О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 205

гр. София, 31.05.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. ч. гр. дело № 1799 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на “Д. - В. Е.“ Е. [населено място], с ЕИК-117603096, чрез адв. Н. Б. от АК-Р., срещу определение № 459/17.02.2022 г. на Софийския апелативен съд по ч. гр. д. № 3919/2021 г., с което е отменено определение № 29572/13.12.2019г., постановено по гр. д. № 4222/2011 г., по описа на Софийски градски съд, с което е разрешено на „Д.-В. Е.“ Е., с ЕИК-117603096 да нареди сумата от 119 583,71 лв., налична по специална банкова сметка на ЧСИ И. Х., по сметка на Национална агенция по приходите, във връзка с обвинение по НОХД № 81/2018г. по описа на Окръжен съд Русе, и е оставено без уважение искането на „Д.-В. Е.“ Е., с ЕИК-117603096 да му бъде разрешено да нареди сумата от 119 583,71 лв., налична по специална банкова сметка на ЧСИ И. Х. по сметка на Национална агенция по приходите, във връзка с обвинение по НОХД № 81/2018 г. по описа на Окръжен съд Русе.

Иска се отмяна на определението като незаконосъобразно с довод за допуснато нарушение на разпоредбите на чл.23 ал.4 т.3 ЗОПДИППД ( отм.). Твърди се, че мотивът на въззивния съд, да отмени първоинстанционното определение е бил, че е настъпил нов факт - не се било сбъднало условието, при което било направено искането - необявеното или неплатеното данъчно задължение, да бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, на основание чл.255 ал.4 от НК. Сочи се, че искането не е направено единствено и само с оглед ползването на привилегированата норма в наказателния процес. Правният интерес се свеждал основно до възможността за погасяването на публичните задължения с налични, запорирани суми. Тези задължения продължавали да съществуват и постановената присъда в наказателното производство, не била факт от значение за настоящото производство. Твърди се, че задължението е установено и дължимо, и то не само от експертното заключение в наказателното производство, а на база ревизионни актове на НАП, които обосновавали категоричното наличие на публично задължение на дружеството. В самата жалба, а и в допълнително представеното изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 вр чл. 278, ал. 4 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване страната сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 280 ал.2 от ГПК.

От КПКОНПИ, като ответник по жалбата в срок е постъпил писмен отговор, с който тя се оспорва като неоснователна.

Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото, намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес, срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 280, ал. 3, т. 1 вр чл. 274, ал. 4 ГПК и по арг. от чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД ( отм. ) въззивен съдебен акт, и като такава е допустима.

Относно допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение намира следното:

За да отмени първоинстанционното определение и да отхвърли искането, след като е констатирал, че първоинстанционният съд е разрешил да се извърши плащане, от запорирани по обезпечение в полза на КПКОНПИ вземания по сметки на ЧСИ, на публични задължения описани в допълнителна съдебно - счетоводна икономическа експертиза по НОХД № 81/2018 г. на Р., във връзка с обвинение по същото дело, за главница и лихва в общ размер на 119 583,71 лв., въззивният съд е приел за неоснователно и недоказано по делото твърдението на молителя, че процесиите публични задължения в общ размер на 119 583,71 лв., били установени с ревизионни актове, тъй като такива не били представени по делото. Приел е също, че от справка за стадия на производството по НОХД № 81/2018 г. по описа на Р., се установило, че по това дело е постановена присъда № 260022 от 04.12.2021 г., която била обжалвана и не била влязла в сила. Този новонастъпил факт, бил от значение за предмета на производството, тъй като не се било сбъднало условието, при което било направено искането - необявеното или неплатеното данъчно задължение да бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, на основание чл. 255, ал. 4 от НК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. С. Т. решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК този въпрос следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора. По смисъла на т. 1 от цитираното тълкувателно решение касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с въззивното решение. Без касаторът да постави този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. Върховният касационен съд би могъл само да конкретизира, преформулира, уточни и квалифицира правния въпрос от значение за изхода на спора, но не изцяло да го изведе от посочените в касационната жалба факти и обстоятелства, или от релевираните доводи за неправилност на решението, или от посочената съдебна практика. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантните материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на въззивното решение, които според твърдението му са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Второто основание, на което касаторът се позовава с оглед допускане на касационното обжалване, е очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 , предл. 3-то ГПК на атакувания съдебен акт - основание, за което ВКС следи и сам, служебно. Обжалваното определение не е и очевидно неправилно според смисъла на понятието очевидна неправилност възприет в константната практика на ВКС. В решение № 15 от 06.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по конст. д. № 10/2018 г. е прието, че очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, въведено от законодателя с оглед облекчване на достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда, без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен contra legem до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен extra legem, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Разглежданият случай не покрива посочените по-горе критерии. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 459/17.02.2022 г. постановено по в. ч.гр. д. № 3919/2021 г. на Софийския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.