О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5100

София, 07.11.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова ч. гр. дело № 4280/2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р А. З. – гр. Варна, чрез адвокат П. М., срещу определение № 592 от 30.09.2024 г. по в. гр. д. № 184/2024 г. на Апелативен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 135/26.07.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, чрез допълнително присъждане на разликата над 2 000 лв. до пълния претендиран размер от 6 400 лв. на разноските за адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Изложени са твърдения, че въззивният съд не е съобразил, че уговореното възнаграждение не е прекомерно, тъй като е под минимално установения размер, определен по Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, съобразно материалния интерес на делото и предвид извършената от процесуалния представител работа.

Ответникът по жалбата, „Динипо“ ЕООД, чрез адвокат Д. П., с писмен отговор оспорва основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение, по подадената частна жалба приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна /ответник по делото/, срещу определение на въззивен съд за изменение на въззивно решение в частта за разноските, което подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна по следните съображения:

С решение № 174 от 21.02.2024 г., постановено по гр. д. № 875 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Варна, са отхвърлени предявените от „Динипо“ ЕООД против Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р А. З. искове, както следва: иск с правно основание чл. 49 ЗД за заплащане на сумата от 88 128 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - платена неустойка по договор за наем от 08.12.2016 г., изменен с анекс №1 от 09.05.2017 г., за неизпълнение задължението на ищеца да предаде на наемателя „Д. В. ЕООД наетия имот: котелно помещение под двете тела на сградата на гимназията, в срок до 01.01.2018 г., тъй като ответникът не е разрешил единствено възможния достъп до наетия имот: през главния вход на сградата, коридора на първия етаж и стълбището към сутерена и е отказал да предаде на ищеца ключ за входната врата на сградата, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 25.04.2023 г. до окончателното изплащане; и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 8 959 лв., представляваща обезщетение за забава при плащане на горното обезщетение за периода 30.04.2020 г. -28.04.2021г. Съобразно изхода от спора на ответника са присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 8 816,96 лв. С определение № 1312/05.04.2024г., постановено по същото дело, е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските.

Против така постановените решение и определение са подадени съответно въззивна жалба и частна жалба от „Динипо“ ЕООД. С решение № 135/26.07.2024 г. по в. гр. д. № 184/2024 г. Апелативен съд – Варна е потвърдил първоинстанционното решение, както и определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, като съобразно изхода на спора съдът е осъдил ищеца да заплати на ПГТ „Проф. д-р А. З. – гр. Варна, направените разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, които е определил на 2 000 лв., след като е уважил възражението по чл.78, ал.5 ГПК, направено от „Динипо“ ЕООД. За да присъди този размер на разноските, съдът е съобразил материалния интерес по делото – 88 128 лв., количеството на свършената работа и фактическата и правна сложност на делото, която не е ниска, но не е и изключително висока.

С молба от 23.08.2024г. ПГТ „Проф. д-р А. З. – гр. Варна е поискано да бъде изменено решение № 135/26.07.2024 г. в частта му за разноските, като на учебното заведение се присъди пълният размер от 6 400 лв. на заплатеното за защитата във въззивното производство адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение № 592/30.09.2024 г. е оставено без уважение искането по чл. 248, ал.1 ГПК. , постановено по същото въззивно дело, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК. Прието е, че претендираната главница по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД е в размер на 88 128 лв., като се претендира и законна лихва от 30.04.2020 г. до 28.042021 г., и от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2023 г. до окончателното изплащане, но се касае за акцесорна претенция, изцяло в зависимост от главната такава. Затова съдът е счел, че присъденото адвокатско възнаграждение е съответно на обема и вида на извършените по делото действия по защита на страната, както и на фактическата и правна сложност на делото, макар и с този материален интерес. Посочено е, че по делото е проведено само едно открито съдебно заседание, а освен това и не са събрани нови доказателства пред въззивната инстанция.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, след като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното:

Според разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, преценката дали адвокатското възнаграждение е прекомерно с оглед на чл. 78, ал. 5 ГПК е винаги конкретна и се свежда до съпоставяне на цената на адвокатската защита с фактическата и правна сложност по делото, като с оглед приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело C- 438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. на ВАС, а тези размери могат да служат единствено за ориентир.

В случая се касае за производство, образувано по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД с цена 88 128 лв. и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД с цена 8 959 лв., тоест материалният интерес по делото възлиза на 97 087 лв. Минималното дължимо адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, възлиза на 8 416, 96 лв., като този размер служи като ориентир при присъждането на разноските за въззивното производство. Пред въззивната инстанция процесуалният представител на ПГТ „Проф. д-р А. З. – гр. Варна е представил в срок отговор на въззивната жалба, в който подробно се е обосновал защо я намира за неоснователна, като са изложени съображения по всички доводи, наведени във въззивната жалба. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, без да са събирани доказателства, като упълномощеният от ответника адвокат се е явил в заседанието и е изразил становище по основателността на въззивната жалба и частната жалба.

Вземайки предвид извършените процесуални действия, материалния интерес по делото, както и неговата фактическа и правна сложност, настоящият състав намира, че в полза на въззиваемата страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв.

По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се постанови определение, с което на основание чл.248 ГПК да се измени въззивното решение в частта му за разноските, като в полза на Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р А. З. – гр. Варна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се присъди сумата от общо 5000 лв. разноски за въззивното производство, вместо присъдените 2000 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 592 от 30.09.2025 г. по в. гр. д. № 184/2024 г. на Апелативен съд – Варна и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 135/26.07.2025 г. по в. гр. д. № 184/2024 г. Апелативен съд – Варна в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „Динипо“ ЕООД с ЕИК: 103592848 да заплати на Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р А. З. , гр. Варна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от общо 5 000 лв. разноски за въззивното производство, вместо присъдените 2 000 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: