Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар М. Т. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 609 / 2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. Л. против решение № 163 от 23.08.2022 г., постановено по адм. д. № 317/2021 г. по описа на Административен съд - гр. Ловеч. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т.3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – кметът на О. Т. чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Ловеч, отхвърля жалбата на П. Л. против заповед № 431/20.07.2021 г. на кмета на Община – Тетевен, с която е одобрен проект за изменение на ПУП - ПРЗ в обхват УПИ VІ-325 и УПИ VІІ-325, кв. 50 по плана на [населено място], обл. Ловеч, като същите се обединяват в един общ УПИ ХІ-443,444 – за „семеен хотел“, с предвидено застрояване и посочени устройствени показатели.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Правилни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Законосъобразен е изводът, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в която насока са изложени подробни мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2 АПК напълно се споделят от настоящата инстанция. В случая съгласуването на проекта за изменение на ПУП е направено в хипотезата на чл. 128, ал. 6, т. 2 ЗУТ.

Независимо от гореизложеното, изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед е направен без да се съберат относимите за спора доказателства и без делото да е изяснено от фактическа страна. По делото не е приложена административната преписка в нейната цялост. Липсват заданието по чл. 125 ЗУТ, посочено в заповедта, с която се одобрява заданието и се разрешава изработване на проект за изменение на ПУП. Съдът не проверява законосъобразността на оспорения административен акт съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК. В съдебния акт са цитирани представените по делото доказателства, както и законовите норми, подробно е цитирано заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, но доказателствата и приложимите законови разпоредби не са анализирани и обсъдени. Липсват фактически установявания и правни изводи относно законосъобразността на заповедта в частта й, с която се изменя плана за застрояване. Не е установено относно изменения план за застрояване спазени ли са изискванията на чл. 75, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. От заключението на съдебно-техническата експертиза и отговорите на вещото лице в съдебното заседание се установява, че за О. Т. е приет ОУП, но по делото не е установено кога е приет и съответно в сила ли е същият, с оглед императивните правила на чл. 103, ал. 4 и чл. 103а ЗУТ. В случая наличието на ОУП е факт, който следва да се прецени от съда при проверка на законосъобразността на оспорения административен акт и предвид нормата на чл. 142, ал. 2 АПК.

С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска от административния орган да представи административната преписка по издаване на оспорения акт в цялост. Да установи в т. ч. и чрез назначаване на съдебно-техническа експертиза кога е приет и влязъл в сила ОУП на О. Т. в териториалния му обхват включено ли е и [населено място], да се установи каква зона предвижда ОУП за процесните УПИ и съответства ли одобреното изменение на ПУП – ПРЗ с изискванията на ОУП и правилата и нормативите за прилагането му. В зависимост от събраните по делото доказателства съдът следва да направи преценка за материалната законосъобразност на оспорената заповед. Разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 163 от 23.08.2022 г., постановено по адм. д. № 317/2021 г. по описа на Административен съд - гр. Ловеч.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ