Р Е Ш Е Н И Е

№ 76

гр. София, 30 май 2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ -

трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : А. Д.

ЧЛЕНОВЕ : Д. А.

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при секретаря И. П. и

с участието на прокурора Г. С.

като разгледа докладваното от съдия Грозева к. д. № 127/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, ал. 1 от НПК по жалба на подс. Р. А. А. чрез служебния му защитник – адв. Т. П. срещу присъда № 22 от 24.11.2021 г. по внохд № 1047/21 г. по описа на С. А. съд.

В жалбата са заявени касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, като освен тях се претендира необоснованост на съдебния акт. Изложени са лаконични съображения за неправилна оценка на доказателствените материали и неправилно приложение на материалния закон. В писмената защита са доразвити съображенията и е направил искане за оправдаването на подс. А..

В съдебно заседание пред ВКС, адв. П. поддържа жалбата и направеното искане за оправдаване на подсъдимия А..

Подс. А. в последната си дума заявява, че очаква оправдателна присъда от ВКС.

Представителят на ВКП изразява становище, че касационната жалба на подс. А. е неоснователна. Според него съдът е анализирал доказателствата съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК и е приложил правилно материалния закон. Отмереното наказание намира за справедливо, с оглед данните за личността на дееца и характера на инкриминираното деяние.

ВКС след като изслуша доводите на страните и след като провери атакувания въззивен акт, в рамките на правомощията си и в пределите на поисканата касационна проверка, намери следното :

Жалбата на подс. А. е неоснователна.

С присъда от 3.06.2021 г. постановена по нохд № 3649/20 г. СГС признал подс. Р. А. А. за невиновен в това, че на 14.08.2020 г. около 04,30 ч. в [населено място] на ул. /улица/ да е отнел чужди движими вещи сумата от 40 лв. от владението на Д. П. С. с намерението противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и грабежът е бил извършен в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. А и б. Б от НК.

Срещу присъдата е постъпил протест на прокурор от СГП, по който в САС е образувано внохд № 1047/21 г. С присъда № 22 от 24.11.2021 г. САС отменил присъдата на първата инстанция и вместо нея постановил нова, с която признал подс. А. за виновен по предявеното му по чл. 199, ал.1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29 , ал.1, б. А и б Б от НК, като го осъдил на пет години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложеното наказание.

На основание чл.189, ал. 3 от НПК осъдил подс. Р. А. да заплати направените по делото разноски в размер на 205,95 лв.

След запознаване със съдържанието на процесуалния документ, инициирал проверката пред настоящата съдебна инстанция, ВКС открои два основни момента : оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, изразили се в превратна оценка на доказателствените материали и неправилно приложение на материалния закон, довел до признаването на подс. А. за виновен по възведеното му обвинение по чл. 199, ал.1, т. 4 от НК. Оплакването за необоснованост на съдебния акт не може да ангажира становището на касационната инстанция, тъй като тя е инстанция по правото и проверката, която тя осъществява се свежда до прослядяване правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав, без да има възможност да се намесва в оценката на доказателствените материали, която е суверенното право на въззивния съд. След направеното уточнение ВКС, намери следното :

Залегналите в жалбата упреци срещу дейността на въззивния съд не се споделят от касационната инстанция. Въззивната инстанция е изпълнила задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, като провела допълнително въззивно съдебно следствие, в хода на което е изискала аудиозаписа за проведен разговор на телефон за спешни повиквания 112 от телефон [ЕГН], назначила е аудио-техническа експертиза, чието заключение е изслушала в съдебно заседание провело се на 24.11.2021 г., и е разпитала повторно св. С.. След самостоятелно обсъждане на всички налични материали е постановила атакувания съдебен акт, с който е отменила присъдата на първата инстанция и е постановила нова, като е приела, че обвинението за грабеж срещу подс. А. е доказателствено обезпечено.

Волята на решаващия съд е обективирана по ясен и недвусмислен начин, при съблюдаване на процесуалните правила и тези на формалната логика, което дава възможност на настоящия съдебен състав и на страните да проследят начина, по който съдът е стигнал до изводи за доказаност на обвинителната теза и за виновност на подс. А.. В основата на фактическите си изводи контролираната инстанция е поставила показанията на пострадалия, дадени пред органа на досъдебното производство, непосредствено след инкриминираното деяние на 14.08.2021 г. Последните са приобщени от въззивния съд по предвидения за това ред в чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, след разясняване на възможностите по чл. 281, ал. 7 от НПК /л. 104-105 по внохд № 1047/21 г./. Съдът е приел, че те предоставят достоверна картина на събитията, едва след съпоставката им с останалите източници на доказателствени факти - информацията от национална система на телефон 112 от 14.08.2020 г. за сигнал за извършено нападение в 04,19 ч., показанията на св. Л., св. К., св. Р./ приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 от НПК от СГС/ и обясненията на подс. А. по отношение на част от инкриминираните събития - осъществената между него и пострадалия среща, уговорената между тях цена на сексуалната услуга от св. Р., мястото, където е станало предаването й и начинът, по който подсъдимият е задържан след отдалечаването му от местопрестъплението. Съдебният състав е спрял вниманието си на съществуващите противоречия в показанията на пострадалия в хода на досъдебното и съдебно следствие пред двете съдебни инстанции и е изложил разумни и логични съображения за причините поради, които е кредитирал първите показания на свидетеля и касационната инстанция ги споделя напълно. Въззивната инстанция е отделила нужното внимание на обясненията на подсъдимия А., без да отрече тяхната доказателствена стойност ги е ценила по отношение на посочените по - горе фактически изводи за времето и мястото на срещата им и развоя на събитията, без момента в който подс. А. употребил сила за отнемането на 40 лв. от пострадалия, като в тази част те са приети за защитна версия, като съдът е изложил убедителни съображения за това.

В заключение критиките срещу аналитичната дейност на контролирания съд не намират опора в материалите по делото и не дават повод на касационната инстанция да приеме, че те изпълват със съдържание касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК.

При установената от въззивния съд фактическа обстановка, ВКС прие, че не е налично и второто касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК и законът е приложен правилно. Действията на подс. А. правилно са субсумирани в състав на престъплението „грабеж“ по чл. 199, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б от НК, а не „измама“. Твърдението на защитата, че пострадалият не се считал за ограбен, а за измамен, от това, че е не е получил услугата, за която е платил, не държи сметка на обективните признаци от състава на престъплението „грабеж“ и на характера на увредените от деянието на подс. А. обществени отношения. В конкретния случай, прокуратурата е инкриминирала отнемането на сумата от 40 лв., която е различна като предмет от тази, която св. С. е платил на подс. А. за да получи сексуслуга от св. Р.. На следващо място тя е дадена доброволно от пострадалия, а втората му е взета насилствено от подсъдимия, който не е използвал измамливи действия за това, а принуда изразила - изразила се в хващане за врата с едната ръка, притискане към оградата и нанасянето на два удара с другата ръка в областта тялото и врата на пострадалия. Субективното отношение на пострадалия към развилите се с негово участие събития /заплащането за сексуална услуга и противозаконното отнемане на намиращите се в портмонето му пари/ не променя предмета на доказване по делото, който е очертан от инкриминираната с обвинителния акт фактология. В наказателния процес предмета на доказване е ясно дефиниран в нормата на чл. 102 от НПК и се отнася до извършеното престъпление, участието на подсъдимия в него, характерът и размера на вредите, причинени с деянието и другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на му. Без да поставя под съмнение възможността в представното мислене на пострадалия, описаните в обвинителния акт действия по заплащане на неполучена сексуслуга да са с по - голяма значимост от тези, свързани с употребената от подс. А. сила за отнемане на сумата от 40 лв., то следва да отбележи, че преценката за обществената опасност на престъплението е законодателен въпрос, а решението за повдигане на обвинение по конкретен текст от НК е предоставена на преценка на прокурора.

На следващо място оплакването за неправилно приложение на материалния закон е обосновано и с твърдението, че обремененото съдебно минало е основанието САС да осъди подс. А.. От мотивите на въззивния акт става ясно, че то не е обсъждано като доказателствен факт от съставомерно значение, в подкрепа на обвинителната теза, а единствено на плоскостта на чл. 36 от НК и с оглед справедливостта на наказанието.

В жалбата не се съдържа изрично оплакване за явна несправедливост на наказанието, но доколкото е направено искане за оправдаването на подс. А., ВКС следва само да отбележи, че с оглед данните за личността на подсъдимия и конкретното деяние, определеното от САС наказание от пет години лишаване от свобода е справедливо и е състояние да изпълни целите, предвидени в чл. 36 от НК, поради което не се налага редуцирането му.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК

ВКС - трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22 от 24.11.2021 г. по внохд № 1047/21 г. по описа на САС.

Решението е окончателно.

Председател :

Членове : 1.

2.