Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: МИРОСЛАВ МИРЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 548 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД М. Б. към Агенция „Митници”, чрез процесуалният си представител юрк. К., против Решение № 1336 от 17.11.2022 г., постановено по адм. дело № 1456/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменено Решение № 32-147992/09.05.2022г. на директора на ТД М. Б. към Агенция „Митници”.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е извършил достатъчен анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Счита, че не са представени документи, които доказват реалната цена на стоката. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се потвърди административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – М. Л., не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Бургас е Решение № 32-147992/09.05.2022г. на директора на ТД М. Б. към Агенция „Митници”, с което на основание чл. 70, § 1 и § 2 и чл. 71, § 1 буква д) подбуква i i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001007016330R2/24.02.2020г., е определена нова митническа стойност в размер на 2 910,47лв.; 2. на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код по КН 8703 2390/код по TAPИК 8703 2390 00, спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 291,05лв.; 3. на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно 24.02.2020 г. На основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена данъчната основа в размер на 3440,38лв. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на автомобилите, в размер на 688,08лв., 4. На основание чл. 105. § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 366,91лв., от които мито в размер на 114,66лв. и ДДС в размер на 252,25лв., ведно със задължение за лихви, считано от 24.02.2020г. до уведомяването на длъжника.

От фактическа страна съдът е приел, че на 24.02.2020г. М. Л. е подала митническа декларация МД с MRN 20BG001007016330R2/24.02.2020r., с която е декларирала стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение - употребяван пътнически автомобил-катастрофирал, марка Форд, модел Фиеста, тип №6/8, брой места 5, с дата на първа регистрация 01.01.2016г.

В митническата декларация за стоката са декларирани съответно: в ел. д. № 5/14 "Код на държавата на изпращане/износ" - САЩ; в ел. д. № 4/1 "Условие на доставка" FOB - Франко борд; в ел. д. № 4/16 "метод за определяне на стойността" - „1 - договорна стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса); в ел. д. № 4/14 "Цена на стоката" - 500; в ел. д. № 4/10 "Валута" - USD; в ел. д. № 4/9 "Добавяния и приспадания"- код АК разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до мястото на въвеждане на стоките в Европейския съюз-881,96лв., код BA-разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане-238, 86лв.

При извършения последващ контрол от страна на митническите органи е анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като на електронен сайт www.bidfax.info и www.autoauctions.io била открита информация за обявена продажна цена на аукцион от дата 10.12.2019г. със статус "продаден" (SOLD). Публикуваната продажна цена на същия била в размер на 1150. 00 USD, с оглед на което било прието, че същата превишава декларираната пред митническите органи цена в размер на 500 USD при допускане за свободно обращение.

Във връзка с посочената информация възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, поради което на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и чл.84, ал.1, т.1отЗМ, с писмо per. №32-244157/29.07.2021 г. били изискани доказателства за потвърждение на декларираната цена, извършените плащания във връзка със стоката /договори, кореспонденция, заявки, поръчки, извлечения от хронологичен счетоводен регистър, първични счетоводни документи както и писмени обяснения/. Постъпил е отговор с рег.№ 32-360696/12.11.2021г., в който жалбоподателката е посочила, че всички налични документи е представила при деклариране на стоката.

С връченото съобщение по чл.22, §6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, обективирано в писмо рег.№ 32-401302/10.12.2021г. (л.38), жалбоподателят е уведомен, че поради възникнали основателни съмнения ще бъде определена нова митническа стойност на декларираната от него стока по митническа декларация MRN 20BG001007016330R2/24.02.2020r. В съобщението е посочено, че това решение е взето с оглед липсата на достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност на процесната стока, като са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност, както и на елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност.

На 09.05.2022 година директорът на ТД „М. Б. в АМ издал оспорения административен акт.

Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, но е незаконосъобразен.

С оглед на така установеното съдът е стигнал до извод, че мотивите на органа и процедирането в контекста на основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на процесния автомобил е извършено без годни доказателствени източници, които да легитимират релевантните за доказване факти, на които митническата администрация се позовава. Според съда в представената от ответника информация под формата на разпечатки от интернет сайт, не е отразено, че именно Лукова е закупила процесния автомобил за сумата от 1150 USD, освен това информацията, представена под тази форма, не представлява служебна и/или официална такава, за да се разчита на нейната достоверност, респ. да се използва като база данни или за сравнение.

При тези мотиви съдът е отменил решението на митническия орган като незаконосъобразно.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

По законосъобразността на решението:

Решението е правилно. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.

По делото няма спор за факти, наличните такива, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби.

Безспорно митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от „а” до „г”, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена.

Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.

Аргументи за това се черпят и от регламентацията на общата процедура във връзка с правото на изслушване - в чл. 8, § 1, б. „а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, § 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение.

Не може да се приеме, че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. Извършването на справка на страниците на интернет сайт / каквато де факто е послужила на митническия орган, за да определи новата митническа стойност/ не е нормативно установен метод. Правилен е изводът на съда, че в разпечатките от интернет сайт не е отразено, че именно Лукова е закупила процесния автомобил за сумата от 1150 USD.

След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е отменил същото, Административен съд – Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1336 от 17.11.2022 г., постановено по адм. дело № 1456/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ