Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията И. С. по административно дело № 821 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на правосъдието срещу решение № 7096 от 24.11.2022 г., постановено по административно дело № 8868/2022 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменена негова заповед № ЧР-03-44/17.06.2022 г. в частта и по т. 3, с която е временно е отстранен от длъжност заместник главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН). По наведени доводи за неправилност на решението, като незаконосъобразно и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против т.3 от заповедта бъде отхвърлена, като претендира и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – Д. Й., чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира заплащане на направените деловодни разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел.

Правилно в обжалваното решение посочено, че предвидената в чл. 214, ал.1, т.1 ЗМВР възможност за временно отстраняване на служител от длъжност е обусловена от наличието на две кумулативно необходими предпоставки – образувано дисциплинарно производство срещу служителя и възможност служебното му положение да затрудни разкриването на обективната истина.

В случая безспорно първата предпоставка е налице – срещу служителя е налице образувано дисциплинарно производство по т.1 от заповед № ЧР-03-44/17.06.2022 г. на министъра на правосъдието, но по делото не са събрани доказателства, установяващи наличието на втората предпоставка, а именно възможността служебното му положение да затрудни разкриването на обективната истина.

Правилно в тази насока съдът е посочил, че в конкретния случай образуваното срещу Йорданова дисциплинарно производство е въз основа на извършена проверка от АДФИ, приключила с доклад № ДИД1 –СФ-48/11.04.2022 г., в който са отразени резултати от същата. Същевременно в заповедта липсват изложени съображения за наличие на възможността Йорданова да попречи на разкриване на обективната истина, като самото посочване на длъжността, която заема не обосновава подобен извод, предвид вида и характера на нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната и отговорност – извършени действия, които са надлежно документирани и проверени от АДФИ.

При това настоящият състав намира, че изводът на съда за постановяване на заповедта в нарушение на закона е правилен, като за пълнота на изложението намира, че при липсата на изложени съображения в тази насока заповедта е постановена и в нарушение на изискванията за нейната форма – излагане на фактическите основания за постановяването и.

Наведеният довод от касатора, че неправилно съдът е обосновал извода си за липсата на втората предпоставки поради обстоятелството, че липсват данни за събиране на писмени обяснения от подчинени на Йорданова, тъй като в случая няма необходимост от такива допълнително води до извод за правилност на изводите на съда. Обстоятелството, че при образуване на дисциплинарното производство дисциплинарнонаказващия орган е назначил в състава на дисциплинарно разследващия орган служители, които са йерархично зависими от Йорданова също не обосновава такъв извод, а по скоро обосновава извод, че в случая служебното положение на Йорданова не би попречило на разкриване на обективната истина.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в настоящата инстанция в размер на 1500 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7096 от 24.11.2022 г., постановено по административно дело № 8868/2022 г. от Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на Д. Й., с [ЕГН] деловодни разноски в размер на 1500(хиляда и петстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА