О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 216

гр. София, 30.05. 2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 572 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Ю. Ф. ЕАД, [населено място], [община] срещу определение № 2584 от 5. 10. 2021 г. по ч. гр. д. № 2296/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО в частта, с която е потвърдено определение № 262523 от 7. 05. 2021 г. по т. д. № 218/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Ю. Ф. ЕАД за изменение на постановеното по т. д. № 218/2020 г. на СГС решение в частта за разноските, като в полза на дружеството се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение според минималния размер, определен съобразно правилото на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/2004 г./.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на въззивното определение поради незаконосъобразност и необоснованост. Частният касационен жалбоподател оспорва извода на съда, че по делото се дължи присъждане на разноски при приложение на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. Излага съображения, че минималният размер на адвокатското възнаграждение по делата за несъстоятелност се определя съобразно правилото на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г., без да се предвижда някакво разделение на производството по несъстоятелност на фази. Мотивира разбиране, че не би могло да се приеме, че във фазата по разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ предмет на делото е едно неимуществено /неоценимо в пари/ право, за да се приложи разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. Прави искане за отмяна на обжалваното определение на въззивния съд.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касационен жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на спора въпроси: „1. Наредба № 1/09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда ли определяне на различно адвокатско възнаграждение – с оглед различните фази на производството по несъстоятелност?; 2. По дело, образувано по молба по чл. 625 ТЗ – в случай, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност е отхвърлена като неоснователна, имуществено или неимуществено право е предмет на делото?“. Твърди, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация, тъй като поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по частната касационна жалба „Атлиман клуб“ ЕООД изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивния акт и за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да постанови обжалваното определение, Софийски апелативен съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд се е развило по молба на „Атлиман клуб“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „Ю. Ф. ЕАД; с постановеното по делото решение молбата по чл. 625 ТЗ е отхвърлена и съобразно този изход на спора молителят е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 2000 лв., като СГС е счел за основателно възражението за прекомерност на възнаграждението от 36 000 лв., заплатено на адвоката на ответника. Посочил е, че молбата на „Ю. Ф. ЕАД за изменение на решението на СГС в частта за разноските се е основавала на оспорване приложението на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. в случая и искането на дружеството е било минималният размер на адвокатското възнаграждение да се определи по реда на чл. 7, ал. 3 от същата наредба. Въззивният съд е счел, че приложимата норма при определяне на минималното възнаграждение във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ е тази на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. Аргументирал се е с това, че в посочената фаза не се разглеждат предявените вземания, поради което методиката на чл. 7, ал. 2, към която препраща чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г., не може да се използва.

Настоящият състав на ВКС намира, че формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, които се отнасят до приложението на чл. 7, ал. 3 и чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, са обуславящи за изхода на спора, касаещ отговорността за разноски за адвокатско възнаграждение при направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК в производството по молба по чл. 625 ТЗ, но не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.

В настоящия случай действителното съдържание на чл. 7, ал. 3 и чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. е изяснено по тълкувателен път и липса необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По поставените въпроси е формирана практика на ВКС, намерила израз в постановено по реда на чл. 290 ГПК /в редакцията преди изменението на ГПК с ДВ, бр. 86/2017 г./, решение № 70 от 25. 08. 2014 г. по т. д. № 3560/2013 г. на ВКС, I т. о., с което е прието, че производството по несъстоятелност е многофазно, като всяка фаза от него завършва с краен съдебен акт. Във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност вземанията на кредитора, съответно присъединения кредитор, не се установяват със сила на пресъдено нещо с решенията по чл. 630 ТЗ и по чл. 632, ал. 1 ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на състоянието на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост /в същия смисъл са и разясненията в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2017 от 3. 12. 2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС/. С оглед така очертания предмет, при определяне на минималното адвокатско възнаграждение за осъществено представителство във фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, приложение намира разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, относима за неоценяемите искове. Правилото на чл. 7, ал. 3 от същата наредба за определяне на минимума на адвокатското възнаграждение на база на стойността на предявените вземания за защита по дела за несъстоятелност е приложимо в хипотеза на осъществена правна защита в етапа на предявяване и приемане на вземанията, но не и в предхождащата го фаза на разглеждане на молбата за откриване на производството по несъстоятелност. Стадият на предявяване и приемане на вземанията в делото за несъстоятелност е предпоставен от откриване на производството по несъстоятелност, поради което, когато делото е все още във фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност база за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение не може да бъде стойността на предявените вземания. Това тълкуване е възприето и в постановените от ВКС определение № 202 от 25. 03. 2013 г. по ч. т. д. № 934/2012 г., II т. о., определение № 529 от 17. 07. 2014 г. по ч. т. д. № № 1040/2014 г., I т. о., определение № 99 от 12. 06. 2020 г. по т. д. № 2433/2019 г., I т. о. и др. и се споделя и от настоящия състав. В пълно съответствие с посочената практика, по отношение на която не е обоснована нужда от промяна или осъвременяване, въззивният съд е приел, че при определяне на минималното адвокатско възнаграждение, дължимо с оглед отхвърлянето на молбата по чл. 625 ТЗ, следва да се приложи разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.

По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд в обжалваната част.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2584 от 5. 10. 2021 г. по ч. гр. д. № 2296/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.