Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба на М. И. Й. и В. В. П., чрез адвокат Ч. Ч., срещу решение № 197 от 10.11.2021 г. по гр. д. № 631/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е отменено изцяло решение № 260154 от 15.07.2021 г. по гр. д. № 480/2020 г. на Районен съд - Велинград за отхвърляне на предявения иск за делба, като вместо това въззивният съд е допуснал да се извърши съдебна делба между Н. А. Г. и К. Г. Г., от една страна, и М. И. Й. и В. В. П., от друга страна, на следния съсобствен недвижим имот: дворно място, находящо се в [населено място], [община], [улица] 2, с площ от 469 кв. м, представляващо ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], при следните квоти: за Н. А. Г. и К. Г. Г. – общо 1/2 ид. ч.; за М. И. Й. и В. В. П. – общо 1/2 ид. ч.

Въззивният съд е изложил, че по делото е предявен иск за делба на съсобствен недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в [населено място], [община], ул. „С. К.“ № 2, с площ от 469 кв. м, с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Ищците Н. Г. и К. Г. твърдят, че в имота има построени сгради на основно и допълващо застрояване, които обаче са индивидуална собственост на ищците, поради което не са предмет на делбата. Искат да се допусне делбата на дворното място при равни квоти между съделителите – по 1/2 ид. ч. общо за ищците и също толкова за ответниците.

Съдът е приел, че от представените писмени доказателства (нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 19/11.12.1997 г. и решение на PC - Велинград от 27.05.2019 г., постановено по гр. д. № 546/2018 г.), се установява, че ищците и ответниците са съсобственици на процесното дворно място при равни права - по 1/2 ид. ч. от дворното място. В нотариалния акт на ищците е посочено, че освен дворното място, те закупуват и построената в него къща на 83 кв. м и плевня на 24 кв. м.

Съгласно представената скица на ПИ с идентификатор *** и заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, в имота има построени пет сгради:

1. Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 84 кв. м. Строителните книжа и документи за нея са издадени на името на наследодателя на ищците А. Г. М.. Жилищната сграда представлява самостоятелен обект на собственост (СОС).

2. Сграда с идентификатор ****, представляваща двуетажна пристройка от запад към жилищната сграда, със застроена площ от 12 кв. м. В заключението на съдебно-техническата експертиза е посочено, че сградата не представлява СОС, а е помещение със спомагателно и обслужващо предназначение към жилищната сграда съгласно чл. 108, ал. 2, т. „б“ от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ (помещение за санитарно-хигиенно обслужване – бани, тоалетни и бани-тоалетни). За тази сграда на вещото лице не са представени строителни книжа и документи за изграждането й.

3. Сграда с идентификатор ****, с функционално предназначение за „гараж“, със застроена площ от 28 кв. м. Строителните книжа и документи за построяването на гаража са издадени на името на наследодателя на ищците А. Г. М..

4. Сграда с идентификатор ****, с функционално предназначение „селскостопанска сграда“, със застроена площ от 22 кв. м. Строителните книжа и документи за построяването й са издадени на името на ищеца К. Г.. От първоначалното и от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че на мястото на новата сграда е имало стара „плевня“, която е съборена и на нейното място е изградена селскостопанската сграда. Вещото лице дава заключение, че тази сграда представлява сграда на допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 ЗУТ, с обслужващо и стопанско предназначение към сградата от основното застрояване (помещение за съхранение на отоплителни материали, за отглеждане на животни и за съхранение на селскостопанска продукция).

5. Сграда с идентификатор ****, с функционално предназначение „селскостопанска сграда“, със застроена площ от 41 кв. м. Сградата е изградена като „навес“ с три ограждащи стени. За извършеното строителство вещото лице не е открило и не са му представени строителни книжа и документи. Вещото лице дава заключение, че тази сграда също представлява сграда на допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 ЗУТ, с обслужващо и стопанско предназначение към сградата от основното застрояване (помещение за съхранение на отоплителни материали, за отглеждане на животни и за съхранение на селскостопанска продукция). Съдът е направил извод, че сградите, които са построени в имота, не се намират в режим на „хоризонтална етажна собственост“, по смисъла на чл. 37 ЗС, както се твърди в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК. Визирал е, че етажната собственост може да бъде два вида - вертикална етажна собственост и хоризонтална етажна собственост. При вертикалната етажна собственост етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, като сградата е изградена във вертикално отношение. При хоризонталната етажна собственост сградите, които са построени в имота, също принадлежат на отделни собственици, но са разположени хоризонтално в имота, а не вертикално. Посочил е, че съгласно исковата молба всички сгради, които са построени в имота, са лична собственост на ищците, което изключва етажната собственост както в хоризонтално, така и във вертикално отношение. Намерил е това твърдение на ищците за доказано по делото, като в тази връзка е изложил следните съображения:

В нотариалния акт, с който ищците са закупили имота, е записано, че ищците закупуват дворното място с две сгради - жилищната сграда на 83 кв. м и една плевня на 24 кв. м. Жилищната сграда с идентификатор **** безспорно е собственост на ищците, тъй като е описана като предмет на сделката; отделно от това, всички строителни книжа и документи за тази сграда са издадени на името на наследодателя А. Г. М. (баща на ищцата Н. А. Г.). Сградата с идентификатор **** не представлява самостоятелен обект на собственост, а е пристройка към жилищната сграда, като има спомагателно и обслужващо предназначение към основната сграда и следва собствеността на последната. Ето защо ищците са собственици и на това помещение, въпреки липсата на строителни книжа и документи за него. Ищците са собственици и на сградата с идентификатор ****, тъй като това е гаражът, построен от ищеца К. Г. с помощта на наследодателя А. Г. М., съгласно обясненията на свидетеля Г. Х. С.. За селскостопанската сграда с идентификатор ****, построена на мястото на стара плевня, всички строителни книжа са издадени на името на ищеца К. Г., поради което следва да се приеме, че и тя е собственост на ищците по делото. За сградата с идентификатор ****, с функционално предназначение „селскостопанска сграда“ (навес), със застроена площ от 41 кв. м, вещото лице не е открило строителни книжа и документи за изграждането й. Установено е по делото, обаче, че тя представлява сграда на допълващо застрояване, която има обслужващо и стопанско предназначение към жилищната сграда, поради което ищците са собственици и на тази сграда. Окръжен съд – Пазарджик е посочил, че съществен белег на етажната собственост (хоризонтална или вертикална), е етажи или части от етажи, или самостоятелни сгради в дворното място да принадлежат на отделни собственици (чл. 37 ЗС). Само в този случай дворното място се явява обща част на собствениците на сградите, етажите или части от етажи, при което делбата на дворното място не е допустима (чл. 38 ЗС). В случаите, когато сградите в дворното място принадлежат на един собственик, а дворът е съсобствен, дворното място може да бъде предмет на делба, като именно такъв е поставеният пред него казус. Ето защо е намерил, че следва да се допусне делба на процесното дворно място при равни квоти – по 1/2 ид. ч. общо и за двете страни. Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат, че въззивният съд не е обсъдил доводите и доказателствата по делото, сочещи на неподеляемост на дворното място, както и че е постановил необоснован съдебен акт.

Насрещните страни намират касационната жалба за неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, с определение № 232 от 1.06.2022 г. по настоящото дело, е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК - за проверка за неговата вероятна недопустимост, като постановено по нередовна искова молба.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалния си представител, поддържат касационната жалба и молят да бъде уважена.

От ответниците е депозирана писмена защита, с която се иска касационната жалба да бъде оставена без уважение.

С горецитираното определение е съединено за съвместно разглеждане, поради връзката между делата, ч. гр. д. № 486/2022 г. на ВКС, ІІ г. о., образувано по частна жалба на Н. Г. и К. Г. срещу определение № 360 от 21.12.2021 г. по гр. д. № 631/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по реда на чл. 248 ГПК.

С обжалваното определение № 360 от 21.12.2021 г. по гр. д. № 631/2021 г. Окръжен съд – Пазарджик е оставил без разглеждане молбата на Н. А. Г. и К. Г. Г. за изменение на постановено решение по делото в частта за разноските, като на същите се присъдят и разноските за заплатено адвокатско възнаграждение и заплатено възнаграждение на вещо лице за първата съдебна инстанция.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с молба за изменение на постановеното от него решение в частта на разноските, а не за допълването му, както се сочи в молбата по чл. 248 ГПК, тъй като в решението е налице произнасяне по искането за разноски. Счел е искането за недопустимо, предвид непредставянето пред него на списък по чл. 80 ГПК. Допълнително е изложил съображения, че производството по съдебна делба се характеризира с особености, като при него отговорността за разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение на ответника, тъй като основанието за предявяване на иск за делба е ликвидиране на съществуващата съсобственост. В делбеното производство страните имат двойно качество – те са едновременно ищци и ответници, поради което законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им, като това важи за първата инстанция. При въззивно или касационно обжалване страните вече имат определено процесуално качество според позицията си в производството.

Жалбоподателите намират атакуваното определение за незаконосъобразно. Считат, че тъй като съдът не се е произнесъл по направените от тях разноски пред първоинстанционния съд, е налице хипотезата на т. 8 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Оспорват и изводите на въззивния съд, че същият присъжда разноски на страните само за производството пред него.

Не е депозиран отговор на частната жалба.

Настоящият съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК, приема следното:

Исковата молба, с която се инициира съдебната делба, следва да отговаря на определени законови изисквания. Ищецът следва да твърди, че съществува съсобственост, да посочи фактите, от които тя произтича, а когато произтича от наследяване - да посочи кои са наследниците и на какво основание наследодателят е притежавал правото на собственост. Недвижимите имоти, чиято делба се иска, следва да бъдат описани по тяхното местонахождение, вид, граници и площ според актуалния им териториалноустройствен статут. Когато предмет на делба са движими вещи, всяка от тях също следва да бъде индивидуализирана чрез пълно и точно описание. С исковата молба следва да бъдат представени и съответните доказателства относно съществуването на съсобствеността (чл. 341, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК).

Допускането до делба на поземлен имот без построените в него сгради е възможно само в определени хипотези. Когато ищецът желае подялба само на поземления имот, като твърди, че всички сгради в последния са негова индивидуална собственост (какъвто е настоящият казус), същият е длъжен на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК да изложи в исковата молба подробно какви сгради са налице в имота и на какво конкретно придобивно основание е станал собственик на всяка една от тях, като ангажира и съответните доказателства. Тези обстоятелства са от съществено значение за преценка допустимостта на делбата само на поземления имот и неизлагането им води до нередовност на исковата молба.

Ако исковата молба не отговаря на законоустановените изисквания, същата е нередовна и съдът е длъжен да я остави без движение и даде точни и ясни указания за отстраняване на нередовността. Когато последната е констатирана от въззивния съд, той оставя исковата молба без движение и дава нарочни указания (т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС).

В настоящия случай исковата молба не е съобразена с изискванията на ГПК. Конкретно, в нея липсват изложени съображения на какво основание Н. Г. и К. Г. са станали собственици на гаража и селскостопанската сграда с площ от 41 кв. м, като наведените по-късно от тях доводи за придобиване по давност са били оставени без обсъждане от първоинстанционния съд, като преклудирани. Освен това е налице явно несъответствие между твърденията на ищците за налични в процесния имот с идентификатор *** четири сгради, и представената с исковата молба скица, от която е видно, че сградите са пет.

От така изложеното настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че въззивното решение е постановено по нередовна искова молба и като такова се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Пазарджик.

При новото разглеждане на спора исковата молба следва да бъде оставена без движение, като на ищците се дадат указания подробно да изложат колко сгради са построени в процесния имот и на какво придобивно основание се позовават Г. по отношение на всяка сграда (без тези, за които такова основание е посочено в исковата молба). След вземане становището на ответниците по иска по направеното уточнение, съдът следва да процедира съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 2 от ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В случай, че допусне делба на дворното място, съдът следва да съобрази, че всеки от ответниците по иска има самостоятелна квота от дворното място, а не общо 1/2 ид. ч.

Предвид обезсилването на въззивното решение и връщането на делото за ново произнасяне от друг състав на Окръжен съд – Пазарджик, подадената частна жалба се оказва без предмет и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено.

При този изход на спора на страните не се дължат разноски за производството пред ВКС. Същите следва да бъдат съобразени от въззивния съд при новото разглеждане на делото.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 197 от 10.11.2021 г. по гр. д. № 631/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг съдебен състав при Окръжен съд – Пазарджик.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Н. А. Г. и К. Г. Г. срещу определение № 360 от 21.12.2021 г. по гр. д. № 631/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по реда на чл. 248 ГПК, И ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 486/2022 г. на ВКС, ІІ г. о.

Решението в частта му, имаща характер на определение, за оставяне без разглеждане на частната жалба на Н. А. Г. и К. Г. Г. и за прекратяване на производството по ч. гр. д. № 486/2022 г. на ВКС, ІІ г. о., подлежи на обжалване от Г. пред друг тричленен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му.

В останалата част решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: