О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 492/ 01.06.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 3858/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Т. П. и К. П. П., чрез назначения им по реда на чл. 47, ал.6 ГПК особен представител адв. В. Н., срещу решение № 66/15.06.2021г. по гр. д.№ 163/21г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение, са признати по реда на чл. 422 ГПК солидарните задължения на жалбоподателите към Банка ДСК ЕАД по заповед за изпълнение №153/06.02.2019г., издадена по ч. гр. д.№ 299/2019г., в размер на 6841, 79 лева - главница, ведно със законната лихва от 05.02.2019г. до окончателното изплащане и в размер на 783, 66 лева - възнаградителна лихва за периода 30.02.2016г.-30.12.2018г., и са присъдени разноски.

Касаторите твърдят, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са поставени следните въпроси:

1/ „Липсата в договора за кредит на информация за датата на сключването му и срока му на действие до какви правни последици води с оглед нормата на чл. 11, ал.1 т.1 ЗПК?“

2/“Приложима ли е кратката погасителна давност по чл. 111, б.“в“ ЗЗД за вноските по кредит за текущо потребление с оглед на диспозитива на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС?“

По първия въпрос се твърди да е налице допълнителното селективно основание на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК; по втория – това на т.1, чл. 280, ал.1 ГПК ( решен е в противоречие с цитираното в самия въпрос Тълкувателно решение). При условията на евентуалност касаторите се позовават бланкетно на основанието по чл. 280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът по касационната жалба – Банка ДСК ЕАД, я оспорва. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира за неоснователно искането на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване по следните съображения:

С обжалваното решение въззивният съд е отговорил на оплакванията по въззивната жалба на ответниците за 1/ липса на дата, място на сключване и срок на действие в процесния договор за кредит, и 2/ за погасяване по давност на падежиралите в периода 01.05.2015г.-31.01.2016г. вноски по договора за кредит, намирайки тези оплаквания за неоснователни предвид установеното, че мястото на сключване на договора е изрично посочено в т.19 от него, а датата на сключване и срокът на действие липсват само в заглавната част на договора, но са видни от съдържанието му по т.7 и т.7.1, и с оглед извода, че главницата по договор за кредит се погасява с общата петгодишна давност, която не е изтекла за процесните вноски.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Първият поставен от касаторите правен въпрос не изпълва общото селективно основание по чл. 280, ал.1 ГПК - не е разрешен в обжалваното решение и не обуславя правните изводи на въззивния съд. Последният не е приел, че в процесния договор за кредит липсва информация за датата на сключването му и срока му на действие, а обратното – че съдържа такава информация, но вместо в заглавната си част, в клаузите на т.7 и т.7.1 от договора. Освен, че този въпрос не е обуславящ, касаторите бланкетно са се позовали на допълнителния критерии по чл. 280,ал.1 т.3 ГПК.

Вторият правен въпрос е обуславящ по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, но е разрешен от въззивния съд в съответствие с задължителната практика на ВКС , вкл. соченото от касаторите Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото с решение № 45/17.06.2020г. по т. д.№ 237/2019г. на ВКС, ІІ ТО и цитираното в него решение № 38/26.03.2019г. по т. д.№ 1157/2018г. ВКС, ІІ ТО, уговорката между страните по договора за банков кредит за връщане на предоставената сума на погасителни вноски не превръща кредита в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части, като нито задължението на банката за предоставяне на кредита, нито задължението на кредитополучателя за връщането му, са повтарящи се. Липсва периодичен характер на плащанията по договора за кредит и приложима по отношение на задължението за главница е общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката тригодишна давност по чл. 111, б.“в“ ЗЗД. Настоящият състав споделя напълно цитираните разрешения.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, защото не страда от особено тежък порок ( да е постановено contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика), който да може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия.

В заключение, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

При този изход на спора, на ответника по касация се следват поисканите с отговора на касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 100 лева.

При администриране на касационната жалба въззивният съд не е определил възнаграждение за особения представител на ответниците – жалбоподатели за касационната инстанция, а такова се следва в размерите по чл. 9, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или 600 лева. На основание чл. 77 ГПК ищецът Банка ДСК ЕАД следва да бъде осъден да плати тази сума по сметка на ВКС, за да бъде изплатена на адв. Н..

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 66/15.06.2021г. по гр. д.№ 163/21г. по описа на Окръжен съд - Ловеч.

ОСЪЖДА М. Т. П. и К. П. П., и двамата със съдебен адрес адв. В. Н., [населено място], [улица], офис 204, да платят на Банка ДСК АД, на основание чл. 78, ал.8 ГПК, сумата 100 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Банка ДСК АД да плати по сметка на ВКС, на основание чл. 77 ГПК вр. с чл. 47, ал.6 ГПК, сумата 600 лева за възнаграждение на особения представител на касаторите за настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: