Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар М. С. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Х. Б. по административно дело № 777/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Директор ТП на НОИ София против Решение № 7715/15.12.2022 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело № 5301/2022 година. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При наличие на сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 - предложение първо и предложение трето АПК се иска отмяна на обжалвания първоинстанционен акт, както и присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски.

Ответникът – М. М. в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно, поради което да се остави в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд София град, съгласно чл. 220 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство пред Административен съд София град е било Решение № 1040-21-356 от 17.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ - София - град, с което са потвърдени Разпореждане № 214-00-12686-2 от 04.04.2022 г.; Разпореждане № 214-00-12686-3 от 04.04.2022 г. и Разпореждане № 214-00-12686-4 от 04.04.2022 г. на ръководителя по осигуряването за безработица в ТП на НОИ - София град, с които е отменено издадено предходно разпореждане за отпускане на ПОБ; отказано е ПОБ по заявление по чл. 54а от КСО и е разпоредено възстановяване на получено парично обезщетение за безработица в периода от 28.11.2017 г. до 27.09.2018 в размер на 6 948,38 лв. – главница.

От установените по делото факти, е видно, че лицето е подало заявление от 30.11.2017 г. за отпускане на ПОБ на основание чл. 54а от КСО. Към заявлението е приложил заповед № 00000001/27.11.2017 г., издадена от осигурител „ХУСА ФАМА” ЕООД /за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 28.11.2017 г., на основание чл. 71, т. 1 от Кодекса на труда. С разпореждане № 214-00-12686-1 от 04.12.2017 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 28.11.2017 г. до 27.09.2018 г. в размер на 33,73 лв. дневно.

След извършен последващ контрол по разходите на ДОО от контролните органи на ТП на НОИ-София град на подадените от „ХУСА ФАМА” ЕООД данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за осигурителен стаж и осигурителен доход, са установени нови обстоятелства., а именно, че в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. [Фирма 2] не притежава банкови сметки, последната банкова сметка на дружеството е закрита на 12.09.2012 г. отразени са обороти в м. 07.2017 г., и регистрирани отчети единствено на 13.07.2017 г. до 14.08.2017 г. Дружеството е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. и 2018 г. , в ТР са вписани годишни финансови отчети за периода 2012 г. - 2017 г. по партидата на дружеството. При извършена справка в Публичен регистър на ИА „Главна инспекция по труда е установено, че от дружеството не е подадена декларация по чл. 15 от ЗЗБУТ за лицата, които са назначени по трудово правоотношение и в Регистър трудови договори са подадени уведомления по чл. 62 , ал. 5 от КТ за 12 лица чрез дружество [Фирма 2] за периода от м. 07.2017 г. до м. 04.2019 г. Всички трудови правоотношения са прекратени с уведомления до м. 09.2019 г. включително. За Младенов е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор с [Фирма 2] на длъжност „консултант по управление", с дата на сключване 06.11.2017 г. Трудовото правоотношение е прекратено, считано от 28.11.2017 г. Подавани са и данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицето с код за вид осигурен „01” , за периода от 06.11.2017 г. до 27.11.2017 г. вкл. За периода от м. 07.2017 г. до м. 08.2019 г. няма внесени осигурителни вноски за фондовете на ДОО. На осигурителя са изпратени задължителни предписания за събиране на сведения и пояснения, но не е предоставил сведения относно трудовата му заетост в [Фирма 2].

Контролните органи са обосновали извод, че [Фирма 2] не е извършвало стопанска дейност по смисъла на Търговския закон за периода от 2017 г. до 2019 г., която да предполага наемане на лица по трудов договор за осъществяването й, т. е. декларирани са данни без основание. Издадени са Задължителни предписания № ЗД-1-21-01033411/15.11.2021 г. за заличаване на подаваните данни по реда чл. 5, ал. 4 от КСО в т. ч. и за М. М. за периода от 06.11.2017 г. до 27.11.2017 г. Поради неизпълнението на влезлите в сила задължителни предписания от страна на [Фирма 2] са предприети действия от НОИ за служебно заличаване на данните, след което за лицето е прието, че той не е бил осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към момента на подаване на заявлението за отпускане на ПОБ, тъй като данните послужили при преценката относно правото му на ПОБ, са заличени. В тази връзка е постановило разпореждане № 214-00-12686-2 от 04.04.2022 г. , с което влязлото в сила разпореждане за отпускане на ПОБ е отменено. С разпореждане № 214-00-12686-3 от 04.04.2022 г. , на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 10 от КСО, е постановен отказ за отпускане на такова обезщетение по подаденото на 30.11.2017 г. заявление. На основание чл. 114, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО с разпореждане № 214-00-12686-4 от 04.04.2022 г. е разпоредено на жалбоподателя да възстанови неоснователно изплатеното му ПОБ в размер на 6 948.38 лв. - главница, за периода от 28.11.2017 г. до 27.09.2018 г.

По делото липсват данни Задължителните предписания да са връчени на управителя на дружеството. Предвид обстоятелството, че същите не са изпълнени от осигурителя и не са обжалвани в законоустановения срок, на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, данните по по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подадени от [Фирма 2], в т. ч. и тези за лицето Младенов за указания период, са заличени служебно от страна на длъжностните лица при ТП на НОИ-София-град.

За да отмени Решение № 1040-21-356 от 17.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ - София - град, с което са потвърдени Разпореждане № 214-00-12686-2 от 04.04.2022 г.; Разпореждане № 214-00-12686-3 от 04.04.2022 г. и Разпореждане № 214-00-12686-4 от 04.04.2022 г. на ръководителя по осигуряването за безработица в ТП на НОИ - София град, с които е отменено издадено предходно разпореждане за отпускане на ПОБ; отказано е ПОБ по заявление по чл. 54а от КСО и е разпоредено възстановяване на получено парично обезщетение за безработица в периода от 28.11.2017 г. до 27.09.2018 в размер на 6 948,38 лв. – главница.

Първоинстанционния съд е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушение при издаване на оспорения акт защото лицето чиито осигурителни данни са заличени не е бил уведомен и не е участвал в производствата по издаване на административния акт, с който е отменено първоначалното разпореждане за отпускане на обезщетение. Според съда при извършването на проверка по разходите на ДОО по реда на чл. 108 от КСО по спазването на нормативните актове по ДОО от осигурителите, засяга и правата на работниците/служителите, за които са подавани данни от работодателя за сключени трудови договори. При извършване на проверка по разходите на ДОО на осигурителя, страна в производството е само проверявания осигурител и той е адресат на административния акт, издаден в резултат на проверката - задължителни предписания. Според съда обстоятелството, че в това производство органът не дължи връчване на жалбоподателя на констативния протокол от проверката и задължителните предписания, дадени на осигурителя „ХУСА ФАМА“ ЕООД. Съдът стига до правен извод, че засегнатото лице от заличената осигурителна информация следва да бъде уведомени за започването на последващото производство по издаване разпореждания за отмяна на разпореждане за отпускане на ПОБ, отказ да се отпусне ПОБ и за възстановяване на суми неправомерно получени.

В мотивите си съдът сочи, че производството за издаване на разпореждане по чл. 54ж от КСО е започнало служебно и с него пряко се засягат права и законни интереси на осигуреното лице - отменят се предоставени му вече и упражнени от него права на обезщетяване за безработица, както и се установяват публични вземания за недължимо изплатени обезщетения в размер на 6 948,38 лв. Според съда в изпълнение на чл. 26 АПК и по реда на чл. 18а АПК, е следвало да уведоми заинтересовано лице М. М., за да може да се защити в производството по издаването на неблагоприятните за него административни актове.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 54л от КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Според приложимата в случая разпоредба на чл. 54а, ал. 1 от КСО правото на парично обезщетение за безработица възниква за лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от същия кодекс. Съгласно чл. 54а, ал. 4 от КСО, ПОБ се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако заявлението за отпускане на ПОБ е подадено в тримесечен срок от тази дата и лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок от 7 дни от тази дата. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Качеството на лицето да бъде "осигурено лице" според Кодекса за социално осигуряване, зависи от наличието на "осигурителен стаж", като при наличието му лицата се считат за осигурени и имат право да претендират следващото им се парично обезщетение при настъпване на определен социален риск.

Два са основните елементи, с които се характеризира понятието "осигурителен стаж"– период от време, през който се осъществява възмездна трудова дейност, както и за лицето да са внесени или дължими осигурителните вноски.

В конкретния случай, с оспореното пред първоинстанционния съд Решение № 1040-21-356 от 17.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ - София - град, са потвърдени Разпореждане № 214-00-12686-2 от 04.04.2022 г.; Разпореждане № 214-00-12686-3 от 04.04.2022 г. и Разпореждане № 214-00-12686-4 от 04.04.2022 г. на ръководителя по осигуряването за безработица в ТП на НОИ - София град, с които е отменено издадено предходно разпореждане за отпускане на ПОБ; отказано е ПОБ по заявление по чл. 54а от КСО и е разпоредено възстановяване на получено парично обезщетение за безработица в периода от 28.11.2017 г. до 27.09.2018 в размер на 6 948,38 лв. – главница.

Основният възникнал проблем е свързан с това, че при последваща проверка на документи Държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – София град е отрекъл качеството на "осигурено лице" на Младенов по смисъла на чл. 4 КСО, тъй като дружеството, в което е работил за спорния период преди настъпване на осигурения социален риск, а именно „ХУСА ФАМА” ЕООД не е доказало, че извършва стопанска дейност, за целите на която е наело по трудово правоотношение Младенов. За него са подавани осигурителни данни по чл.5, ал.4 от КСО, но с оглед липсата на доказателства за осъществяван от дружеството търговска дейност, е прието невъзможност да са заплащат трудови възнаграждения за лицата наети по трудови договори.

Издадените на дружеството задължителни предписания за заличаване на осигурителните данни за Младенов на основание чл.5, ал.4 от КСО не са оспорени от него, а в производството пред административния орган, завършило с тяхното издаване, не е участвало заинтересованото лице. Очевидно е, че лицето за което се заличава осигурителна информация е заинтересовано от процеса по установяване качеството ме на осигурено лице. Видно от последващото настъпване на публични вземания, правният интерес от участие на лицето в това административно производство е обоснован.

Безспорно е, че за възникване на фактическия състав на реализиране на правото да се получи всяко едно от процесните парични обезщетения, лицето следва да е осигурено, като е необходимо да се докаже, че е налице реално извършване на трудова дейност и заетост на работника.

Върховният административен съд в свое Определение № 9091/29.09.2023 г. по адм. дело № 8567/2023 г. вече се е произнесъл, че в случай на осигурител, който не извършва дейност и следва да заличи данните за осигурени лица, е налице пряко действие върху правата и законните интереси на осигурените лица, т. к. те се прекратяват с влизане в сила на задължителните предписания. В контролните производства на НОИ съдебната практика приема, че отношенията между осигурител и НОИ и осигурен и НОИ са различни и самостоятелни, и поради това, когато се проверява осигурителят, осигурените лица не могат да участват в административното и съдебно производство, като имат самостоятелни права, които могат да защитят.

Действително в правоотношенията между осигурител и НОИ се провежда контролно производство с участието само на осигурителя, като той може и да не обжалва предписанията, с което се освобождава от заплащане на здравни и осигурителни вноски спрямо наетото по трудово правоотношение лице.

В случай обаче на недобросъвестност на осигурителя, който може да не документирана търговската си дейност, да не декларира доходи и не заплащане на данъци, то той няма интерес да защитава правата на осигурените лица в това административно производство по издаване на задължителни предписания чрез оспорване на същите.

Правилен и законосъобразен е правният извод на първоинстанционни съд, че осигурените лица в производството по издаване на задължителни предписания, пряко и непосредствено са засегнати от издавания административен акт, и те търпят последиците от заличаване на осигурителните им данни, въпреки че не участват като страна в това административно производство.

Настоящата инстанция подкрепя аргумента на съда изложен в мотивите на оспореното решение, а именно че в контролното производство НОИ следва да установи всички факти по отношение на осигурителя и осигурените лица, за които внася осигурителни вноски, всички лица са страни в административното и съдебно производство, като постановените административни и съдебни актове са с еднакво действие по отношение на страните. В тази връзка лицето, което претендира да е осигурено лице по отношение на НОИ и на неговия осигурител, който е адресат на задължителните предписания, следва да има процесуално право на защита и да бъде конституирано като заинтересована страна в производството по оспорване на задължителните предписания, защото именно те в конкретната хипотеза са основанието по чл. 114, ал. 2, т. 2 и т. 3 КСО, съобразно което органът е разпоредил връщане на процесната сума.

Правото да участва в административното производство по установяване на обстоятелствата, касаещи заличаване на неговите осигурителни данни, лицето черпи и от разпоредбата на 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. доколкото няма изрична забрана в закон за такова процесуално поведение, а и жалбоподателката основателно сочи своя пряк, личен и непосредствен интерес от търсената с жалбата съдебна защита, която най-ефективно ще се реализира в процесното производство по оспорване на задължителните предписания, с пряк правопогасяващ ефект, и доказване на обема на претендираните осигурителни права, който пряко зависи от действително реализирана трудова дейност по смисъла на 10, ал. 1 КСО.

В подобен казус ВАС в свое решение № 9937 от 19.10.2023г. постановено по адм. д. № 367/ 2023г. по описа на съда се основана на разпоредбата на чл. 52 от Хартата за правата на човека, която въвежда задължение на държавните органи на държавата членка на ЕС при ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от нея, това обстоятелство да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. Съдът се основава и на „член 47, първа алинея от Хартата всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита в съответствие с предвидените в този член условия. На това право съответства наложеното на държавите членки задължение по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, а именно да установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза (решение от 6 октомври 2020 г., Еtat luxembourgeois (Правна защита срещу искане за информация в данъчната област), C 245/19 и C 246/19, EU: C: 2020: 795, т. 47) и др.“

По така изложените съображения обжалваното решение е правилно, като законосъобразно постановено постановено. Налице е допуснато съществено на съдопроизводствените правила в административното производство.

С оглед изхода на правния спор на ответника се дължат поисканите и доказани съдебни разноски в минимален размер от 500лв. съгласно чл.8, ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения и с оглед своевременно направеното от касатора възражение за прекомерност.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7715/15.12.2022 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело № 5301/2022 година.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София да заплати на М. М. от гр. София, с [ЕГН] разноски за касационната инстанция в размер на 500 лева(петстотин лева).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА