Р Е Ш Е Н И Е

№ 55

София, 30.05.2022 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

при участието на секретаря Д. Ц. като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 1421 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 60696 от 26.10.2021 г. е допуснато по жалба на „Електроразпределение Север“ АД, касационно обжалване на въззивно решение № 1196/23.10.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1990/2020 г. на Окръжен съд Варна, с което след отмяна на решение № 2194 от 08.06.2020 г. по гр. д. № 17332/2019 г. на Районен съд Варна, е уважен предявения от С. В. Ц. /заместена в хода на производството от наследниците си по закон Л. Д. В. и Г. Л. П./ против „Електроразпределение Север“ АД, иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи сумата от 6 811,75 лв., представляваща стойност на допълнително начислена ел. енергия по фактура, издадена на 27.09.2019 г. за периода от 09.02.2016 г. до 03.07.2019 г. за обект на потребление с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН].

Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й и независимо дали възприема или не експертното заключение, следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.

По този въпрос е налице трайно установена съдебна практика, според която заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото, като съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори и когато страната не е направила възражение срещу него по смисъла на чл.202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той е длъжен да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. /в този смисъл решение № 118/15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г. на III г. о., решение № 241/23.10.2013 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на I г. о. и цитираните в него решения на ВКС по същия въпрос/.

Обжалваното решение не съответства на така установената практика, тъй като въззивният съд, без да изложи конкретни мотиви за необоснованост на заключението на вещото лице, според което след като електромерът, произведен през 2015 г. е монтиран на обекта на 08.06.2016 г. с нулеви показания по тарифи 1.8.1 и 1.8.2 и след като е преминал задължителна метрологична проверка преди допускането му в търговската мрежа, не е възможно при монтажа му на обекта да има показания различни от нулата, в който и да било регистър и по-точно в регистър 1.8.3., не е кредитирал същото. Съдът се е задоволил да посочи, че изводът на вещото лице, макар и логически оправдан не може да бъде приет за безспорен, тъй като бил изведен единствено от „предположение“ на вещото лице, че СТИ било ново. Това съждение на съда е необосновано, тъй като изводът но вещото лице не се основава на негово „предположение“, а на база представения по делото протокол за монтаж на СТИ от 08.02.2016 г., данните за годината на производствотото му – 2015 г. и тези за преминала първоначална задължителна техническа и метрологична проверка, преди пускането му в търговската мрежа. Налице е касационно основание по чл.281, т.3, пр.2 ГПК и въззивното решение следва да бъде отменено. Доколкото не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция.

По делото е безспорно установено, че ищцата С. В. Ц. /починала в хода на производството и заместена от своите законни наследници Л. В. – съпруг и Г. П. – дъщеря/ е била битов клиент на електрическа енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, доставяна в обект, находящ се в [населено място], м. „Б.“,[жк], присъединен към обслужваната от ответника електроразпределителна мрежа, с абонатен № ...... и клиентски № ...... За измерване на количествата електроенергия в този обект на 08.02.2016 г. е монтиран електромер с фабричен номер № .............., който е преминал първоначална метрологична проверка през 2015 г., като в съставения протокол за монтаж е удостоверено, че показанията на дневна и нощна тарифа са нулеви. На 03.07.2019 г. от длъжностни лица на ответника е извършена проверка на СТИ в процесния електроснабден имот, като са извършени замервания с еталонен калиброван уред и е установено, че в невизуализиран регистър 1.8.3 има показания, след което СТИ е демонтирано и пломбирано и е предоставено за експертиза в Български институт по метрология при измерени показания. Протоколът е подписан от представители на оператора на мрежата и един свидетел – съсед на ищцата. Съгласно констативния протокол на БИМ от 26.07.2019 г. процесното СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия. При проверка на техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, е констатирано, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера; наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 039400,714 кв. ч., която не е визуализирана на дисплея, т. е. електромерът не съответства на техническите характеристики. Според приетото от първоинстанционния съд и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, електрическата енергия, натрупана в регистър 1.8.3 е преминала през измервателната система на СТИ, т. е. това количество е доставено на обекта и съответно потребено. Посочено е също така, че натрупаното в този регистър количество ел. енергия е възможно да бъде отразено там само след неправомерна софтуерна манипулация в програмата на тарифиране на електромера, който при монтажа е настроен да отчита консумираното количество ел. енергия само по две тарифи. Съгласно заключението процесното СТИ, произведено през 2015 г., е монтирано на обекта с нулеви показания по първа и втора тарифа, което означава че измервателният уред е бил нов при монтажа през м.02.2016 г., тъй като производителят не допуска измервателен уред в търговската мрежа, без той да е преминал задължителната техническа и метрологична проверка, което означава че не възможно при монтажа му да има показания различни от нулата, в който и да било регистър и по-точно в регистър 1.8.3.Неправомерното вмешателство в софтуера на процесния електромер е възможно да се извършат след монтажа на уреда в обекта. Съгласно допълнителното заключение, изчисленията по издадената от ответника фактура са математически точни, като енергията е коректно остойностена в подпериоди съгласно измененията в цените за електроенергията и които в случая са приравнени с цените определени за технологични разходи, доколкото не се касае за отчетена и остойностена при редовен месечен отчет електроенергия. В конкретния случай са приложими Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от КЕВР и обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019 г., с които се определят условията и редът за установяване и редът и начините за преизчисляване на количеството ел. енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия или за която има показания в невизуализиран регистър на СТИ. Съгласно чл.55, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества ел. енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество ел. енергия в тези регистри, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49. В конкретния случай констативния протокол е съставен от оператора на мрежата в хипотезата на ал.3 на чл.49 ПИКЕЕ - при отсъствие на ползвателя или негов представител, поради което е подписан от един свидетел, който не е служител на оператора. Съгласно чл.56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества ел. енергия по реда на раздел IX операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества ел. енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги /с изключение на цена на достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност/ и за „задължения към обществото“, а ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора. Преизчислените количества ел. енергия по ал.1 се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на ел. енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор. В конкретния случай ответното дружество – оператор на електроразпределителната мрежа е действал в съответствие с посочения в ПИКЕЕ ред и начин за преизчисляване на ел. енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ. Съгласно ПИКЕЕ титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа – в случая „Електроразпределение Север“ АД, а задължено лице е „ползвателят на мрежата“ по смисъла на §1, т.41а от ДР към ЗЕ – „физическо или юридическо лице – ползвател на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, доставящо ел. енергия в електропреносната и/или електроразпределителната мрежа или снабдявано от такава мрежа“. Съгласно § 1, т.4 от ПИКЕЕ „ползвател“ е клиент и/или производител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ. При съобразяване на дефинитивните норми на т.27б и 27г от §1 на ДР на ЗЕ относно понятията „клиент“ и „краен клиент“, следва извода, че ползвател на мрежата е и крайният клиент, който купува ел. енергия за собствено ползване. Съгласно допълнителното заключение, преизчисляването на отчетената в невизуализирания регистър на СТИ ел. енергия е извършено по цени за технологични разходи, които са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.

С оглед изложеното, предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен, след отмяна на въззивното решение.

Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на касатора – ответник по иска следва да се присъдят направените от него за всички съдебни инстанции разноски. Ответникът претендира освен разходите за държавни такси и депозити за вещо лице и за призоваване на свидетел, които са в общ размер на 396,23 лв. и разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на по 1 608 лв. с вкл.ДДС за всяка от трите инстанции. Процесуалният представител на ищците е направил възражение за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения, което съдът намира за основателно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. В първата инстанция делото е приключило в две съдебни заседания, а в останалите инстанции – в едно съдебно заседание, като не са били необходими усилия във връзка с процеса на доказване или изясняване на приложимото право. Уговореното между ответното дружество и процесуалния му представител възнаграждение е прекомерно в сравнение с предвиденото такова в чл.7, ал.2, т.3 НМРАВ, като с вкл. ДДС то възлиза на 804,71 лв. Ето защо, с оглед действителната сложност на делото възнаграждението следва да бъде присъдено до размер 1000,00 лв. за всяка от инстанциите.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о. Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1196/23.10.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1990/2020 г. на Окръжен съд Варна и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Д. В., ЕГН [ЕГН] и Г. Л. П., ЕГН [ЕГН] и двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1 – адв.Р. С., /конституирани в хода на процеса законни наследници на починалата ищца С. В. Ц./ против „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК[ЕИК], иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено между страните, че С. В. Ц. не дължи сумата от 6 811,75 лв., представляваща стойност на допълнително начислена след корекция на сметка ел. енергия по фактура, издадена на 27.09.2019 г. за периода от 09.02.2016 г. до 03.07.2019 г. за обект на потребление с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН].

ОСЪЖДА Л. Д. В., ЕГН [ЕГН] и Г. Л. П., ЕГН [ЕГН] и двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1- адв.Р. С., да заплатят на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 3 396,23 лв. – разноски за производството във всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: