставките от БОВА РЕНТ ЕООД с предмет авансови плащания за наем на автомобил е отказано на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. От представените по делото доказателства не се установява, че наетия лек автомобил БМВ е използван за целите на стопанската дейност на[Фирма 2]. Съдът неправилно е обсъждал предпоставките по чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС, вместо чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС и изобщо не е съобразил, че тази норма е неотносима, тъй като предмет на доставките не са стоки и услуги, предназначени за ползване на лек автомобил, а наем на лек автомобил.
Доставки от СОФИЯ АСФАЛТ ЕООД по 2 фактури с № 8 и № 11 от м. 05.2017 г. са с предмет плащане по договор и окончателно плащане по договор. Договорът не е представен по делото, поради което не могат да се проследят конкретните параметри на сделката. Налице е несъответствие между отразеното в отчетните регистри по ЗДДС от ревизираното лице и от доставчика, което не е обсъдено от административния съд. Съдът не е обсъдил и последващата реализация на доставките.
Спорните доставки от ЗЕН ТРЕЙД ЕООД, ЗАРА ИЗОЛМАС ЕООД, |ЕС ПИ СТАР ЕООД, ЕН ВИ ЕН ТРЕЙДИНГ ЕООД са с предмет стоки /салфетки/ и правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 68, ал. 1 т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 6 от същия закон. От доставчиците и от ревизираното лице не са представени никакви доказателства, заявки за поръчки на стоки, оферти, договори за доставки на стоки, приемо-предавателни протоколи за предаване на стоките, т. е. няма никаква информационна следа за преддоговорни отношения и за възникнала облигационна връзка между горепосочените доставчици и ревизираното лице.
Касаторът твърди, че ревизираното лице не е поискало вещото лице по ССЕ да извърши проверка на счетоводната отчетност на доставчиците поради което, счита че му е било известно, че се касае за фиктивно фактуриране без насрещна престация.
Касаторът е изложил подробни оплаквания за неправилност на решението и в частта с която е отменен ревизионния акт, във връзка с установените задължения по ЗКПО.
Счита, че след като фактурите, издадени от БОВА РЕНТ ЕООД, ЗЕН ТРЕЙД ЕООД, КРИСТИЯНА 2017 ЕООД, СОФИЯ АСФАЛТ ЕООД, ЗАРА ИЗОЛМАС ЕООД, ЕС ПИ СТАР ЕООД и ЕН ВИ ЕН ТРЕЙДИНГ ЕООД, не отразяват вярно стопанските операции, не е налице документална обоснованост и разходите не следва да се признават за данъчни цели.
С ревизионния акт е увеличен декларираният финансов резултат по издадените 2 броя фактури от КРИСТИЯНА 2017 ЕООД за услуги по полагане на асфалт, осчетоводени по сметка 02 Разходи за външни услуги, В ревизионния доклад на стр. 22 е посочено, че от ревизираното лице не са представени фактури и платежни документи. Обстоятелството, че дружеството е сторнирало само данъчния кредит има значение единствено за облагането по ЗДДС. За целите на ЗКПО ревизираното лице обаче не е извършило корекция на открити грешки по реда на чл. 75 ЗКПО, т. е. не е сторнирало осчетоводените разходи по процесиите фактури и те участват при формиране на финансовия резултат за 2018 г. като неоснователно го намаляват.
Касаторът твърди, че осчетоводяване на грешка след издаването на процесния РА, в която е констатирана нейната липса, е недопустимо.
С ревизионния акт е увеличен финансовият резултат за 2019 г. с отчетени разходи за външни услуги по сметка 602 по 2 фактури, издадени от ФИГАРО СЕРВИЗ ЕООД за доставка и монтаж на хладилни камери. При ревизията е установено, че закупените ДМА не са заведени по сметка 204 Машини и оборудване, а се отчетени като текущ разход. Дружеството е нарушило изискването на НСС 16 за въвеждане на актива в експлоатация. В противоречие с чл. 4.1. от НСС 16 съдът е приел, че разходът за монтаж трябва да се отдели от останалата част на ДМА и да се признава директно като текущ разход за 2019 г. В случая не е ясно каква е точно цената на монтажа, тъй като с първата фактура е фактурирано авансово плащане, а с втората окончателното плащане по доставката и монтажа на хладилната техник. Съдът неправилно е признал всички разходи за придобиването на ДМА в общ размер на 30 363 лв. по двете фактури, без да зачита дори собствената си концепция за разделяне на разхода за монтаж от останалата стойност на ДМА. ДМА са въведени в експлоатация от 01.01.2020 г. поради, което правилно в ревизионния доклад е посочено, че тъй като няма данни за въвеждане на хладилните камери в експлоатация до края на 2019 г., /последният период от обхвата на ревизията/, разходи за амортизации за тези активи за 2019 г. не се признават по реда на чл. 78 ЗКПО.
Касаторът твърди, че с ревизионния акт правилно е извършено увеличение на финансовите резултати по реда на чл. 26. т. 1 ЗКПО с размера на отчетните разходи за наем на лек автомобил BMW, тъй като не са ангажирани документи за използването на превозното средство в независимата икономическа дейност на дружеството.
С ревизионния акт правилно е извършено увеличение на декларираните финансови резултати с отчетените разходи за амортизации на недвижим имот /ателие №5 А/, на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО, тъй като ДМА не се използва за целите на независимата икономическа дейност на[Фирма 2], а е предоставен за свободно разпореждане на В. Д. съобразно учреденото му безсрочно право на ползване. Приходите от експлоатацията на имота са в полза на физическото лице, а не на ревизираното дружество.
Касаторът твърди, че с РА не са определени допълнителни задължения за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, за вноски по фонд ДОО, ДЗПО-УПФ, а единствено са определени лихви за забавени плащания, на основание чл. 175. ал. 1 ДОПК. Лихви са определени и за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък /стр; 33-34 от РД/. От ревизираното лице не са представени доказателства за внесени в законоустановения срок задължения, поради което правилно с РА са определени лихви за просрочие. Първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви в тази насока.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което жалбата против ревизионния акт да бъде отхвърлена като се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и платена държавна такса, съобразно представен списък (л.28).
О. С. 1999 ООД, чрез адв. Б. в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира разноски за касационна инстанция, съобразно представен списък (л.29). Представя доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 7 400 лв.
Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на касационна жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт.
По съществото на спора съобрази следното:
Предмет на обжалване пред административния съд е бил ревизионен акт № Р-22221120005706-091-001 от 09.06.2021 г., в частта потвърдена с решение № 1345/27.08.21 г., с който на ревизираното лице са определени резултати по ЗДДС за данъчни периоди м.08.2016 г., м.11.2016 г., м.03.2017 г., от м.05.2017 г. до м.07.2017 г., м.09.2017 г., ом.12.2017 г. до м.04.2018 г., м.06.2018 г., м.08.2018 г., м.11.2018 г., м.03.2019 г. и м.06.2019 г., ведно със съответните лихви в т. ч. за периодите м.07.2016 г.; м.09.2016 г., м.05.2018 г., м.10.2018 г., м.04.2019 г., м.08.2019 г. и м.11.2019 г., установените резултати по ЗКПО за периодите от 2015 г. до 2019 г., ведно със съответните лихви, както и определените лихви за забавени плащания за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода м.04.2020 г.; за вноски по фонд ДОО за периодите м.07.2016 г., м.11.2016 г., м.11.2017 г., м.04.2019 г. и м.08.2019 г. и за вноски за УПФ за периодите м.07.2016 г., м.11.2016 г., м.04.2019 г. и м.08.2019 г., общо в размер на 63 548.11 лв. и лихви в размер на 21 424.73 лв.
При извършената проверка на акта относно неговата валидност и изискванията за форма съдът е приел, че ревизионното производство е възложено и извършено от компетентни органи и при спазване на процесуалните правила на ДОПК за извършването на ревизията. Ревизионният акт е издаден от органите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената форма и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 ДОПК. Не са констатирани съществени нарушения на административно производствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на акта.
При извършената проверка относно съответствието на ревизионния акт с материалния закон АССГ е приел, че по отношение на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 41 187.10 лв., произтичащи от извършени корекции на декларираните резултати във връзка с отказано право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1 ЗДДС и чл. 6, ал. 1 от същия закон по фактури, издадени от ЗЕН ТРЕЙД ЕООД, СОФИЯ АСФАЛТ ЕООД, ЗАРА ИЗОЛМАС ЕООД, ЕС ПИ СТАР ЕООД, ЕЙ ВИ ЕН ТРЕЙДИНГ ЕООД и БОВА РЕНТ ЕООД и са определени лихви в размер па 15 255.64 лв., в т. ч. за сторнирани с кредитни известия доставки, по който ревизираното дружество е приспаднало право на данъчен кредит. Установен е и допълнителен корпоративен данък в размер на 22 361.01 лв., в резултат на извършено увеличение на декларираните от дружеството финансови резултати за периодите от 2015 г. до 2019 г. и са определени лихви в размер на 6 161.90 лв.
За да отмени изцяло ревизионния акт, първоинстанционния съд е посочил, че органът по приходите е отказал данъчния кредит, като е обосновал извод за нереалност на фактурираните доставки единствено на база косвени доказателства. Според неговите мотиви липсата на доказан транспорт, невъзможността да се провери счетоводството на доставчиците, липсата на лица, назначени на трудови договори, наличие на задължения към бюджета и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство, не могат да обосноват отказ да се признае правото на данъчен кредит и сам по себе си фактът на движение на стоката също не може да обоснове извод за нереалност на процесиите доставки. Съдът е приел, че този подход е неправилен и доколкото предметът на проверката се ограничава само до пряката доставка, произходът на стоката е ирелевантен. Според първоинстанционния съд ревизирано лице е представило всички изискани от ревизиращия екип документи и справки свързани с получените доставки - копия на процесиите фактури, платежни документи и фискални бонове за извършените плащания по доставките, счетоводни справки, писмени обяснени, по счетоводни данни получените доставки са отразени, като директно вложени стоки/материали в независимата икономическа дейност на жалбоподателя и от тях се установява, че доставките са реални.
Съдът е приел, че са изпълнени материалните и процесуални условия, изисквани от Директива 2006/112 за възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит.
Изложени са съображения, че практиката на СЕС е категорична, че не може да се отказва право на данъчен кредит на лице, което не е допуснало нарушение и което не знае и не е могло да знае, че такова е извършено от негов предходен доставчик. Направен е извод, че от данните в ревизионния акт не може да се приеме, че по отношение на никоя от процесиите фактури са налице данни, които да сочат на измама по смисъла на правото на ЕС в областта на косвеното данъчно облагане.
Според административния съд практиката на СЕС изрично установява, че за да е налице право на данъчен кредит е достатъчно получателят да разполага с фактура и от него не може да се изисква да разполага с други доказателства, в частност доказателства, че доставчикът има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това, че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата.
За безспорно е прието, че са налице плащания по отношение на всяка от сделките, посочено е мястото на предаване на стоката. Стоката е достатъчно определена и индивидуализирана, като има достоверна дата на получаване, както и място на приемане. Съдът е кредитирал и заключението на вещото лице по ССЕ, от което се установява, че в счетоводните регистри на дружеството Старт 1999 ООД, са отразени процесиите фактури.
Във връзка с издадените две фактури от Кристала 2017 ЕООД, съдът е приел, че разходите по тях са отразени като счетоводна грешка при определяне на финансовия резултат за 2020 г.
По отношение на фактура № 701 от 13.08.19 г. и фактура № 527 от 11.12.2019, с предмет доставка и монтаж на хладилни камери по оферта, издадени от Фриго сервиз ЕООД, съдът е приел, че съгласно изискванията на СС 16 ДМА дълготрайните материални активи са неустановим финансов ресурс, придобити и притежавани от предприятието. Според съда в цената е включена не само стойността на оборудването, а и стойността на монтажа и би следвало, стойността на монтажа да бъде призната като разход по счетоводна см. 602 - Разходи за услуги. Останалата част от цената представлява балансова цена на актива, която трябва да бъде включена в Дапл. и Сапл.
Относно недвижим имот с отчетна стойност 97 473.02 лв. - ателие [номер], находящо се в гр. София, [улица], [номер], съдът е приел, че твърдението на приходния орган, че цитираният имот не се използва за дейността на дружеството, е неправилно, защото в нотариалния акт е посочено, че учреденото право на ползване на физическото лице В. Д. е възмездно и са представени доказателства в тази посока. Прието е, че активът би бил амортиризуем, ако дружеството черпи полза от неговото експлоатиране и е задължително начисляване на амортизации на амортизируемите дълготрайни активи на предприятието в съответствие със счетоводните стандарти. Посочено е, че задължението за начисляване на амортизации за предприятието е фиксирано в чл. 15, ал. 1 от Закона за счетоводството.
Относно нает автомобил BMW, per. № [рег. номер], съдът е посочил, че са налице необходимите предпоставки за приспадане на данъчен кредит, тъй като разходите са свързани с лек автомобил - нает такъв и са попълвани пътни листи при управлението му. Съдът е посочил, че във връзка с издадените фактури е налице документална обоснованост. Отчетените счетоводни разходи за наетия лек автомобил, са свързани с дейността на предприятието и са документално обосновани по смисъла на ЗКПО, поради което са данъчно признати разходи.
По тези съображения е преценено, че ревизионния акт е материално незаконосъобразен изцяло и го е отменил.
Решението е валидно, допустимо, но неправилно.
Основателно, в касационната жалба се твърди, че фактическите изводи на първоинстанционния съд за реалност на процесните доставки са направени при съществени нарушения на процесуалните правила.В предмета на доказване пред първоинстанционния съд е било реалното извършване на различни доставки от различни доставчици, като към фактурите, документиращи различните доставки в ревизионното производство са представени различни доказателства.
Първоинстанционният съд не е обсъдил поотделно представените към фактурите на всеки доставчик писмени доказателства и единственото, което е изложил общо в мотивите си за тези доказателства е, че са представени копия на фактури, доказателства за плащане и фактурите са отразени в счетоводството на ревизираното лице.
В случая, събраните в хода на ревизионното производство доказателства не са разграничени от първоинстанционния съд, а са изредени общо, без да е уточнена относимостта им към съответната фактура. Напълно са игнорирани събраните данни, подробно обсъдени в потвърждаващото РА решение на директора на Дирекция ОДОП гр. София, както и направените възражения от приходния орган пред съда. Не е обсъдена и последващата реализация на спорните доставки.
Настоящият състав споделя оплакването на касатора, че решението е необосновано в частта, с която е признато право на данъчен кредит в общ размер на 41 187.10 лв. по процесиите доставки от ЗЕН ТРЕЙД ЕООД СОФИЯ АСФАЛТ ЕООД, ЗАРА ИЗОЛМАС ЕООД, ЕС ПИ СТАР ЕООД, ЕН ВИ ЕН ТРЕЙДИНГ ЕООД и БОВА РЕНТ ЕООД. Съдът не е разграничил отделните доставки по предмет, а е изложил общи доводи, които могат да се изложат за доставки с всякакъв вид.
Неправилно в мотивите на съдебното решение е посочено, че ревизираното лице е представило всички изискуеми доказателства, които обуславят възникването на правото на данъчен кредит. Обосновал се е с наличие на фактури, плащане по тях и счетоводно отразяване на доставките в счетоводството на дружеството.
Реалността на доставката е фактически въпрос. Лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. В Решение на СЕС по дело С-154/20, т.33 ясно е казано, че данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU:C:2021:910, т. 38 и цитираната съдебна практика).
Това е проявление на общото доказателствено правило, че всеки е длъжен да докаже фактите, от осъществяването на които черпи изгодни правни последици. За да се установи дали доставките са реално извършени от посочените във фактурите доставчици, съдът е следвало да направи конкретен анализ на всички представени доказателства, какъвто в случая липсва. Дори експертизата не е обсъдена, а общо е посочено, че следва да бъде кредитирана като компетентно дадена.
Първоинстанционният съд като съд по същество е следвало да обсъди твърденията на страните, събраните по делото доказателства, както и изслушаната ССЕ, като изложи мотиви за всеки от доставчиците какви факти се установяват и какви са правните изводи въз основа на тях.
Основателно е и оплакването в касационната жалба, че правото на данъчен кредит по доставките от БОВА РЕНТ ЕООД с предмет авансови плащания за наем на автомобил е отказано на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. В тази насока първоинстанционният съд неправилно е обсъждал предпоставките по чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС, вместо чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС.
Видно от мотивите на съдебния акт, липсва обсъждане на определените лихви за периодите м.09.2016 г., м.05.2017 г. и м.05.2018 г. във връзка с кредитни известия към фактури, издадени от СОФИЯ АСФАЛТ ЕООД, КРИСТИЯНА 2017 ЕООД и ПЛАТИНУМ БРАНДС ЕООД. В случая съдът не се е произнесъл по установените задължения за лихви за периода от погрешното отразяване на фактурите в дневниците за покупки до тяхното анулиране чрез кредитните известия.
Решението е неправилно и необосновано и в частта, с която е отменен ревизионният акт и във връзка с установените задължения по ЗКПО. АССГ е приел, че тъй като необосновано не са признати за реални фактурираните доставки, то и в частта по ЗКПО неправилно не са били признати разходите във връзка с тези доставки. И в тази част мотивите на решението са общи и не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция. Вярно е, че между формираните разходи на ревизираното лице във връзка с процесните доставки и тяхната документална обоснованост по смисъла на ЗКПО съществува връзка, но въпреки това установените задължения на ревизираното лице следва да се разграничат и да се обсъдят по отделно.
С ревизионния акт е увеличен декларираният финансов резултат по издадените 2 фактури от КРИСТИЯНА 2017 ЕООД за услуги по полагане на асфалт. Обстоятелството, че дружеството е сторнирало само данъчния кредит има значение единствено за облагането по ЗДДС. За целите на ЗКПО съдът е следвало да провери дали ревизираното лице е извършило корекция на открити грешки по реда на чл. 75 ЗКПО. В случая съдът не е изложил мотиви дали дружеството е сторнирало осчетоводените разходи по процесиите фактури и как те участват при формиране на финансовия резултат за 2018 г.
С ревизионния акт е увеличен финансовият резултат за 2019 г. с отчетени разходи за външни услуги по сметка 602 по 2 фактури, издадени от ФИГАРО СЕРВИЗ ЕООД за доставка и монтаж на хладилни камери. Съдът не е изяснил релевантните за спора факти и не е отделил спорното от безспорното. Вместо това е изложил противоречиви мотиви, от които не може да стане ясно въз основа на какви обстоятелства е отменил ревизионния акт в тази част.
С ревизионния акт е извършено увеличение на финансовите резултати по реда на чл. 26. т. 1 ЗКПО с размера на отчетните разходи за наем на лек автомобил BMW, тъй като не са ангажирани документи за използването на превозното средство в независимата икономическа дейност на дружеството. Съдът не е посочил конкретни доказателства, въз основа на които е приел, че изводите на приходните органи в тази насока са неправилни.
От органите по приходите е извършено и увеличение на декларираните финансови резултати с отчетените разходи за амортизации на недвижим имот /ателие №5 А/, на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО, тъй като приходните органи са приели, че ДМА не се използва за целите на независимата икономическа дейност на[Фирма 2], а е предоставен за свободно разпореждане на В. Д. съобразно учреденото му безсрочно право на ползване. Възраженията на административния орган в тази насока не са обсъдени от съда и не е ясно въз основа на какви доказателства първоинстанционният съд е приел, че недвижимият имот се използва за независимата икономическа дейност на ревизираното лице.
Основателни са и оплакванията в касационната жалба, че с ревизионния акт не са определени допълнителни задължения за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, за вноски по фонд ДОО, ДЗПО-УПФ, а единствено са определени лихви за забавени плащания, на основание чл. 175. ал. 1 ДОПК. Лихви са определени и за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък /стр. 33-34 от РД/. Първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви в тази насока.
Посочената липса на конкретни мотиви за фактическите установявания на първоинстанционния съд по всяка от процесните доставки, както и по отношение на установените задължения по ЗКПО е пречка ефективно да бъде проверено от касационната инстанция дали са обосновани на събраните доказателства фактическите констатации на първоинстанционния съд и в крайна сметка дали той правилно е приложил материалния закон. Допуснатото процесуално нарушение от съда е съществено, тъй като ако не беше допуснато, съдът можеше да стигне до други фактически и правни изводи.
При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят конкретно и по доставчици, всички доказателства във връзка с фактурите, издадени от БОВА РЕНТ ЕООД, ЗЕН ТРЕЙД ЕООД, КРИСТИЯНА 2017 ЕООД, СОФИЯ АСФАЛТ ЕООД, ЗАРА ИЗОЛМАС ЕООД, ЕС ПИ СТАР ЕООД и ЕН ВИ ЕН ТРЕЙДИНГ ЕООД, да се изложат мотиви дали отразяват вярно стопанските операции, които следва да се признават за данъчни цели. Дали приложените към тях доказателства са достатъчни, за да обосноват реалност на осъществените доставки. Да се изложат мотиви във връзка със всички констатации по ЗКПО направени с ревизионния акт и въз основа на които са определени задължения на дружеството за корпоративен данък.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
С оглед изхода на делото и на основание чл.226, ал.3 АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото включително и тези сторени пред настоящата инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5533 от 28.09.2022 г., постановено по адм. дело № 11293/2021 г. по описа на Административен съд София-град, допълнено в частта за разноските с определение № 9614 от 07.12.2022 г., постановено по адм. дело № 11293/2021 г. по описа на Административен съд София-град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
/п/ ИВА КЕЧЕВА