О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 232

гр. София, 01.06.2022.г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 487 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 4739/13.12.2021 г., подадена от М. И. Й. и В. В. П., чрез адвокат Ч. Ч., срещу решение № 197 от 10.11.2021 г. по гр. д. № 631/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е отменено изцяло решение № 260154 от 15.07.2021 г. по гр. д. № 480/2020 г. на Районен съд - Велинград за отхвърляне на предявения иск за делба, като вместо това въззивният съд е допуснал да се извърши съдебна делба между Н. А. Г. и К. Г. Г., от една страна, и М. И. Й. и В. В. П., от друга страна, на следния съсобствен недвижим имот: дворно място, находящо се в [населено място], [община], [улица] 2, с площ от 469 кв. м, представляващо ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], при следните квоти: за Н. А. Г. и К. Г. Г. – общо 1/2 ид. ч.; за М. И. Й. и В. В. П. – общо 1/2 ид. ч.

Въззивният съд е изложил, че по делото е предявен иск за делба на съсобствен недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в [населено място], [община], ул. „С. К.“ № 2, с площ от 469 кв. м, с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Ищците Н. Г. и К. Г. твърдят, че в имота има построени сгради на основно и допълващо застрояване, които обаче са индивидуална собственост на ищците, поради което не са предмет на делбата. Искат да се допусне делбата на дворното място при равни квоти между съделителите – по 1/2 ид. ч. общо за ищците и също толкова за ответниците.

Съдът е приел, че от представените писмени доказателства (нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 19/11.12.1997 г. и решение на PC - Велинград от 27.05.2019 г., постановено по гр. д. № 546/2018 г.), се установява, че ищците и ответниците са съсобственици на процесното дворно място при равни права - по 1/2 ид. ч. от дворното място. В нотариалния акт на ищците е посочено, че освен дворното място, те закупуват и построената в него къща на 83 кв. м и плевня на 24 кв. м.

Съгласно представената скица на ПИ с идентификатор *** и заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, в имота има построени пет сгради:

1. Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 84 кв. м. Строителните книжа и документи за нея са издадени на името на наследодателя на ищците А. Г. М.. Жилищната сграда представлява самостоятелен обект на собственост (СОС).

2. Сграда с идентификатор ****, представляваща двуетажна пристройка от запад към жилищната сграда, със застроена площ от 12 кв. м. В заключението на съдебно-техническата експертиза е посочено, че сградата не представлява СОС, а е помещение със спомагателно и обслужващо предназначение към жилищната сграда съгласно чл. 108, ал. 2, т. „б“ от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ (помещение за санитарно-хигиенно обслужване – бани, тоалетни и бани-тоалетни). За тази сграда на вещото лице не са представени строителни книжа и документи за изграждането й.

3. Сграда с идентификатор ****, с функционално предназначение за „гараж“, със застроена площ от 28 кв. м. Строителните книжа и документи за построяването на гаража са издадени на името на наследодателя на ищците А. Г. М..

4. Сграда с идентификатор ****, с функционално предназначение „селскостопанска сграда“, със застроена площ от 22 кв. м. Строителните книжа и документи за построяването й са издадени на името на ищеца К. Г.. От първоначалното и от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че на мястото на новата сграда е имало стара „плевня“, която е съборена и на нейното място е изградена селскостопанската сграда. Вещото лице дава заключение, че тази сграда представлява сграда на допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 ЗУТ, с обслужващо и стопанско предназначение към сградата от основното застрояване (помещение за съхранение на отоплителни материали, за отглеждане на животни и за съхранение на селскостопанска продукция).

5. Сграда с идентификатор ****, с функционално предназначение „селскостопанска сграда“, със застроена площ от 41 кв. м. Сградата е изградена като „навес“ с три ограждащи стени. За извършеното строителство вещото лице не е открило и не са му представени строителни книжа и документи. Вещото лице дава заключение, че тази сграда също представлява сграда на допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 ЗУТ, с обслужващо и стопанско предназначение към сградата от основното застрояване (помещение за съхранение на отоплителни материали, за отглеждане на животни и за съхранение на селскостопанска продукция). Съдът е направил извод, че сградите, които са построени в имота, не се намират в режим на „хоризонтална етажна собственост“, по смисъла на чл. 37 ЗС, както се твърди в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК. Визирал е, че етажната собственост може да бъде два вида - вертикална етажна собственост и хоризонтална етажна собственост. При вертикалната етажна собственост етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, като сградата е изградена във вертикално отношение. При хоризонталната етажна собственост сградите, които са построени в имота, също принадлежат на отделни собственици, но са разположени хоризонтално в имота, а не вертикално. Посочил е, че съгласно исковата молба всички сгради, които са построени в имота, са лична собственост на ищците, което изключва етажната собственост както в хоризонтално, така и във вертикално отношение. Намерил е това твърдение на ищците за доказано по делото, като в тази връзка е изложил следните съображения:

В нотариалния акт, с който ищците са закупили имота, е записано, че ищците закупуват дворното място с две сгради - жилищната сграда на 83 кв. м и една плевня на 24 кв. м. Жилищната сграда с идентификатор **** безспорно е собственост на ищците, тъй като е описана като предмет на сделката; отделно от това, всички строителни книжа и документи за тази сграда са издадени на името на наследодателя А. Г. М. (баща на ищцата Н. А. Г.). Сградата с идентификатор **** не представлява самостоятелен обект на собственост, а е пристройка към жилищната сграда, като има спомагателно и обслужващо предназначение към основната сграда и следва собствеността на последната. Ето защо ищците са собственици и на това помещение, въпреки липсата на строителни книжа и документи за него. Ищците са собственици и на сградата с идентификатор ****, тъй като това е гаражът, построен от ищеца К. Г. с помощта на наследодателя А. Г. М., съгласно обясненията на свидетеля Г. Х. С.. За селскостопанската сграда с идентификатор ****, построена на мястото на стара плевня, всички строителни книжа са издадени на името на ищеца К. Г., поради което следва да се приеме, че и тя е собственост на ищците по делото. За сградата с идентификатор ****, с функционално предназначение „селскостопанска сграда“ (навес), със застроена площ от 41 кв. м, вещото лице не е открило строителни книжа и документи за изграждането й. Установено е по делото, обаче, че тя представлява сграда на допълващо застрояване, която има обслужващо и стопанско предназначение към жилищната сграда, поради което ищците са собственици и на тази сграда. Окръжен съд – Пазарджик е посочил, че съществен белег на етажната собственост (хоризонтална или вертикална), е етажи или части от етажи, или самостоятелни сгради в дворното място да принадлежат на отделни собственици (чл. 37 ЗС). Само в този случай дворното място се явява обща част на собствениците на сградите, етажите или части от етажи, при което делбата на дворното място не е допустима (чл. 38 ЗС). В случаите, когато сградите в дворното място принадлежат на един собственик, а дворът е съсобствен, дворното място може да бъде предмет на делба, като именно такъв е настоящият казус. Ето защо е намерил, че следва да се допусне делба на процесното дворно място при равни квоти – по 1/2 ид. ч. общо и за двете страни.

Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовават, на първо място, на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Въззивният съд, като инстанция, която решава спора по същество, задължена ли е да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор, и да посочи защо игнорира дадени доказателства.

По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС – решение № 104/9.10.2019 г. по гр. д. № 625/2019 г., ІІ г. о. и решение № 18/11.06.2021 г. по гр. д. № 1446/2020 г., І г. о. Жалбоподателите сочат, че въззивният съд не е обсъдил доводите им, че считат жилищната сграда за съсобствена, както и не е взел предвид събраните в тази насока доказателства (нотариален акт по обстоятелствена проверка № 166/2.06.1978 г., констативен нотариален акт № 668/9.11.1975 г., нотариален акт за покупко-продажба № 27/30.01.1976 г., констатациите на вещото лице и гласните доказателства за това, че всички сгради в поземления имот са били изградени докато последният е бил съсобствен между праводателите на страните по делото, като по отношение на част от сградите приложение намира чл. 92 ЗС, а за сграда с идентификатор **** – чл. 97 ЗС.

2. Когато в съсобствен поземлен имот има сгради, които също са съсобствени между съсобствениците на земята и разрешението на т. 1, б. „д“ от ППВС № 2/1982 г. не намира приложение, то допустимо ли е да се извърши съдебна делба на поземления имот без съсобствените сгради.

Жалбоподателите визират противоречие на въззивното решение по този въпрос с приетото в: решение № 59/12.03.2012 г. по гр. д. № 911/2011 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 87/7.07.2011 г. по гр. д. № 825/2010 г. на ВКС, ІІ г. о.

По горните въпроси се твърди и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

На последно място, според жалбоподателите е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК – очевидна неправилност на атакуваното решение, тъй като вследствие допуснати от съда нарушения на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, както и поради нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти се е стигнало до явна необоснованост на съдебния акт.

От насрещните страни е депозиран отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Видно от исковата молба, с нея Н. Г. и К. Г. са поискали съдът да допусне до делба съсобствения между тях и ответниците поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община]. В молбата е изложено, че в поземления имот са налице четири сгради, всичките собствени на ищците. За две от сградите (жилищна сграда от 83 кв. м и плевня от 24 кв. м), Г. твърдят, че са ги закупили заедно с дворното място, а за останалите две (гараж и селскостопанска сграда от 41 кв. м) – че са ги построили още преди закупуване на дворното място. С молба вх. № 260096/2.09.2020 г. допълнително са индивидуализирали поземления имот.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същевременно в т. 4 на горепосоченото тълкувателно решение е прието, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК - за проверка за вероятна недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба. Служебно задължение на касационната инстанция е да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на атакувания пред нея съдебен акт. Следва да бъде съединено за съвместно разглеждане, поради връзката между делата, ч. гр. д. № 486/2022 г. на ВКС, ІІ г. о., образувано по частна жалба на Н. Г. и К. Г. срещу определение № 360 от 21.12.2021 г. по гр. д. № 631/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по реда на чл. 248 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 197 от 10.11.2021 г. по гр. д. № 631/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

СЪЕДИНЯВА за съвместно разглеждане с настоящото дело, на основание чл. 213 ГПК, ч. гр. д. № 486/2022 г. по описа на ВКС, ІІ г. о.

УКАЗВА на М. И. Й. и В. В. П. да внесат в 1-седмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС в размер на 40 лв. и в същия срок да представят вносния документ по делото, като в противен случай жалбата ще бъде върната.

Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: