Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: К. Х. Членове: МИРА Р. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 810 / 2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Мусахит, гражданин на Р. Т. чрез пълномощника адв. Д., срещу Решение № 5406 от 31.08.2022г. по адм. д. № 3910/2022г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за влизане в страната рег. № 0125922013951 от 12.04.2022г., издаден от Х. Г. - контролиращ служител на ГКПП "К. А. шосе", ГПУ - Свиленград към РД "ГП"- Елхово, ГД "ГП"- МВР.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли съда да отмени постановеното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспорвания отказ за влизане в страната.

Ответникът по касационната жалба - Х. Г. - контролиращ служител на ГКПП "К. А. шосе", ГПУ - Свиленград към РД "ГП"- Елхово, ГД "ГП"- МВР, чрез юрк. Н., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалба на А. Мусахит, гражданин на Р. Т. срещу отказ за влизане в страната рег. № 0125922013951 от 12.04.2022г., издаден от Х. Г. - контролиращ служител на ГКПП "К. А. шосе", ГПУ - Свиленград към РД "ГП"- Елхово, ГД "ГП"- МВР. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспорвания отказ за влизане в страната е издаден от компетентен орган и обективиран в писмена форма. При проверка относно спазване на процесуалните правила при провеждане на административното производство, съдът не е установил допуснати съществени нарушения. Административният съд приел, че отказът съответства и на материалния закон: в същия е посочена разпоредбата на чл.21а от ЗЧРБ и е описано, че е отказано влизане в страната, тъй като лицето е вписано със забрана за влизане в страната в националния списък. При издаване на отказ за влизане в страната административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като установяването на включването на лицето в списъка по чл.21а, ал.1 ЗЧРБ предпоставя постановяването на такъв отказ.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

В касационната жалба отново се релевират оплакванията, поддържани в хода на производството, проведено пред първата инстанция. Настоящият състав намира, че в мотивите на обжалваното решение е даден обоснован отговор за неоснователността както на поддържаните доводи за нищожност на оспорения отказ, така и за допуснати нарушения на административно - производствените правила и на материалния закон от решаващия орган при издаването на акта. Настоящият състав намира за уместно да препрати към изложените мотиви в атакуваното съдебно решение, предвид правилото на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК, тъй като е налице пълен идентитет между поддържаните оплаквания в двете съдебни фази на спора. Все пак следва да се подчертае, че спореният отказ за влизане в страната е издаден на основание чл.21а от ЗЧРБ, тъй като лицето А. Мусахит, гражданин на Р. Т. е вписано в националния списък – информационният масив на нежеланите в страната чужденци, поради наличие на основанието по чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, съгласно писмо рег.№ М-4170/24.02.2022г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато с действията си е поставил или може да постави в опасност международните отношения, сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против националната сигурност. Съгласно нормата на чл.21а от ЗЧРБ министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или упълномощени от тях длъжностни лица могат периодично да включват чужденци в информационния масив на нежеланите в страната чужденци при наличието на основанията по чл.10, ал.1 от ЗЧРБ. В случая се установяват условията на тези разпоредби, тъй като А. Мусахит е бил включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по чл.21а, ал.1 от ЗЧРБ. Като е приел горното, съдът е постановил решението си въз основа на законосъобразни правни изводи.

В касационната жалба отново се навеждат твърдения, че чужденецът няма висящи дела срещу него нито в Р. Б. нито в Р. Т. управител е на развиващо се търговско дружество с отлична търговска репутация. Сочи се, че пътуването, по повод на което е постановен оспорения пред съда отказ, е било свързано с работен ангажимент, което му е създало допълнителни затруднения и неудобства. Административният съд законосъобразно е счел, че не е нарушена разпоредбата на 44, ал.2 от ЗЧРБ. Основанието за издаване на оспореният отказ за влизане в страната е уредено в глава втора на ЗЧРБ, което е различно от разпоредбите уреждащи принудителните административни мерки в глава пета на ЗЧРБ, които са посочени в чл.39а от ЗЧРБ. Процесният отказ за влизане в страната не е принудителна административна мярка по глава пета от ЗЧРБ, поради което за нея не е приложима разпоредбата на чл.44, ал.2 от ЗЧРБ. Според тази разпоредба при налагането на принудителните административни мерки, компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Р. Б. категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. В настоящия случай разпоредбата на чл.44, ал.2 от ЗЧРБ не може да намери приложение, защото административният орган не извършва такава преценка, а действа при условията на обвързана компетентност, както правилно е приел първостепенният съд. Видно от горепосоченото писмо на ДАНС, чужденецът А. Мусахит е включен в информационният масив на нежеланите в страната чужденци при спазването на условията и реда за поддържане и актуализиране на този масив по предложение на ДАНС.

Обжалваното решенио, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5406 от 31.08.2022г. по адм. д. № 3910/2022г. на Административен съд - София град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Р. п/ МАРИЯ РАДЕВА