- 3 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 180

гр. София 30.05.2022 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 26.01.2022 (двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 4940 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 298 213/16.09.2021 година, подадена от К. К. К., за отмяна на разпореждане № 30 448/07.07.2017 година на Районен съд Варна, ХХVІ-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 9313/2017 година за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и на определение № 1765/12.06.2019 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, І-ви състав, постановено по ч. гр. д. № 1060/2019 година.

В молбата си К. излага доводи за това, че не е била надлежно уведомена за постановеното от Районен съд Варна разпореждане, тъй като не живее в Р. Б. а обстоятелството, че има регистриран последен настоящ адрес в населено място, не прави настоящият й адрес на същото място. Твърди се, че във всички производства на съда е ставало известно, че молителката не живее в страната. Също така на съда било станало перманентно известно, а поради това и ноторно, че К. не била собственик на посочения в разпореждането имот, по време на срока, за който се отнася задължението. Издавайки заповедта за изпълнение на парично задължение без да провери тези факти съдът бил предоставил непозволена правна помощ на „Енерго-П. П. АД населено място в нарушение на Директива 93/13 ЕО. С актовете, чиято отмяна се иска били нарушени правата на молителката по ХОПЕС, а тя като гражданин на ЕС, живеещ извън Р. Б. има всички права, с които националния съд е задължен, включително и относно ДФЕС.

Ответникът по молбата „Енерго-П. П. АД населено място е подал отговор на същата, с вх. № 302 861/25.11.2021 година, с който е изразил становище, че тя е недопустима, тъй като посочените в нея съдебни актове не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 от ГПК, тъй като молителката разполага с други правни средства за защита, а дори и това да не бъде прието то срокът за подаване на молбата е пропуснат.

Подадената молба за отмяната е недопустима и трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.

С разпореждане № 30 448/07.07.2017 година на Районен съд Варна, ХХVІ-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 9313/2017 година е постановено издаването на заповед за изпълнеше на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Енерго-П. П. АД населено място за задължения на К. за доставена, но неплатена електроенергия за периода от 09.01.2015 година до 11.04.2017 година за обекти намиращи се населено място, улица. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 5142/07.07.2017 година е била връчена на посочения от заявителят „Енерго-П. П. АД населено място адрес на К., при което като получател е отбелязано „Н. Д. К.-майка“. Молителката е подала възражение по чл. 423 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, което с определение № 1765/12.06.2019 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, І-ви състав, постановено по ч. гр. д. № 1060/2019 година е било оставено без разглеждане, тъй като според съдебния състав бил пропуснат предвидения в ал. 1 на разпоредбата едномесечен срок от узнаването на заповедта. В определението е било посочено, че същото не подлежи на обжалване по аргумент от т. 8 на ТР № 4/18.06.2014 година, постановено по тълк. д. № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС.

По отношение на отмяната са налице задължителни указания обективирани в ППВС № 2/29.09.1977 година, което постановление е запазило действието си и при съществуващата към настоящия момент нормативна уредба на отмяната. Съгласно т. 1 от ППВС № 2/29.09.1977 година на отмяна подлежат влезлите в сила решения както на съдилищата, така и на особените юрисдикции, освен ако е предвиден друг ред за отменяването или изменянето им. По отношение на разпорежданията за издаване за заповедите за изпълнение по чл. 410 от ГПК и издадените въз основа на тях заповеди, чието действие е стабилизирано поради пропускане на срока за възражение по чл. 414 от ГПК е предвиден такъв друг ред за защита, който изключва приложението на отмяната по чл. 303 и следващите от ГПК по отношение на тях. В зависимост от обстоятелствата заинтересованото лице може да подаде възражение по чл. 423 от ГПК пред въззивния съд или да се възползва от исковия ред за защита по чл. 424 от ГПК. Това прави искането за отмяна на разпореждане № 30 448/07.07.2017 година на Районен съд Варна, ХХVІ-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 9313/2017 година за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по реда на чл. 303 и следващите от ГПК недопустимо.

Съгласно т. 2 от ППВС № 2/29.09.1977 година на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Определение № 1765/12.06.2019 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, І-ви състав, постановено по ч. гр. д. № 1060/2019 година не отговаря на това изискване, тъй като не разрешава спор със сила на пресъдено нещо, поради което не подлежи на отмята и молбата за това е недопустима.

С оглед изхода на делото К. К. К. ще трябва да бъде осъдена да заплати на „Енерго-П. П. АД населено място сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 298 213/16.09.2021 година, подадена К. К. К. с ЕГН и съдебен адрес населено място, улица, чрез адвокат М. К. Д. от АК-Варна, за отмяна на разпореждане № 30 448/07.07.2017 година на Районен съд Варна, ХХVІ-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 9313/2017 година за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и на определение № 1765/12.06.2019 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, І-ви състав, постановено по ч. гр. д. № 1060/2019 година, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4940/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

ОСЪЖДА К. К. К. с ЕГН и съдебен адрес населено място, улица, чрез адвокат М. К. Д. от АК-Варна да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД населено място, улица, Варна Т. Г сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове: 1.