Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. К. Членове: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя Г. К. по административно дело № 428 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М. Ц.-Гуновска от гр. Враца, чрез процесуалния представител адв. П., срещу Решение № 315 от 28.09.2022 г., постановено по адм. дело № 410/2022 г. по описа на Административен съд – Враца, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЧР-МИР-476 от 31.05.2022 г. на министъра на иновациите и растежа.

В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени оспорената заповед, както и се присъдят съдебни разноски за двете инстанции.

Ответникът – Министъра на иновациите и растежа чрез юрисконсулт Въловска изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. Ц.-Гуновска, против заповед № ЧР-МИР-476/31.05.2022 г., издадена от Министъра на иновациите и растежа, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение за длъжността Главен експерт, с придобит ранг II младши, в Регионален сектор - Враца, Отдел „Изпълнение на проекти“, Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ считано от 31.05.2022 г.

За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на изискването за форма на акта. Прието е от съда още, че за да е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е необходимо тази длъжност да не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, или да е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение.

Посочено е, че в компетентността на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите. Съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл във връзка с чл. 12, т. 1 от Устройствения правилник на Министерство иновациите и растежа, министърът утвърждава структурата на административните звена и длъжностното разписание на длъжностите в Министерството, т. е. като орган по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото със Заповед на министъра на Иновациите и растежа № ЧР-МИР-001/01.03.2022 г. длъжностно разписание, в сила от 01.03.2022 г., въз основа на което към Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ са предвидени 3 бр. Регионални сектори, съответно в градовете София - 31 щатни бройки, Варна - 7 щ. бр. и Пловдив - 7 щ. бр., като Регионалните сектори в С. З. Бургас, В. Т. както и Регионален сектор „Враца“, където жалбоподателката е изпълнявала служебните си задължения не съществуват. Това е видно и от представеното по делото поименно разписание на длъжностите в сила от 31.05.2022 г., представляващо приложение № 2 към цитираната заповед на министъра.

Фактът, че Регионалният сектор в гр. Враца, където Гуновска е изпълнявала длъжността си, в Длъжностното разписание от 01.03.2022 г. не съществува, т. е. е закрит, не би имал значение в случаите, когато мястото на работа (населеното място) не е елемент от конкретното служебно правоотношение, тъй като мястото на изпълнение на работата, която ще изпълнява държавният служител не е сред задължителните реквизити на акта за назначаване, визирани в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл. Поради това, ако заповедта за назначаване на Гуновска не съдържаше място на изпълнение на възложената й работа, закриването на Регионалния сектор „Враца”, при запазване на отдел „Изпълнение на проекти“ в ГД „Европейски фондове за конкурентноспособност“ в структурата на Министерство на иновациите и растежа, няма да има значение, ако щатните бройки за длъжността „главен експерт” се запазват като цяло в отдела. Видно обаче от текста на всички приложени по делото заповеди - Заповед № ЧР-МИР- 474/31.05.2022 г. за възстановяване на длъжност след незаконното й уволнение със Заповед № ЧР-П-19/08.04.2021 г., Заповед № ЧР-МИР-493/03.06.2022 г. за изплащане на осигурителни вноски за Фонд „Пенсии“, включително и обжалваната Заповед № ЧР-МИР-476/31.05.2022 г., Гуновска е назначена не в структурата на министерството и съответно в ГД „Европейски фондове за конкурентноспособност“ като цяло, а конкретно в Регионален сектор „Враца“. С включването му в заповедта за назначаване, мястото на работа, като административно звено за изпълнение на възложените служебни задължения и изисквания е станало елемент от длъжността, като нормативно определена позиция. При закриването на този регионален сектор, съдът е счел, че е налице съкращаване не само на нейната, но и на всички други длъжности, съществували в него, поради което са налице фактическите основания за издаване на заповед с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В тази връзка неоснователни са твърденията на оспорващата, че длъжността не е съкратена, тъй като не е премахната в новото длъжностно разписание и дори числеността на служителите в ГД ЕФК е увеличена. В трайната съдебна практика е възприето, че при назначаване в конкретно звено, е без значение фактът, че при извършеното преструктуриране е възможно щатните бройки в друго териториално звено да са увеличени. Посочено е още, че намаляването на броя на регионалните, сектори в длъжностното разписание на посочената структура е една от формите на реално съкращаване на длъжността. Фактът, че длъжността продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, не води до извод, че конкретната длъжност не е съкратена.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал до верен извод, че в конкретния случай е налице съкращаване на длъжността на жалбоподателката по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., извършено при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона. За да е съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да се установи, че тази длъжност е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение.

Обосновано е прието от съда, че в компетентността на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите. Съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл във връзка с чл. 12, т. 1 от Устройствения правилник на Министерство иновациите и растежа, министърът утвърждава структурата на административните звена и длъжностното разписание на длъжностите в Министерството, т. е. като орган по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото със заповед на министъра на Иновациите и растежа № ЧР-МИР-001/01.03.2022 г. длъжностно разписание, в сила от 01.03.2022 г., въз основа на което към Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ са предвидени 3 бр. Регионални сектори, съответно в градовете София - 31 щатни бройки, Варна - 7 щ. бр. и Пловдив - 7 щ. бр., като Регионалните сектори в С. З. Бургас, В. Т. както и Регионален сектор „Враца“, където жалбоподателката е изпълнявала служебните си задължения не съществуват. Това е видно и от представеното по делото поименно разписание на длъжностите в сила от 31.05.2022 г., представляващо приложение № 2 към цитираната заповед на министъра.

Обстоятелството, че Регионалният сектор в гр. Враца, където Гуновска е изпълнявала длъжността си, в Длъжностното разписание от 01.03.2022 г. не съществува, т. е. е закрит, не би имал значение в случаите, когато мястото на работа (населеното място) не е елемент от конкретното служебно правоотношение, тъй като мястото на изпълнение на работата, която ще изпълнява държавният служител не е сред задължителните реквизити на акта за назначаване, визирани в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл. Поради това, ако заповедта за назначаване на Гуновска не съдържаше място на изпълнение на възложената й работа, закриването на Регионалния сектор „Враца”, при запазване на отдел „Изпълнение на проекти“ в ГД „Европейски фондове за конкурентноспособност“ в структурата на Министерство на иновациите и растежа, няма да има значение, ако щатните бройки за длъжността „главен експерт” се запазват като цяло в отдела. Видно обаче от текста на всички приложени по делото заповеди - Заповед № ЧР-МИР- 474/31.05.2022 г. за възстановяване на длъжност след незаконното й уволнение със Заповед № ЧР-П-19/08.04.2021 г., Заповед № ЧР-МИР-493/03.06.2022 г. за изплащане на осигурителни вноски за Фонд „Пенсии“, включително и обжалваната Заповед № ЧР-МИР-476/31.05.2022 г., Гуновска е назначена не в структурата на министерството и съответно в ГД „Европейски фондове за конкурентноспособност“ като цяло, а конкретно в Регионален сектор „Враца“. С включването му в заповедта за назначаване, мястото на работа, като административно звено за изпълнение на възложените служебни задължения и изисквания е станало елемент от длъжността, като нормативно определена позиция. При закриването на този регионален сектор, правилно е прието от съда, че е налице съкращаване не само на нейната, но и на всички други длъжности, съществували в него, поради което са налице фактическите основания за издаване на заповед с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 315 от 28.09.2022 г., постановено по адм. дело № 410/2022 г. по описа на Административен съд – Враца.

ОСЪЖДА М. Ц.-Гуновска, с [ЕГН], да заплати на Министерство на иновациите и растежа сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА